№ 279
гр. Варна, 04.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 15 СЪСТАВ, в публично заседание на девети
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Валя Цуцакова
при участието на секретаря Радостина Ив. И.
като разгледа докладваното от Валя Цуцакова Административно наказателно
дело № 20243110201908 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано по жалба на Д. А. А. ЕГН **********, депозирана чрез
адв.Т., против НП № 24-0819-000568 / 26.03.2024г. на Началника на група в
сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на въз.А. е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. на основание чл. 179
ал.2 вр.чл.179ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37 ал.1 от ЗДвП.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна,поради което, като
допустима, е приета от съда за разглеждане.
С жалбата се изразява становище, че НП е издадено в нарушение на
процесуалните правила и материалният закон,оспорва се приетата за
установена фактическа обстановка, твърди се, че АНП не е проведено
законосъобразно.Не били събрани достатъчно доказателства относно
правилното изясняване на настъпилото ПТП.Не бил изготвен протокол за
оглед на автомобилите, не били търсени очевидци или камери в района на
настъпване на ПТП.Твърди се, че жалбоподателката не е отнела предимството
на другия водач и не е навлизала в неговата лента за движение.Твърди се, че
вторият автомобил, участвал в ПТП се е движил с видимо висока скорост и че
1
автомобилът, управляван от въз А. е бил в покой в момента на настъпване на
ПТП.Твърди се, че водачът на вторият автомобил участвал в ПТП е бил без
поставен предпазен колан.Излагат се аргументи за липса на виновно
поведение и се твърди, че не е разпитана жалбоподателката, а само водачът на
втория автомобил, участвал в ПТП.Визира се липса на пътна маркировка и се
твърди, че не е било отнето предимство.Коментират се правни норми,
различни от посочената като нарушена, излагат се и аргументи относно
приложимостта на чл.28 от ЗАНН и в заключение се иска НП да бъде
отменено и да бъдат присъдени направените по делото разноски.Иска се и
назначаване на САТЕ, която да установи скоростта на движение на двата
автомобила, имали ли са поставени предпазни колани двамата водачи на
автомобили и да се изясни механизмът на настъпване на ПТП.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява
лично, представлява се от адв.Г., надлежно упълномощен и приет от
съда.Процесуалният представител поддържа жалбата, а в хода на делото по
същество отново моли за отмяна на НП, като излага аргументи в подкрепа на
становището си, че не е доказано извършването на процесното
административно нарушение и че няма как при маневра ляв завой процесният
автомобил да е ударен от лявата страна и се иска присъждане на направените
по делото разноски.
Представител на органа, издал НП, при редовност на призоваването не
се явява в с.з., депозират се писмени бележки, с които се изразява становище
за правилност и законосъобразност на издаденото НП, съставомерност на
приетото за установено нарушение, като се иска НП да бъде потвърдено и да
бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
След преценка на доказателствата по делото, съдът възприе следната
фактическа обстановка:
На 04.02.2024г., въз.А., управлявайки л.а.”Ауди А3” с рег.№ В 7474РР,
се движила по бул.”Цар Освободител” в гр.Варна, в посока жк”Вл.
Варненчик”, като в автомобила пътувала и св.П..Около 22,40ч.
жалбоподателката, с управлявания от нея лек автомобил приближила
кръстовището с бул.”Република”. По същото време св.И., управлявайки
л.а.”Пежо 206” с рег.№ Н665НА се движила по бул.”Цар Освободител, но в
2
обратната посока към центъра на града.В момента, в който св.И. с
управляваното от нея МПС навлязла в кръстовището, въз.А. с управлявания
от нея лек автомобил също навлязла в кръстовището, извършвайки ляв завой
и между двете МПС настъпило ПТП, като предната лява част на л.а.”Ауди
А3” се ударила в предната лява част на лекия автомобил.”Пежо 206”. В
следствие на ПТП, освен деформациите по двете МПС била причинена лека
телесна повреда на св.И..
За настъпилото произшествие бил подаден сигнал в сектор ПП-ОД на
МВР-Варна.
Местопроизшествието било посетено от екип на сектор ПП, в който
участвал св.П., който след изясняване на фактическата обстановка и беседа с
двамата водачи на МПС, участвали в ПТП, съставил АУАН срещу
жалбоподателката, в който било описано нарушение на чл. 37 ал.1 от ЗДвП.
След запознаването с АУАН въз.А. го подписала без възражения.Съставен бил
и констативен протокол за ПТП.Установено било при проверката, че въз.А. е
управлявала процесното МПС след употреба на наркотични вещества, във
връзка с което било образувано и ДП.
В законоустановения срок били депозирани писмени възражения
срещу съставения АУАН, във връзка с които АНО възложил разследване, като
заключението на назначената комисия било, че АУАН е правилен и
законосъобразен.
Предвид горното въз основа на материалите по преписката на
26.03.2024г. АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна проверка.
Към материалите от преписката била приложена и справка от сектор
ПП, от която е видно, че до настоящия момент въз.А. е била санкционирана с
НП и фишове за други нарушения на ЗДвП.
Съдът напълно кредитира показанията на свидетелите П. и И., тъй като
същите са последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото.
Съдът не кредитира показанията на св.П. в частта, в която същата сочи,
че в момента в който е настъпило ПТП-то, автомобилът, управляван от
жалбоподателката е бил в покой,, тъй като в тази им част показанията й
коренно противоречат на показанията на свидетелите П. и И., съгласно които
ПТП е настъпило в момент, в който въз.А., с управлявания от нея лек
3
автомобил е извършвала маневра ляв завой.В тази връзка следва да се
акцентира върху показанията на св.П., който по никакъв начин не е
заинтересован от изхода на делото, съгласно които жалбоподателката не е
отрекла, че е извършвала маневра и е била в движение, а е заявила
непосредствено след настъпването на ПТП, че не е видяла вторият автомобил,
участвал в произшествието и освен горното е подписала АУАН без каквито и
да било възражения.Съдът не кредитира и показанията на св.П. в частта, в
която същата сочи, че автомобилът, управляван от св.И. се е движил с видимо
превишена скорост първо, защото тези твърдения не са подкрепени от никакви
други доказателства и второ, ако това е било така, то след като пътникът в
автомобила е имал такива възприятия, няма как водачът на автомобила да не
възприеме това обстоятелство и да предприеме съответните действия.В
останалата част съдът кредитира показанията на св.П., тъй като същите
кореспондират с останалите кредитирани от съда писмени и гласни
доказателства.
Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, тъй като
същите са непротиворечиви и взаимно допълващи се, като кредитира и
изготвените от полицейските служители снимки на настъпилото ПТП..
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото-
АУАН, НП, протокол за ПТП, заповед, справка за налагани наказания, от
останалите приобщени писмени доказателства и от показанията на
свидетелите П., И. и П. в кредитираните от съда части.
Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр с чл.84 от ЗАНН,
настоящият състав на ВРС, достигна до следните правни изводи.
По приложението на процесуалния закон:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за това орган, тъй като
видно от приложената от въззиваемата страна заповед, приета в съдебно
заседание, издалото НП лице е компетентно.Видно от същата заповед, АУАН
също е съставен от компетентен служител.Както АУАН, така и НП съдържат
всички необходими реквизити и са надлежно връчени на нарушителя.
Спазени са и сроковете по чл.34 от ЗАНН за съставяне на АУАН и
4
издаване на НП.
Нарушението е описано достатъчно пълно, точно и ясно от фактическа
и правна страна, посочени са обстоятелствата при които е извършено посочена
е и нарушената норма, кореспондираща с фактическото и правно описание на
нарушението, поради което не е било ограничено правото на защита на
нарушителя.Безспорно и двете МПС са били в движение при настъпването на
ПТП и изрично се сочи, че жалбоподателката не е пропуснала насрещно
движещият се в права посока лек автомобил.В тази връзка следва да се
отбележи, че съдът не споделя възражението на процесуалният представител
на жалбоподателката, че не е възможно при този механизъм, описан от АНО
да се получат процесните щети по двата автомобила, тъй като ако в
действителност автомобилът, управляван от жалбоподателката е бил в покой в
момента на настъпване на ПТП и е изчаквал извършването на маневрата,
позициониран в кръстовището, то щетите би следвало да бъдат в дясната част
на автомобила, а не в неговата лява част.
Не е била нарушена и нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН, тъй като срещу
АУАН са постъпвали възражения, АНП е възложил разследване на спорни
обстоятелства и се е произнесъл с НП едва след изготвяне на становище от
назначената комисия.
Ирелевантни са възраженията дали водачът на втория автомобил,
участвал в ПТП е бил с поставен обезопасителен колан или не, тъй като ако
жалбоподателката не бе нарушила законовите правила, водачът на вторият
автомобил не би пострадал, още повече, че от ПТП са настъпили и
материални щети, а твърдението за управление на МПС с превишена скорост
от страна на св.И. са недоказани.
Въз.А. не е наказана за това, че е нарушила пътната маркировка, а че е
отнела предимство на друго движещо се по пътното платно МПС, поради
което и тези възражения са ирелевантни.Няма оглед на местопроизшествие от
дежурна следствено-оперативна група, тъй като не е имало данни за средна
телесна повреда, изготвен е снимков материал на МПС, участвали в ПТП, но
няма никакви данни за спирачен път, за конкретно местоположение на МПС
след настъпването на ПТП, поради което съдът отказа назначаването на САТЕ,
поради невъзможност обективно такава да бъде изготвена, поради липса на
изходни данни, а и в тази насока има достатъчно събрани гласни и писмени
5
доказателства.
Неоснователни са и възраженията, че фактическата обстановка е била
приета за установена единствено въз основа на обясненията, дадени от св.И.
след настъпване на НПТ, тъй като от показанията на св.П. категорично се
установява, че обяснения са били снети устно и от жалбоподателката.
Предвид горното съдът намира, че в хода на АНП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон:
Правилно АНО е приел, че въз.А. е извършила нарушение на чл.37 ал.1
от ЗДвП, тъй като на посочените в АУАН и НП дата, място и час, като водач на
МПС, е завила на ляво, без да пропусне насрещно движещото се в права
посока МПС, управлявано от св.И., в резултат на което е настъпило ПТП с
материални щети и с пострадало лице.Ирелевантен е въпросът дали има
виновно поведение и от страна на втория участник в ПТП, тъй като от една
страна тези твърдения са недоказани, а от друга страна, дори да има такова
виновно поведение и евентуално съпричиняване, то същото не изключва
отговорността на жалбоподателката, като водач на МПС, извършващо ляв
завой.
Правилно АНО е наложил санкция на основание чл.179 ал.2 вр. чл.179
ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП, визираща ангажиране на административнонаказателна
отговорност при неспазване на правилата за предимство, тъй като нормата на
чл.37 ал.1 от ЗДвП регламентира предимство на насрещно движещите се МПС
спрямо тези, които извършват маневра ляв завой. Предвид горното именно в
резултат на нарушение на правилата за предимство е настъпило ПТП, като
наложената глоба от 200лв. е в абсолютния размер, предвиден от
санкционната норма, поради което съдът намира наказанието за справедливо и
е лишен от възможност да го ревизира.
Съгласно разпоредбите на ЗДвП, нарушенията на този закон не са
маловажни, поради което правилно не е била приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН, а и нарушението не се отличава със степен на обществена
опасност, различна от обичайната за съответния вид.
При цялостната служебна проверка на акта, съдът не установи пороци
на НП, които да налагат отмяната му.
6
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал.4 от
ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН
сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да
бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата
е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял
въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
потвърждаване на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Като
взе предвид, че производството по делото не разкрива фактическа и правна
сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на АНО, намира, че следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 /осемдесет/ лева.
Предвид гореизложеното съдът счита, че НП следва да бъде
потвърдено, поради което настоящият състав на ВРС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 24-0819-000568 / 26.03.2024г . на Началника на
група в сектор ПП-ОД на МВР- Варна, с което на Д. А. А. ЕГН ********** е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 200 лв. на
основание чл. 179 ал.2 вр.чл.179ал.1т.5 пр.4 от ЗДвП, за нарушение на чл.37
ал.1 от ЗДвП.
7
ОСЪЖДА Д. А. А. ЕГН **********, от гр.Варна, да заплати на ОД на
МВР-Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационна проверка пред Административен
съд-Варна в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се изпрати на по
компетентност на Наказващия орган.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8