ОПРЕДЕЛЕНИЕ
....................................../………………………...........2019г.
Гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
като разгледа
докладваното от съдия СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
въззивно частно
гражданско дело № 1041 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Производството е образувано
по частна жалба депозирана от Ж.И.Д. с ЕГН ********** срещу определение
3487/02.03.2020 год, постановено по гр.д. № 16837/2019г. по описа на ВРС, с което се ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 16837/2019г. на ВРС, 7 състав, на основание чл. 130 ГПК.
Твърди се,че
постановеното определение е незаконосъобразно и се претендира неговата
отмяна,по изложени подробни доводи в
жалбата.
За
да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Частната жалба е
допустима-депозирана от лице,което има право ,в предвидените от ГПК срокове и
при спазване на изискванията на ГПК
Атакуваното определение
е от категорията на актовете, за които изрично е предвидена възможност да бъдат
обжалвани.
Разгледана
по същество, депозираната частна жалба е
неоснователна, като настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите
на Варненския РС,изложени в атакуваното определение и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
В
отговор на депозираната частна жалба и за пълнота на изложението следва да се
има предвид и следното :
Производството по делото
е образувано по първоначално заявена искова молба на Ж.И.Д. пред ВОС образувана
под гр.д. № 2615/2018г. за прогласяване нищожност на решение от 22.10.2000г. по
в.гр.д. № 730/2000г. на ВОС. С определение на ВОС № 1094/03.04.2019г.
производството е било прекратено на основание чл. 130 ГПК,поради недопустимост
на исковата молба. С определение на ВАпС №
307/10.05.2019г. по в.ч.гр.д. № 215/2019г. определението е било отменено и
върнато на първоинстанционния в частта за разглеждане
на предявения иск против ДП „Български спортен тотализатор“ ЕИК ********* и М.И.Ж.,
ЕГН ********** за прогласяване нищожността на влязлото в сила решение от
22.10.2000г. постановено по в.гр.д. № 730/2000г. по описа на Окръжен съд Варна,
поради неяснота на волята на съда, която не може да бъде изведена и по пътя на
тълкуването, досежно имота, който следва да бъде
възстановен в състоянието отпреди посегателствата.
Съгласно теорията и постоянната практика на съдилищата, предметът на исковото производство се
очертава въз основа на твърденията направени в исковата молба от
страна на ищец/ чл. 6 ГПК
предметът на делото и
обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните/ .
Въз основа на твърденията в исковата молба,съдът, който разглежда делото
установява както предмета на спора,
правната квалификация на същия, фактите,които подлежат на установяване и
доказване .
Съобразно горното и след тълкуване на твърденията на ищеца, се установява, че предмет на настоящото
производство е иск с правно основание чл. 270, ал.2 вр.
чл. 124, ал.1 ГПК от Ж.И.Д., ЕГН ********** против ответниците
посочени в исковата молба, за прогласяване нищожността на влязлото в сила
решение от 22.10.2000г. постановено по в.гр.д. № 730/2000г. по описа на Окръжен
съд Варна, поради неяснота на волята на съда, която не може да бъде изведена и
по пътя на тълкуването, досежно имота, който следва
да бъде възстановен в състоянието отпреди посегателствата.
В исковата молба ищцата
твърди, че е собственик по наследство на
недвижим имот в жилищна сграда с адм.адрес гр. Варна,
ул. Сан Стефано № 7 построена в ПИ 1756, 8-ми
микрорайон на гр. Варна, идентичен със стар пл. № 7, кв. 60 по плана на 8-ми подрайон на гр. Варна, с идентификатор № 10135.1507.744 по
КККР на гр. Варна представляващ тото пункт състоящ се от едно помещение и санитарен възел
с площ от 22,40кв.м. разположен на партерен етаж от пететажна жилищна сграда
построена по архитектурен проект одобрен на 27.07.1983г. с идентификатор №
10135.1507.744.2.4 по КККР на гр. Варна. Твърди, че не той е обектът описан в решение
от 22.10.2000г. по гр.д. № 730/2000г. по описа на ВОС,поради което твърди че
има правен интерес да иска прогласяване нищожността на това решение, защото то се
отнасяло за несъществуващ имот, доколкото имотът не съставлявал самостоятелно
обособена вещ и от решението не можело да се установи за кой имот се произнася
съда. Описанието по адм. адрес не съвпадало с
описанието по КП. Невъзможно било да се извлече и волята на съда за кой имот се
отнася, волята на съда е изразена по
неразбираем начин. Претендира
обезсилване на изп.лист от 23.11.2000г. издаден по
гр.д. № 730/2000г. по описа на ВОС , въз основа на който било образувано изп.д. № 12484/2000г. - за възстановяване на конкретен
недвижим имот, който реално не съществувал по КП и на място. Твърди, че това е
установено в хода на изп. дело, поради което и с
постановление от 06.07.2005г. в сила от 03.08.2005г., изп.
производство било прекратено поради липса на предмет на изпълнение.
С молба допълнение към исковата молба от 23.10.2019г.
ищцата е въвела допълнително основание за нищожност на решението като
повеляващо изпълнение на нещо, което е неизпълнимо или изпълнение на действие,
което съставлява престъпление.
ДП „Български спортен тотализатор“ , със становище от 27.12.2019г. е оспорил иска като
недопустим, евентуално неоснователен. Заявява отвод за сила на пресъдено нещо предвид забраната на чл. 299 ГПК,с
оглед постановено решение по грд № 24812/2008г., и гр.д. № 2731/2010г. . Искът се оспорва и като неоснователен,
доколкото оспорванията на ищцата по естеството
касаели неправилност на решението, чието релевиране
се осъществява по пътя на инстанционния контрол.
Твърди се, че решението е потвърдено и изпълнено..
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът М.Ж. чрез особен представител адв. В. е подал писмен отговор, с който сочи искът да е
допустим и основателен.
Настоящият състав преценява, че така
предявеният иск е недопустим.
Съгл. Чл.299 ГПК ,повторен иск относно спор, разрешен със
сила на пресъдено нещо е недопустим .
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРС, че предметът на исковата молба,
предмет на настоящето производство и
предметът на спора по гр.д. 24812/2008 год по описа на РС, чието решение е влязло в законна сила е
напълно идентичен .
От приложеното гр.д. № 24812/2008г. по описа на РС София се установява,
че ищцата е предявила пред РС София, срещу ДП БСТ, М.Ж., Иван И. и Дафинка И.
иск за прогласяване нищожност на решения по гр. № 5914/1998г. на ВРС, гр.д. №
730/2000г. на ВОС и гр.д. № 1751/2001г. на ВКС. Твърдението в исковата молба,въз основа на
която се е образувало гражданското дело е, че се „ иска прогласяване на
нищожност на посочените решения, тъй като не е налице имот, който да бъде
индивидуализиран в исковата молба. След като такъв имот не съществува,
решението на съда не може да израз волята на съда по начин,по който може да се
изведе макар и чрез тълкуване на нейното съдържание. Не е ясно, кой имот е
осъдена да възстанови доверителката ми/ бел. Съда –ищцата/” Отправено е и
искане за обезсилване на издадения изп.лист.. Искът е
отхвърлен и решението на СРС е влязло в законна сила на 03.02.2014г. съобразно
направеното отбелязване върху него.
На 01.03.2010г. Иван И.
е предявил искова молба пред ВРС срещу Дафинка И., Ж.Д., М.Ж. и ДП БСТ за прогласяване нищожността на съдебно решение от
17.08.1999г. постановено по гр. д. № 5914/1998 г. на ВРС, ХХ с., решение от
20.10.2000г. и решение от 18.06.2001г. по гр.д.
№ 730/2000г. на ВОС, решение № 1553/19.11.2002г. на ВКС, ІV-то отд. по гр.д. 1751/2001г. и решение № 427/31.12.2003г. на ВКС, 5-чл. състав по гр.д.
642/2003г. Твърденията се били, че решенията са постановени въз основа на несъществуващо
правно основание – възстановяване на имот на осн. чл.
109 ЗС. Образувано е гр.д. № 2731/2010г. по описа на ВРС. С влязло в сила
решение № 4215/03.11.2011г. по това дело, искът е бил отхвърлен.
При така извършената
съпоставка на исковите молби ,предмета
на правните спорове се установява пълна идентичност- по страни и предмет .
Чл. 298, ал. 1 ГПК,сочи
че решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание, като влязлото в сила решение има действие и по
отношение на частните и универсални правоприемници на страните. Под обективни
предели на силата на пресъдено нещо се разбира
предметът, материалното право, за който СПН важи, спорът, за който не може да
се пререшава. Този предмет е материалното право, по което съдът се е произнесъл
с решението. Основанието на иска са тези факти и фактически обстоятелства, с
които ищецът обосновава възникването на субективното право, чиято защита търси
със съответната квалификация, дадена от съда.
В случая, налице е идентичност
в предмета на настоящото дело с този по гр.д. № 24812/2008г. по описа на РС
София. В заключение, предметът на двете дела е идентичен.
Страните в настоящото
производство са обвързани от СПН на влязлото в сила решение гр.д. №
24812/2008г. по описа на РС София.
В обобщение
определението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.
Мотивиран
от горното, съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение 3487/02.03.2020 год, постановено по
гр.д. № 16837/2019г.
по описа на ВРС.
Определението подлежи на
обжалване пред Върховен касационен съд с частна жалба, подадена в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :