Р Е Ш Е Н И Е
№ 1602
гр. Пловдив, 29 юли 2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ касационен състав, в публично съдебно заседание на десети
юни през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
НИКОЛАЙ С.
при секретаря Т.К. и участието на прокурор ДИМИТЪР МОЛЕВ, като разгледа КАНД № 1286 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. С., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба от М.С.П., ЕГН ********** ***, чрез адвокат П. против Решение №260440 от 06.04.2021 г.,
постановено по АНД № 7544/2020 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което е
потвърден Електронен фиш серия
К № 2599504 от дата 24.02.2019г., издаден от ОДМВР- Пловдив, като за административно
нарушение на чл.21, ал.1 от Закона за движение по пътищата/ съкратено ЗДвП/ е наложено административно наказание на
основание чл.189, ал.4, вр.чл. 182, ал.1, т.3
глоба в размер на 100 /сто/ лева.
Касаторът
в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди
се, че районният съд не е съобразил правилно събраните доказателства, свързани
с коректното установяване на нарушителя, както и касаещи съществени нарушения
на административнопроизводствените правила, водещи до ограничаване на правото
му на защита. Сочи, че в производството се е изяснена в пълнота обективната
истина относно авторството. В тази връзка е изложил и съответните съображения,
свързани според него със съществено нарушение на проведения административно-
наказателен процес по издаване на ЕФ, които съдът не е обсъдил законосъобразно,
което дава основание за отмяна на съдебното решение и на атакувания
административен акт. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на
потвърдения с него административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание
се представлява от адв.П., който поддържа касационната жалба и ангажира
допълнителни писмени доказателства. По същество на спора дава становище, с
което поддържа касационната жалба. Претендира разноски.
Ответникът
по касационната жалба – ОД МВР-Пловдив не взима становище по допустимостта и
основателността на жалбата. Редовно призован, не изпраща представител и не
взима допълнително отношение по съществото на спора. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Контролиращата
страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив
дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт
да бъде оставен в сила.
Касационната
съдебна инстанция, като се запозна със становищата на
страните и обжалваното съдебно решение, обсъди наведените касационни основания,
при спазване на изискванията на чл.218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е неоснователна.
Районният
съд е бил сезиран с жалба, подадена от М.С.П. срещу процесният ЕФ с искане да
бъде отменен поради съществени нарушения
на административно наказателното производство. Съгласно обстоятелствата,
изложени в обжалвания административен акт по установеното административно
нарушение на чл.21 ал.1 от ЗДвП, те са се изразили в това, че на 24.02.2019г.
в 16:19 часа в гр. Пловдив , ул.“Васил Левски “ до №111 посока юг с
МПС Хонда Сивик с рег.номер *** е извършил нарушение за скорост,
като при разрешена скорост 50км/ч се е предвижвал със скорост от 73 км/ч и при
приспаднат в негова полза толеранс от 3% е налице превишение от 23 км/ч. Нарушението
е установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 с № 11743са. По делото са представени като доказателства административната
преписка, касаеща Електронен фиш със снимков материал и разписка за връчването
му на 02.10.20г., снимков материал №11743са/0127608 от 24.02.2020г. с посочени
координати,снимков материал на използваното техническо средство, Удостоверение
за първоначална регистрация на МПС и за собственик на МПС, удостоверение от
регистър на одобрените типови средства за измерване на БИМ-София
№17.09.5126/02.09.2017г., Протокол рег.№1030р-5528/25.02.19г за използвано на 24.02.19г.
одобрен тип средство за измерване на скорост със снимков материал. В хода на
съдебното производство пред касационната инстанция са представени и Декларация
по чл.189 ал.5 ЗДвП от М.С.П. рег.№103000-19545/19.10.20г. с приложен Договор
за ползване на МПС от 01.09.2019г.
За да потвърди атакувания ЕФ, след анализ на така събраните писмени доказателства, районният съд е приел, че по безспорен и
категоричен начин е установено извършеното административно нарушение и неговия
автор, законосъобразно е определена и наложена и съответната санкция, с което
са изпълнени всички законови изисквания по неговото издаване.
Решението на съда е правилно.
Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си
задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно,
всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на
доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила
относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в
пълнота и правилно от районния съд, като на същите е правена съвкупна преценка,
въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност
за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано
лице. В дадения случай, по
отношение на направените изводи за установяване на нарушението, автора на
административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на
санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни.
Те са направени на база събраните по делото доказателства и са съответни на
установената съдебна практика. Първоинстанционният съд
законосъобразно е приел, че по преписката и по делото са събрани необходимите
доказателства относно механизма на извършване на нарушението и неговия автор,
което е довело до законосъобразно изпълнение на административно –
производствените правила. Решението на
съда е съобразено с правилата, въведени с разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, която установява, че при нарушение, установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на
нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за
съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика,
на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението,
нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката начините за
доброволното и заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра
на вътрешните работи. Спазена е процедурата по издаване на
атакувания електронен фиш. В този смисъл касационната инстанция изцяло споделя
мотивите на първоинстанционният съд, като няма смисъл същите да бъдат
преповтаряни, а съобразно възможностите на чл.221 ал.2 изр.2 от АПК съдебният
състав изцяло препраща към тях. Ето защо, фактическите констатации и правните
изводи на районния съд, се споделят и от
настоящата съдебна инстанция, като не е необходимо тяхното преповтаряне.
Наведените в
касационната жалба оплаквания, се явяват неоснователни. Във връзка с възраженията на касатора, поддържани
пред настоящата инстанция, следва в случая да се посочи, че те са същите, както
и пред първоинстанционният съд, като единствено са представени Декларация по чл.189 ал.5 ЗДвП от М.С.П.
рег.№103000-19545/19.10.20г. с приложен Договор за ползване на МПС от 01.09.2019г.
Съдът счита, че така представените частни документи не могат да
обосноват липса на авторство по извършване на нарушението от административно
наказаното лице. Прави впечатление, че представеният договор за ползване на МПС
е от 01,09,2019 г., а извършеното
нарушение е от 24,02,2019 г., т.е. договорът е сключен почни шест месеца след
извършване на нарушението. Освен това
разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП предвижда, че електронният фиш по ал. 4 се
връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка
или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи
служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. В
14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството
му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в
декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В разглеждания
казус касаторът не е представил копие на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на лицето, което твърди, че е извършило нарушението.
Неоснователно
е и възражението, че са налице съществени нарушения на проведения
административно – наказателен процес, които са ограничили правото на защита на
нарушителя. Със съставеният ЕФ по категоричен и ясен начин е посочено мястото
на извършеното административно нарушение и посоката на движение на процесното
МПС. Снимковият материал ясно и категорично дава възможност за определяне на
рег. номер и посоката на движение на автомобила, както и на засеченото превишение
на скоростта. Същият е годно доказателство за установените обстоятелства.
Липсват и посочените нарушения при изписване на протоколът за използване на
АТСС. Ето защо възражението, че не е приложено доказателство за валидност на
използваното техническо средство за измерване на скоростта е неоснователно. По
всички направени възражения решаващият съд е дал законосъобразен отговор, като
при правилна преценка на събраните писмени доказателства по делото и при
правилно приложение на материалния закон, е достигнал до обосновани изводи
относно незаконосъобразността на електронния фиш, като е формирал правилно
вътрешно убеждение. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са
налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като
валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на
закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
С голед изхода на
спора, разноски се дължат на ответника, който е направил своевременно искане за
тяхното присъждане. Същите следва да се поределят на осн. чл.65 ал.5 ЗАНН, във
врз чл.37 ал., ЗПП вр чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в
минимален размер от 80 лева и с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Предвид на изложеното
и на основание чл.221 ал.2 от АПК, Съдът
РЕШИ :
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение №260440 от 06.04.2021 год., постановено по АНД № 7544/2020 година по
опис на Районен съд – Пловдив,XVII-
ти н.с.
ОСЪЖДА М.С.П., ЕГН ********** ***,
да заплати на Областна дирекция на МВР-град Пловдив сумата от 80.00 /осемдесет/
лева разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: