Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.***, 07.12.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 09.11.2017 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Анета Христова,
като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 5748 по описа за 2017 год., за да
се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 415 във вр. с чл.124 ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
Исковата молба е
подадена от „Т.П.” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор Й.В., чрез юрк.Ц.В., против Л.Г.Л.
ЕГН ********** *** с искане да се признае за установено, че ответникът дължи
сумата от 660,55лв., от които 582,72 лв.
– главница, представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и
77,83 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №4101/2017 г. по описа на ***до
окончателното изплащане на сумите. Ищецът твърди, че е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което е образувано
ч.гр.д. № 4101/2017 г. на РС ***, като съдът е уважил заявлението и е издал
заповед за изпълнение. Твърди, че в срока по чл. 414 от ГПК длъжникът е подал
възражение. РС *** е указал на заявителя, че може да подаде иск по чл. 415 от ГПК. Това, според ищеца, поражда неговия правен интерес от предявяване на
настоящия иск. Твърди, че на основание чл. 153 от ЗЕ ответника е
собственик/ползвател на топлинна енергия, като същата не е заплатена.
Публикувани са общите условия за договора за доставка на топлоенергия съгласно
изискванията на Закона за енергетиката. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Препис от исковата
молба и доказателствата са връчени на ответника по делото и в едномесечния срок
след получаването им същият е депозирал отговор, с който признава, че действително
ищцовото дружество е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до ***, въз основа на което е образувано
ч.гр.д. №4101/2017 г. Признава по основание и размер редуцираното в исковата
молба задължение за сумата от 660,55лв., от които 582,72 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и
77,83 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.06.2017 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №4101/2017 г. по описа на ***до
окончателното изплащане на сумите, както са посочени в исковата молба. Поради
горното, моли да не се уважават доказателствените
искания на ищеца, да се приемат приложените към исковата молба доказателства.
Претендира разноските да бъдат намалени съобразно намалената част от иска.
Съдът, като обсъди
становищата и изявленията на страните и доказателствата по делото, намери за
установено следното:
На 07.06.2017 г.
кредиторът е подал заявление до ***, по което е образувано ч.гр.д.№4101/17 г.
на ***и по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 от ГПК № 2656/08.06.2017 г. С тази заповед
ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1041,10 лв. – главница за
ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 01.01.2013
г. до 30.04.2017 г., лихва върху главницата в размер на 248,49 лв. за периода
от 04.03.2013 г. до 02.06.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на заявлението- 07.06.2017 г., до окончателното изплащане на
същата, както и направени деловодни разноски в размер на 25,80 лв. – държавна
такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
По тази заповед
ответникът е възразил в законоустановения срок. В
изпълнение на указанието на заповедния съд, ищецът е предявил иск срещу ответника
за установяване на своето вземане, като е редуцирал неговия размер,
съобразявайки изтичането на кратката погасителна давност. С отговора си ответникът
признава предявените срещу него искови претенции така, както са редуцирани в
исковата молба. Видно е от приложено от ищеца копие от вестник „***”,
че „Т.П.” ЕАД е публикувала общите
условия за предоставяната от нея услуга.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи: Безспорно се доказа, че ищецът
- „Т.П.” ЕАД, е подал заявление
за издаване на заповед за
изпълнение, като е последвало възражение от страна на
длъжника. Това поражда правен интерес за заявителя/ищец да подаде
установителен иск по чл. 422 от
ГПК, с което е образувано настоящето дело. Същият е предявен в законоустановения срок. Съдът намира, че съгласно чл. 153 ЗЕ ответникът
е ползвател на топлинна енергия, поради което тя
е дължима. Ответникът с отговора признава размера на претендираните
с исковата молба суми – обстоятелство, което е отразено като признание на исковете в доклада
на съда. Това признание следва да се
цени като признание на факти,
т.к. ищецът не е направил искане
за постановяване на решение по
реда на чл.
237 от ГПК. Подкрепящи признанието доказателства по делото са
представените ОУ на ищеца и препис-извлечението от сметката на
ответника, аб. № 1011143 при ищеца,
приложено на л. 5-6 от делото и съдържащо задълженията и за исковия период. С оглед на горното,
съдът намира, че следва да
уважи така предявените
искове.
При този изход на делото,
и на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК, съдът намира, че следва да
присъди разноските и в двете производства в тежест на ответника,
в размер, определен съобразно уважената част на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение и уважения иск /съгласно т.12 от ТР №4/2013г. по т.д. №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва
да присъди разноските, направени
от ищеца и в заповедното производство/. Съдът намира, че
с оглед изменението на чл. 78, ал.
8 ГПК, претендираното възнаграждение
за юрисконсулт следва да се
определи в размер на 100.00 лв. за исковото производство. Ищецът “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД следва да бъде осъден да внесе допълнителна държавна такса по сметка на Пл РС в размер на 74,20 лв. върху предявените искове. Съобразно отношението на предявена и уважена/непредявена част, в тежест на ответника следва
да се присъдят
следните разноски: 100.00лв., представляващи разноски в исковото производство и 38,83 лв., представляващи разноски
в заповедно производство.
Воден
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, по отношение на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с ЕИК *********, адрес на управление ***,
че ответникът Л.Г.Л. ЕГН ********** ***, му дължи сумите от 582,72 лв. – главница,
представляваща стойност на потребена, но
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и сумата
от 77,83 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.06.2017 г., ведно
със законната лихва от 07.06.2017 г.-датата на депозиране на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело №4101/2017 г.
по описа на ***, до окончателното изплащане на сумите.
ОБЕЗСИЛВА на осн. чл. 415 ал.
5 ГПК Заповед за изпълнение № №
2656/08.06.2017 г. по ч.гр.д.4101/2017 г. на ***за сумите над 582,72 лв. – главница, представляваща стойност на потребена, но незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.11.2014г. – 30.04.2017г. и сумата над 77,83 лв. – лихва за забава за периода 05.01.2015г. – 02.06.2017
г.
ОСЪЖДА “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***”
ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ***сумата
допълнителна държавна такса в размер на 74,20 лв.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК Л.Г.Л. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ***” ЕАД с ЕИК
*********, адрес на управление ***, разноски по настоящото производство в общ
размер на 100 лв., както и разноски в производството по ч.гр.д. № 4101/2017 г.
на ***в размер на 38,83 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред ***ски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: