Решение по дело №2467/2024 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 667
Дата: 30 юли 2024 г.
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20242120202467
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. Бургас, 30.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Административно наказателно дело № 20242120202467 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на П. Д. Б., ЕГН: **********,
управител на “К” ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: *****, срещу
Електронен фиш серия К №9138841, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с който за нарушение на
чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100
лева.
С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издадения ЕФ, като се
моли за неговата отмяна. В проведеното пред настоящата инстанция съдебно заседание
жалбоподателят, призован по реда на чл.61, ал.4 от ЗАНН, не се явява, не се явява и не се
представлява.
За административно - наказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание не се
явява представител.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна
следното:
На 30.04.2024г. в 16,33 часа в в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция
Ромпетрол в посока от кв.Ветрен към КПП-1, специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“,
peг. № **** се движел с наказуема скорост 109 км/ч., при въведено ограничение на скоростта
за движение с пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Нарушението е установено и заснето от „MultaRadar SD580“ с отчетен толеранс на
измерената скорост от -3%. В срока по чл.189, ал.5 ЗДвП от жалбоподателя не е попълнена
декларация по чл.188 от ЗДвП.
1
АНО приел, че последният като водач на специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“,
peг. № **** е превишил разрешената максимална скорост, за населено място с 29 км/ч., с
което виновно е нарушил чл.21, ал.2 ЗДвП, във връзка с което на същия бил издаден
Електронен фиш серия К № 9138841 с който на основание чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на
100 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства,
които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по
чл.189, ал.8 ЗДвП, тъй като процесният ЕФ е връчен на 17.05.2024г., а в процесната жалба е
посочено, че е депозирана на 29.05.2024г. /в края на същата, доколкото до входящия номер
липсва посочена дата на депозирането й/. Жалбата е подадена и от легитимирано да обжалва
лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населено място е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата – На
30.04.2024г. в 16,33 часа в в гр.Бургас, ПП-Е773, км.491 до бензиностанция Ромпетрол в
посока от кв.Ветрен към КПП-1, специален автомобил – „ФИАТ ДУКАТО“, peг. № **** се
движел с наказуема скорост 109 км/ч., при въведено ограничение на скоростта за движение с
пътен знак В-26 до 80 км/ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „MultaRadar SD580“. Системата
е заснела и записала скорост на движение на автомобила 113 км/ч., като след приспадане на
допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата следва да се счита 109 км/ч.
По делото като писмено доказателство е представено ксерокопие на снимка, изготвена чрез
системата за видеоконтрол, от което става ясно, че посочената скорост е била засечена на
30.04.2024г. в 16,33 часа, както и че регистрационният номер на моторното превозно
средство, движещо се с посочената скорост е ****. Доколкото посочената снимка е
изготвена със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, то същата се явява веществено
доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП. Видно от представения като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена в процесния период. Фактът, че системата за контрол
на скоростта е годна и преминала периодична проверка се явява и публичноизвестно
обстоятелство, доколкото на страницата на БИМ се подържа „Регистър на одобрените
типове средства за измерване“.
С оглед на изложеното се налага изводът, че автомобилът, управляван от
жалбоподателя се е движел с посочената скорост от 109 км/ч. при въведено ограничение на
2
скоростта за движение до 80 км/ч., при което следва да се приеме, че наказващият орган
правилно е издирил и посочил законовата разпоредба, която е била нарушена виновно, а
именно чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш
съдържа данни за териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено
нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния
номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за
доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на
вътрешните работи. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП, автоматизирани
технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно
свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и
автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да
бъдат: стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган;
мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от
пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и
край на работния процес.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол тип „MultaRadar
SD580“, стационарна техническа система за контрол на безопасността на движението. Нещо
повече, по делото е приобщен и протокол за монтаж на пътни знаци, от който се установява,
че на главен път I-6, участъка гр.Бургас-кв.Ветрен, км.491 + 700 в посока гр.Бургас е
монтиран пътен знак Е 24 /за контрол с автоматизирани технически средства или системи/.
Спазени са и изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и
реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата. В процесния случай се касае за стационарно
автоматизирано техническо средство, прикрепени към земята, които се обслужват
периодично от служител за: 1. сваляне на заснетите изображения с данни за установените
нарушения на правилата за движение в случаите, когато няма изградена преносна среда
между АТСС и съответната структура на МВР и 2. осигуряване на условия за непрекъсната
работа на АТСС. Не се констатираха нарушения на цитираната Наредба, а възраженията на
жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.
В случая нарушението е установено от система за видеоконтрол „Multa Radar SD
580”, надлежно калибрована, при която измерването, регистрирането и записът на
нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър. Ето защо, съдът намира, че
процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото
средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не
позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно
нарушение. С оглед на това се приема, че нарушението е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, поради което за същото законосъобразно е
санкциониран с електронен фиш управителя на дружеството -собственик на МПС, с което е
извършено нарушението.
Към датата на нарушението АТС е било преминало задължителната последваща
техническа проверка съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за
измерване, които подлежат на метрологичен контрол. Следователно то е притежавало
техническите характеристики и параметри, съгласно одобреното средство за измерване,
регистрирано в държавния регистър на одобрените средства за измерване и е било в
3
състояние да изпълнява в пълен обем предназначението си. В тази връзка от уведомление от
БИМ изх. №20-00-21-1/12.02.2024г. /л.6 от делото/ се установява, че процесното техническо
средство – система за контрол над скоростта „Multa Radar SD 580” е одобрен тип средство за
измерване, преминало проверка през февруари 2024г., във връзка с което е издаден Протокол
от проверка №007-СГ-ИСИС/01.02.2024г. /л.6 от делото/. За пълнота следва да се има
предвид, че горното се явява и публично известно обстоятелство, доколкото на страницата
на БИМ се подържа „Регистър на одобрените типове средства за измерване“.
В нормата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаването на
електронния фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има
възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР, писмена
декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за
управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за
извършеното нарушение. В конкретния случай собственикът не е подал такава декларация,
поради което и правилно именно той е бил санкциониран с издадения електронен фиш.
В процесният случай жалбоподателят не е упражнил правата си по чл.189, ал.5 ЗДвП,
посредством депозиране на писмена декларация в съответната териториална структура на
Министерството на вътрешните работи, в която да посочи лице, управлявало МПС на
процесните дата, час и на посоченото място. С оглед на изложеното не може да бъде
споделен извода, че е оборена презумпцията по чл.188 и сл. от ЗДвП.
Съгласно чл. 91, ал. 1 от ЗДвП моторни превозни средства със специален режим на
движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си подават
едновременно светлинен сигнал с проблясваща синя и/или червена светлина и специален
звуков сигнал. Съгласно ал. 3 на с. чл. - специален режим на движение ползват МПС на
редица структури, сред които и главните и областните дирекции на Министерството на
вътрешните работи. Условията и редът за ползване на специален режим на движение за
МПС се определя с наредба на министъра на вътрешните работи - Наредба № I-141 от
18.09.2002 г. за условията и реда, при които се ползва специален режим на движение от
моторните превозни средства. В чл. 2 от нея са посочени моторните превозни средства
ползващи специален режим на движение, сред които отново са включени и служебните
автомобили на МВР, а в чл. 5, ал. 1, т. 2 изрично е предвидено, че водачът на моторно
превозно средство със специален режим на движение може да надвишава разрешената
максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застраши нечий живот или
имущество. Последното правило е буквален препис на разпоредбата на чл. 92, ал. 1, т. 2
ЗДвП, която също предписва същото изключение.
Анализът на горните разпоредби води до извод, че когато са в специален режим на
движение на водачите на специализираните МПС е разрешено да надвишават разрешената
максимална скорост на движение дотолкова, доколкото няма да застрашат нечий живот или
имущество. В случая няма спор, че заснетото МПС попада сред тези, на които е позволено
да използват специален режим на движение и е оборудвано със съответните технически
средства. Съдът намира обаче, че по делото в конкретния случай липсват каквито и да е
доказателства, че заснетият автомобил е подавал светлинен и звуков сигнал. Именно
последните обстоятелства позволяват на водача на такъв автомобил да надвишава
разрешената скорост за движение, поради което в случая са важали общите забрани и
ограничения. Факт на управление на специален автомобил, дори да е установен, сам по себе
4
си не е достатъчен, за да обоснове законосъобразност на поведението на водача на
превозното средство със специален режим на движение, каквото е линейката. Следва да е
доказано по несъмнен начин, че автомобилът е бил в такъв режим „по необходимост“.
Жалбоподателят в случая не представя каквито и да е доказателства в тази насока, поради
което и БРС намери, че не само, че не се установява управлението на автомобила в
специален режим на движение / с подаване на светлинен и звуков сигнал/, а и не се доказа
наличието на такава необходимост /например транспортиране на болни лица/.
От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение,
тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като
такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на
МПС, в това число и задълженията му по чл.21, ал.2 ЗДвП, да избира определена скорост и
спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в
настоящия случай съзнателно не е спазил.
Съдът намира, че в случая не са налице и предпоставките за приложението на чл.28
от ЗАНН и квалифициране на деянието като маловажен случай. Съгласно чл.189з от ЗДвП
във вр. с чл.28, ал.7 от ЗАНН, за нарушенията по ЗДвП не се прилагат чл.28 и 58г от Закона
за административните нарушения и наказания, поради което и същите не могат да бъдат
приложени от съда в настоящия случай. В тази връзка следва да се изтъкне също така, че
процесното деяние не се отличава от обичайните нарушения от този вид, поради което и
приложението на чл.28 от ЗАНН би било незаконосъобразно. Управлението на пътно
превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването
на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и
извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност.
В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация, дадена в ЕФ
напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.
Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.189,
ал.4 във вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно
определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й.
Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му
наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният
ЕФ следва да се потвърди изцяло.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К №9138841, издаден от ОДМВР-БУРГАС, с
който за нарушение на чл.21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 във
вр. чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП на жалбоподателя - П. Д. Б., ЕГН: **********, управител на “К”
ООД, ЕИК: ****** със седалище и адрес на управление: *****, е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд -
Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5
6