Решение по дело №1821/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 2846
Дата: 11 декември 2022 г.
Съдия: Дарина Кирчева Йорданова
Дело: 20212120101821
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 март 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2846
гр. Бургас, 11.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА Г. Х.
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело
№ 20212120101821 по описа за 2021 година
Производството по делото е първоначално образувано по исковата молба на Д. М.,
ЕГН **********, адрес: ...................., чрез адвокат Ж. Б., срещу Р. Г.- .............. в електронно
издание .................. и “Медиатор 2010“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: .............................., представлявано от В. Й. В. , с която се иска осъждане на
ответниците да заплатят на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща частичен иск
сумата от 1 000 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него
неимуществени вреди, болки и страдания, причинени в резултат на разпространяване в
публичното пространство на статия със заглавие .......................... и коментарите под нея, с
които се уронват професионалното име на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на поместване на публикацията - 24 юли 2019г., до окончателното и изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е ............................ и управител на
..................... ЕООД, както и че е ................................ на създадената през 2019г. асоциация
на .................. в Република България. Сочи се, че ответното дружество притежава домейна
................ и е възложил на втория ответник – физическо лице съставяне на статии в него. В
поредица от публикации в електронното издание на ................., отговорност за което носи
издателят “Медиатор 2010” ООД, са били публикувани материали, които са в разрез с
правилата за обективна журналистика и етика и съдържат нападки срещу ищеца и неверни
твърдения за неглижиране на пациентите в хосписа, за прояви на престъпна небежност и
корупция. Сочи се, че в публикуваната статия, въпросното медицинско заведение -
...................... е представян като ................... и ..................., че лечебното заведение не
притежава необходимия лиценз, както и че е незаконно. Оспорват се изложените твърдения
и се посочва, че в резултат на публикацията е създаден у ищеца стрес, страх, несигурност и
влошаване на психическата му устойчивост. Също така се сочи, че макар и в представената
в статия със заглавие ........................................., да е основана на действитлен факт за
1
ивършвани от прокурата действия и проверка, в статията са продължили да се представят
неверни и заблуждаващи факти, които не отговарят на истината. Твърди се, че
отрицателното въздействие на статията върху читателите е довело до множество негативни
коментари, публикувани под нея, които не са премахнати и за което отговорност носи
именно ответникът “Медиатор 2010“ ООД. Въз основа на изложеното по-горе, ищецът
твърди, че първоначалните силни отрицателни емоции, раздразнение и интензивно нервно
напрежение от възприемане на невярна информация, постепенно са се превърнали в
продължително състояние на подтиснатост, емоционално изтощение. Излагат се подробни
съображения относно придобитата квалификация от ищеца и неговото образование, както и
относно законността на въпросното лечебно заведение. В допълнителна молба се излагат
твърдения за нарушения на журналистическата етика и тенденциозно интерпретиране на
информацията, която се поднася заблуждаващо и невярно на читателя, от което ищецът е
претърпял вреди. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на
трима свидетели, както и допускане на техническа експертиза.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “Медиатор 2010” ООД е
подал писмен отговор, с който се оспорва редовността на исковата молба, а по същество се
оспорват исковете по основание и размер. Посочва се, че не са налице предпоставките на чл.
45 и чл. 49 от ЗЗД. Твърди се, че ответното дружество не е издател на електронното издание
................, както и на процесната публикация. Оспорва се наличието на противоправно
деяние и причинно-следствена връзка между публикуването на статията, коментарите под
нея и твърдяните от ищеца вреди. Излагат се съображения за неяснота за това за кои точно
от публикуваните думи и/или изрази ищецът претендира обезщетение. На следващо място
се изтъква, че изнесените в статията обстоятелства са проверена информация, получена от
официални източници, както и че са спазени стандартите за етика в журналистиката и
практиката на ЕСПЧ. По отношение на поместените коментари на трети лица ответникът
посочва, че не носи отговорност за същите. При условията на евентуалност се прави
възражение за прекомерност на претендираното обезщетение. Посочва се, че ищецът е
публична личност и оповестяване на факти свързани с него не се явяват незаконно действие.
По изложените съображения искът се оспорва като неоснователен и се иска неговото
отхвърляне. Ангажирани са писмени доказателства и се иска допускане до разпит на
свидетели, както и задължаване на РЗИ Бургас да представи доказателства.
От ответника Р. Г. е депозиран писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който искът
се оспорва като неоснователен. Твърди се, че статията е резултат от добросъвестна
журналистическа проверка и отразява фактите, към момента на събитието. В статията са
посочени източниците на информацията и същата е съобразена с принципите на
журналистиката и свободата на словото. Оспорват се твърденията за претърпени вреди във
връзка с публикувани коментари, за които да носи отговорност именно ответника Г., която
не е служител на издателя.
В първото по делото заседание ищецът е направил искане за привличане на нов
ответник наред с дружеството “Медиатор 2010“ ООД, ЕИК *********, а именно “Медиатор
2015“ ООД, ЕИК *********, срещу което се предявява иск за солидарното осъждане на
“Медиатор 2015“ ООД, наред с първоначалните ответници да заплати процесната сума на
ищеца. Твърди се, че именно това дружество е издател на електронното издание на
................., поради което следва да отговаря за претърпените вреди, докато дружеството
“Медиатор 2010“ ООД, ЕИК ********* е работодател на ответника Р. Г. - съставител на
статията. Затова счита, че тримата ответници отговарят солидарно по отношение на ищеца.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК ответникът “Медиатор 2015” ООД
се оспорва като недопустимо конституирането му като страна в процеса. По същество се
2
оспорва иска, както по основание така и по размер. Твърди се, че ищецът не е претърпял
посочените вреди, както и че липсва причинно-следствена връзка и противоправност на
деянието. Посочва, че издадената статия отразява обективно фактите, основани на
конкретни източници. Също така твърди, че коментарите под статията не са налични. Иска
се отхвърляне на претенцията.
Предявените искове са с правна квалификация чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 53 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
За да се ангажира отговорността на ответника – юридическо лице за извършената
публикация следва да се установи от ищеца, че това дружество притежава домейна
https://................, в който е поместена статията, както и че е възложил работа на автора на
статията, извършване на неправомерни действия от последния, претърпените от ищеца
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с дейността на автора, извършена
при или по повод изпълнение на възложената работа.
По делото не се спори, че на 24.07.2019 г. на интернет адрес ................ е публикувана
статия със заглавие: .............................. Представено е копие от същата, от което се
установява нейното съдържание, както и коментарите под статията. Като автор на статията
е посочена Р. Г., за което също няма спор по делото.
От страна на ищеца не се оспорва, че заглавието на статията се основава на
действителен факт за извършвани проверки от прокуратурата.
Видно от представената справка от 05.05.2021 г., издадена от ..................... ООД в
качеството му на организация, на която е делегирано правото да регистрира имена в
интернет областта .bg, регистрацията на домейна ................... е извършена на 23.11.2012 г. в
полза на „МЕДИАТОР 2010“ ООД, ЕИК *********. На 14.02.2018 г. правото на ползване и
управление на домейна е прехвърлено на „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК *********.
Следователно към датата на публикуване на процесната статия - 24.07.2019 г., домейнът
................... не се е ползвал и управлявал от ответното дружество „МЕДИАТОР 2010“ ООД.
При тези факти съдът приема предявения на това основание иск срещу този ответник за
недоказан, тъй като дружеството не се явява издател на медията. Недоказани са
твърденията, че работодател на автора на статията и респ. възложител на работата се явява
това дружество. Следователно не са налице условията за ангажиране на деликтната
отговорност на „МЕДИАТОР 2010“ ООД за евентуално претърпени от ищеца
неимуществени вреди в резултат на изложените в статията данни за неговата дейност.
По отношение на иска, предявен срещу ответника „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК
********* и авторът на статията Р.Г., съдът намира следното:
Установено е по делото, че към датата на публикуване на статията домейнът
https://................ се е ползвал и управлявал от ответното дружество „МЕДИАТОР 2015“
ООД, поради което може да се заключи, че по негово възлагане е изготвена процесната
публикация, като дружеството, чрез електронната си медия е отразило и е поддържало
достъпа до нейното съдържание. Затова от значение за ангажиране на неговата отговорност
е установяването по делото, че статията съдържа обидни или опозоряващи твърдения за
ищеца, уронващи престижа и името му в обществото, които са неистински. В настоящия
случай от текста на публикацията става ясно, че институциите са “влезли” при ........ Д. М. и
Апелативна прокуратура – Бургас е разпоредила извършването на проверка за допускани
нарушения, както и за това дали са налице данни за осъществени престъпления от общ
характер от длъжностни лица, работещи в тези заведения. Изложени са цитати на
3
говорителя на съответната прокуратура, както и на ............................ в качеството му на
................ Посочва се, че проверката провокирана от статии, публикувани на 22-23.07.2019 г.
от ................. Видно от съдържанието на материала, авторът не е излязъл извън рамките на
информацията, която от своя страна е и съответна на реалните събития – започнати
проверки от страна на институциите, които не се оспорват от ищеца. Извършеният анализ от
автора се заключава до това, че в посоченото здравно заведение се извършва проверка. От
начина, по който е поднесена информацията, нейното структуриране и използваните думи,
не може се приеме, че журналистът е действал непрофесионално и недобросъвестно. При
коректно предадена информация, изхождаща от друго лице, няма основание да се ангажира
отговорността на автора за препредадените чрез публикувания материал изявления на трето
лице, което е посочено в статията. В случая конкретно от описаното в текста не се съдържа
никаква друга оценка на фактите, извън безспорно осъщественото извършване на проверки
от съответните институции.
По изложените съображения настоящият състав приема, че по делото не е доказано
установено извършване на деликт от страна на автора на статията, поради което
претенцията както срещу Р.Г., така и срещу издателя „МЕДИАТОР 2015“ ООД следва да се
отхвърли. За пълнота следва да се посочи, че ищецът не ангажира по делото никакви
доказателства за това, че е претърпял сочените от него неимуществени вреди, нито за техния
вид и размер. Следва да се отбележи още, че дружеството не следва да носи отговорност за
коментарите, написани под статията от трети лица, тъй като не са налице условията на чл.
49 ЗД, а именно юридическото лице да е възложител на работата на тези трети лица,
написали коментарите. Още повече, че същите са премахнати и не са налични под статията.
С оглед изложеното предявените обективно и субективно съединени искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.
По отношение на направеното от страните искане за присъждане на разноски и
според изхода от делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъде
възложено заплащането на сумата по направените от тримата ответници разноски, а именно:
сумата от 1200 лв. в полза на „МЕДИАТОР 2015“ ООД, сумата от 1518 лв. – в полза на
„МЕДИАТОР 2010“ ООД.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Д. М., ЕГН **********, адрес: ...................., чрез адвокат Ж.
Б., срещу Р. Г.- ............ в електронно издание .................., и “Медиатор 2010“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: .............................., представлявано от В. Й.
В. , и „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
............................, представлявано от В. Й. В. и К. Г. К. , за солидарното осъждане на тримата
ответници да заплатят на ищеца сумата от 20 000 лева, представляваща частичен иск сумата
от 1 000 000 лева, представляващи обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди, болки и страдания, причинени в резултат на разпространяване на статия със заглавие
............................. и коментарите под нея, с които се уронват професионалното име на ищеца,
ведно със законната лихва, считано от датата на поместване на публикацията - 24 юли
2019г., до окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА Д. М., ЕГН **********, адрес: ...................., чрез адвокат Ж. Б., да заплати
на “Медиатор 2010“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
.............................., представлявано от В. Й. В. и К. Г. К. , сумата от 1518 лв. (хиляда
4
петстотин и осемнадесет лева) – разноски по делото.
ОСЪЖДА Д. М., ЕГН **********, адрес: ...................., чрез адвокат Ж. Б., да заплати
на „МЕДИАТОР 2015“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
............................, представлявано от В. Й. В. и К. Г. К. сумата от 1200 лв. (хиляда и двеста
лева) – разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5