Р Е Ш Е Н И Е
№...
18.04.2019г. Гр.
Гълъбово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГЪЛЪБОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД
Граждански състав
На 25.03.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Белослава Колева, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №667 по описа за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е
предявен от “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД гр.Стара Загора, чрез адв.Д.Д.
срещу А.Д.П. ***. С исковата молба се твърди, че ответникът бил титуляр на
партида №*** за имот, находящ се в ***. Ищецът изпълнявал задължението си за
доставка на вода и отвеждане на отпадъчни води, но ответникът не изпълнявал
задължението си за заплащане на услугата. За периода от 15.08.2016г. до
06.03.2017г. ответникът натрупал задължение в размер на 86,87лв. Поради
неплащането в срок на дължимите суми, върху тях се е начислила и лихва за
забава в общ размер 13,03лв. за периода от 01.10.2016г. до 27.07.2018г.
За
дължимите суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение,
по което е образувано ч.гр.дело №490/2018г. по описа на РС-Гълъбово. Съдът е
издал заповед за изпълнение, но заповедта е връчена при условията на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал
указания на ищеца да предяви установителен иск. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК.
Моли съда
да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане
на сумата от 86,87лв. – главница, 13,03лв. – лихва за забавено плащане за
периода от 01.10.2016г. до 27.07.2018г., законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на сумата.
Претендира и направените в настоящото производство разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.131 ГПК съдът е изпратил
препис от исковата молба и доказателствата на ответника за отговор. Тъй като
ответникът не е намерен на постоянния и настоящия си адрес, нито има сключен
трудов договор, съдът му е назначил особен представител по реда на чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца. В законоустановения срок особеният представител на
ответника не
е подал писмен отговор, не е изразил становище по исковете. В съдебно заседание изразява становище, че исковете са
основателни.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
прецени поотделно и в тяхната съвкупност, ведно със становищата на страните,
намира за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство
ч.гр.д.490/2018г. по описа на РС-Гълъбово е видно, че ищецът е предявил
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК за сумите,
както следва: 86,87лв. – главница, 13,03лв. – лихва за забавено
плащане за периода от 01.10.2016г. до 27.07.2018г., законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на сумата и съдебни разноски. Съдът е издал Заповед за изпълнение
№308/13.08.2018г., с която е уважил заявлението на ищеца. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради
което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал указания на ищеца да
предяви установителен иск. Поради тази причина за ищеца се е породил правен интерес
да предяви настоящия установителен иск.
По делото е представено копие на Лихвен лист за партида №*** за задълженията от 01.10.2016г.
до 27.06.2018г., от който е видно, че на името на ответника на адрес ***, е
открита партида №*** за доставка на питейна вода и
отвеждане на канална вода. По тази партида е начислена сумата от 86,87лв. за
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 15.08.2016г.
до 27.06.2018г.
По делото са представени и приети
като писмени доказателства и копия на 7 броя квитанции за партида №***, от
които се установява, че ищецът е изпълнявал регулярно задължението си да отчита
разходваната в съответния имот вода и да я остойностява.
Ответникът не оспорва
задължението си, не оспорва факта на разходваната в имота му вода, нито твърди,
че е заплатил стойността й.
При
така установеното от фактическа страна съдът намира, че предявените искове са
доказани по основание. Съгласно чл.8, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, получаването на услугите на ВиК
се осъществява при публично известни Общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от
съответен регулаторен орган. С общите условия се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите, редът
за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на изразходваната вода и
отведените отпадъчни води, отговорността
при неизпълнение на задълженията, условията
и редът за включване, прекъсване и прекратяване на водоподаването и/или
отвеждането на отпадъчните води, редът
за осигуряване на достъп до водомерите, включително в жилищата на потребителите, както и за прекратяване на водоподаването на отделните
водоснабдявани имоти.
Съгласно чл.8, ал.4 от посочената наредба, в срок до
30 дни след влизането в сила на общите условия, потребителите имат право да
направят пред съответния оператор заявление, в което да предложат различни
условия, като предложените от потребителите и приети от оператора различни
условия се отразяват в писмени споразумения. В настоящия случай, по делото няма
представени доказателства, че ответникът в качеството си на потребител е
предложил различни условия от публично оповестените в пресата и на сайта на
ищцовото дружество Общи условия. При това положение следва да се приеме че с
откриването на партидата в ищцовото дружество с №*** за
обект, находящ се в ***, ответникът е приел Общите условия от ищцовото
дружество и между страните са възникнали договорни отношения без да е
необходимо подписването на изрично писмено споразумение съгл. чл.8, ал.4 от
Наредбата. По силата на създаденото правоотношение ищцовото дружество е
разкрило на ответника партида №***, по която
да се отчитат консумираните от ответника количества вода. Основното задължение
на ответника по това правоотношение е да заплаща ежемесечно извършените от
ищцовото дружество доставки, като в случай че не стори това, дружеството ищец
разполага, съобразно чл.79, ал.1 от ЗЗД с правото да иска цената да му бъдат
заплатена. Съгласно чл.41, ал.3, т.9 от горепосочената наредба, в случай че
абонатът не ползва услугите на дружеството за определен период от време, негово
е задължението да подаде писмено заявление до оператора за временно или
постоянно прекратяване на ползването на услугата. В настоящия случай, по делото
няма представени доказателства ответникът да е подавал възражение против
начислени суми консумирана вода, заявление – искане за отчитане на показанията
на водомера, заявление, че имота не се ползва или искане за проверка и смяна на
водомера.
Гореизложеното
налага извода, че „ВиК” ЕООД е доказало факта, че е доставяло определени
количества вода до имота на ответника за процесния период, посочен в исковата
молба. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задължението си към
ищцовото дружество за заплащане на цената на доставената му питейна вода и
отведена канална вода. В хода на делото ответника не представи доказателства,
че е платил задължението си към ищцовото дружество за процесния период.
Предвид
гореизложеното предявеният иск за установяване на вземането за главница в размер на 86,87лв. за доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода за периода от 15.08.2016г. до 27.06.2018г. се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 10.08.2018г. - датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело №490/2018г. до окончателното
й изплащане.
С оглед
основателността на иска за главница, доказан по основание се явява и искът за
заплащане на обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/, изчислена
съобразно чл.40, ал.1 от Наредба №4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
Според представения лихвен лист
размерът на мораторната лихва за всяко от задълженията на ответника от датата,
на която е станало изискуемо до датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение възлиза на общо 13,03лв. Съдът следва да уважи иска за
мораторна лихва до претендирания размер.
По отношение на претенцията за
съдебните и деловодните разноски, съдът намира, че ответникът е станал причина
с поведението си за завеждане на иска, поради което в негова тежест следва да
възложат разноските. Ето защо в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
разноските в размер на 25,00лв., представляващи платената от ищеца държавна
такса, 150,00лв. – платено възнаграждение за особен представител и 240,00лв. за
адвокатско възнаграждение.
Съгласно т.12 от Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., ОСГТК “Съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. Чл.415, ал.1 ГПК, следва да
се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за
разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Поради тази
причина съдът следва да осъди ответника да заплати и направените в заповедното
производство разноски, присъдени със Заповед за изпълнение №308/13.08.2018г.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А.Д.П., ЕГН **********,***, дължи на “ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление, представлявано от управителя Р.Т.Р., изпълнение на парично
задължение в размер на 86,87лв.
/осемдесет и шест лева и 87 стотинки/ - главница за доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за периода от 15.08.2016г.
до 27.06.2018г., 13,03лв.
/тринадесет лева и 03 стотинки/– лихва за
забавено плащане за периода от 01.10.2016г. до 27.07.2018г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда –
10.08.2018г. до окончателното изплащане на сумата, за което вземане е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК №308/13.08.2018г. по ч.гр.дело №490/2018г. по
описа на РС гр.Гълъбово.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********,*** да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р. направените разноски по
делото в размер на общо 415,00лв. /четиристотин
и петнадесет лева/, представляващи платената от ищеца държавна такса,
възнаграждение за особен представител и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА А.Д.П., ЕГН **********,*** да заплати на
“ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Р.Т.Р., направените разноски по
заповедното производство в размер на 25,00лв.
/двадесет и пет лева/, представляващи платената от заявителя държавна такса
и 120,00лв. /сто и двадесет лева/ за
адвокатско възнаграждение, които суми са присъдени и включени в Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №308/13.08.2018г. по ч.гр.дело №490/2018г. по описа
на РС гр.Гълъбово.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: