Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 16.09.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети февруари
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
мл. съдия Лора Димова
при участието на секретаря Вероника Димитрова,
като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13279 по описа за 2019
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 15.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 17959/ 2013 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, по предявени от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни
искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за
установено, че П.И.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“ ЕАД /ЕИК *****/ общо
сумата 2 504.66 лева, от които: 2 214.95 лева- главница, представляваща
стойност на потребена през периода м. май 2010 г.- м. април 2012 г. топлинна
енергия, ведно със законната лихва от 12.12. 2012 г. /дата на подаване на
заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното й изплащане, и 289.71 лева-
обезщетение за забава върху главницата, дължимо за периода 1.07.2010 г.- 22.11.2012
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 13.12.2012
г. по ч.гр.д. № 25466/ 2012 г. на СРС, като исковете са отхвърлени: относно
главницата- за горницата над сумата 2 214.95 лв. до пълния предявен размер от 2
265.94 лв., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 289.71 лева до
пълния предявен размер от 301.92 лв. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата П.К. е осъдена да
заплати на ищеца „Т.С.“
ЕАД сумата 925.67 лв.- разноски за исковото
производство, и сумата 261.80 лв.- разноски за заповедното производство.
Постъпила
е въззивна жалба от П.И.К. /ответница
по делото/- чрез назначен от съда особен представител, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главница и
лихви за забава, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да
бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете като недоказани и неоснователни.
Въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по
делото/ оспорва жалбата на ответницата и моли да бъде постановено решение за
отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за въззивното
производство.
Третото
лице- помагач на ищеца- „Т.С." ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на
страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество- неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
Поради неоснователност на релевираните във
въззивната жалба доводи за неговата неправилност решението на СРС- в
обжалваната част, следва да бъде потвърдено.
По
делото не е спорно обстоятелството, че през исковия период между страните е
съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия,
основано на притежавано от ответницата П.К. право на собственост върху
процесния топлоснабден имот /чл.153, ал.1 ЗЕ/, придаващо й качеството
потребител на топлинна енергия по силата на закона.
Така установеното наличие на облигационно
договорно право-отношение между ищеца и ответницата през процесния период,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е
доставял топлинна енергия, е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено
в сградата и конкретно- в жилището на ответницата, е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не
може да доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната от ищеца цена, са представени
по делото извлечения за начислените за процесния имот суми, индивидуални
справки, дялови разпределения и протоколи за неосигурен достъп до процесния
имот, като са приети в първоинстанционното производство експертни заключения на
съдебно- техническа и съдебно- счетоводна експертизи. Няма основание посочените
експертни заключения да не бъдат съобразени от съда при формиране изводите по съществото на спора, тъй като няма данни
експертите да са дали неверни
заключения /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице
по допуснатата съдебно- техническа експертиза заключение- в конкретния случай
дължимата сума за доставена в имота на ответницата топлинна енергия е начислена
в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, т.е.
спазени са изискванията на действащите технически правила и норми. Взети са
предвид от експерта следните релевантни факти
Л.2 на Реш. по гр.д.№
13279/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
и обстоятелства: че в имота не е имало монтирани
отоплителни тела и топлоразпределители, поради което и топлинна енергия за
отопление на същия не е начислявана, а е начислявана само топлинна енергия за
сградна инсталация, при възприет от топлинния счетоводител отопляем обем на
жилището от 269 куб.м. /съответен на посочените в неоспорения списък на
етажните собственици параметри/, и топлинна енергия за БГВ. Посочено е в
заключението, че въпреки че за двата включени в процесния период отоплителни
сезона са съставени протоколи за неосигурен от абоната достъп за отчет на
монтираните в имота два водомера /протоколите са представени като доказателства
по делото/, за периода 2010/2011 г. няма служебно изчислена топлинна енергия за
отоплителните тела по проект /чл.70, ал.4 НТ/, а тъй като по решение на етажната
собственост отоплението в целия вход е спряно на 19.10.2011 г., за периода
2011/2012 г. също няма начислена топлинна енергия за отопление. В случай, че
топлинната енергия за БГВ е определена на брой потребители- 2 бр. според
приложения по делото списък на етажните собственици, то стойността й според
експерта би била над 380 лв. повече.
Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза не е установено от страна на ответницата да е било
извършено плащане цената на топлинната енергия за процесния период.
Определените от вещото лице по тази експертиза лихви за забава върху посочената
главница, считано за периода до 22.11.2012 г., възлизат на общо 289.71 лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.150, ал.1 ЗЕ /обн. ДВ- бр.107/ 2003 г./ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. За процесния период между
страните е бил сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с
Решение № ОУ-001/ 7.01.2008 г. на ДКЕВР. Съгласно разпоредбата на чл.139,
ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда- етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото
разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в действащата през
процесния период Наредба № 16-334 от 6.04.2007 г. за топлоснабдяването /обн.
ДВ- бр.34/ 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление на сграда- етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление
на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда- етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери
се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.6 ЗЕ потребителите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си чрез монтираната на тях регулираща арматура, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на сградата. За сградата, в която се намира процесният
топлоснабден имот, дяловото разпределение и отчитането на индивидуалните
топлоразпределителни уреди е било възложено за процесния период на третото
лице- помагач по делото „Т.С." ЕООД, от което са съставени съответни
документи, взети предвид от експертите при извършване на съдебните експертизи
по делото. В първоинстанционното производство ответницата не е ангажирала
доказателства да е налице неправилно отчитане на доставената за сградната
инсталация и за БГВ топлинна енергия от фирмата, осъществяваща услугата
топлинно счетоводство. Относно отчета на показанията на общия топломер в
абонатната станция следва да се има предвид, че количеството топлинна енергия
за технологични разходи в АС представлява разликата от количеството топлинна
енергия, измерена при производителя, и количеството топлинна енергия, измерена
при потребителя, като тези технологични разходи са за сметка на топло-преносното
дружество. Обстоятелството, че по делото не са представени от страна
на ищеца фактури на името на ответницата и съобщения към фактури, адресирани до
нея, не рефлектира върху горните изводи, тъй като същите нямат сочената във въззивната жалба
доказателствена стойност.
При тези съображения и тъй като релевираните
в жалбата на П.К. доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното
решение са неоснователни, въззивницата не може да постигне като краен резултат
както отхвърляне на исковете, така и признаването за дължими на суми в по-
малки от определените от СРС размери.
Жалбата, с която е сезиран настоящият
въззивен съд, е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена, респ.
постановеното от СРС решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
Независимо
от отхвърлянето на подадената от ответницата въззивна жалба, разноски на
въззиваемата страна за юриск. възнаграждение за въззивното производство по преценка
на настоящия съд не следва да бъдат присъждани, тъй като от дружеството не е
подаден отговор на въззивната жалба, нито е осъществено процесуално
представителство в проведеното във въззивното производство открито съдебно
заседание. Подадената от „Т.С.“ ЕАД на 15.02. 2021 г. писмена молба не може да
обоснове ангажиране отговорността на въззивника за сторени във въззивното
производство разноски.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззивницата дължи
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса по въззивната жалба
в размер на 69.30 лв. общо.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение от
15.07.2019 г., постановено по гр.д.№ 17959/ 2013 г. на Софийски
районен съд, ГО, 119 състав, в обжалваната
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13279/
2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
част, в която по предявени
от „Т.С.“ ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П.И.К. /ЕГН **********/ дължи на „Т.С.“
ЕАД /ЕИК *****/ общо сумата 2504.66 лева, от които: 2 214.95 лева- главница,
представляваща стойност на потребена през периода м. май 2010 г.- м. април 2012
г. в имот с аб.№ 369020 топлинна енергия, ведно със законната лихва от
12.12.2012 г. /дата на подаването на заявление по чл.410 ГПК/ до окончателното
й изплащане, и 289.71 лева- обезщетение за забава върху главницата, дължима за
периода 1.07.2010 г.- 22.11.2012 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 13.12.2012 г. по ч.гр.д.№ 25466/ 2012 г. на СРС, 90
състав, и в частта относно
присъдените на ищеца „Т.С.“ ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК за исковото и заповедното
производства.
ОСЪЖДА П.И.К. /ЕГН **********/
да заплати по сметка на Софийски
градски съд сумата 69.30 лв. /шестдесет
и девет лева и 30 ст./- държавна такса
по въззивната жалба, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 17959/ 2013 г. на СРС, ГО, 119 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му /отхвърлителна/
част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.”
ЕООД- ***, като трето лице- помагач на „Т.С." ЕАД- ***.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.