Р Е Ш Е Н И Е
№ ........
гр. София, 12.12.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публичното заседание на втори декември през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН МИЛЕВ
Мл. съдия ПАВЕЛ ПАНОВ
при участието на съдебния секретар МАРИЕЛА
МИЛАНОВА, и прокурор СТАНИМИР ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от мл. съдия
Панов в.н.ч. дело № 4544 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 3 вр. ал. 1, т. 1 НПК вр. гл. XXI
НПК.
С определение от 08.10.2019г. по нчд 14061/2019г.,
постановено от СРС, НО, 107 състав, е извършил групиране на наказания по влезли
в сила съдебни актове се е произнесъл по входирано от СРП предложение за
групиране и кумулиране на наказанията, наложени на осъденото лице Н.Г.. Контролираният
съд на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е определил на осъдения Н.М.Г.
общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД № 3471/2016 г. на СРС и
по НОХД № 3347/2014 г. на СРС, а именно - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ
ГОДИНИ. На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС е определен първоначален
СТРОГ режим на изтърпяване на така определеното общо най-тежко наказание три
години лишаване от свобода. На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 НК е
приспаднато при изпълнение на така определеното общо най-тежко наказание
времето, през което осъденият е бил задържан по НОХД № 3347/2014 г. на СРС, НО,
107 състав за времето от 08.08.2013 г. до 03.02.2014г, както и на основание чл.
25, ал. 2 НК изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 3471/2016 г. на СРС за времето
от 27.08.2015 г. до 28.10.2016 г., както и времето, през което осъденият е
търпял наказание лишаване от свобода по НОХД № 3347/2014 г. на СРС.
Първоинстанционният съд е постановил
отделно изтърпяване на наказанието по НОХД № 1039/2014 г. на СРС - лишаване от
свобода за срок от една година, като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС е определил първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието и на
основание чл. 25, ал. 2 НК е приспадал вече изтърпяното наказание по НОХД №
1039/2014 г. за времето от 25.10.2013г. до24.10.2014г.
Постановено е отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 69/2017г— лишаване от свобода за срок от 6 месеца, като
на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б.“б“ ЗИНЗС е определил първоначален строг
режим на изтърпяване на наказанието по НОХД № 69/2017 г. на СРС и на основание
чл. 25, ал. 2 НК е приспаднал вече изтърпяното наказание по НОХД № 69/2017 г.
на СРС за времето от 02.01.2017г. до 30.06.2017г.
Постановено е отделно изтърпяване на
наказанието по НОХД № 21707/2018г— лишаване от свобода за срок от 9 месеца,
като на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. “б“ ЗИНЗС е определен първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието по НОХД № 21707/2018 г. на СРС и на
основание чл. 25, ал. 2 НК е приспаднато вече изтърпяното наказание по НОХД №
21707/2018 г. за времето от 11.09.2018г. до 07.06.2019г.
Срещу определението в законоустановения
срок е постъпила жалба от защитника на осъденото лице, с която се иска
изменение на първоинстанционното определение, поради неговата неправилност. Посочва
се, че СРС е допуснал грешка при определяне на наказанието. Защитата счита, че
следва да се изтърпи само наказание лишаване от свобода в размер на 3 години.
На СРП е редовно връчен препис от жалбата,
като становище в срок не е постъпило.
В разпоредително заседание въззивният
съдебен състав по реда на чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага разпит на осъдения, както и ангажиране
на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебното заседание пред въззивната
инстанция защитникът на осъдения - адв. Станев, сочи, че при групиране е следвало да се включат и присъдите по НОХД №
21707/2018 г. на СРС, НОХД № 69/2017 г. на СРС, както и НОХД № 1039/2014 г. на
СРС.
Представителят на СГП оспорва жалбата,
като посочва, че определението на СРС е правилно и законосъобразно. Сочи, че кумулативната
група е правилно определена.
В последната си дума осъденото
лице моли жалбата да бъде уважена.
Софийски градски съд, като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези,
изложени от страните в съдебното заседание и подложи на анализ материалите,
събрани по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания акт
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери за установено следното:
Видно от справката за съдимост на
осъдения, на същия са наложени следните относими към произнасянето на съда
наказания:
1.
По НОХД № 1039/2014 г. на СРС,
НО, 121-ви състав със съдебен акт в сила от 22.01.2014 г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 1 година. Деянието е извършено на 23.04.2013г.
2.
По НОХД № 3471/2016 г. на СРС, НО, 98-ми
състав със съдебен акт в сила от 24.02.2016 г. му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от 1 година и 3 месеца. Деянието е извършено на 12.07.2015
г.
3.
По НОХД № 69/2017 г. на СРС, НО,
104-ти състав със съдебен акт в сила от 04.01.2017 г. му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 месеца. Деянието е извършено на 01.01.2017 г.
4.
По НОХД № 21707/2018 г. на СРС,
НО, 136-ти състав със съдебен акт в сила от 29.01.2019 г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 9 месеца. Деянието е извършено в
периода 02-03.09.2018 г.
5.
По НОХД № 3347/2014 г. на СРС,
НО, 107-ми състав със съдебен акт в сила от 29.07.2019 г. му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от 3 години. Деянието е извършено на
07.08.2013г.
При извършената служебна проверка,
настоящата инстанция намира, че районният съд е приел правилен подход при
групиране на наложените на осъдения наказания, изграждайки фактическите си изводи
въз основа на събраните и приети по делото писмени доказателства и
доказателствени средства за осъжданията на Н.Г.. Поради това въззивният състав
се съгласява с приетата за установена фактическа обстановка, като не намира
основания за допълнения и корекции по отношение на направените от СРС изводи
досежно определянето на кумулативната група, както и досежно постановеното
отделно изтърпяване на наказанията, останали извън формираната група.
Подадената бланкетна въззивна жалба е
неоснователна. В съдебно заседание се прави от защитата искане всичките пет
посочени по-горе наказания да бъдат включени в една обща кумулативна група,
като на осъденото лице бъде наложено едно общо наказание за всички пет
осъждания, като от това общо наказание бъде приспаднато вече изтърпяното от
подсъдимия наказание. Съдът не може да се съгласи с така направените доводи,
доколкото съгласно чл.23 ал.1 от НК ако с едно деяние са извършени няколко
престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди
да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като
определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. В
този смисъл следва да бъде отчетено, че на кумулация подлежат единствено
наказания, наложени за престъпления, извършени в условията на реална или идеална
съвкупност. За да е налице съвкупност е необходимо в периода, в който тези
деяние са извършени, да не е имало влязла в сила присъда за което и да е от
тях. Тази предпоставка не е налице спрямо всички посочени по-горе пет
осъждания, доколкото са налице влезли в сила актове след извършване на деянията
и преди извършване на следващото. Изключение прави единствено НОХД № 3347/2014 г. на СРС, НО, 107-ми
състав, по което има акт в сила от 29.07.2019 г. и на осъденото лице е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 3 години за деяние, което е извършено на 07.08.2013г. и НОХД №
3471/2016 г. на СРС, НО, 98-ми състав със съдебен акт в сила от 24.02.2016 г.,
с който е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и 3 месеца
за деяние, извършено на 12.07.2015 г.
Следва да се посочи, че е възможно и създаването на
алтернативна кумулативна група от осъжданията по НОХД № 3347/2014 г. на СРС, НО, 107-ми
състав и по НОХД № 1039/2014 г. на СРС, НО, 121-ви състав, но в случая този
вариант се явява по-неблагоприятен за осъденото лице, доколкото наказанието по НОХД № 3471/2016 г. на СРС, НО,
98-ми състав е за по-дълъг срок и би се
търпяло отделно и вън от други кумулативни групи.
Ето защо настоящият състав счита, че е налице правилно
кумулиране на наказанията по релевантните за произнасянето на съда осъждания,
доколкото всички други деяния, извършени вън от определената от СРС кумулативна
група, са в условията на рецидив едно спрямо друго, а не представляват
съвкупност. Поради това не са налице условията трите осъждания, останали извън
така определената група, да бъдат включени в нея и съответно не са налице
предпоставките същите да обособят друга отделна от първата кумулативна група. В
този смисъл настоящият състав счита, че контролираната инстанция правилно е
приложила материалният закон и то по най-благоприятния за осъденото лице начин.
Съобразени са и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 16 ноември
2009 година по тълкувателно дело № 3 по описа за 2009 година.
Вярно е, че СРС е постановил отделното изтърпяване на
наказанията, наложени по НОХД № 21707/2018 г. на СРС, НОХД № 69/2017 г. на СРС, както и НОХД №
1039/2014 г. на СРС, които съгласно приложената справка са вече изтърпени, но
следва да се отчете и обстоятелството, че този факт е съобразен от
първоинстанционния съд, който е зачел времето, през което осъденото лице е
изтърпявало наложеното наказание. Така за подсъдимия остава да търпи само остатъка
от общото определено наказание по НОХД № 3471/2016 г. на СРС, НО, 98-ми състав
и по НОХД № 3347/2014 г. на СРС, НО, 107-ми състав.
При извършената служебна проверка въззивната инстанция
констатира, че правилно е било приспаднато времето, през което осъденият е
търпял наказание "лишаване от свобода", на основание чл. 25, ал. 2 от НК. На основание чл. 59 от НК правилно е приспаднато и времето, през което осъденото
лице е било задържано по реда на НПК и на ЗМВР по наказателните производства,
участващи във формирането на кумулативната група, както и по тези, по които е
постановено отделно изтърпяване на наложеното наказание.
При определяне на режима, при който следва
да се изтърпи наказанието, контролираният съд правилно е приложил релевантните
разпоредби на ЗИНЗС и е определил строг режим за изтърпяване.
Предвид изложеното, съдът намира, че
първоинстанционният съд е извършил правилно и законосъобразно групиране на
всички наложени и известни на съда наказания, като в хода на процеса не са
допуснати съществени процесуални нарушения.
Изложените съображения и еднопосочността
на крайните изводите на двете съдебни инстанции обуславят потвърждаване на
първоинстанционното определение и оставяне без уважение на въззивната жалба.
След обобщаване на резултатите от
извършената на основание чл. 314 от НПК служебна проверка на обжалваното
определение, въззивната инстанция не констатира наличие на основания за негово
изменение или отмяна.
С оглед горното и на основание чл. 334, т.
6 вр. чл. 338 НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, II въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение от 08.10.2019г. по нчд 14061/2019г., постановено от СРС, НО,
107 състав.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.