№ 827
гр. Разград, 22.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шестнадесети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИВАНА ТОДОРОВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ИВАНА ТОДОРОВА Гражданско дело №
20253330101421 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД, Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние и Закона за потребителския
кредит.
Депозирана е искова молба от „АПС Бета България“ ЕООД с ЕИК: *********
със седалище и адрес: гр. София, п.к. 1404, р-н Триадица, бул. “България” №
81 В, представлявано от управителите Петр Валента и Христо Маринов, чрез
юрк. Павлина Цветкова, срещу Р. К. К., с която се моли съдът да осъди
ответника да заплати сумата 300,00 лв./ триста лева / главница по Договор за
паричен заем Кредирект №392557 от 28.01.2020 г., сключен със “Сити Кеш“
ООД, ведно със законната лихва от 11.03.2025 г. до окончателното изплащане
на сумата, по реда на ЗПФУР, при следните условия: главница – 300 лв; 6 броя
месечни погасителни вноски, първите две по 10,01 лева, а останалите 4 – по
81,36 лева, падеж 28.07.2020 г., фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %,
както и годишен процент на разходите по кредита в размер на 48,3%. Твърди,
че кредитополучателят е усвоил заемната сума.
С Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г.
“Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своето вземане към Длъжника по
описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС БЕТА
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, п.к. 1404, бул. „България“ № 81В, ап. 3, което вземане е
индивидуализирано в Приложение №1. Твърди, че длъжникът е уведомен за
цесията на посочената от него в договора електронна поща. В условията на
евентуалност - ако съдът приеме, че уведомяването на длъжника не е
извършено надлежно, то моли да се счита за надлежно връчено уведомлението
с връчването на исковата молба.
Ищецът твърди неизпълнение на договора за кредит от страна на длъжника. За
задължението, ищецът е инициирал заповедно производство, по което съдът с
Разпореждане е установил вероятно наличие на неравноправни клаузи и е
отказал издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение за
1
съпътстващите главницата претенции за мораторна лихва, неустойка и такси,
като е издал ЗИ №326/16.04.2025г. по ЧГД 699/2025г. по описа на РС-Разград,
по реда на чл.410 ГПК, за главницата от 300 лв. Заповедта е връчена на Р. К. К.
по реда на чл. 47 ГПК, като е указана възможността на кредитора да предяви
установителен иск за вземането си, което обуславя правния му интерес. В
случай на оспорване на иска от страна на ответника, респективно на
направените доказателствени искания, моли да му бъде предоставена
възможност да вземе становище, както и да ангажира допълнителни
доказателства, които ще конкретизира с оглед характера на направените
оспорвания и указано от съда разпределение на доказателствената тежест.
Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира отговор чрез назначения от съда
особен представител. Счита исковата претенция за допустима, но
неоснователна. Твърди нередовност на исковата молба, с оглед несъответствие
на претенцията с договорените суми, счита, че е необходимо да бъде изяснено
обстоятелството дали е предявена частично исковата претенция. Излага
съображения за предсрочна изискуемост и производство по чл. 417 ГПК.
Твърди противоречие със ЗПК и недействителност на договора за кредит, сочи
прекомерен размер на ГЛП и ГПР.
След анализ на представените по делото доказателства с оглед твърденията и
исканията на страните, Съдът установи следните фактически обстоятелства:
На 28.01.2020 г. между „Сити кеш“ ООД и Р. К. К. е Договор за паричен заем
Кредирект №392557, по реда на ЗПФУР, при следните условия: главница –
300 лв; 6 броя месечни погасителни вноски, първите две по 10,01 лева, а
останалите 4 – по 81,36 лева, падеж 28.07.2020 г., фиксиран лихвен процент в
размер на 40,05 %, както и годишен процент на разходите по кредита в размер
на 48,3%.
Представени като доказателства по делото са копие на процесния договор,
Лог файл към него, Общи условия, Тарифа за такси и разноски на Сити кеш,
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 13.01.2022 г.,
извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, Уведомление за цесия до
длъжника, Разписка № 2000000202610818/28.01.2020г.
Оспорено от ответника е усвояването на предоставената сума, твърди се
наличие на неравноправни клаузи, както и липса на обявяване на предсрочна
изискуемост.
Анализът на установената фактическа обстановка, налага следните правни
изводи:
Предявеният установителен иск е за задължението за заплащане на главница
по договор за потребителски кредит.
Същият е допустим, тъй като за това вземане има издадена заповед за
изпълнение на парично задължение, която е връчена на ответника при
условията на чл.47 от ГПК и в срока по чл.415 от ГПК е предявен настоящия
установителен иск.
За преценка основателността на иска следва да се анализира наличието и
валидността на правопораждащото облигационно отношение между страните.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен
между „Сити кеш“ ООД и ответника договор за предоставяне на финансови
услуги от разстояние, какъвто съобразно чл. 6 от ЗПФУР, е всеки договор,
сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставе на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика,
при която от отправянето на предложението до сключването на договора
2
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние -
едно или повече. Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР "средство за комуникация от
разстояние" е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на
услуги от разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие
на доставчика и на потребителя. Съгласно чл. 18 при договори за предоставяне
на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е
изпълнил задълженията си за предоставяне на информацията на потребителя,
както и че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора (ал.
1, т. 1 и т. 3), като за доказване на посочените обстоятелства се прилага чл. 293
от ТЗ.
С оглед предмета на договора, същия попада в приложното поле на ЗПК
/Закон за потребителския кредит/, чл.6 от който урежда формалния му
характер. Ищецът твърди, а и от съдържанието на представеният екземпляр от
Договор за паричен е видно, че същият цели предоставяне на финансова
услуга от разстояние и респективно за него е приложим и ЗПФУР /Закон за
предоставяне на финансови услуги от разстояние/. За да възникне валидно,
обвързващо страните по същото, облигационно правоотношение е необходимо
да са налице съвпадащи насрещни волеизявления. Видно от приложения и
неоспорен от ответника писмен документ, материализиращ електронните
волеизявления на страните /ЛОГ – файл, лист от делото/,
кредитополучателят е направил волеизявление, с което е изразил желанието
си да сключи процесния договор, а кредиторът е изпълнил задължението си да
предостави на кредитополучателя заемната сума - чрез изплащането й от Изи
пей на ответника на дата 28.01.2020 г., в 14:03 ч.
На 13.01.2022г. между „Сити Кеш“ООД и „АПС Бета България“ЕООД е
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който на
дружеството-ищец са прехвърлени вземания, между които и вземането от
ответника по процесния договор за кредит, което обуславя и процесуалната
легитимация на ищеца като правоприемник на кредитора. Ирелевантно е дали
договорът за цесия е съобщен на ответника, доколкото въпросният
юридически факт би имал правно значение при извършени плащания към
първоначалния кредитор, с оглед валидността на същите.
Съдът служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор,
сключен с потребител. Зповедният съд, разглеждайки процесния договор в
рамките на проведеното производство по чл. 410 ГПК, заведено като ЧГД
№669/25г. по описа на РС – Разград, е установил вероятно наличие на
неравноправни клаузи и е издал ЗИ № 326/16.04.2025г. само за чистата
стойност на кредита. Именно установяване дължимостта на главницата е
предмет на разглеждане в настоящото производство. С оглед обстоятелството,
че от ищеца не се претендират вземания за договорна лихва, такси, неустойки
и др. съпътстващи главното вземане суми, съдът намира, че не следва да се
произнася по наличие/липса на неравноправни клаузи, доколкото не се
претендират вземания по такива.
По делото се установи по безспорен начин възникването, респ.
съществуването на паричното вземане за главница в претендираните размери,
за което вземане в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед за
изпълнение по развилото се заповедно производството.
По така изложените съображения предявеният иск следва да бъде уважен
изцяло.
Съгласно т. 12 на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013
г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда специалния установителен иск,
3
предявен по реда на чл. 422 ГПК, и то с осъдителен диспозитив, следва
съобразно изхода на спора да разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съгласно преставеният списък по чл. 80 ГПК /лист 106/ претендираните в
исковото производство разноски са в общ размер на 370 лв., от които 50 лв.
държавна такса, 220 лв. възнаграждение за особен представител и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Съответно, разноските по ЧГД №669/25г. по описа на РС – Разград са 25 лв. за
държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 422 ГПК вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК, по отношение на Р. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р.********,
общ. Разград, обл. Разград, че дължи на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК
*********, гр. София, р-н Триадица, бул. България 81В, представлявано по
пълномощие от юк. Б. Т., сумата 300лв. /триста лева/ главница по Договор за
паричен заем Кредирект №392557 от 28.01.2020 г., сключен със “Сити Кеш“
ООД, което вземане е цедирано с договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 13.01.2022г. с правоприемник „АПС Бета България“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2025г. до
окончателното й изплащане, за която сума има издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК с № 326/16.04.2025г. по ЧГД 699/2025г. по
описа на РС-Разград.
ОСЪЖДА Р. К. К. с ЕГН: ********** и адрес: гр. Р. *********, общ. Разград,
обл. Разград ДА ЗАПЛАТИ на „АПС Бета България“ ЕООД, ЕИК *********,
гр. София, р-н Триадица, бул. България 81В сумата 370лв. /триста и
седемдесет лева/ съдебни разноски по исковото производство, както и сумата
75лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по ЧГД № 669/25г. по описа на РС –
Разград.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Разград в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението копие от него да се приложи по ЧГД №
669/25г. по описа на РС – Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4