№ 8603
гр. София, 12.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Цветелина Ал. Костова
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Гражданско дело №
20221110168485 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл.215, ал. 1 КТ.
Ищецът И. Н. Й. в подадената от него искова молба излага твърдения, че е полагал
труд в ответното дружество ...., ЕИК .... на длъжност „....“ от 01.11.2019 г. до 30.12.2019 г.
Трудовото правоотношение било прекратено със Заповед №43/23.12.2019 г. Ищецът твърди,
че въпреки положения от него труд, уговореното трудово възнаграждение не му е било
заплатено за месец декември 2019 г. в размер на 700 лв., както и командировъчни пари в
размер на 2845,00 лв. за изработените 20 работни дни през месец декември 2019 г., когато
същият е бил командирован в страни от ЕС. Моли за осъждане на ответника да му заплати
горните суми, като претендира и сторените по делото разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът .... е подал отговор на исковата
молба. В нея същият моли, за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни
такива. Посочил, че изплащането на претендираните суми е извършено по банков път чрез
три превода по банкова сметка на изрично упълномощена да получава трудовото
възнаграждение В. Д. Й.а на дати 10.12.2019 г.,10.01.2020 г., и 28.02.2020 г. Относно
задължението за заплащане на командировъчни, то ответникът счита, че същото е
изпълнено, като на ищеца са преведени за периода от 08.11-23.12.2019 г. дължимите суми,
плюс дадените му 200 лв. на ръка. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни доказателства и взе
предвид релевантните доводи на страните, намира от фактическа и правна страна
1
следното:
По иска с правно основание чл.128, т. 2 КТ:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи, че за посочения
период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ищецът е изпълнил задължението си да престира работна сила в полза на работодателя,
поради което за последния е възникнало задължение за заплащане на трудово
възнаграждение в претендирания размер. Съобразно разпоредбата на чл. 154 от ГПК в
тежест на ищеца е да докаже горните обстоятелства, а в тежест на ответника е да установи
плащане на дълга.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.
Няма спор между страните, а и от представения по делото Трудов договор
№00000052/31.10.2019 г., сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 във вр. с чл. 70 КТ, се
установява, че между ищеца и ответника е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „.... над 12 тона“. Съгласно представения
трудов договор, ищецът е следвало да постъпи на работа на дата 08.11.2019 г. или в
едноседмичен срок от получаване на екземпляра от сключения договор. Настоящият съдебен
състав счита, че между страните по делото не се спори относно обстоятелството, че ищецът
е постъпил на работа и е И. Й. е полагал уговорения труд.
Между страните отделно от това, не се спори и че същото това трудово
правоотношение е било прекратено със Заповед №00000043/23.12.2019 г. издадена на
основание чл. 71, ал. 1 КТ, връчена на ищеца на дата 30.12.2019 г., поради което съдът го
намира за безспорно и ненуждаещо се от доказване.
Видно от представения по делото трудов договор, уговореното между страните
месечно трудово възнаграждение е в размер на 700 лв.
Единственият спорен между страните въпрос е дали дължимото на ищеца трудово
възнаграждение за месец декември 2019 г. е било изплатено на същия.
От изготвеното по делото заключение на съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че дължимото на ищеца трудово възнаграждение за месец декември 2019 г. е
било изплатено на ищеца в размер на 428,83 лв., доколкото за посоченият период ищецът е
полагал труд единствено за 15 работни дни. Видно от събраните по делото доказателства,
размерът на дължимото трудово възнаграждение е именно този. Настоящия съдебен състав
счита, че следва да кредитира с доверие изготвеното заключение, доколкото същото се явява
обективно, отговарящо на поставените му въпроси, от лице с необходимата компетентност.
Предвид на това и доколкото твърдението на ответника, че дължимото трудово
възнаграждение е било изплатено на ищеца се потвърждава и от представените от същия
извлечения от банкови сметки, видно от които същият е изплатил претендираните суми с
извършени по банков път чрез три превода по банкова сметка на изрично упълномощена да
получава трудовото възнаграждение В. Д. Й.а. С оглед на това, съдът намира, че предявения
иск за заплащане на дължимо трудово възнаграждение от ищеца се явява изцяло
2
неоснователен такъв и подлежи на отхвърляне.
По иска с правно основание чл. 215 от КТ:
За основателността на предявения иск е необходимо да се установи, че по време на
действие на трудовото правоотношение между страните ищецът е командирован за
изпълнение на трудовите си задължения в чужбина, поради което за ответника е възникнало
задължение за заплащане на командировъчни пари за посочения период и в претендирания
размер. В тежест на ищеца е да докаже горните обстоятелства, а в тежест на ответника е да
установи плащане в погашение на дълга.
При така разпредЕ.та доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.
Между страните не се спори, че за периода от 01.12.2019 г. до 20.12.2019 г. ищецът е
бил командирован да полага труд в .... Същото обстоятелство се явява установено и от
приложената по делото на л. 16 Заповед №59 от 29.11.2019 г. за командироване на лицето. В
този смисъл е и изготвеното по делото заключение по назначената съдебно - счетоводна
експертиза.
Единственият спорен между страните въпрос е какъв е бил размерът на дължимото
възнаграждение и дали същото е било изплатено на ищеца.
По делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установи, че И. Й.
е изпълнил задълженията си по чл. 38 и чл. 39 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина за представяне на отчет в определените за това срокове.
Представянето на отчет е условие за уважаване на иска по чл. 215 от КТ (в този смисъл е
Решение на ВКС, ІІІ-то ГО, постановено по чл. 290 ГПК по гр.д.№ 1324/2011 г.), поради
което и предвид недоказване в настоящия случай на изпълнението на това задължение,
предявеният иск следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Отделно от това, като самостоятелно основание за неоснователност на предявения
иск, съдът следва да отбележи, че съгласно изготвеното по делото заключение на вещо лице,
дължимото на ищеца възнаграждение за командироването му за периода 01.12.2019 г. до
20.12.2019 г. за 20 дни, съгласно приложената по делото Заповед за командировка
№59/29.11.2019 г. е 1173,50 лв. Вещото лице е посочило, че уговореното възнаграждение за
командироване на ищеца е било в размер на 30 лева на ден, въпреки изискването в Наредба
за служебните командировки и специализации в чужбина, където като минимален размер е
бил посочен 27 лева. В този смисъл експертът в съдебно заседание пред настоящия съдебен
състав е посочил, че същото е било изплатено на ищеца.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че така предявения иск
е неоснователен такъв, доколкото задълженията на ответника са били изцяло погасени чрез
тяхното плащане и същият подлежи на отхвърляне.
По разноските:
Съгласно чл. 359 КТ и чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК производството по трудови дела е
безплатно за работниците и служителите, което означава, че те са освободени от внасяне на
3
такси за завеждане на дела и от разноски за вещи лица по направените от тях
доказателствени искания. Така, ищецът е освободен от заплащане на държавна такса по
предявените искове, както и от заплащане от разноски за поисканите от него съдебни
експертизи.
Независимо от горното, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответното дружество претендираната от него
сума за заплащане на адвокатско възнаграждение. Представителят на ищеца е направил
своевременно възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение,
което настоящия съдебен състав намира за основателно такова. В този смисъл, съдът намира,
че с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, претендираното от ответника адвокатско възнаграждение от
800 лв. следва да бъде намалено до минимално предвидения размер от 400 лв. плюс 10 % за
горницата над 1 000 лв., т.е. 654,50 лв.
Ищецът няма право на разноски за настоящото производство.
По аргумент от разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, разноските за държавна такса и за
изготвяне на експертизи следва да останат за сметка на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл.128, т. 2 КТ за
заплащане на сумата от 700,00 лв., представляваща дължимо и незаплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2019 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., срещу ....., ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: ....., иск с правно основание чл. 215 от КТ за
заплащане на сумата от 2845,56 лв., представляваща дължими и незаплатени
командировъчни пари за осъществени курсове в чужбина за периода от 01.12.2019 г. до
20.12.2019 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК И. Н. Й., ЕГН **********, с адрес: ....., да
заплати на ....., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ....., сумата от 654,50 лв. –
разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4