№ 2708
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20201110144678 по описа за 2020 година
Образувано е по предявен от Б. ЛЮДМ. Ц., ЕГН:********** и Б. ЛЮДМ. Ц.,
ЕГН:**********, действащи чрез своята майка ИЛ. В. Ц., ЕГН: **********, иск по чл. 150
вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу ЛЮДМ. Б. Ц.,ЕГН:********** за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 140 лв. на 280лв.,
считано от 17.09.2020г.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищците, като същият е осъден с
решение № 147235/20.06.2019г. по гр.д. № 22121/2019г. по описа на СРС, 139 състав да им
заплаща месечна издръжка в размер на 80,00 лв. Твърди, че децата страдат от увреждания и
имат издадено експертно решение ТЕЛК. Децата посещават логопед, психолог ресурсен
учител. Сочат се увеличени нужди на децата с оглед изминалия период от определяне
предишния размер на издръжката и израстването им. Твърдят, че са се увеличили нуждите
от средства за лечение, храна и облекло.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът подава отговор на искова молба, с който оспорва
исковете. Посочва, че е безработен и няма възможност да заплаща издръжка в
претендирания размер. Твърди, че децата получават социални помощи в размер на 350 лв.
месечно, както и че лечението им е поето от здравната каса и не се заплаща допълнително.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
С № 147235/20.06.2019г. по гр.д. № 22121/2019г. по описа на СРС, 139. състав, ответникът е
осъден да заплаща издръжка в размер на 140лв.
Ое представени експертни решение на ТЕЛК се установява, че децата са освидетелствани с
1
50% степен на увреждане, с поставена диагноза „Астма“. Б.Ц. страда и от разстройство на
експресивната реч.
От справка от НОИ се установява, че страните не декларират осигурителен доход.
От представена справка от Агенция за социално подпомагане се установява, че за децата
Божидар и Богомил има отпусната месечни помощи за отглеждане на дете с увреждане със
срок от 31.03.2024г за Божидар и до 31.05.2023г. за Богомил
За 2021г. майката на ищците е получавала и месечна целева помощ, както следва:за месец
февруари 2021г.-1143 лв., за м. април 2021г.-487.50 лв., за м. юни 2021г.-243, 75 лв., за
м.декември 975 лв. За месец август 2021г. е получена и еднократна помощ за детето Б.Ц. в
размер на 150 лв.
От уведомление от „ТаксиМи“ ЕООД се установява, че Л.Ц., като правоспособен
таксиметров шофьор има сключен договор с „ТаксиМи“ ЕООД за ползване на приложените,
което дава възможност за директна връзка с клиенти с цел осъществяване на превози.
Подадено е заявление за включване на лек автомобил „Опел Астра“. Посоченият автомобил
е брандиран със стикери на „ТаксиМи“ ЕООД. Л.Ц. заплаща седмични такси за ползване на
услугата.
Изготвен е социален доклад, от който е видно, че децата живеят със своята майка в жилище
под наем, което отговаря на всички условия за отглеждане на дете. Майката е безработна, а
бащата работи като таксиметров шофьор. Децата са ученици.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие
деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е. не е
обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на качеството
„ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по
друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение,
пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива (в този смисъл е и т. 2 от ППВС
№ 5 от 16.11.1970 г.). Размерът на издръжката се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото лице. И тъй
като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил възможност при
промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно намалена – чл. 150
СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно и съществено
изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите
на задълженото лице.
В конкретния случай, се установи, че ищците са навършил пълнолетие.Установи се, че
децата страдат от астма, освидетелствани са и имат експертно решение. Богомил има и
експресивно разстройство на речта. Във връзка със заболяването, на децата се заплащат
социални помощи в размер на 350 лв. Тези помощи имат за цел да подпомогнат децата при
2
заплащане на лекарства, допълнителни дейности, свързани с лечението им. Издръжката има
за цел да обезпечава ежедневните нужди на децата от храна, облекло и образование. Това, че
децата получават помощи, защото страдат от заболяване, не освобождава неотглеждащия
родител да поема издръжката за обичайните им нужди. Държавата не отменя задължението
на родителя да заплаща издръжка. Майката се грижи за двете деца, заплаща наем и
консумативи. Бащата се установи, че заплаща по 100 лв. на дете на месец, което е крайно
недостатъчно. Макар ответникът да твърди, че е безработен, в производството се установи,
че същият е таксиметров шофьор и както той сам е посочил, реализира добър доход. Съдът
не можа да установи месечния доход на Л.Ц., защото същият не декларира официално
своите доходи. От определяне размера на присъдената издръжка по съдебен ред на детето са
изминали около три години. Съдът намира, че израстването на децата в периода от
определяне предишния размер на тяхната издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката им. Издръжка се дължи от двамата родители,
независимо при кого детето живее, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип
по-малък дял от издръжката в пари с оглед даваната от него издръжка в натура при
съвместното живеене с детето и посрещането на разходите на домакинството, част от които
са в полза и на детето. Оттук следва, че ответникът трябва да поеме по-голям дял на
паричната издръжка на ищеца. С издръжката бащата обезпечава месечните нужди на децата,
а социалната помощ подпомага децата за техните специални нужди.
Ответникът е в трудоспособна възраст и няма данни да е нетрудоспособен по здравословни
причини, т. е. да не може да се приеме, че той е в невъзможност да дава издръжка (ППВС №
5/1970 г., т. 11). Издръжката е алиментно задължение и следва от самия закон.
Предвид изложеното, съдът намира, че искът с правно основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2
СК е изцяло основателен и следва да бъде уважен, като издръжката бъде увеличена от
размера от 140лв. на 280лв. Издръжката се дължи от датата на предявяване на исковата
молба 17.09.2020 г., до настъпване на законово основание за нейното изменение или
прекратяване.
По изпълнението на решението: Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът
постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради
което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане
на страните.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът дължи държавна такса върху увеличението на
размера на издръжката в размер на 403,20лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
3
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна издръжка
от ЛЮДМ. Б. Ц.,ЕГН:**********, определена с решение № 147235/20.06.2019г. по гр.д. №
22121/2019г. по описа на СРС, 139 състав в полза на Б. ЛЮДМ. Ц., ЕГН:********** и Б.
ЛЮДМ. Ц., ЕГН:**********, действащи чрез своята майка ИЛ. В. Ц., ЕГН:
**********,като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК ЛЮДМ. Б. Ц.,ЕГН:**********, да
заплаща на Б. ЛЮДМ. Ц., ЕГН:********** и Б. ЛЮДМ. Ц., ЕГН:**********, действащи
чрез своята майка ИЛ. В. Ц., ЕГН: ********** месечна издръжка в размер на по 280 лв. за
всяко едно от децата, считано от 17.09.2020г., до настъпване на законно основание за
изменение или прекратяване на издръжката ведно със законната лихва от забавата върху
всяка просрочена вноска.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение на
решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ЛЮДМ. Б. Ц.,ЕГН:**********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 403,20лв., представляваща държавна
такса върху присъдената издръжка.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4