Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26.01.2021 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд,
в публично съдебно заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА
ЯНКОВА
РАЙНА
ТОДОРОВА
при секретар Минка Петкова
и с участието на прокурор Петко Георгиев
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 403 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на EТ „РВС-ПАН Р. П.“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Богородица“ № 98,
подадена чрез пълномощника му адв. С.П. от САК, срещу Решение № 439 от 19.10.2020г., постановено
по АНД № 2064/ 2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора, с което е
потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № F547591
от 25.06.2020г., издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара
Загора в ТД на НАП – Пловдив.
В жалбата се съдържат оплаквания за
постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение на материалния
и на процесуалния закон - касационно основание по чл. 348, ал.1, т.1 във вр. с
ал.2 от НПК във вр. с чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като
необоснован направения от въззивния съд извод, че при издаването на
наказателното постановление не са допуснати нарушения на законово
регламентираните формални изисквания и процесуални правила. Твърди, че е налице
непълнота във фактическото описание на нарушението, което не позволява
формиране на еднозначни правни изводи за волята на наказващия орган по фактите
и по приложението на закона от гл.т на това какво точно е
административнонаказателното обвинение и съотв. за какво точно нарушение е
наложена санкцията. Поддържа, че доколкото справката-декларация по чл.125, ал.1
от ЗДДС е била подадена, макар и след изтичане на законово регламентирания
срок, неправилно деянието е квалифицирано като нарушение по чл.179, ал.1 от, предл.
първо от ЗДДС, вместо по чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС. Счита че
неправилно въззивният съд е приел, че нарушението, за което е санкциониран, не
може да бъде квалифицирано като маловажен случай на административно нарушение и че
не е налице основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН. С
подробно изложени съображения по наведеното касационно основание е направено
искане обжалваното съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се
постанови друго, с което да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно
постановление № F547591 от 25.06.2020г. на Директора на офис/Дирекция за
обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба – ТД на НАП –
Пловдив, чрез процесуалния си представител по делото, в представеното писмено
становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена.
Поддържа че обосновано, в съответствие и при правилно приложение на закона
Старозагорският районен съд е потвърдил наказателното постановление.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
оставено в сила, като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно
основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която
съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Производството пред Старозагорския районен
съд се е развило по жалба на EТ „РВС-ПАН Р. П.“, гр. Стара Загора, срещу Наказателно постановление /НП/ № F547591 от 25.06.2020г.,
издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП
– Пловдив, с което, въз основа на съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F547591 от 19.05.2020г., на EТ „РВС-ПАН Р. П.“,
на основание чл. 179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, е наложена имуществена
санкция в размер на 500лв, за нарушение на чл. 125, ал.1 от ЗДДС. Административнонаказателното
обвинение от фактическа страна се основава на това, че EТ „РВС-ПАН Р. П.“, като
регистрирано по ЗДДС лице, не е подало в ТД на НАП – Пловдив, офис Стара Загора
справка – декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС, съставена въз основа на отчетните
регистри по чл.124, ал.1 от ЗДДС /дневник за покупките и дневник за продажбите/,
за данъчен период 01.02.2020г. – 29.02.2020г. На основание чл.125, ал.5 от ЗДДС
справка-декларацията е следвало да бъде подадена в срок до 14-то число включително
на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася – т.е до 16.03.2020г. /14.03.2020г.
и 15.03.2020г. – неработни дни/. Нарушението е установено при проверка на
данъчното досие на задълженото лице. В
наказателното постановление е посочено, че към момента на съставяне на АУАН от
регистрираното лице не е подадена справка-декларация по ЗДДС за посочения
данъчен период.
Старозагорският районен
съд е потвърдил обжалваното наказателно постановление по съображения за
неговата процесуална и материална законосъобразност. Въззивният съд е приел, че
при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление, не са
допуснати нарушения на регламентираните в ЗАНН формални изисквания и
процесуални правила, като наказателното постановление съдържа изискуемото се по
чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението, обосноваващо в необходимата степен от
фактическа и правна страна административнонаказателното обвинение. По
съществото на спора, въз основа на събраните доказателства съдът е направил
извод, че по безспорен и несъмнен начин са доказани описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършеното нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС - EТ „РВС-ПАН Р. П.“, гр. Стара
Загора, като регистрирано по ЗДДС лице, не е изпълнил законово регламентираното
задължение за подаване на справка – декларация по ЗДДС за данъчен период 01.02.2020г.
– 29.02.2020г., което сочи на съставомерно от
обективна страна деяние, квалифицирано като административно нарушение по чл.
179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, по отношение на което нарушение не е налице
основание за определянето му като „маловажен случай” и за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
Решението на Старозагорския районен съд е постановено при
неправилно приложение на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.179,
ал.1 от ЗДДС лице, което, като е длъжно, не подаде справка-декларацията по
чл.125, ал.1, декларацията по чл.125, ал.2, отчетните регистри по чл.124 или не
ги подаде в предвидените срокове, се наказва с глоба - за физическите лица,
които не са търговци, или с имуществена санкция - за юридическите лица и
еднолични търговци, в размер от 500 до 10 000 лв. Следователно административнонаказателната
норма на чл.179, ал.1 от ЗДДС регламентира четири отделни и самостоятелни
състави на административни нарушения – неподаване на справка-декларацията по
чл.125, ал.1 от ЗДДС /нарушение по чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС/;
неподаване на декларацията по чл.125, ал.2 от ЗДДС /нарушение по чл. 179, ал.1,
предл. второ от ЗДДС/; неподаване на отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС
/нарушение по чл. 179, ал.1, предл. трето от ЗДДС/ и неподаване на посочените
декларации /отчетни регистри/ в предвидените срокове /нарушение по чл.179,
ал.1, предл. четвърто от ЗДДС/. В случая в НП № F547591 от
25.06.2020г., е посочено, че отговорността на EТ „РВС-ПАН Р. П.“,
е
ангажирана на основание чл. 179, ал.1, първо от ЗДДС т.е за неподаване на справка-декларацията по чл.125,
ал.1 от ЗДДС, в какъвто смисъл е и обосновано административнонаказателното
обвинение от фактическа страна. В тази връзка неоснователно е възражението на
касационния жалбоподател, че не е налице изискуемия се конекситет между
фактическото обвинение, правната му квалификация и посочената като приложена
административнонаказателна разпоредба на чл. 179, ал.1, предл. първо от ЗДДС и
съотв. че липсва яснота за какво нарушение е наложена санкцията. Но от събраните в хода на съдебното
следствие във въззивното съдебно производство доказателства по несъмнен начин
се установява, че още преди връчване на съставения АУАН № F547591 от 19.05.2020г. на EТ „РВС-ПАН Р. П.“ и съотв. преди
издаването на Наказателно постановление № F547591 от 25.06.2020г.,
Справката-декларация за данъчен период 01.02.2020г. – 29.02.2020г., ведно с
дневника за покупки и дневника за продажби, са подадена в ТД на НАП – Пловдив,
офис/ Дирекция за обслужване - Стара Загора. Следователно допуснатото от
регистрираното по ЗДДС лице нарушение, за което се следва налагане на санкция, се
изразява не в неизпълнение на задължението за подаване на справка – декларация
по чл.125, ал.1 от ЗДДС и съотв. нарушение, квалифицирано по
административно-наказателния състав на чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, а
неспазване на законово регламентирания срок по чл.125, ал.5 от ЗДДС за подаване
на справката декларация по чл.125, ал.1 от ЗДДС – административно нарушение по
чл.179, ал.1, предл. четвърто от ЗДДС. А както вече беше отбелязано, чл. 179, предл.
четвърто от ЗДДС и чл. 179, предл. първо от ЗДДС, предвиждат два отделни
състава на административни нарушения, всеки от които е самостоятелно основание
за ангажиране на административно наказателна отговорност. В този смисъл
неправилно въззивният съд е приел, че последващите /след изтичане на срока по
чл.125, ал.5 от ЗДДС/ действия по подаване на справка-декларацията по чл.125,
ал.1 от ЗДДС, се явяват правно ирелевантни – подаването на
справката-декларацията, респ. на отчетните регистри след изтичането на законово
регламентирания срок, обуславя различна от възприетата административнонаказателна
правна квалификация на деянието по чл.179, ал.1, предл. първо от ЗДДС
/неподаване на справка-декларацията, в нарушение на чл.125, ал.1 от ЗДДС/, като
санкцията е следвало да бъде наложена при прилагането на чл.179, ал.1, предл.
четвърто от ЗДДС /за неподаване на справка-декларацията по чл.125, ал.1 от ЗДДС
в предвидения в закона срок, в нарушение на чл.125, ал.5 от ЗДДС/. Следователно
нито фактическото обвинение, нито правната му квалификация /от гл.т на
нарушената законова разпоредба/, нито приложена административнонаказателна
разпоредба на чл. 179, ал.1, предл. първа от ЗДДС, в случая са съответни на
нарушението. А неправилната административно наказателна правна квалификация на
деянието е абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление, като
незаконосъобразно. Наказващият орган при извършваната проверка по чл.52, ал.4
от ЗАНН за обосноваността и законосъобразността на съставения АУАН, е следвало
служебно да констатира извършеното на 11.06.2020г. подаване на СД по ЗДДС за
данъчен период м. февруари 2020г., което обстоятелство обуславя друга
квалификация на деянието и съотв. различно от санкционираното административно
нарушение.
Предвид изложените
съображения съдът намира, че решението на Старозагорския районен съд, с което е
потвърдено Наказателно постановление № F547591 от 25.06.2020г. на
Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП – Пловдив,
е постановено при неправилно приложение на закона - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 във вр. с ал.2
от НПК, с оглед на което съдебното решение следва да бъде отменено. Вместо него
следва да бъде постановено друго, с което да се отмени наказателното постановление.
Независимо
от изхода на делото, искането на пълномощника на EТ „РВС-ПАН Р. П.“
за присъждане на разноски, следва да бъде оставено без уважение, тъй като не са
представени нито доказателства за реално направени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, нито има данни упълномощаването да е било извършено
в някоя от хипотезите по чл.38, ал.1 от ЗА, като основание за определяне на
адвокатско възнаграждение по Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения при прилагането на чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от горното и на
основание чл. 221, ал.2, предл. второ във вр. с чл.222, ал.1 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 439 от 19.10.2020г.,
постановено по АНД № 2064/ 2020г. по описа на Районен съд - Стара Загора и
вместо него постановява:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № F547591 от 25.06.2020г.,
издадено от Директора на офис/Дирекция за обслужване - Стара Загора в ТД на НАП
– Пловдив, с което на EТ „РВС-ПАН Р. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Богородица“ № 98, на основание чл.
179, ал.1, предл. първо от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на
500лв, за нарушение на чл. 125, ал.1 от ЗДДС, като незаконосъобразно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на EТ „РВС-ПАН Р. П.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Стара Загора, ул. „Св. Богородица“ № 98, за присъждане на
разноски по делото.
Решението не подлежи на
обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.