Определение по дело №1972/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба, „ГАЛИН ХРИСТОВ- АЙТОС“ ЕООД, ЕИК *********, против писмо изх. № 92-Ф-1113/1/19.10.2023г., подписано от кмета на Община Айтос.

Съдът намира жалбата за недопустима за разглеждане поради липса на акт, подлежащ на съдебен контрол.

На 16.10.2023г. жалбоподателят подал до Община Айтос заявление за освобождаване от такса смет за собствените му недвижими имоти за 2024г., като посочил, че за това ще ползва услугите на „Ники- Тел Рециклинг“ЕООД. Към жалбата приложил договор сключен между него и „Ники- Тел Рециклинг“ЕООД, с който последното дружество се е задължило да приема и осъществява дейностите по събиране, третиране, съхранение и последващо рециклиране на пет вида отпадъци, генерирани от два обекта, стопанисвани от „ГАЛИН ХРИСТОВ- АЙТОС“ ЕООД

На 19.10.2023г. кметът на Община Айтос изпратил на жалбоподателя оспореното писмо, с което го уведомил, че представения договор не го освобождава от задълженията за плащане на такси, тъй като се отнася за отпадъци от търговска дейност, а не за битови отпадъци. В писмото посочил какви са задълженията на дружеството данъци и такси за 2023г. и че задължението за ТБО за 2024г. ще бъде определено в зависимост от това, дали ще бъде подадена декларация по чл.16а от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Айтос, а при липса на такава по общия ред в размер на 19,8 промила от данъчната оценка на имота.

Разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ сочи, че таксата не се дължи, когато услугите сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване не се предоставят и когато няма депа за обезвреждане на битови отпадъци. Законодателят недвусмислено е посочил недължимост на таксата при обективното й непредоставяне, т.е. тогава, когато общината не е създала чрез необходимата нормативна регламентация и чрез фактическо изпълнение възможност за ползване на услугите.Наличието на тези предпоставки е въпрос на доказване във всеки конкретен случай и за всяка отделна услуга.

На следващо място, таксата не се дължи тогава, когато общината е създала необходимите нормативни и фактически условия за ползване на услугата, но лицето по чл. 64, ал.1 от ЗМДТ не я ползва през съответната година или през определен период от нея - чл. 8, ал.5 от ЗМДТ. В посочената разпоредба законодателят е регламентирал, че "общинският съвет определя с наредбата по чл. 9 от ЗМДТ реда, по който лицата, неползващи услугата през съответната година или през определен период от нея, се освобождават от заплащане на съответната такса". В хипотезата на чл. 8, ал.5 от ЗМДТ става въпрос за лица, които не ползват услугата и поради това не дължат такса за нея, като законодателят е имал предвид че се касае за определен ред, по който лицата по чл. 64 от ЗМДТ установяват /декларират/, че няма да ползват услугата и следователно няма да са задължени за нея лица.

Освен недължимост на услугата поради нейното неползване законодателят е предвидил и възможност за освобождаване от заплащане на таксата - чл. 8, ал.6 от ЗМДТ. Освобождаването от заплащане на такса означава, че съответното лице е задължено за таксата, т. е. то е ползвател на услугата, но за него се създава субективното право да не изпълни задължението си за плащането й без от това да последват негативните последици, предвидени в закона. Законодателят е посочил, че право да освобождава задължени за такса битови отпадъци лица от заплащане на таксата има само общинският съвет, който е компетентен да определя и осъществява политиката на общината по самостоятелното осъществяване на всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил на общините, в т. ч. общинските финанси и комуналните дейности.

Тогава, когато общинският съвет освобождава определени лица от заплащане на такса, той следва да обективира волята си в нарочен акт. Именно така е постъпил общинският съвет при Община Айтос, като в чл. 8 от Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услугите на територията на община Айтос изрично е предвидена възможност общинският съвет да освобождава отделни категории лица изцяло или частично заплащане на отделни такси, като конкретните облекчения се определят в съответните раздели на Наредбата.

В изпълнение на задължението си по чл. 8, ал. 5 от ЗМДТ и до колкото в разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ това не е законодателно уредено, Общински съвет Айтос е създал точно разписан ред, по който лицата, които няма да ползват услугите, които общината предоставя по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане, следва да я уведомят. Разпоредбата на чл. 17, ал.3 от Наредбата сочи, че освобождаването от заплащане на таксата става въз основа на мотивирано писмено заявление на лицето до Община Айтос .В съответствие с посочената норма дружеството е подало заявление, като е заявило, че през 2024г. няма да ползва услугите на общината по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци.

В разпоредбата на чл. 71 от ЗМДТ обаче, не е регламентирано дължи ли Общински съвет произнасяне по така депозираното заявление, като това не е сторено и в Наредбата. Няма нормативен акт, който да задължава общинския съвет, кмета, директора на дирекция "Местни данъци", орган по приходите или който и да било друг орган по така направеното от жалбоподателя уведомяване да издаде нарочен акт, с който да постанови "освобождаване". Подаденото от жалбоподателя заявление се прилага към партидата на съответния имот в данъчната служба и е евентуално доказателство за неползване на услугата, а с оглед на това и основание за неначисляване на такса за нея.

Следователно към датата на подаване на заявлението, не са налице накърнени или застрашени субективни права или законни интереси на жалбоподателя, които той да защити по съдебен ред.

Ако с оглед на декларираното неползване на услугите, жалбоподателят намира, че не дължи такса за тях, не следва да я заплаща.

Ако орган по приходите счете, че жалбоподателят дължи таксата, следва да издаде акт по реда на чл. 107, ал.3 от ДОПК, за установяване на задължения по декларация . Това е актът, по силата на който задължението ще бъде определено за събиране. Този акт подлежи на обжалване, и именно това е нормативно предвидения ред, в който жалбоподателя може адекватно да защити правата си. Тогава когато и ако орган по приходите установи с акт за установяване на задължение по декларация по смисъла на чл. 107, ал.3 ДОПК дължимост на такса битови отпадъци за тези услуги, дружеството ще има гарантираната от закона правна възможност да защити правата си.

Нито служителят в администрацията, който изготвя съобщението по чл. 69, ал.2 от ЗМДТ, нито органът по приходите в общината или кметът имат законово задължение предварително, след подаване на заявлението, да издадат нарочен акт, с който да "освободят", преди започване на отчетния период, лицето от заплащане на таксата за битови отпадъци.

При положение, че няма законово изискване административен орган, независимо кой, да се произнесе изрично по направеното от жалбоподателя уведомяване, чрез заявление за неползване на предоставяни от общината услуги по сметосъбиране, сметоизвозване и обезвреждане на битови отпадъци, не може да се приеме, че оспореното писмо представлява акт, който подлежи на обжалване по съдебен ред.

Предвид изложеното, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу неподлежащ на съдебен контрол, акт.

Затова и на осн. чл. 159 т.1 и чл. 160 ал.1 АПК, съдът,

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, подадена от „ГАЛИН ХРИСТОВ- АЙТОС“ ЕООД, ЕИК *********, против писмо изх. № 92-Ф-1113/1/19.10.2023г., подписано от кмета на Община Айтос.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 1972/2023г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд гр. София, в седмодневен срок от съобщаването му.

	Съдия: