Определение по дело №249/2023 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс ГПК/ във връзка с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс АПК/, във връзка с § 2 от ДР на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по молба с Вх. № СД-01-01-1615 от 22.05.2025 г., подадена от „Бургас Ник Инвест“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Лазар Маджаров“ № 2, чрез адвокат Г. Н. – БАК, за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. В молбата наименованието на подателя е посочено като „Ник Инвест“, което съдът приема, че е в резултат на техническа грешка, с оглед правилно изписания ЕИК – *********. В молбата е изложено, че съдът се е позовал на чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, която наредба в частта за размерите на адвокатските хонорари е призната за нищожна с редица решения на СЕС. Заявено е искане съдът да съобрази това обстоятелство и измени решението, съобразно критериите, които ВАС и ВКС са приели за релевантни.

Молбата е съобщена на насрещната страна. В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е представен отговор от Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при ЦУ на НАП, чрез пълномощника му юрисконсулт Л. И., с изразено становище за неоснователност на молбата и искане да бъде оставена без уважение.

Молбата е допустима. Подадена е от надлежна страна и в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна.

С Решение № 865 от 30.04.2025 г., постановено по настоящото дело в производство по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК, е отхвърлена жалбата на „Бургас Ник Инвест“ ЕООД с ЕИК: *********, подадена против Ревизионен акт № Р-02002022004360-091-001 от 24.03.2023 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите – Бургас, в частите, в които е потвърден с Решение № 60 от 19.06.2023 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ Бургас при Централно управление на Национална агенция за приходите, и е осъдено „Бургас Ник Инвест“ ЕООД с ЕИК: ********* да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 8 586,93 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съдът счита, че не са налице основания за изменение на решението в частта за разноските.

Съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената част от жалбата, като на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се присъжда за всяка инстанция юрисконсултско възнаграждение в размера на минималното възнаграждение за един адвокат.

В чл. 161, ал. 2 от ДОПК е предвидено, че при прекомерно възнаграждение за адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата /ЗА/. Чл. 36 от ЗА препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа /Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./, приета с решение на Висшия адвокатски съвет /Наредба № 1/2004 г./. Според чл. 1 от Наредба № 1/2004 г., размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, а съгласно чл. 2 от Наредбата, при липса на писмен договор възнаграждението се определя от адвокатския съвет съобразно критериите, предвидени в тази наредба.

При определяне размера на юрисконсултското възнаграждение, съдът се е позовал на разпоредбите на чл. 161, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 от ДОПК и на чл. 161, ал. 2 от ДОПК, като е приел, че размерът на дължимото юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определен по реда на чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г.

Фактическият състав, при който се поражда отговорността за разноските в съдебното производство, е съвкупност от следните юридически факти: неоснователно предизвикан правен спор, направени разноски за водене на делото по повод на този спор и съдебен акт в полза на страната, която претендира разноските.

Според разрешението, дадено с т. 3 от Решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22, „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.“.

Задължението на националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени /на висшия орган на съсловната организация/ като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено /при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство/ възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски, при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото /арг. от чл. 161, ал. 2 от ДОПК/, обема и качеството на осъществената от страната процесуална защита. В този смисъл: Определение № 1670 от 20.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1103/2024 г., I о.; Решение № 3126 от 25.03.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9224/2024 г., I о.

При съобразяване на фактическата и правна сложност на спора, и съдържанието на осъществената от процесуалния представител на ответника по жалбата правна защита, включително присъствие и участие в проведените открити съдебни заседания, и аргументирано писмено становище по съществото на спора с обсъждане на събраните по делото доказателства и доводи по възраженията на жалбоподателя, съдът счита, че присъденото на администрацията юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 586,93 лева съответства на характера на производството, на спецификата на конкретните фактически обстоятелства, на обема и качеството на предоставената правна защита от процесуалния представител на ответника по жалбата, както и на критериите за справедливост и обоснованост. Поради изложеното, не са налице основания за изменение на размера на присъденото юрисконсултско възнаграждение.

По изложените съображения, молбата за изменение на решението в частта му за разноските е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 248 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК, Административен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба с Вх. № СД-01-01-1615 от 22.05.2025 г., подадена от „Бургас Ник Инвест“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Лазар Маджаров“ № 2, чрез адвокат Г. Н. – БАК, за изменение на Решение № 865 от 30.04.2025 г., постановено по административно дело № 249 / 2023 г. по описа на Административен съд – Сливен, в частта му за разноските.

Определението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.