О П
Р Е Д
Е Л Е Н И Е
758 23.07.2020г. гр.Бургас
Бургаският
окръжен съд
гражданска колегия
в
закрито заседание на двадесет и трети юли
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател: Симеон Михов
като разгледа докладваното от
съдия Михов търговско дело № 525
по описа
за
2019 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
З.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, последните трима в качеството на наследници на
лицето А.Х.А., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г., всички
чрез процесуалния представител адв. К. Димитров К.,***, със съдебен адрес:***
против „Домино“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от
управителя Дончо Стоянов Желязков, със съдебен адрес:***, с която се иска да
бъде осъден ответникът да заплати следните суми, дължими по договор за
строителство от 26.04.2011 г.:
- на ищеца Д.А. - сумата от 12 625 евро
като част от сумата от 25 250 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от договора, начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до
окончателно изплащане;
- на всеки един от останалите ищци -
сумата от по 4 208,33 евро като част от сумата от 12 625 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договора, начислена за периода
от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 11.10.2019 г. до окончателно изплащане,
както и да заплати
направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение.
Съдът е изпратил препис
от исковата молба и приложенията към нея на ответника, като му е указана
възможността за подаване на писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното
съдържание на отговора и последиците от неподаването му и неупражняването на
права. В определения от съда срок, ответникът е депозирал писмен отговор на
исковата молба.
На основание чл. 372 от ГПК, отговорът на ответника е изпратен на ищеца, като му е указана възможността
да подаде допълнителна искова молба. В предоставения двуседмичен срок по чл.372
от ГПК, ищецът е депозирал допълнителна искова молба.
В указания в чл.373 от ГПК срок не постъпи отговор на допълнителната искова молба от ответника.
При това положение
съдът приема, че книжата по делото са разменени редовно.
Искът е предявен
съобразно правилата за родова и местна подсъдност. Налице са активна и пасивна
легитимация за предявяване на настоящия иск. Не са направени от страните други
възражения, нито до настоящия момент са станали служебно известни на съда други
факти или обстоятелства, които след проверка за възникването им, да водят до
извода, че са налице процесуални пречки или не са налице положителни
процесуални предпоставки за разглеждане на иска. При това положение, той е
допустим.
Съдът счита, че в
настоящото определение следва да включи и проекта си за доклад по делото на основание
чл.374, вр. чл.146 ГПК.
Проект за доклад:
Твърди се в исковата
молба, че по силата на договор от 26.04.2011 г., ответникът „Домино“ ЕООД,
заедно със „Стомар“ ООД, ЕИК ********* и лицето Мартин Георгиев Джангозов се
задължили спрямо ищеца Д.Х.А. и лицето А.Х.А. (наследодател на останалите ищци)
да изградят в поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.610.462, находящ
се в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 13, стар идентификатор: УПИ III-2368, в
кв.15 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас, предвидената за изграждане в имота сграда,
съгласно уговореното в Нотариален акт за учредяване право на строеж № 153, том
I, рег.№ 2518, дело № 133/ 26.04.2001 г. на нотариус Б.Кирова с район на
действие РС-Бургас, рег.№ 290 на ИК, вписан в CB-Бургас под акт № 135, том 10.
дело № 1955, вх .рег.№ 3274/17.04.2011 г. Срокът за строителството бил
установен на 18 месеца от даване на строителна линия и се удължавал автоматично
с периодите на забрана за извършване на строителна дейност. Забавата се
санкционирала с неустойка от 100 евро на ден, съгл. чл. 19 от договора.
Твърди се още, че
поради неизпълнение в срок на задължението за завършване на строителството,
ищците предявили частичен иск за заплащане на неустойка. С Решение № 83/ 19.03.2019
год. по т.д. № 197/2018 г. но описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с
Решение № 91/ 18.09.2019 г. по в.т.д. № 168/2019 г. по описа на Апелативен съд
– Бургас, ответникът „ДОМИНО“ ООД бил осъден да заплати на ищците по настоящото
дело следните суми:
- на Д.Х.А. - сумата от
25 875 евро като част от сумата 51750 евро, представляваща мораторна неустойка
по чл.19 от договор за строителство от 26.04.2011г., начислена за периода от
01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждане на
делото на 20.04.2018 г. до окончателното изплащане;
- на З.В.А. (като
наследница на лицето А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250
евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на А.А.А. (като
наследник на лицето А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250
евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на В.А.А. (като
наследница на лицето А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250
евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
Позовават се на
постановките на т.2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. на ВKC по тълк. д. № 3/2016 г. на
ОСГТК, като считат, че горепосоченото решение по уважения частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право по предявения в настоящото
производство иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащ
от същото право. Поясняват, че предвид разпоредбата на т.1 от ТР № 3/ 22.04.2019
г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, съгласно която не е налице спиране
или прекъсване на погасителната давност по отношение на непредявената част от
вземането, предявяват настоящия иск за разликата от дължимата сума за периода
от 14.10.2016 до 28.02.2018 г. вкл.,
общо 505 дни, за дължимото обезщетение за забава от ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ по Договора
за строителство в размер общо на 25 250 евро (505 х 100 : 2).
Ответното дружество с
депозирания отговор на исковата молба оспорва предявените искови претенции и
изразява становище за нередовност на исковата молба, което не се споделя от
настоящия съд, тъй като наведените в тази насока твърдения са по съществото си
възражения по основателността на иска. Посочва, че цитираните в исковата молба
съдебни решения не са влезли в сила. В подкрепа на твърдението си представя
касационна жалба и изложение за допускане до касация от 25.11.2019 г., като
твърди, че все още липсва образувано дело пред ВКС.
Посочва още, че
съдебните решения, на които се позовават ищците, касаят различен период, а
именно 01.05.2015 г. – 28.02.2018 г., докато в настоящото производство
претендираният период е 14.10.2016 –
28.02.2018 г. За периода 08.02.2017 г. – 28.02.2018 г. всички СМР били
възложени от „Домино“ ООД на „Куш груп“ ЕООД, ЕИК ********* с договор,
обективиран в нотариален акт № 33, т.1, рег.№ 797, дело № 30/ 08.02.2017 г.,
вписан в СВ - Бургас с вх.рег. № 1201/ 08.02.2017 г. акт № 89, т.3, дело 433. Съгласно
договора за строителство от 26.04.2011 г., а и предвид съдебните решения,
отговорността на „Домино“ ООД е солидарна заедно с Мартин Георгиев Джангозов,
ЕГН ********** и „Стомар“ ООД, ЕИК *********. Освен това, счита, че „Домино“
ООД е обвързано от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение № 2062/ 21.12.2015г.
по гр.д. 8796/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата на което
дружеството е било привлечено като трето лице - помагач на ответника Джангозов.
Предвид осъждането на последния и заплащането от негова страна на присъдените
суми на ищците, то плащането е освободило от отговорност всички солидарно
отговорни длъжници. Счита, че осъждането на „Домино“ ООД би довело до
неоснователно обогатяване на ищците.
Ответникът признава
наличието на сключен договор за строителство от 26.04.2011 г. с ищците като
възложители, както и нотариален акт за суперфиция от 26.04.2011 г. Твърди, че
правото на строеж е реализирано и сградата е построена до уговорената в т.16 и
т.17 от договора „степен годна за обитаване“, което е фактическо състояние
независимо дали е обективирано с издаден в хода на строителството съответен акт
съобразно Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, като считано от 01.11.2017 г., не дължи неустойка.
Предявява възражение за
нищожност на неустойката като противоречаща на добрите нрави, по смисъла на т.3
от ТР 1/2009г. на ВКС. Счита, че уговорката за месечна периодичност на
неустойката, едва ли не под формата на наем, какъвто се дължи на друго
основание - т.5.1. от същия договор, противоречи на типичните обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
От друга страна, твърди
наличие на форсмажорно обстоятелство, водещо до забава в изпълнението на
задълженията по договора за строителство. Считано от 17.04.2015 до 21.06.2017
г. неправомерно бил заличен съдружникът и управител Дончо Желязков от „Домино“
ООД, за което било постановено Решение 603/ 13.01.2016 г. по т.д.***,
потвърдено с Решение № 51/ 05.05.2016 г. по т.д. № 84/2016г. на Апелативен съд
- Бургас и Определение № 144/ 10.03.2017 г. по т.д. № 1720/2016 г. на ВКС,
вписан в Търговския регистър на 21.06.2017 г. с вписване № 20170621132434. През
посочения период дружеството било „откраднато“, поставено под чужд контрол, а
реалният собственик и управител, поел задължението и отговорността да изгради
сградата, бил в „невъзможност“ да изпълни тези свои задължения.
В случай, че съдът
счете исковете за основателни, моли претендираната неустойка да бъде редуцирана
с присъдените вече суми (вероятно се има
предвид решение № 2062/ 21.12.2015г. по гр.д. 8796/2014 г. по описа на Районен
съд – Бургас.), както и с периода на забава поради наличие на форсмажорно
обстоятелство от 17.04.2015 до 21.06.2017г.
Ищецът с допълнителната
си искова молба излага становище относно наведените с
отговора на исковата молба доводи на ответната страна. Заявява, че понастоящем
решението е влязло в сила, считано от 23.01.2020 г. Уточнява, че предмет на
първоначалния иск по т.д. № 197/2018 год. по описа на ОС-Бургас е част от
дължимата съгласно т.19 от договора неустойка в размер на 100 евро на ден, за
всеки ден на забавата, платима ежемесечно, в срок до 1 /един/ месец след
месеца, за който е дължима, за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г.
включително, дължима предвид изпадането на ответника в забава по договора за
строителство от началото на 2014 г. Посочва още, че датата на забавата е
изчислена при съобразяването на чл. 15 на Закона за устройство на Черноморското
крайбрежие, датата на издаване на Протокола за откриване на строителна площадка
и определяне на строителна линия и ниво на строежа - 12.05.2011 г., както и
датата за начало на строителството по смисъла на т.6 от договора - 01.10.2011
г. Предвид това счита, че е налице законова забрана за строителство за периода
2012 г. - 2013 г. от общо 9 месеца, като заключава, че към 31.12.2013 г.
уговореният срок от 18 месеца е изтекъл и изпълнителят е изпаднал в забава
от 01.01.2014 г. За изтеклите 34 месеца
от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл. или всичко 1035 дни, дължимото
обезщетение за забава от изпълнителите по договора за строителство е общо в
размер на 103 500 евро (1035 х 100), като първоначалната претенция е предявена
като частична за 51 750 евро от общо 103 500 евро, като са конкретизирани
частичните исковете на всеки един от ищците. Пояснява, че предмет на настоящия
последващ иск е разликата /остатъкът/ от същото вземане, незаявен с предявения
преди това частичен иск. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в
различен обем, различни части.
Оспорва твърдението, че
правото на строеж на сградата е реализирано във всичките си части, до степен
„годна за обитаване“, съгласно т.16 от договора за строителство. Твърди, че към
28.02.2018 г., вкл. и към датата на допълнителната искова молба, обектът е в
степен на завършеност „груб строеж“, липсва съставен констативен акт обр.15 за
установяване годността за приемане на строежа и договорената в точки 3 - 3.10 и
т.4 в договора за строителство степен на завършеност не е реализирана. Излага
подробни аргументи в тази насока.
Счита, че поради
извършване на строителството със съществени отклонения от одобрените проекти
със Заповед № 2240 от 24.08.2017 г. от инж. Чанка Коралска - Зам.кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, било
наредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи
на строеж „Смесена сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.462 и
едва със Заповед № 1089 от 02.05.2018 г. било разрешено продължаване на
строителството. Или при спряно изпълнение на всички строителни работи за
периода от 24.08.2017 г. до 02.05.2018 г. е невъзможно строежът да е изпълнен
до степен годна за обитаване на дата 01.11.2017 г., каквото било и заключението
на вещото лице.
Счита, че начинът на определяне
на неустойката не води до неудържимото ѝ нарастване по размер. Последното
се дължи изключително поради продължителното неизпълнение от страна на
строителя на задължението му да завърши и предаде обекта на възложителя. Изпълнението
на задължението не е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др., а забавата продължава и към момента дори и след като съдружникът
и управител Желязков си е върнал контрола върху ответното дружество. Оспорва
твърденията за наличие на форсмажорни обстоятелства, тъй като задължението е
поето от дружеството, а не от конкретен съдружник.
Счита още, че решението
по уважения частичен иск за парично вземане по т.д.№ 197/2018 г. по описа на ОС-Бургас,
се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното
субективно материално право по предявения в настоящото производство иск за
разликата до пълния размер на паричното вземане, поради което правоизключващите
и правоунищожаващите възражения на ответника са преклудирани.
Отговор на допълнителната
искова молба не е постъпил.
Правна квалификация
Исканията имат правното
си основание в чл. 92 и чл. 86 от ЗЗД.
Относно въведените искания по
доказателствата
Представените от
страните писмени доказателства, съдът приема за относими към предмета на
делото, тъй като посредством тях те заявяват, че ще установяват наличието на
посочените по-горе факти. Доказателствените искания са допустими и необходими,
тъй като законът не поставя ограничения за събиране на тези доказателства за
установяване на тези обстоятелства, а без събирането им и преценката им,
решението ще бъде постановено при неизяснена фактическа обстановка.
При служебна справка
съдът констатира, че с влязло в сила решение по търг. дело № 197/2018 г. на ОС-Бургас,
ответникът „Домино“ ООД е осъден да заплати на ищеца Д.Х.А. сумата от 25 875
евро като част от сумата от 51 750 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от договор за строителство от 26.04.2011 г., начислена за периода от
01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждането
на делото на 20.04.2018 г. до окончателно изплащане; на всеки от ищците А.А.А.,
В.А.А. и З.В.А. (като наследници на лицето А.Х.А.) сумите от по 8625 евро като
част от сумата от 17 250 евро, представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от
договор за строителство от 26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г.
до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на
20.04.2018 г. до окончателно изплащане. В това производство „Стомар“ ЕООД и
Мартин Георгиев Джангозов са участвали като трети лица – помагачи. Делото
следва да бъде изискано и приложено към настоящото.
При служебна справка
съдът констатира, че с влязло в сила решение по гр. дело № 8796/2014 г. на РС-Бургас
е прието за установено, че ищецът Д.Х.А. има спрямо лицето Мартин Георгиев
Джангозов вземане за сумата от 4550 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от процесния договор, дължима за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2014
г. В това производство ответникът „Домино“ ООД и „Стомар“ ЕООД са участвали
като трети лица – помагачи. Делото следва да бъде изискано и приложено към
настоящото.
По доказателствената
тежест
С оглед посоченото
по-горе, съдът счита за необходимо да обяви на страните служебно известното на
съда обстоятелство, че Решение № 83/ 19.03.2019 год. по т.д. № 197/2018 г. по
описа на Окръжен съд - Бургас, потвърдено с Решение № 91/ 18.09.2019 г. по
в.т.д. № 168/2019 г. по описа на Апелативен съд – Бургас, е влязло в сила,
поради което на основание чл. 155 от ГПК това обстоятелство не подлежи на
доказване.
С оглед изразените от
страните становища, е необходимо да се обяви на същите, че следните
обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно: наличието на
сключен договор за строителство от 26.04.2011 г. с ищците като възложители,
както и нотариален акт за суперфиция от 26.04.2011 г.
По делото липсват други
въведени неподлежащи на доказване факти по смисъла на чл. 154 ал. 2 и чл. 155
от ГПК. На основание чл. 146 ал. 1, т. 5 и чл. 146 ал. 2 от ГПК, съдът следва
да укаже на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154 ал. 1 от ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
По искането за привличане на трето лице - помагач и по
предявения обратен иск
На основание чл. 219
ал. 1 от ГПК, ответникът с отговора на исковата молба е направил искане за
конституиране в качеството на трето лице - помагач на страната на ответника на:
„Куш груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, бул. „Булаир“ №9, ет. 3, представлявано от Али Неждет Куш; Мартин
Георгиев Джангозов, ЕГН ********** *** и „Стомар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59. Искането е
частично основателно. Съдът е сезиран с частичен иск за разликата до пълния
размер на парично вземане. Съгласно задължителните постановки на т.2 от ТР № 3
от 22.04.2019 г. на ВКС по т.д. № 3/2016 г., ОСГТК, решението по уважен
частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право, а „Куш груп“ ЕООД не е
участвало при разглеждане на първоначалната частична претенция. По тези
съображения искането, макар и заявено своевременно, следва да се уважи само по
отношение на Мартин Георгиев Джангозов и „Стомар“ ООД, против които за
ответника съществува процесуална
възможност да предяви претенции по чл. 127 ал. 2 от ЗЗД.
На основание чл. 219
ал. 3 от ГПК, ответникът с отговора на исковата молба е предявил и обратен иск
против „Куш груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Бургас, бул. „Булаир“ №9, ет. 3, представлявано от Али Неждет Куш; Мартин
Георгиев Джангозов, ЕГН ********** *** и „Стомар“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59, като солидарно
отговорни лица, с искане в случай на уважаване на главния иск по настоящото
т.д. 525/2019 г. по описа на ОС-Бургас и след изпълнението на решението по
главния иск от страна на „Домино“ ООД, да бъдат осъдени тримата ответници да
заплатят на „Домино“ ООД присъдените в полза на ищците по главния иск Д.Х.А., З.В.А.,
А.А.А. и В.А.А. суми, вкл. неустойки, законната лихва, както и направените от
„Домино“ ООД съдебно-деловодни разноски по обратния иск и адвокатско
възнаграждение. Съвместното разглеждане на претенциите би било значително
затруднено, предвид обстоятелството, че обратният иск е заявен като една обща
претенция срещу трима солидарно отговорни ответници и основаващ се на различни
правопораждащи факти. Тук следва да се посочи и че обратният иск е
процесуалната възможност на страната по делото да предяви регресната си
претенция срещу третото лице - помагач. Доколкото „Куш груп“ ЕООД не е
конституиран като трето лице - помагач, обратният иск не следва да се приеме за
разглеждане.
Мотивиран от горното,
на основание чл.374, вр. чл. 118, ал. 2 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
КОНСТИТУИРА
на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК Мартин Георгиев Джангозов, ЕГН **********,
адрес: *** и „Стомар“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59, като трети лица - помагачи на страната на
ответника „Домино“ ООД.
ОТХВЪРЛЯ искането
на „Домино“ ООД за конституиране на „Куш груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, бул. „Булаир“ №9, ет. 3 на
основание чл. 219 ал. 1 от ГПК, като трето лице - помагач на страната на
ответника „Домино“ ООД, като неоснователно.
НЕ ПРИЕМА за
разглеждане обратния иск на „Домино“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, партер, р-т „Домино“,
представлявано от управителя Дончо Стоянов Желязков против „Куш груп“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, бул. „Булаир“ № 9, ет. 3, представлявано от Али Неждет
Куш; Мартин Георгиев Джангозов, ЕГН ********** *** и „Стомар“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59
като солидарно отговорни лица, с искане в случай на уважаване на главния иск по
настоящото т.д. 525/2019 г. по описа на ОС-Бургас и след изпълнението на
решението по главния иск от страна на „Домино“ ООД, да бъдат осъдени тримата
ответници да заплатят на „Домино“ ООД присъдените в полза на ищците по главния
иск Д.Х.А., З.В.А., А.А.А. и В.А.А. суми, вкл. неустойки, законната лихва,
както и направените от „Домино“ ООД съдебно-деловодни разноски по обратния иск
и адвокатско възнаграждение.
ПРИЕМА представените
от страните писмени приложения, като доказателства
по делото.
УКАЗВА на
ищците в тридневен срок от връчване на съобщението да представят надлежно пълномощно
за процесуално представителство на адв. К.К..
УКАЗВА на
ответника в тридневен срок от връчване на съобщението да представи надлежно пълномощно
за процесуално представителство на адв. Христо Х..
УКАЗВА на
ответника, че в тридневен срок от връчване на настоящото определение следва да
представи преписи от исковата молба, отговора на исковата молба и приложенията
към същите, с оглед връчването им на третите лица - помагачи. Преписите да се
връчат на третите лица - помагачи след постъпването им в деловодството.
ДА СЕ ИЗИСКА
и приложи гр. дело № 8796/2014 г. на РС – Бургас.
ДА СЕ ИЗИСКА
и приложи т.д. № 197/2018 г. но описа на Окръжен съд - Бургас.
ПРИКАНВА страните
към сключване на съдебна спогодба.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание за 24.09.2020 г.
от 14.50 часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, като
им обявява и проекта си за доклад по делото.
Определението в частта,
в която е отказано конституирането на
„Куш груп“ ЕООД като трето лице - помагач на страната на ответника,
както и в частта, с която отказва да приеме за разглеждане обратния иск на
ответника „Домино“ ООД, подлежи на обжалване с частна жалба пред Апелативен съд
– Бургас в седмичен срок от връчването.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: