Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 12
гр. Севлиево, 17.01.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в открито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ХРИСТОВ
при секретаря Виктория Драголова, като разгледа докладваното от
съдията Христов гражданско дело № 849/2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по
реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
Постъпила е искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ
НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, *, представлявано от Д.Б.Б.срещу С.Х.Ф., с ЕГН **********,***.
Ищеца твърди, че ответника е сключил с третото
лице „Сити кеш" ООД на 22.02.2017 г. договор за паричен заем с № 112070.
На 31.10.2017 г. било подписано приложение № 1 към договор за покупко-продажба
на вземания (цесия) от дата 31.10.2017 г. между „Сити кеш" ООД, с ЕИК
*********, и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с ЕИК *********, по
силата на което вземанията на „Сити кеш" ООД срещу С.Х.Ф., произтичащи от
договора за паричен заем № 112070 от 22.02.2017 г. били прехвърлени изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор. С изрично пълномощно „Сити кеш" ООД упълномощило
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД да уведоми длъжниците за извършената
цесия от името на цедента. По реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника от
„Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД било
изпратено писмо съдържащо уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-СТК/112070 от 10.11.2017г.
за извършената продажба на вземането, изпратено чрез Български пощи до адреса
на длъжника, посочен в договора за паричен заем. Видно от известието за
доставяне писмото било получено лично от ответника на 17.11.2017 г.. Представя
и препис от уведомлението за извършената цесия от страна на „Сити кеш" ООД
чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-П-СТК/112070 от
10.11.2017 г., за връчване на ответника ведно с исковата молба и приложенията
към нея в случай, че последният оспори действията във връзка с уведомяването
му. С договора за паричен заем с № 112070 от 22.02.2017 г., заемодателят се
задължил да предостави на заемателя парична сума в размер на 500,00 лв.,
представляваща главница и чиста стойност на заема отбелязана в договора в поле
„размер на отпуснатия заем". С полагането на подписа си на договора за
паричен заем, заемателят удостоверил, че е получил заемната сума в брой от
представител на заемодателя. Погасителните вноски, които заемателят се
задължава да изплаща на заемодателя, съставлявали изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на заемодателя.
Годишния процент на разходите по заема бил фиксиран за срока на договора, като
съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия същият не можел да бъде
променян едностранно от страна на заемодателя. Страните постигнали съгласие
договорната лихва по заема да бъде в размер на 25,33 лв.. Така, страните
договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 525,33 лв.,
платима на 12 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 43,78
лв. при първа погасителна вноска на 01.03.2017 г. и последна погасителна вноска
с падеж на 17.05.2017 г.. Крайният срок за издължаване на всички задължения по
кредита бил 17.05.2017 г. /дата на последна погасителна вноска, съгласно
погасителен план, неразделна част от договора за кредит/, но предвид
обстоятелството, че заемателят не изпълнявал в срок задължението си за плащане
на погасителните вноски, кредиторът приел, че по отношение на вземанията е
настъпила автоматично предсрочна изискуемост. Съгласно разпоредбата на чл. 7,
ал. 4 от договора за кредит и разпоредбите на приложимите Общи условия,
страните постигнали съгласие, че всички задължения по договора /главница,
дължимата към момента договорна лихва, обещетения за забава и дължими
неустойка/ стават автоматично предсрочно изискуеми в случай на забава на
плащане на: 4 погасителни вноски, считано от падежа на четвъртата погасителна
вноска при ежеседмично плащане, 3 погасителни вноски, считано от падежа на
третата погасителна вноска при двуседмично плащане и 2 погасителни вноски,
считано от падежа на втората вноска при ежемесечно плащане на вноските по
договора за заем, като подписвайки договора за кредит заемателят декларирал, че
безусловно се съгласява с тази разпоредба, без да е необходимо заемодателят да
го уведомява допълнително и изрично в случай на автоматично настъпване на
предсрочната изискуемост. В конкретния случай, поради допусната от страна на
заемателя забава за плащане в срок на 4 броя седмични погасителни вноски
настъпила автоматично предсрочна изискуемост, считано от 22.03.2017 г., която
дата представлявала падежа на четвърта погасителна вноска. Съгласно разпоредбата
на чл. 7, ал. 4 от договора, при настъпване на предсрочната изискуемост,
заемодателят имал право да начисли неустойка за предсрочна изискуемост, без да
уведомява заемателя за това, която била в размер на 20% от дължимата до пълното
погасяване на договора сума, представляваща непогасени главница, договорна
лихва и неустойка за неизпълнение на договорно задължение. Така, на 22.03.2017
г. заемодателят начислил неустойка за предсрочна изискуемост в размер на 134,87
лв., представляваща 20 % от сумата от 674,37 лв., формирана от сбора на
остатъците на главница, договорна лихва и неустойка, дължими до края на срока
на договора. Съгласно клаузите на сключения договор за заем, страните се
споразумели да обезпечат изпълнението на договора с поне две от посочените в
договора обезпечения, а именно: - издаването на запис на заповед от страна на
Заемателя; - поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят
кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на
най-малко 7 пъти размерът на минималната работна заплата за страната /а в
случай, че са двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки от тях
трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната/,
не са поръчители по други договори за заем, сключени от заемодателя, не са
заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя,
нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от
„Редовен", както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните
данни на ЦКР към БНБ, да представят служебна бележка от работодателя си или
друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход; - залог
върху движима вещ, чиято пазарна стойност /оценена от лицензирани оценители/
надвишава два пъти общата сума за плащане по договора за заем, включващо
договорената главница и лихва; - първа по ред ипотека; - предоставяне на
безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след
падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща
задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за заем,
включваща договорната главница и лихва. С подписването на договора за заем, заемателят
е декларирал, че се счита за уведомен, че в случай, че в 3 - дневен срок от
подписването на договора не предостави на заемателя договореното обезпечение
или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора,
същия дължи на заемодателя неустойка за неизпълнение на договорно задължение.
Така, поради неизпълнение на задължението за предоставяне от страна на
заемателя на поне две от уговорените от страните обезпечения, на същия била
начислена неустойка за неизпълнение в размер на 149,07 лева, която била
разсрочена на 12 равни вноски, всяка в размер на 12,42 лева, платими на
съответните падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така,
погасителната вноска, която следвало да заплаща заемателя била в размер на
56,20 лева. Съгласно чл. 7 от договора, в случай че заемателят забави плащането
на дължима погасителна вноска, същият дължи на заемодателя обезщетение в размер
на законната лихва за забава за всеки ден просрочие, считано от датата на
настъпване на забавата до окончателното изплащане на дължимите по договора
суми. На основание цитираните по - горе разпоредби на длъжника било начислено
обезщетение за забава в размер на 101,61 лв. за периода от 23.03.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда. Заемателят не заплатил изцяло дължимия паричен заем към
дружеството. Сумата, която била погасена била, в размер на 0,03 лв., с която
била погасена неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 0,03 лв..
Предвид изложеното за ищеца възникнал правен интерес да предяви вземането си по
съдебен ред, с оглед на което подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника. Съдът
уважил претенцията и издал заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на
установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била
връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като същият не се явил в съда да
получи книжата по делото, което от своя страна обуславило правния интерес от
подаването на исковата молба. Ищеца иска признаване за установено по отношение
на ответника дължимост на следните суми: 500,00 лева, представляващи главница
за периода от 01.03.2017 г. до 17.05.2017 г., по отношение на които на
основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост
считано от 22.03.2017 г.; 25,33 лева, представляващи договорна лихва за периода от 01.03.2017 г. до 17.05.2017 г.
(падеж на последна погасителна вноска), по отношение, на които на основание чл.
7, ал. 4 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от
22.03.2017 г.; 149,04 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.03.2017 г. до 17.05.2017 г. (падеж на
последна погасителна вноска), по отношение на които на основание чл. 7, ал. 4
от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от
22.03.2017 г.; 134,87 лева, представляващи неустойка за предсрочна изискуемост,
начислена еднократно на 22.03.2017 г. (дата на предсрочна изискуемост); 101,61
лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 23.03.2017 г. (денят
следващ датата на настъпване на предсрочната изискуемост) до датата на подаване
на заявлението в съда. както и законна лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението - 06.03.2019 г. до окончателното изплащане
на задължението. Претендира разноски.
В едномесечен срок от получаване на препис от
исковата молба с доказателствата ответникът не е представил писмен отговор на
исковете. В първото съдебно заседание по делото не се е явил негов представител
и не е направено искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа, неявяване в съдебно
заседание и неупражняване на процесуални права са указани на ответника с
връчване на препис от определението по чл. 140 ГПК, с призовката за първото
съдебно заседание.
В хода на производството ищецът е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение по
реда на чл. 238 от ГПК.
С оглед представените доказателства, съдът намира, че исковете са вероятно основателни.
Поради това съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 и
чл. 239 от ГПК и следва да се постанови неприсъствено решение.
С оглед изхода на делото и направено от ищеца
искане в този смисъл, ответникът следва да бъде осъден да му заплати на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените съдебни разноски. Предвид тълкуванието
дадено от ВКС в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, съдът намира, че следва да се произнесе в настоящото
производство с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските както по
исковото производство, така и по заповедното производство. По заповедното и
исковото производство заявителят и ищец е представляван от юрисконсулт. Със
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК е разпоредено
ответника - длъжник да заплати на ищеца - заявител заявените суми в цялост,
както и разноски – за платена държавна такса в размер на 25,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 75,00 лева. По настоящото исково
производство се претендират разноски, платена е държавна такса в размер на
225,00 лева, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение. Предявените
искове са уважени изцяло, поради което е налице основание за присъждане на
претендираните разноски за заплатени държавни такси по двете производства.
Предвид уважаването на предявените искове в цялост и обстоятелството, че
заявителя, и ищец е представляван от юрисконсулт са налице предпоставките за
присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, като ответника – длъжник
следва да бъде осъден да заплати разноски за възнаграждение за защита от
юрисконсулт, в размер на 125,00 лева, по исковото производство и в размер на
75,00 лева, по заповедното производство, определено по реда на чл. 78, ал. 8 вр. ал. 1 ГПК и чл. 25, ал. 1
вр. чл. 26 от Наредба за заплащане на правната помощ, в предвидените в
последните посочени норми граници - от 100 лв. до 300 лв., по исково
производство и от 50 лв. до 150 лв., по заповедно производство, отчитайки
действителната фактическа и правна сложност на спора, материалният интерес по
делото, вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител
на ищеца, разглеждането на делото в едно съдебно заседание, исканията и
доводите на процесуалния представител на ищеца, обема на събраните
доказателства по делото и приключването на производството по реда на чл. 238 и
чл. 239 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК искове, с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 9
от Закона за потребителския кредит и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, *, представлявано
от Д.Б.Б., съществуват парични вземания, за следните суми: 500,00 лева,
представляващи главница; 25,33 лева, представляващи договорна лихва за периода
от 01.03.2017 г. до 17.05.2017 г., по отношение, на които на основание чл. 7,
ал. 4 от договора за кредит била обявена предсрочна изискуемост, считано от
22.03.2017 г.; 149,04 лева, представляващи неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 01.03.2017 г. до 17.05.2017 г., по отношение
на които на основание чл. 7, ал. 4 от договора за кредит била обявена
предсрочна изискуемост, считано от 22.03.2017 г.; 134,87 лева, представляващи
неустойка за предсрочна изискуемост, начислена еднократно на 22.03.2017 г.;
101,61 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 23.03.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 06.03.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, към длъжника С.Х.Ф.,
с ЕГН **********,***, произтичащи от договор за паричен заем № 112070/22.02.2017
г., между С.Х.Ф. и „Сити кеш" ООД, договор за цесия от 31.10.2017 г., и
приложение 1 от 31.10.2017 г., за които вземания е издадена заповед № 231/10.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 380/2019
година по описа на РС – Севлиево.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.Х.Ф.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район *,
представлявано от Д.Б.Б., направените по гр. д. № 849/2019 г. по описа на Районен съд –
Севлиево разноски в размер на: 225,00 лева, заплатена държавна такса и 125,00
лева, адвокатско възнаграждение за представителство от юрисконсулт.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, С.Х.Ф.,
с ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, *,
представлявано от Д.Б.Б., направените по ч. гр. д. № 380/2019 г. по описа на
Районен съд – Севлиево разноски в размер на: 25,00 лева, заплатена държавна
такса и 75,00 лева, адвокатско възнаграждение за представителство от
юрисконсулт.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Да се връчат на страните преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: