№ 9829
гр. София, 28.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20251110100359 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
****************** съдебен адрес: ***************** чрез адв. Е И.а, срещу „СК” ООД,
ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *************, представлявано от НПП
с искане да бъде прогласена нищожността на договор за паричен заем от 17.06.2024 г.
Ищцата твърди, че на 17.06.2024 г. е сключила с ответното дружество договор за
кредит, по силата на който са й предоставени в собственост заемни средства в размер на
1600, 00 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 50%, годишен процент на разходите -
65,64% . Съгласно чл.11, ал.1 от договора заемателят дължи и неустойка в размер 898,92
лева, в случай, че не осигури обезпечението посочено в чл.5 от договора -банкова гаранция
или поръчители.
Излагат се доводи, че с договорения лихвен процент се нарушават добрите нрави,
поради което е налице нищожност на уговореното възнаграждение в размер на 1114 лева.
Сочи се, че при заем с кратък срок на ползване /23 месеца/, макар и този заем да е
необезпечен, уговарянето на възнаградителна лихва на близо 100 % по-висок от стойността
на заема не е обяснимо нито с разходите, които прави заемодателят, нито с риска, който
носи, ни го с размера на добросъвестно очакваната от сделката печалба.
Твърди се, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като с
уговорката да се заплаща неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по - висок от
пет пъти размера на законната лихва.Поддържа се, че в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. излагат се доводи, че клаузата за неустойка е нищожна
като излизаща извън обезпечителната, обезщетителна и санкционна функция.
Поддържа се, че грешното посочване на размера на ГПР следва да се приравни на
хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, респективно целият
1
договор следва да се обяви за недействителен на основание чл. 22 от ЗПК.
Представени са писмени доказателства.
Иска се да бъде допусната съдебно - счетоводната експертиза, като вещото лице след
запознаване с материалите по делото да даде заключение по следните въпроси: Какви
разходи на заемодателя са включени в годишния процент на разходите?; С какъв процент се
оскъпява кредита с неустойка?
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество,
с който исковата претенция се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че
неустоечната клауза не е част от съществените параметри на договора за заем, напротив тя
самата е договорена между страните, за да обезпечи изпълнението на акцесорно задължение
на заемателя. Тъврди се, че в случай че неустойката се приеме за нищожна, то същата ще се
счита изначално за неуредена между страните, респективно твърдението за нищожност на
целия договор поради това, че тя не е включена в ГПР са неоснователни
Излагат се доводи, че по отношение на формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ са спазени всички, закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК изисквания
Предявен е насрещен иск, с който СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ************* иска съдът да осъди Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
************************* да заплати сумата от 62 лв. /шестдесет и два лева/,
представляваща част от неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем №
************** от 17.06.2024, в общ размер на 1600 лева, ведно със законна лихва от датата
на депозиране на насрещния иск/17.03.20205 г./ до окончателното плащане.
Сочи се, че След подписване на договора и усвояване на кредита, кредитополучателят
не е изпълнил задължението си да предостави обезпечение съобразно условията на чл. 5,
поради което се е активирала предвидената в чл. 11 договорна неустойка.
Кредитополучателят е правил следните плащания по договора за кредит: на 17.06.2024 г. –
118 лева, на 02.08.2024 г. – 1300 лева и на 01.11.2024 г. – 120 лева, като общо платеното е в
размер на 1538 лв., с която сума са погасени първите дванадесет вноски и частично
тринадесетата. В случая задължението по кредита е изцяло падежирало с изтичането на
срока за последната вноска на 25.11.2024 г. Общото задължение по договора е в размер
1226.24 лева, от които 919.93 лева главница, 54.49 лева възнаградителна лихва, 213.46 лева
договорна неустойка и 38.36 лева такси.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от първоначалния ищец.
Изложени са идентични доводи, като тези в исковата молба за нищожност на договора.
Прави се възражение за прихващане между главницата по кредита в размер на 62,00
лева със сумата от 857,93 лева, представляваща получена без правно основание от ищеца въз
основа на нищожни договорни клаузи такси в размер на 11,88 лева, възнаградителна лихва в
размер на 160,59 лева и неустойка в размер на 685,46 лева, включени във всяка една от
погасителните вноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Между Р. Б. И. и „СК“ ООД е сключен договор за паричен заем №
************************* г., по силата на който ищецът е получил в заем сумата от 1600
лева както, които е следвало да се върнат разсрочено на 23 седмични погасителни вноски с
дата на първо плащане 24.06.2024 г. дата на последно плащане 25.11.2024 г. Дължими са три
2
погасителни вноски по 15.56 лева и двадесет погасителни вноски по 88.42 лева. Уговорен е
фиксиран лихвен процент в размер на 50 % и годишен процент на разходите в размер на
65.64 %.
Според чл. 5. Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с
поне едно от посочените по долу обезпечения, предоставено в 3-дневенс рок от сключването
на договора.
1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за
период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на
последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер
на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената
главница и лихва или
2. Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на
следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на
не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама
поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на
не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не е/са поръчител/и
по други договори за кредит, сключен/и с кредитора. 2.4. Да не е/са кредитополучател/и по
договори за кредит, сключени със кредитора, по които е налице неизпълнение; 2.5. Да нямат
кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както
по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ;
2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ,
удостоверяващ размера на получавания от тях доход.
Съгласно Чл. 11 с подписването на договора Кредитополучателят декларира, че му е
известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 обезпечение в
тридневен срок от сключването му или представеното обезпечение не отговаря на
условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора
неустойка в размер на 898.92 лева., заплащана разсрочено - съобразно посочения в
Приложение №1 начин.
По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е
изслушано и прието в съдебно заседание и се кредитира като компетентно изготвено и
следва да бъде поставено в основите на доказателствените изводи на съда. Вещото лице след
запознаване с представените по делото доказателства представените от ответника
Извлечение – дневни начисления, плащания, погасяване и задължения по пера; Погасителен
план; Справка за вноски по кредита; Справка за начисляване на законова лихва, е
констатирало, че На 17.06.2024 г. между „СК” ООД – Кредитор и Р. Б. И. –
Кредитополучател, е сключен Договор за потребителски кредит № ************** към
искане № ************ при следните условия: Размер на кредита: 1 600.00 лв., фиксиран
годишен лихвен процент – 50%, обща сума за плащане : 1815.08 лв., седмични погасителни
вноски - 23 броя, размер на погасителна вноска – 3 бр. х 15.56 лв. и 20 бр. х 88.42 лв., падеж
на първа погасителна вноска – 24.06.2024 г., падеж на последна погасителна вноска –
25.11.2024г.,обезпечение : поръчител/банкова гаранция / чл.5/. неустойка в случай на
неосигурено обезпечение 898.92 лв. / чл. 11 /, годишен процент на разходите – 65.64%. В
случай, че при изчисляването на ГПР се включи и неустойката, в размер на 898.92 лв., при
главница от 1600.00 лв., срок на погасяване 23 броя седмични вноски, или 162 дни, ГПР е в
размер на 1138.55%
Вещото лице е констатирало, че са постъпили суми, общо в размер на 1538.00 лв.,
които са отнесени за погасяване на следните задължения: такси 11.88 лв., неустойка 685.46
лв., лихва 160.59 лв. и главница 680.07 лв
В случая в чл.11 от договора във вр. чл. 5 от същия, само формално е уговорена
неустойка за неизпълнение за задължение на ищеца, но СРС намира, че фактически се дължи
3
не неустойка, а договорна лихва, представляваща допълнителна печалба на кредитора. Това
е така, доколкото за да не възникне вземането за неустойка, договорът предвижда редица
условия, които са кумулативно дадени, следва да бъдат изпълнени в много кратък срок,
поради което е обективно трудно да бъдат покрити от заемателя. Кредиторът е дал
възможност на насрещната страна в едва 3-дневен срок да му предостави двама поръчители,
които обаче трябва да отговарят на множество изисквания – за работа по безсрочен трудов
договор, за изключително висок осигурителен доход, да не са заематели или поръчители по
друг договор, да нямат неплатени задължения към фиска, да нямат лоша кредитна история.
Налагането на толкова къс срок за ангажиране на поръчители, и то двама, въобще
препятства всички възможности на длъжника да реагира и да изпълни условията. Той
обективно е в затруднение дори да направи опит да потърси поръчители, още по-малко да
намери двама такива, които следва да отговарят и на всички посочени условия. Всички тези
кумулативно дадени условия навеждат на извод, че изначално е трудно, ако не и
невъзможно тяхното изпълнение. Що се отнася до алтернативната опция за обезпечение, то
СРС намира, че тя също поставя мъчно преодолими пречки пред заемателя. Касае се за
снабдяване с банкова гаранция, в размер за два пъти цялото задължение, валидна 6 месеца
след падежа за плащане на цялата сума по договора. Доколкото срокът за снабдяване с
такава гаранция е едва 3 дни, предвид практиката на банките по проучване на лицата,
кандидатстващи за такова обезпечение, фактически е невъзможно за длъжника да придобие
такава гаранция. Съдът приема, че горното изискване на кредитодателя е нереално и в никой
случай не може да бъде удовлетворено от страна на кредитополучателя по причина, че лице,
което има средства в размера на два пъти дължимата за връщане сума за заплащане на
банкова гаранция в полза на кредитодателя си, няма да сключи договор за кредит и то с
небанкова финансова институция.
Налага се извод, че и двете опции по чл.5 от договора всъщност не дават възможност
на длъжника да избегне плащането на неустойка, тъй като са неизпълними.
След като това е така, във всички случаи вземането за неустойка ще възникне в
сферата на кредитора. Тя затова е уговорена и като сигурна част от дълга, като следва да се
заплаща разсрочено, заедно с всяка погасителна вноска.
При тези трудно изпълними условия, за да не възникне задължението за неустойка,
както и предвид размера от 898.92 лева на база целия размер на заемната сума – 1600
лева, СРС счита, че неустойката излиза извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и
наказателна функции и се превръща само в средство обогатяването на кредитора. Ето защо
тя е нищожна. Фактически не се касае за дължима неустойка, а за вземане, което се плаща
заедно с вноските за главница и лихва, което вземане представлява допълнителна печалба за
кредитора, освен лихвата. В конкретния случай фактически е уговорена допълнителна
договорна лихва, която да плаща длъжникът и която е печалба за кредитора. След като
неустойката е нищожна, тя не се дължи от ответника.
В допълнение следва да се посочи, че така и самият договор за заем противоречи на
част от императивните постановки на ЗПК. В случая следва да се приложи чл.21, ал.1 ЗПК,
който гласи, че всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
неустойката, която като неустойка е нищожна, а реално е сигурна печалба за кредитора.
Следователно годишният лихвен процент няма да е реално записания, а следва да е по-
голяма число, ако в него участва и вземането от 898.92 лева, формално уговорено като
неустойка. Нарушен е чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, тъй като не е посочен реалният годишен лихвен
процент.
Освен това, доколкото неустойката е част от ГПР, е следвало да се посочи и друг
размер на ГПР, различен от този в договора. В този размер следва да участва и сумата от
4
898.92 лева, изразена като процент. Това не е сторено, поради което е нарушен чл.11, ал.1,
т.10 ЗПК. С включването й размера на ГПР става 1138.55 %, както е изчислен и от вещото
лице, надвишаващ законовия максимум- пет пъти размера на законната лихва- 68.90 %/ към
месец юни 2024 г. законната лихва е 10 % + основния лихвен процент на БНБ -3.78 %/, а
имено представлява близо осемдесет и три пъти размера на законна лихва -/чл.19, ал.4
ЗПК/.
В процесният случай в самия договор е посочен грешен ГПР. В решение по дело
C‑714/22 на СЕС е прието, че член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48
трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен
годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази
директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен
от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до
връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница. Или иначе
казано грешно посочен ГПР води до нищожност на договора и връщане само на
чистата стойност.
По изложените съображения, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10
ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК. На
основание чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 1600 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
Нищожните клаузи не могат да бъдат заменени по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от
императивни правила досежно максимално допустимия размер на договорната лихва, нито
да бъде прието, че единствено частично недействителна е клаузата за уговорената неустойка,
представляваща по съществото си договорна лихва, невключена в ГЛП и ГПР. Ако съдът
изменя съдържанието на неравноправните и нищожните клаузи, съдържащи се в
потребителски договор, това ще навреди на постигането на дългосрочната цел, предвидена в
член 7 от Директива 93/13. Това действие на съда би способствало за премахването на
възпиращия ефект, упражняван върху продавачите и доставчиците чрез самото неприлагане
на такива неравноправни клаузи спрямо потребителя, тъй като продавачите и доставчиците
биха останали изкушени да използват посочените клаузи, ако знаят, че дори и последните да
бъдат обявени за недействителни, договорът все пак ще може да бъде допълнен в нужната
степен от националния съд, така че да се гарантират интересите на тези продавачи и
доставчици. / в т. см. решения от 14 юни 2012 г., Banco Español de Crédito, C‑618/10,
EU:C:2012:349, т. 69, от 30 април 2014 г., Kásler и Káslerné Rábai, C‑26/13, EU:C:2014:282, т.
79 и от 26 март 2019 г., Abanca Corporación Bancaria и Bankia, C‑70/17 и C‑179/17,
EU:C:2019:250/.
Както бе посочено след като на основание чл.23 ЗПК, когато договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита- в процесния случай 1600 лева, като не дължи лихва или други разходи
по кредита.
При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, потребителят
връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
Ако тази недействителност се установи в производството по чл.422 ГПК, съдът следва да
установи с решението си дължимата сума по приетия за недействителен договор за
потребителски кредит, доколкото ЗПК е специален закон по отношение на ЗЗД и в
цитираната разпоредба на чл.23 ЗПК е предвидено задължението на потребителя за връщане
на чистата сума по кредита. Това следва от характеристиката на договора за потребителски
кредит, посочена по-горе и задължението за периодичност за връщането на сумата. Ако се
приеме, че установяването на дължимостта на чистата сума по получения кредит и
осъждането на потребителя за нейното връщане следва да се извърши в отделно
5
производство, по предявен иск с правно основание чл.55 ЗЗД, то би се достигнало до
неоснователно обогатяване за потребителя, предвид изискуемостта на вземането по
недействителен договор, в частност при нищожен договор за потребителски кредит и
позоваване от страна на потребителя на изтекла погасителна давност. Това би
противоречало на принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, в какъвто смисъл
е и въвеждането на разпоредбата на чл.23 ЗПК в специалния ЗПК./ Решение № 50174 от
26.10.2022 г. по гр.д.№ 3855 по описа за 2021 г.на ВКС, IV Г.О.
Установява се от заключението на вещото лице, че кредитополучарелят е заплатил
сумата от 1538 лева. Без значение е как кредитодателя е отнесъл тази сума, като доколкото е
налице недействителността на договора, всички платени суми следва да се отнасят само за
заплащане на дължимата главница. Така при съобразяване на този правопогасяващ
юридически факт се дължи сумата от 62 лева.
Няма как да се извърши прихващане, доколкото както е посочено по-горе без значение
е как кредитодателя е отнесъл плащанията. Доколкото договорът за кредит е недействителен
всички платени суми съдът отнася за погасяване на главницата съобразно правила на чл.22-
23 ЗПК. Липсва насрещно вземане от страна на кредитополучателя с което да се извърши
прихващане.
На основание чл. 78,а л. 1 ГПК ищецът има право на разноски за заплатена държавна
такса и депозит за вещо лице. Тъй като адвокатската помощ е оказана безплатно съгласно
чл. 38, ал. 1 от ЗА, възнаграждението следва да се присъди в полза на адвоката по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер от 480 лева, определен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от
необвързващата съда Наредба № 1 за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира,
че такова възнаграждение съответства на фактическата и правна сложност на делото и
съответства на принципите на разумност, пропорционалност и справедливост, прогласени в
решения по дело C-57/2015, C 427/16, C 428/16 и C 438/2022 г. на Съдът на ЕС
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на разноски
за заплатена държавна такса и адвокатски хонорар
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА СПРЯМО „СК” ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ************, по предявения от Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес:
*************************, иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 26, ал. 1
предл. 1 ЗЗД/ във вр чл. 19, ал. 3 ЗПК и чл. 22 ЗПК/, нищожността на Договор за
паричен заем от 17.06.2024 г.
ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН: **********, с адрес: *************************, да
заплати на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК
сумата от 62 лева /шестдесет и два лева/, остатъчна главница по прогласения за нищожен
на основание чл. 23 ЗПК Договор за паричен заем № ************** от 17.06.2024 ведно
със законна лихва от датата на депозиране на иска /17.03.20205 г./ до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА „СК“ ООД , ЕИК ********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Р.
Б. И., ЕГН: **********, съдебно деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 408.56 лева
ОСЪЖДА Р. Б. И., ЕГН: **********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на
„СК“ ООД , ЕИК ********, съдебно деловодни разноски за настоящото производство в
размер на 530 лева.
6
ОСЪЖДА „СК“ ООД , ЕИК ********, да заплати на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
на Адвокатско дружество Е И.а, БУЛСТАТ: **********, адвокатско възнаграждение в
размер на 480 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7