Разпореждане по дело №458/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 130/ 10.10.2011 г., постановено по гр. д № 180/2011 г. по описа на МРС е признато за установено по отношение на З. Т. А. от с. Ч, общ.К, обл. К, че съществува вземането на „В и К” О., гр. К, срещу длъжника З. Т. А. за сумата в размер на 268.02 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010 г. – 10.10.2010 г., законна лихва за просрочие в размер на 5.59 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на заявлението в съда – 04.02.2011 г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 125 лв. разноски по производството, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Като съдът е отхвърлил иска за признаване съществуването на вземането на ищеца за разликата от 268.29 лв. до 298.80 лв.- главница и за разликата от 5.59 лв. до 8.49 лв. – лихва за просрочие, като неоснователен. С решението ответникът е осъден да заплати на „В и К” О., гр. К, 156.33 лв. разноски по делото.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят З. А., който го атакува като недопустимо, постановено при нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила и моли да бъде отменено. Твърди се в жалбата, че първоинстанционият съд обсъдил като доказателства, представени фактури от ищеца след сроковете по ГПК и такива, които не били представени и не ставало ясно дали съществували тези доказателства. В приложените броеве на вестник "НЖ" и "Н" нямало публикация на Общите условия на договорите за предоставяне на В и К услуги, които следвало да отговарят на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационите системи. От доказателствата не ставало ясно и не се доказвало на какво основание ищецът открил партида на ответника след като нямало подписан договор съгласно чл. 12 ал. 1 т. 4 във вр. с § 3 ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. Не било ясно и това, как и по какъв начин ставало отчитането на услугата. Установявало се, че при отчитането на индивидуалния водомер липсвал подпис на потребителя. Показанията на водомера, вписани в книгата едностранно, в качеството на частен документ, удостоверявали изгодни за ищеца факти и не били обвързани с представените по делото доказателства. По този начин били изготвени и фактурите- без положен подпис на потребителя и не установявали договорни отношения между страните. Въззивникът моли да бъде отменено обжалваното решение и се постанови друго, с което предявеният иск по чл. 422 ГПК да бъде отхвърлен като недоказан. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание жалбодателят чрез процесуалният си представител , поддържа въззивната си жалба по изложените в нея съображения.

В съдебно заседание ответникът по жалбата чрез процесуалния си представител оспорва същата като неоснователна. Моли да се потвърди обжалваното решение като правилно. Излага съображения. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства при и по повод подадената жалба констатира следното :

Жалбата като подадена в срок и от лице, имащо интерес от обжалването, е допустима. Разгледана по същество обаче, същата се явява неоснователна по следните съображения :

Пред първоинстанционния съд от „В и К” О., гр. К, е предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК, против З. Т. А. от с. Ч, общ.К, Кобласт, за установяване съществуване на вземането за сумата от 298.80 лв., представляваща стойността на доставена вода за периода 06.01.2010 г.- 10.10.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването до окончателното й изплащане, законна лихва за просрочие в размер на 8.49лв., както и разноски в размер на 125 лв., за които суми била издадена Заповед № 31/04.02.2011 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.д. №70/2011 г. по описа на МРС. Искът е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, след постъпило възражение по чл. 414 ГПК в производство по чл. 410 ГПК, по което била издадена заповедта за изпълнение. С възражението по чл. 414 ГПК длъжникът в заповедното производство възразил, че не дължи посочените в заповедта суми, и че фактура за тяхното плащане не му е била представена. В отговора на исковата молба твърди, че нямал сключен договор с „В и К” О., гр. К, и не бил запознат с условията и задълженията си като потребител. Подобни доводи се развиват и поддържат и във въззивната жалба.

Първоинстанционният съд е уважил частично предявения иск, а именно до размер на сумата от 268.92 лв. – главница за процесния период и до размера на сумата от 5.59 лв. –мораторна лихва за забава за процесния период.

От фактическа страна в производството се установява следното:

На името на жалбодателя А. в книга № 6328, на стр.010 била открита партида за консумирана питейна вода, с вписване на данни за датата на отчитане, показанията на водомера и пр., с първо извършено записване по партидата от 05.10.2001 г. Видно от справка- извлÕчение за консумацията на вода от абоната, същата била заплащана редовно през 2008 г. и 2009 г., а консумираната вода за периодите: 06.01.2010- 08.04.2010 г., 08.04.2010- 10.06.2010 г. и 10.06.2010- 10.08.2010 г. и от 10.08.2010 г. до 15.10.2010 г. останала неплатена.

Съгласно заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните по делото, и която и настоящата инстанция кредитира, се установява, че ответникът по иска е останал задължен за признатите за дължими от първоинстанционния съд суми, а именно главница в размер на 268.92 лв. и лихви за забава в размер на 5.59 лв.

При така установеното от фактическа страна, и настоящата инстанция приема, че предявеният иск с правно основание чл. 422 от ГПК се явява основателен и доказан до уважения от първоинстанционния съд размер. Към процесния период от време е действала Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съгласно чл. 8, ал. 1 от същата, получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни „Общи условия”, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от съответен регулаторен орган, създадени със закон или в изпълнение на концесионен договор. С „Общите условия” се определят права, задължения и отговорности на оператора и потребителите, включително и редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и отведените отпадъчни води. След влизане в сила на „Общите условия”, счита се, че потребителите, които не са предложили различни от оповестените в централен ежедневник „Общи условия”, са ги приели при мълчаливо съгласие. Или, отношенията между „В и К” О., гр. К, и потребителите на предоставяните водоснабдителни и канализационни услуги на територията, обслужвана от В и К оператора, са регламентирани от Общи условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с Решение № ОУ- 022 от 09.06.2006 г. и публикувани във в- к „Т” от 26.07.2006 г. и в- к „НЖ” от 26.07.2006 г. Изхождайки от същите, ответникът по иска се явява потребител по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 1, тъй като е физическо лице- собственик или ползвател на имот, за който се предоставят В и К услуги, като в този случай В и К операторът няма задължение за сключване на индивидуален договор. Такова задължение има при условията на чл. 4 от Общите условия- при ползване на вода за стопански нужди и обществени нужди, включително за нуждите на лицата на бюджетна издръжка, както и при нови потребители по чл. 69 от Общите условия, какъвто въззиваемият не е. Що се отнася до твърдението на жалбодателя, че по делото не били представени "Общите условия", следва да се посочи, че същите представляват поднормативен акт, публикуван на страниците на централен и местен ежедневник и по съществото си представляват общоизвестно обстоятелство, което не се нуждае от доказване. Наред с горното и за пълнота, във връзка с твърдението на ответника по иска, че не бил подписвал договор за доставка на питейна вода с ищцовото дружество, а и такъв не бил представен по делото, следва да се посочи, че същият не твърди, че в имота му не е била доставяна вода. Напротив- установява се, че на ответника по иска, е била доставяла питейна вода преди и по време на процесния период и той е приемал тази доставка, за което имал и индивидуален водомер и е заплащал редовно доставеното количество вода до началото на процесния период, поради което следва да се приеме за установено неговото съгласие за изпълнение на задълженията му по този вид сделка.

Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредбата- услугите В и К се заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Съгласно ал. 4 на сочената разпоредба отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. В случая е установено, че през спорния период от време, ищецът по иска е доставял вода на отве‗ника и е отчитал същата по водомера, монтиран в имота на същия. Действително, установява се по делото, че в карнетната книга, в която са били отчитани данните на консумирана вода от жалбодателя по показанията на водомера, липсва подпис на потребителя и същата като частен документ, издаден от една от страните в процеса- "В и К" О.- К и удостоверяваща изгодни за нея факти, не обвързва съда да приеме, че отразените количества вода са отчетени по надлежния ред. Независимо от това обаче и тъй като съдържанието на извлечението по партидата на потребителя, на справката- извлечение за дължимите суми за процесния период, не са оспорени, следва да се приеме, че същите представляват надлежно доказателство в процеса. Същите обсъдени в аспекта на приетото по делото заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, формират извода, че за процесния период от време по издадените от ищеца фактури ответникът дължи сумата за главница на обща стойност 268.92 лв.и мораторна лихва за забава в размер на 5.59 лв. Поради това, въззивният съд приема, че ищецът е доказал частично своето вземане, произхождащо от облигационна връзка, в която са встъпили абонатът и ищцовото дружество с насрещни права и задължения, а именно до установения и от решаващия съд, размер. Или, предявеният иск по чл. 422 от ГПК е частично основателен и следва да бъде уважен до доказания размер. Като е направил същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноски за тази инстанция в размер на 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Водим от изложеното въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 130/10.10.2011 г., постановено по гр. д. № 180/2011 г. по описа на МРС.

ОСЪЖДА З. Т. А. от С. № 5, общ.К, област К, ЕГН *, да заплати на „В и К” О., гр. К бул. „Б. № *, ЕИК *, направените по делото разноски в размер на 100 лв., съставляващи юрисконсултско възнаграждение.

На основание чл.280, ал.2 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :1. 2.