№ 2
гр. Сливен, 05.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Б.
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20222230101751 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени положителни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК, във вр. с чл. 422 от
ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото
дружество сумите, за които срещу него е издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 от ГПК по ЧГД № 1128/2016 г. на СлРС, която е
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
В исковата молба са посочени конкретните вземания, като се твърди, че
същите представляват задължения на ответника по договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит, сключен с „Банка ДСК“
ЕАД. Твърди се, че с договор за цесия вземанията са прехвърлени на
ищцовото дружество и същите не са погасени с плащане от страна на
ответника.
От съда се иска да постанови решение, с което да установи
дължимостта на процесните вземания, като при условията на евентуалност се
предявява и осъдителен иск за главницата по договора, ведно със законната
лихва до окончателното изплащане. Претендират се разноските по делото.
Назначеният на основание чл. 47 ал.6 от ГПК особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва нейната
1
основателност и са изложени доводи в подкрепа на твърденията за
неоснователност на исковете.
В съдебно заседание ищцовото дружество се представлява от
пълномощник и исковата молба се поддържа.
Ответната страна не се представлява в съдебно заседание.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между „БАНКА ДСК“ ЕАД, ЕИК ****, като кредитор и ответникът В.
Д. А., като кредитополучател е сключен на 22.08.2013г. договор за издаване и
обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица, като
кредиторът е изпълнил реално своите задължения и е предоставил кредит в
размер на 1000 лева. Уговорен е тригодишен срок на договора.
Банката е подала на 23.03.2016г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 от ГПК против ответната страна за дължимите суми по
сключения между тях договор.
Въз основа на заявлението е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №685/25.03.2016г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№ 1128/2016г. по описа на
СлРС за заплащане от страна на длъжника В. А. на кредитора „БАНКА ДСК“
ЕАД на посочените в заявлението суми и направените по делото разноски,
както следва:
-главница в размер на 838,38 лева, представляваща неизплатено парично
задължение по договор за кредит от 22.08.2013г., ведно със законната лихва
за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-
23.03.2016г. до окончателното й изплащане;
-редовна лихва в размер на 301,09 лева, начислена за периода от
20.01.2015г. до 22.03.2016г.;
-лихвена надбавка за забава в размер на6,12 лева, начислена за периода
от 03.02.2016г. до 22.03.2016г.;
-заемни такси в размер на 145,21 лева;
-разноски по делото в общ размер на 325,82 лева.
Въз основа на заповедта на 25.03.2016г. е издаден и изпълнителен лист.
Заповедта е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
2
В срока по чл.415 от ГПК заявителят по заповедното производство е
предявил настоящите положителни установителни искове. До момента
сумите по издадената срещу ответната страна заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК не са заплатени и същите съответстват на действителния
размер на задълженията.
С договор за цесия вземането на първоначалния кредитор е прехвърлено
на ищцовото „ОТП Факторинг България“ ЕАД, като ответникът е надлежно
уведомен съгласно чл.99 от ЗЗД за цесията с връчено на особения му
представител уведомително писмо, приложено към исковата молба.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена
след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства и заключението на вещото лице
бе дадена вяра като допустими, относими, безпротиворечиви и неоспорени.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал.1, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК са допустими, а разгледани по
същество са изцяло основателни.
Налице е валиден договор за заем, подписан от ответника, както и
неплащане от негова страна, поради което се дължат процесните суми.
Ответникът не е доказал погасяването на вземанията чрез плащане, нито
твърди да е извършил такова. При това положение единственият възможен
извод съобразно събраните писмени доказателства и правилата за
разпределение на доказателствената тежест, както и предвид заключението на
вещото лице, е за дължимост на процесните суми. Прехвърлянето на
вземанията чрез договора за цесия е валидно и е породило правни последици.
В случая за уведомяването на длъжника е приложимо разрешението, дадено
по т.д.№12/2009г. на ІІ т.о., ТК на ВКС и решение №80/03.06.2016г. по в.гр.д.
№176/2016г. на СлОС. Без значение за валидността на действията е, че
уведомяването за цесията и за предсрочната изискуемост на вземанията е
направено чрез връчване в хода на процеса на особения представител на
ответника, тъй като това е допустимо съгласно утвърдената съдебна практика
на ВКС. В този смисъл е и практиката на Окръжен съд-Сливен-решения по
въззивни гр.дела №366/2019г. и №353/2019г. Следва да се посочи, че към
момента е настъпил крайния падеж на цялото задължение, като това
3
обстоятелство следва да бъде взето предвид при преценката относно
изискуемостта на вземанията.
Предвид изложеното, исковете следва да се уважат изцяло, като се
признае за установена дължимостта от ответника на процесните суми, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№1128/2016г. на
СлРС, включително и за разноските по заповедното производство.
Поради уважаването на главните искове, съдът не дължи произнасяне
по евентуалния осъдителен иск.
По правилата на процеса следва на ищцовата страна да се присъдят
претендираните разноски по делото, които са в размер на 1184,18 лева,
включващи заплатена държавна такса, възнаграждения за особен
представител и вещо лице, както и юрисконсултско възнаграждение. За
разноските по заповедното производство вече има издаден изпълнителен лист
и не следва да се присъждат отново.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Д. А. с ЕГН-********** с
постоянен адрес: *****, представляван от назначения на основание чл.47, ал.6
от ГПК особен представител адв.Д. М. П. от АК-Стара Загора ДЪЛЖИ на
„ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: **** сумите, за които е издадена заповед №685/25.03.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
по ч.гр.д.№1128/2016г. на СлРС, както следва:
-главница в размер на 838,38 лева, представляваща неизплатено парично
задължение по договор за кредит от 22.08.2013г., ведно със законната лихва
за забава върху нея, считано от датата на подаване на заявлението-
23.03.2016г. до окончателното й изплащане;
-редовна лихва в размер на 301,09 лева, начислена за периода от
20.01.2015г. до 22.03.2016г.;
-лихвена надбавка за забава в размер на6,12 лева, начислена за периода
от 03.02.2016г. до 22.03.2016г.;
-заемни такси в размер на 145,21 лева;
4
-разноски по делото в общ размер на 325,82 лева.
ОСЪЖДА В. Д. А. с ЕГН-********** с постоянен адрес: ***** ДА
ЗАПЛАТИ на „ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление: **** сумата 1184,18 лева /хиляда сто осемдесет и
четири лева и 18 стотинки/, представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5