Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 16.06.2020 г.
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Радомирският районен съд, гражданска
колегия, четвърти състав, в публично заседание на осми юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСЕН АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря М. М., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 727 по описа за 2019 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, с която са предявени положителни установителни
искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 415,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, обективно съединени с осъдителен иск с правно основание чл.
79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД от „Т.Б.“ ЕАД срещу Ц.П.Т..
В исковата молба се твърди, че между
„Т.Б.“ ЕАД и ответницата Ц.П.Т. бил сключен и валидно действал договор за
мобилни услуги от 07.02.2014 г., по силата на който ответницата била абонат на
дружеството - доставчик на мобилни услуги, с клиентски номер № ********* и
титуляр по предпочетения мобилен номер 0898/355710, с абонаментен план „Globul Universe 10,99 лв“. Отношенията по повод титулярния мобилен номер
0898/355710 били новирани многократно посредством
подписани между страните допълнителни споразумения, последното от които от 07.07.2017 г., с което абонатът предпочел ползването на
абонаментен план „Тотал+ 20,99 лв“
за срок до 07.07.2019 г. На същата дата – 07.07.2017 г., бил сключен и лизингов договор, по силата на
който абонатът взел на изплащане посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в
размер на 14,99 лв, мобилно устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016
Black“.
На 16.07.2014 г. ответницата сключила
с ищцовото дружество и договор за мобилни услуги за
мобилен номер 0897/396699 по програма „Globul Max 10,99 лв“, като страните
подновили условията по договора чрез подписване на допълнително споразумение от
20.09.2016 г., по силата на което абонатът предпочел абонаментен план „Нонстоп
30,99 лв“, със срок на действие на програмата до
20.09.2018 г. Във връзка с мобилен номер 0897/396699 бил сключен и лизингов
договор от 20.09.2016 г., по силата на който абонатът взел на изплащане
посредством 23 бр. лизингови вноски, всяка в размер на 4,00 лева, мобилно
устройство „Lenovo“, модел „C2 Black“.
Въз основа на посочените договори
ответницата ползвала предоставяните от дружеството мобилни услуги, като
потреблението било фактурирано под клиентския номер на абоната № *********.
За потребените
от ответницата услуги за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г. „Т.Б.“ ЕАД
издал следните фактури:
- фактура № **********/01.11.2017 г.
за отчетения период на потребление - от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 67,61 лева (с
ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 16.11.2017 г.
- фактура № **********/01.12.2017 г.
за отчетения период на потребление - от 01.11.2017 до 30.11.2017 г., с начислена
за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 78,83 лева (с
ДДС).
Дължимата сума била платима в срок
до 16.12.2017 г.
Ответницата не заплатила мобилни
услуги на обща стойност от 146,44 лева, поради което на 01.01.2018
г. било издадено кредитно известие № *********/01.01.2018
г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана
сумата в размер на 15,25 лева (с ДДС) за върнати на абоната пропорционално
начислени при сключване на абонамента такси, начислена е и дължимата лизингова
вноска в размер на 18,99 лева и е отразен незаплатеният баланс в размер на
146,44 лева за предходните отчетни периоди, при което задължението за плащане
възлизало на сума в размер на 150,81 лева.
Неизпълнението на абоната - ответник
да заплати стойността на потребените и фактурирани
услуги, на стойност 150,81 лева, ангажирало договорната отговорност на абоната,
като във връзка с чл. 75, вр. с чл. 19, б. „в“ от ОУ
на мобилния оператор, „Т.Б.“ ЕАД прекратил едностранно индивидуалните договори,
сключени с ответницата за ползваните абонаменти и издал по абонатен номер №
********* на дата 01.02.2018 г. крайна фактура № **********, с начислена обща
сума за плащане в размер на 809,18 лева.
В издадената крайна фактура била
начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на 357,18 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси на ползваната програма за всеки ползван номер, фактурирана била и сумата,
дължима за оставащите незаплатени лизингови вноски, съгласно уговорения
погасителен план в размер на 301,82 лева и била включена сумата за потребените мобилни услуги от предходните отчетни периоди в
размер на 150,18 лева.
Датата на прекратяване на процесния абонамент била 21.12.2017 г., като същата се
генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане.
Поради прекратяване на договора за
мобилни услуги и преустановяване на предоставяните услуги, на основание т. 12,
ал. 2 от общите условия, приложени към лизинговия договор, дължимите месечните
вноски за предоставените на абоната мобилни устройства, марка „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016
Black“ и „Lenovo“, модел „C2 Black“, били обявени за
предсрочно изискуеми.
За предсрочно изискуеми били обявени
лизинговите вноски, дължими от м. 02.2018 г., когато била издадена крайна
фактура № **********/01.02.2018 г., съгласно уговорените погасителни планове.
Поради липса на изпълнение от страна
на ответницата, „Т.Б.” ЕАД депозирал заявление по чл. 410 ГПК до РС – Радомир,
въз основа на което било образувано ч. гр. д. № 386/2019 г. по описа на съда и
била издадена заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на ответницата
при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК, което обуславяло правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия положителен установителен
иск.
С оглед изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищцовото дружество сума в размер на
150,18 лева, представляваща стойността на незаплатени месечни абонаментни такси
за потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с абонатен номер
********* за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г., както и сумата от
357,18 лева, представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договор за
мобилни услуги с абонатен номер *********, ведно със законната лихва за забава,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2019 г. до
окончателното плащане на сумата, както и да бъде осъдена ответницата да заплати
на ищцовото дружество сума в размер на 301,82 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2017 г., за абонатен № *********, за устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016
Black“ и по договор за лизинг от 20.09.2016 г., за абонатен № *********, за
устройство „Lenovo“, модел „C2 Black“, за периода от
м. 02.2018 г. до м. 08.2018 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата
чрез назначения ù особен представител е подала отговор на исковата
молба, с който е изразила становище за неоснователност на предявените искове.
Твърди се, че задълженията на
ответницата по сключените договори за мобилни услуги не са били обявени за
предсрочно изискуеми, като наред с това издадените фактури не са били връчвани
на ответницата.
По делото липсвали доказателства за
представителната власт на лицата, подписали договорите за мобилни услуги.
Прави възражение за нищожност на
клаузи от сключените договори за мобилни услуги и договори за лизинг поради
противоречието им със закона и с добрите нрави.
По изложените съображения, моли
исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не изпраща представител.
В съдебно заседание ответницата,
редовно призована, чрез назначения ѝ особен представител оспорва
предявените искове.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:
Ищецът „Т.Б.“ ЕАД е подал на 16.05.2019
г. до Радомирския районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 ГПК против ответницата Ц.П.Т. за дължими суми по договор за мобилни
услуги, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 386/2019 г. по описа на РдРС. В рамките на образуваното пред РдРС
производство в полза на заявителя е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 327/16.05.2019 г., връчена на ответницата при условията на чл. 47,
ал. 1 ГПК.
По
делото е представен и приет договор за мобилни услуги от 07.02.2014 г., сключен
между ищцовото дружество и ответницата, по силата на
който ищецът се е задължил да предоставя на ответницата услуга за телефонен
номер +359********* по тарифен план „Globul Universe 10,99 лв“, с месечна
абонаментна такса 10,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца.
От
представеното по делото допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
с мобилен номер +359********* от 07.07.2017 г. се
установява, че по силата на подписаното споразумение ответницата е предпочела
ползването на абонаментен план „Тотал+ 20,99 лв“ за срок до 07.07.2019 г. На
същата дата – 07.07.2017 г., между страните е сключен
и договор за лизинг, по
силата на който ищецът (лизингодател) се е задължил
да предостави на ответницата (лизингополучател) за
временно и възмездно ползване мобилно устройство „Samsung”,
модел „Galaxy J5 2016 Black“,
срещу обща лизингова цена в размер на 344,77 лева.
По делото е представен и приет договор за мобилни
услуги от 16.07.2014 г., сключен между ищцовото
дружество и ответницата, по силата на
който ищецът се е задължил да
предоставя на ответницата услуга за телефонен номер
+359********* по тарифен план „Globul Max 10,99 лв“, с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС, за срок от 24 месеца, като видно от допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер +359********* от 20.09.2016
г. ответницата е предпочела ползването на абонаментен план „Нонстоп 30,99 лв“ за срок до 20.09.2018 г.
По делото е представен и договор за
лизинг от 20.09.2016 г., сключен между ищцовото
дружество и ответницата, по силата на който ищецът (лизингодател)
се е задължил да предостави на ответницата (лизингополучател)
за временно и възмездно ползване мобилно устройство „Lenovo C2 Black“, срещу обща лизингова цена в размер на 92,00 лева.
Представени са също и Общи условия на „Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги, в сила от 10.09.2010 г. и декларация
– съгласие, подписана от ответницата, с която е удостоверила, че е получила
екземпляр от Общите условия.
По делото като писмени доказателства
са приети и издадени от ищеца 4 бр. фактури, както следва: фактура № 7263963739/01.11.2017 г. за отчетения период на
потребление - от 01.10.2017 г. до 31.10.2017 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 67,61 лева (с ДДС); фактура № 7265372605/01.12.2017 г. за отчетения период на
потребление - от 01.11.2017 г. до 30.11.2017 г., с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 78,83 лева (с
ДДС), фактура
№ 7266665253/01.01.2018 г. за отчетения период на
потребление - от 01.12.2017 г. до 31.12.2017 г., с начислена за
периода сума за плащане в размер на 3,74 лева (с ДДС) и фактура № **********/01.02.2018
г. за отчетения период на потребление - от 01.01.2018
г. до 31.01.2018 г., с начислена за периода сума за плащане в размер на 659,00
лева (с ДДС).
По делото е допуснато изслушването и
на съдебно – счетоводна експертиза, от заключението по която се установява, че
счетоводството на ищцовото дружество е водено редовно,
като всеки месец са отразявани издадените фактури и извършените плащания.
Според вещото лице дължимите от ответницата суми за мобилни услуги, фактурирани
за процесните мобилни номера за периода от 01.10.2017
г. до 31.01.2018 г., са в размер на 150,18 лева, представляващи остатък от
незаплатени далекосъобщителни услуги.
Размерът на дължимите лизингови вноски по сключените договори за лизинг е 301,82
лева.
Според вещото лице размерът на
дължимата неустойка за предсрочно прекратяване на двата договора за мобилни
услуги е 357,18 лева, представляваща стойността на три месечни абонаментни
такси на ползваните програми за всеки номер.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице, като неоспорено от страните и дадено от вещо лице, в чиято компетентност
и безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Приетото
за установено от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По
установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Искът е
предявен от процесуално легитимирана страна и при наличието на правен интерес,
поради което е процесуално допустим. Правният интерес от воденето му се
обосновава с издадена срещу ответницата в полза на ищеца заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК относно вземанията, предмет на настоящото производство,
срещу която е постъпило възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Искът за
установяване на вземането е подаден в преклузивния
срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
Съгласно т. 11б от ТР № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в производството по иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК не намират приложение правилата за
изменение на иска по чл. 214 ГПК – за изменение на основанието чрез заменяне
или добавяне на друго основание, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение, както и за увеличение на размера на иска. Въвеждането на
друго основание, от което произтича вземането, различно от това, въз основа на
което е издадена заповедта за изпълнение, може да се заяви чрез предявяването
на осъдителен иск при условията на евентуалност. За разликата между размера на
вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на
вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви осъдителен
иск в това производство.
В настоящия случай ищецът е предявил
иск за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение, но не
в пълния размер, за който е издадена заповедта, а за сумата в общ размер на 505,36
лева, като наведеното в исковата молба основание за дължимост
на посочената сума съвпада с това, посочено в заповедта за изпълнение. Така
предявеният установителен иск е допустим, като
заповедта за изпълнение в частта, за която не е предявен иск за установяване на
вземането на заявителя, подлежи на обезсилване на основание чл. 415, ал. 5 ГПК.
Компетентен да обезсили заповедта в този случай е съдът по заповедното
производството. Както се изясни по-горе, предвид постановките на Тълкувателното
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в настоящото производство по предявен иск
с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е
допустимо и съединяването на искове по реда на чл. 210 ГПК, включително и
предявяване при условията на обективно кумулативно съединяване на осъдителни
искове. Поради това, предявените искове са допустими и следва да се разгледат
по същество.
При разглеждането на предявения установителен иск по същество съдът намери следното:
За уважаването на установителния иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да докаже съществуването
между него и ответницата през процесните отчетни
периоди на облигационно правоотношение, породено от сочените договори за
мобилни услуги, както и изпълнението на насрещните му задължения по
правоотношението чрез предоставяне за ползване на ответницата на мобилния
телефонен номер и доставката на далекосъобщителните услуги по вид и стойност,
описани в издадените фактури.
От събраните по делото писмени доказателства
безспорно се установи, че страните са били обвързани по силата на валидно
облигационно правоотношение, произтичащо от сключените между тях договори за
мобилни услуги, съответно от 07.02.2014 г. и 16.07.2014 г.
Във
връзка с възражението на ответницата, касаещо липсата
на представителна власт на лицата, подписали договорите за мобилни услуги
от името на ищцовото дружество, съдът намира за
необходимо да посочи, че ответникът не разполага с възражение за липса на
представителна власт на лицето, договаряло за ищцовото
дружество, тъй като само юридическото лице е субектът, който може да се
позовава на този факт. Юридическото лице е обвързано от действията на
представляващия го. Когато между представляван и представител няма спорове
относно предмета и обема на представителната власт, то насрещната страна по
договора не може да предизвиква такива спорове, като черпи права за себе си.
Обратното разбиране противоречи на вложения от законодателя смисъл в института
на представителството и последиците за страните по договора, по който има
действия чрез представител, както и на справедливостта и добрите нрави (в този
смисъл решение № 291/02.08.2011 г. на ВКС по гр. д. № 959/2010 г., ГК, ІV г.
о.).
На следващо място, ответницата е
получила
препис от Общите условия на оператора, запознала се е с тях, приела е същите и
се е задължила да ги спазва, което се установява от подписаната от нея
декларация – съгласие. Установява се наред с това и че за
периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г. ищецът „Т.Б.“ ЕАД е издал 4 бр.
фактури за ползвани далекосъобщителни услуги, всичките с получател ответницата Ц.Т..
По силата на съществувалата между страните договорна обвързаност ищцовото дружество е поело задължението да доставя на
ответницата далекосъобщителни услуги срещу заплащането от нейна страна на
дължимите месечни абонаментни такси и разговори съгласно уговорените тарифни
планове.
В разглеждания случая ответницата е
подписала договорите за услуги с мобилния оператор, ползвала е същите и не е
изпълнила задължението си по договорите да заплаща стойността на предоставените
услуги и с поведението си е изпаднала в забава. Издадени са фактури, които не е
заплатила в срок. Следователно е осъществен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение, за което ответницата носи отговорност.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на
„Т.Б.“ ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги
„при ползване на услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните
услуги се извършва въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името
на потребителя. При сключване на индивидуален договор всеки потребител – страна
по договора, бива уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана
фактура. Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението
му за плащане на дължимите суми“.
Представените фактури, сами по себе
си, не са основание за плащане, но длъжникът - ответник по делото е сключил
договор и е ползвал съответната далекосъобщителна услуга, респ. същият е в
неизпълнение на договора, поради което и предвид заключението на вещото лице по
приетата съдебно – счетоводна експертиза, според което дължимите от ответницата
суми за мобилни услуги за периода от 01.10.2017 г. до 31.01.2018 г. са в размер
на 150,18 лева, съдът намира предявения иск за основателен и доказан.
Относно дължимостта
на вземането за неустойка:
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Задължението за
неустойка има акцесорен характер и става изискуемо
при неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това
правно основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки –
наличието на клауза за неустойка; неизпълнение на задължение и неустойката да е
уговорена между страните в определен размер, като обезщетение за вредите от
неизпълнението на именно това задължение.
В настоящия случай съществува клауза
в договорите за мобилни услуги, според която при прекратяване на договора преди
изтичане на неговия срок, което е по вина на ответника, то последният дължи
неустойка в размер на оставащите месечни абонаментни такси за срока на
договора. В настоящия случай не се представиха доказателства, че договорът е
прекратен. Този извод не се извежда и от т. 19, б. „б“ и „в“ от Общите условия,
където се съдържа право на ищцовото дружество да
прекрати договора при неизпълнение на задължения на ответника. Следва да се
отбележи, че тази клауза не касае автоматично прекратяване на договора, а
възможност на ищеца да го прекрати едностранно. По делото не се представиха
доказателства, че е налице такова прекратяване, поради което не се дължи
неустойка.
Отделно от горното, в тежест на
ищеца е да ангажира доказателства за валидността на неустоечната
клауза, за което с оглед указанията в т. 1 и т. 3 на Тълкувателно решение №
1/2013 г. от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и повелителния характер на
разпоредбите, регламентиращи неравноправните клаузи и накърняването на добрите
нрави при неустоечните клаузи, съдът следи и служебно,
а в тази връзка и ответницата чрез назначения ѝ особен представител е релевирала възражения в депозирания по делото отговор на
исковата молба.
За да прецени основателността на
заявената претенция, съдът следва да обсъди изцяло неустоечната
клауза, въз основа на която се претендира процесното
вземане.
Искът за неустойка се основава на
клауза в индивидуалния договор и ОУ, каквато в процесния
случай действително е налице. При недоказване на извършено плащане в срок,
налице е виновно поведение на ответника, посочено и в Общите условия, имащо
значение за едностранно прекратяване на договора от ищеца.
Наред с това, липсва нормативно
ограничение и в рамките на предоставената им договорна свобода на основание чл.
9 ЗЗД страните по договор за услуга могат да включат клауза за едностранното му
прекратяване преди изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или
на една определена от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на
неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга,
но само в рамките на присъщите ѝ обезпечителна, обезщетителна
и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се
извършва към момента на сключване на договора, а не към последващ
момент – т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г., по тълк.
д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди
всичко от характерните особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилният оператор се задължава да предостави на
потребителя ползването на мобилни услуги срещу абонаментна такса, а
потребителят – да я заплати, но само срещу предоставената му услуга. От друга
страна, ако е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за
услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на
срока му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена
облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше
прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата по договора, като в
случая дори в пъти повече, доколкото неустойката се определя въз основа на
стандартната месечна такса, а не въз основа на индивидуално договорената между
страните преференциална месечна такса. Следователно, уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на предоставящия
услугата мобилен оператор и нарушава принципа за справедливост. Уговорката за
неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за
услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер
на всички абонаментни вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане
на уговорения в него срок, е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл е константната практика на
ВКС, намерила израз в решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 193/09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г. на ВКС, I
т. о. и решение № 219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, I т. о.
Следва да се посочи, че съдът следи служебно за нищожността на договорните
клаузи, предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или
на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и
доказателства по делото. В този смисъл са решение № 178/26.02.2015 г. по т. д.
№ 2945/2013 г. на ВКС, ТК, II т. о. и решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. №
1050/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. Независимо от това и ответната страна е
противопоставила такова възражение в депозирания по делото отговор на исковата
молба.
От друга страна нормата на чл. 143
ЗЗП третира като неравноправна всяка клауза в договор, сключен с потребител,
уговорена в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя. Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално – чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Не са индивидуално
уговорени според чл. 146, ал. 3 ЗЗП клаузите, които са били изготвени
предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху
съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия, а обстоятелството,
че някои условия са индивидуално уговорени, не изключва прилагането на този
раздел към останалата част от договора – чл. 146, ал. 3 ЗЗП.
Процесната клауза за неустойка вменява в тежест единствено на
потребителя -ответник задължение да обезщети доставчика - ищец в случай на
предсрочно прекратяване на договора, независимо от причината за това – дали се
дължи на виновното поведение на потребителя или прекратяването на договора е по
негово искане. Реципрочно задължение за заплащане на неустойка от оператора при
неизпълнение на задълженията му по договора не е предвидено нито в договора,
нито в общите условия, а операторът изрично се е освободил от задължението за
заплащане на неустойка при предсрочно прекратяване на договора по причини, за
които той отговаря.
Съобразявайки изложеното, съдът
намира, че процесната неустоечна
клауза е уговорена във вреда на потребителя - ответник, нарушава основните
принципи за равнопоставеност на страните в
договорното правоотношение, поставя в неблагоприятно положение една от страните
по договора и не защитава интересите на потребителя - ответник, поради което е
неравноправна и тъй като е вписана от ищеца предварително в съдържанието на
договора, а не е уговорена индивидуално с ответника (в каквато насока липсват
каквито и да е било доказателства, ангажирани от ищеца) и потребителят - ответник
не е имал възможност предварително (преди сключване на договора) да влияе върху
съдържанието ѝ, поради което е и нищожна по смисъла на чл. 146, ал. 1
ЗЗП.
Постигнатото между оператора и
Комисията за защита на потребителите споразумение настоящият състав приема, че
не е приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между страните за неустоечна клауза се преценява към датата на сключване на
договора и тъй като съдът намира, че неустоечната
клауза е изначално неравноправна и нищожна, то и не може да бъде уважен
предявеният от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати редуцирана
стойност на неустойката в размер на 3 месечни такси или в размер на 357,18 лева.
С оглед изложеното, искът за неустойка е неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 205 ЗЗД:
Възникването в полза на ищеца на
вземанията, представляващи стойност на лизингови вноски, е обусловено от установяване
наличието на договорни правоотношения между страните, породени от договор за
лизинг с твърдения предмет и съдържание, предаването от страна на ищеца, като лизингодател за ползване от ответницата на мобилното
устройство, предмет на договора и падежа на вземанията.
От приетите по делото 2 бр. договори
за лизинг, съответно от 20.09.2016 г. и 07.07.2017 г.
се установява, че между ищцовото дружество, от една
страна като лизингодател, и ответницата, от друга,
като лизингополучател, са сключени договор за лизинг
на мобилен телефон, марка „Samsung“,
модел „Galaxy J5 2016 Black“, на
изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 14,99 лева всяка,
съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор и договор за лизинг
на мобилен телефон, марка „Lenovo“, модел „C2 Black“, на изплащане посредством 23 месечни лизингови
вноски в размер на 4,00 лева всяка. В чл. 4 от договорите е посочено, че с
подписване на настоящия договор лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава
устройство във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства
напълно на договорените технически характеристики и е комплектован
с цялата документация, включително гаранционна карта.
От заключението на вещото лице по
изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че задълженията на
ответницата, произтичащи от сключените договори за лизинг, не са заплатени и
възлизат на сумата в общ размер от 301,82 лева.
При това положение настоящият състав
приема, че между страните са сключени договори за лизинг на индивидуализираните
по-горе движими вещи, по които ответницата не е изпълнила задължението си да
плати лизингови вноски. Макар по делото да липсват доказателства задълженията
на ответницата да са обявени за предсрочно изискуеми, съдът приема, че същата
дължи пълната сума на уговорените в договорите лизингови вноски, тъй като към
настоящия момент срокът на двата договора за лизинг е изтекъл и ответницата
дължи пълния размер на вноските по тях, тъй като същите са изискуеми и без да е
обявена предсрочна изискуемост на договорите. С
оглед на това, предявеният иск е основателен, като твърденията, изложени в
отговора на исковата молба, за наличието на неравноправни клаузи в договора за
лизинг не могат да обосноват друг резултат. В конкретния случай се касае само
за заплащане на дължимите се лизингови вноски, които се дължат по силата на
договора срещу предоставената за ползване вещ, а не за други уговорки, които
дават предимство на „Т.Б.“ ЕАД, в качеството му на търговец, пред ответницата,
в качеството ѝ на потребител. При това положение настоящият състав
приема, че искът за заплащане на суми на основание сключените договори за
лизинг е основателен и доказан до пълния предявен размер от 301,82 лева и
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тази сума.
При тези изводи съдът дължи
произнасяне по направеното в отговора на исковата молба възражение за
погасяване по давност на сумите, предмет на ищцовата
претенция, които предвид разясненията, дадени с ТР № 3/2011 г. от 18.05.2012 г.
на ОСГТК на ВКС, се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. При
периодичните месечни платежи падежът настъпва с изтичане срока за плащане на
всяка месечна вноска. Считано от този момент започва да тече погасителната
давност съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 114 ЗЗД давността
започва да тече в деня, в който вземането е станало изискуемо. В конкретния
случай изискуемостта на вземането по фактура № **********/01.11.2017 г. е 16.11.2017
г. Следователно, най-късната дата, на която вземането по посочената фактура се
погасява с изтичане на тригодишната погасителна давност, е 16.11.2020 г.
В конкретния случай, ответното дружество, е
депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
на 16.05.2019 г., което налага извода, че към тази дата тригодишният давностен срок не е бил изтекъл.
Изложеното важи в пълна степен и за
вземанията по останалите две фактури, издадени от ищеца на по-късни дати от
фактура № **********/01.11.2017 г.
По разноските:
Съгласно ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по иска
разпределя отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Ищецът претендира и доказва разноски
в производството общо в размер на 960,00 лева, от които 150,00 лева – заплатена
държавна такса, 360,00 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, 300,00 лева
– заплатено възнаграждение за особен представител на ответницата, както и
150,00 лева – депозит за вещо лице по допуснатата съдебно – счетоводна
експертиза, от които, предвид уважената част от исковете, ответницата следва да
бъде осъдена да заплати сумата от 536,25 лева.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ц.П.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, че дължи на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище
и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, сума в размер на 150,18
лева (сто и петдесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща стойността на
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
договор за мобилни услуги с абонатен номер ********* за периода от 01.10.2017
г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 16.05.2019 г. до окончателното плащане
на сумата.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:***,
Бизнес Парк София, сграда 6 иск за признаване за установено в отношенията между
страните, че ответницата Ц.П.Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***
дължи сумата от 357,18 лева (триста
петдесет и седем лева и осемнадесет стотинки), представляваща неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги с абонатен номер *********.
ОСЪЖДА Ц.П.Т.,
с ЕГН: **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата от 301,82
лева (триста и един лева и осемдесет и две стотинки), представляваща
незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 07.07.2017
г., за абонатен № ., за устройство „Samsung“, модел „Galaxy J5 2016 Black“ и по договор за лизинг от 20.09.2016
г., за абонатен № ., за устройство „Lenovo“, модел
„C2 Black“, за периода от м. 02.2018 г. до м. 08.2018 г.
ОСЪЖДА Ц.П.Т., с ЕГН: **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 536,25 лева (петстотин
тридесет и шест лева и двадесет и пет стотинки) – разноски в производството по
делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно.
Т.П.