Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
Ловеч, 14.05.2020г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска колегия, четвърти състав в
публичното заседание на двадесет и пети февруари, през две хиляди и дваадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАНЕТА МИТОВА
при секретар МАРИЯ
КАРАЛАШЕВА като разгледа докладваното от съдията гр. дело №2325 по описа за 2019 год,за да се произнесе съобрази:
ОБЕКТИВНО СЪЕДИНЕНИ ИСКОВЕ по чл.240 ЗЗД , по чл.86 ЗЗД за договорни
лихви и наказателни лихви , за такси
и за законна лихва :
Подадена е искова молба от
„Юробанк България" АД,
ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен
път'' № 260, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България" АД, ЕИК *********, прекратена без ликвидация, поради преобразуване чрез вливане в „Юробанк България" АД, действаща чрез адвокат В.В.,***, „Адвокатско дружество" Коцева и В.", против: М.П. В. със искане да се
осъди вторият, да заплати на банката следните
дължими суми:
1. Главница по Рамков Договор
за издаване на международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г., Тарифа и Общи условия
на Банката - BGN 500.00 ( петстотин лева).
2. Договорни лихви съгласно чл.42, раздел V от Общите
условия към по Рамков Договор
за издаване на международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. - BGN
37.68 (тридесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки) за периода от
28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. (включително).
3. Наказателни
лихви съгласно чл. 43.3, раздел V от Общите условия
към по Рамков
Договор за издаване на международна
кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. -
BGN 63.52 (шестдесет и три лева и петдесет и две стотинки) за
периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. (включително).
4. Такси, съгласно Тарифа и Общи условия по
Рамков Договор за издаване на
международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. - BGN 32.15 (тридесет
и два лева и петнадесет стотинки) за периода от
28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. (включително),
ведно със законната лихва
върху главницата, считано от предявяване
на настоящата искова молба до
окончателното й изплащане:
на основание чл.78 ал.1 ГПК , да заплати съдебни разноски по настоящото
производство, включително адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Ищецът излага, че по силата и при условията на Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. и Общи Условия към Договора (наричан „Договор за кредит") сключен между „БАНКА ПИРЕОС БЪЛГАРИЯ" АД и М.П.В., Банката е предоставила на Кредитополучателя кредитен лимит в размер на 500.00 (петстотин лева) Съгласно чл.3, изр1-во, раздел „ДОПЪЛНИТЕЛНИ ДОГОВОРНИ УСЛОВИЯ" от Договора, страните са договорили, че „Договорът влиза в сила от момента на получаване на картата и ПИН кода от Картодържателя, което същия удостоверява с подписа си". На стр. 3 от Договора М.В. е положил подписа при получаване на картата на 07.06.2018 г., т.е. от тази дата договора влиза в сила. Твърди се ,че Кредитополучателят изцяло е изтеглил/усвоил сумата по кредитната карта на 16.08.2018 г., но от негова страна не са направени никакви вноски, видно от представената Справка по чл.366 от ГПК от счетоводните книги на банката.От страна на Банката е изготвена и изпратена до кредитополучателя покана за обявяване на предсрочна изискуемост на вземанията. С покана с вх. № 1855 от 27.03.2019 г. на ЧСИ Весела Цонева, рег.№ 732, с район на действие ОС Габрово „Банка Пиреос България" АД уведомява кредитополучателя М.П.В. за предсрочната изискуемост на кредита и за размера на дължимите суми по кредитната експозиция. В поканата изрично е указано, че при незаплащане на изискуемите суми в срок до 7 работни дни от получаването на поканата по Договора за кредит, „Банка Пиреос България" АД ще предприеме незабавни действия по принудително изпълнение. На разписката, приложение към поканата е отбелязано, че на 28.03.2019 г. вратата е заключена, а по данни на съседите длъжника М.В. и семейството му живеят и работят от години в Гърция.
Счита, че от доказателствата които се сочат, се обуславя
извод, че по силата на сключения валиден договор между банката и
кредитополучателя са възникнали валидни облигационни отношения. Банката като
кредитор е изпълнила задълженията си по процесния
договор.Основното задължение на заемателя е да върне
заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора и общите условия
задължения, ответника не е направил нито едно плащане и към настоящия момент.
Деня на изпълнение на задължението е определен и съгласно Общите условия към
договора за издаване на международна кредитна карта - чл.70, раздел X „Срокът
за плащане на месечно задължение на Картодържателя е до 15 петнадесет дни от
датата на издаване на Месечното извлечение". По отношение на М.В. за
настоящия Договор, Банката издава всеки месец на 30-то число Месечно
извлечение, което се изпраща по пощата до длъжника на адрес посочен от същия, в
случая, ул. Прогрес.с.Душево. Посоченото неизпълнение по Договор за издаване на
международна кредитна карта Master от 07.06.2018 г. и
общите условия към Договора е противоправно и длъжника отговаря. Съгласно чл.79
от ЗЗД при неточно изпълнение, каквото представлява забавата, кредиторът може
да иска изпълнение заедно с обезщетение за неизпълнение. С договарянето на
неустойката страните отначало са установили размера на обезщетението и той не
следва да бъде доказван.
Изтъква се още, че с настоящата искова молба се
позовават на настъпилата съобразно посочената разпоредба в раздел IX от
Условията към Договора, а именно задължението да стане „ незабавно изискуемо и
дължимо".При условията на евентуалност, в случай че не се приеме действието на уговорката за предсрочна
изискуемост като сбъдването на условия по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗЗД, то моля
да считате настоящата искова молба като волеизявление от името на
кредитора-ищец за обявяване на предсрочна изискуемост на цялото вземане по
Договора за кредит, с основание и размер, посочени в настоящата искова молба.
Твърди,че начална дата на забава за плащане на падежирали вноски съгласно по Рамков Договор за издаване на
международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. е 28.09.2018 г. Изтичане
срока на валидност на последната издадена по Договора кредитна карта (пластика)
-31.05.2021 г. Краен срок за издължаване на всички задължения по кредита
съгласно Условия по Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта,
издадена на 07.06.2018 г. е 31.07.2021 г.-съгласно чл.3, раздел I от Условията
към Рамковия Договор. Всички безконтактни карти, какъвто е и настоящия случай
се издават за срок от 3 години и изтичат 60 дни след изтичане срока на
валидност на Картата, но не преди пълното погасяване на всички задължения.
Съдът е изпълнил процедурата по чл.131 от ГПК и в
законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от ответника .
С разпореждане в закрито заседание по реда на чл. 140
от ГПК, съдът е приел като относими, допустими представените писмени
доказателства и е насрочил съдебно заседание, по което е представил проекто – доклад, указал е доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява . Прилагат се писмени бележки и списък по чл.80 ГПК.
Ответника, редовно призован, не изпраща представител
и не взема становище по иска.
Съдът като съобрази приетите по делото по съответния
ред писмени доказателства, ищцовите писмени бележки, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност и обусловеност съдът прие за установено
следното:
Възражения и оспорвания от ответника не са извършени.
Доказателствата приложени към ИМ, обуславят
несъмнения извод, че по силата на сключения валиден договор между банката и
кредитополучателя са възникнали валидни облигационни отношения. Банката като
кредитор е изпълнила задълженията си по процесния
договор като е предоставила кредитния лимит от 500,00 лева по КК и за период
31.05.2018 г. до 15.11.2019 г ,
ответникът на 16.08.2018г. е извършил две тегления от КК , съответно на 400,00
лева и 100,00 лева. Ответника не е изпълнил основното задължение - да върне
заетата сума в уговорения срок. Не твърди да е извършил плащане и към настоящия момент. Ищецът е приложил
справката по чл.36 ГПК и съдът я съобразява , от която също е видно ,че не е
постъпило никакво плащане от страна на ответника, който е в начална забава по
падежирала вноска от 07.06.2018г.
Съдът не приема ищцовото твърдение, че ответника е
валидно уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост на вземането по
твърдения ред – чрез покана, предоставена за връчване на ЧСИ рег. №732,като в
случая част втора на същата, която е оформил по реда на чл.47,ал.1 ГПК за
връчена /залепване на 28.03.2019г./. С оглед задължителната практиката на
съдилищата за личното уведомяване на длъжника за упражняването на потестативното право на кредитора да прекрати договора и да
изиска заплащане на целия кредит като предсрочно изискуем, горната фикция за
редовно призоваване е неприложима.
Според константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 139/05.11.2014 г. по т.д. №
57/2012 г. на ВКС, I т.о., Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. №362/2015 г. на
ВКС, II т.о. и др., съобщаването на длъжника от страна на банката на нейното
изявление за упражняване на правото да обяви кредита за предсрочно изискуем,
може да се обективира в самата искова молба и поражда
правни последици с връчването на препис от нея на ответника по иска. В
настоящия случай в исковата молба е обективирано изявление на банката-ищец, че
упражнява правото си да направи целия дълг по кредита предсрочно изискуем,
поради осъществяване на предвидените в договора предпоставки. В тази хипотеза,
връчването на препис от исковата молба на назначения особен представител на
ответника представлява надлежно уведомяване на длъжника-ответник за
настъпването на предсрочната изискуемост на кредита – в този смисъл Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т.д. № 193/2018 г. на ВКС, I т.о.
Съдът приема,че е условието е настъпило, тъй като
няма въобще плащане на ММВ, видно от приложеното движение по КК за периода.
Връчването на ИМ с доказателствата на 31.01.2020г., в
т.ч. горепосочената покана, по която се предоставя 7 дневен срок за плащане с
указание за прекратяване на договорните отношения и обявяването на предсрочната
изискуемост , води до извода ,че тя е настъпила на 08.02.2020г. ,т.е в хода на производството, което на
основание чл.235 ГПК, следва да се съобрази по делото. В такъв случай е дължима
претендираната главница в цялост.
От приложените ОУ – раздел девет - чл.67 и чл.68 , чл.43.3
е видно какви са последиците от неизпълнението на МПВ- неизпълнение на две
последователни месечни вноски – незабавна изискуемост, а чл.43.3 –
наказателната лихва, която следва да се начислява в този случай. В чл.42 е
посочена дължимата лихва от датата на транзакцията до датата на пълното й
погасяване.
И в такъв случай иска следва да бъде уважен и в
частта за, договорна и наказателна лихва, която се начислява до обявяването на
предсрочната изискуемост.
По отношение на претендираните
такси, в обстоятелствената част на иска основанието им за начислението е
препратено към ОУ и такива са предвидени в раздел пети , чл.51 и съответно
приложение №1 към ОУ. Начисляването им е видно и в справката .В случая не се
посочва основанието за начисляването на таксата и съдът не може да установи
извършена ли е услугата за която се претендира сумата и каква е била тя като се
има предвид , че длъжника е изтеглил с две транзакции на 16.08.2018г. предоставената
сума / 400+100/ и не е извършвал плащания. Т.е това би дало основание за
начисляване на такса по Приложението –
такса ползване – 1% мин. 1,50 лева, а при теглене в пари в брой – 4,00 лева или
общо 5,50 лева, но в предоставеното движение на КК /стр.17/ е видно, че е
начислявана и „такса надхвърлен лимит“. А в чл.51 е постановено, че за
използването на картата се начисляват такси съгласно Тарифата за таксите и
комисионните, която не е приложена към делото и съдът приема ,че претенцията в тази част следва да се уважи до
размера на сумата 5,50 лева , а в
останалата като недоказана по основание и размер , следва да се отхвърли като
неоснователна и недоказана.
Според съда законната лихва следва да бъде начислена,
считано от 08.02.2020г. – датата на настъпилата в хода на делото предсрочна
изискуемост , а от подаване на иска до тази дата следва да се отхвърли като неоснователна
и недоказана.
По д.т.:
Предявени са четири обективно съединени искове
Дължимата д.т.,с оглед минималните претенции, съдът определя в размер на 100,00
лева: главница + такси; договорните и наказателните лихви.В случая ищецът е
заплатил д.т. в размер на 31,67 лева , т.е следва да бъде осъден да доплати
сумата 68,33 лева по сметка на РС – Ловеч.
По разноските :
При този
изход на делото на осн. чл.78, ал.3 ГПК, на ищеца се
дължат доказани разноски в настоящото производство, съразмерно уважения размер /606,70
лева/ . Или като съобрази Списъка и приложените разходно – оправдателни
документи за сумата 260, 24 лева или до пълния претендиран
размер на сумата 271,67 лева, следва да се отхвърли претенцията.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА М.П.В., ЕГН **********
***, да заплати на „Юробанк България" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Околовръстен
път'' № 260, като универсален правоприемник на „Банка Пиреос
България" АД, ЕИК *********, прекратена без ликвидация, поради
преобразуване чрез вливане в „Юробанк България"
АД, действаща чрез адвокат В.В.,***, „Адвокатско дружество" Коцева и В.",следните
суми:
500.00 (петстотин лева) - главница по Рамков Договор за
издаване на международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г., Тарифа и
Общи условия на Банката;
Договорни лихви съгласно
чл.42, раздел V от Общите условия към по Рамков Договор за издаване на
международна кредитна карта, издадена на 07.06.2018 г. - 37.68 (тридесет
и седем лева и шестдесет и осем стотинки) за периода от 28.09.2018 г. до
07.10.2019 г. (включително);
Наказателни лихви съгласно
чл. 43.3, раздел V от Общите условия към по Рамков Договор за издаване на
международна кредитна карта, издадена на
07.06.2018 г. - BGN 63.52 (шестдесет и три лева и петдесет и две
стотинки) за периода от 28.09.2018 г. до 07.10.2019 г. (включително);
такси, съгласно Тарифа и
Общи условия по Рамков Договор за издаване на международна кредитна карта,
издадена на 07.06.2018 г. – 5,50 лева за периода от 28.09.2018 г. до
07.10.2019 г. (включително),
сумата 260, 24 лева-
разноски по делото на осн. чл.78, ал.3 ГПК ,
ведно със законната лихва
върху главницата 500.00 (петстотин лева), считано от 08.02.2020г. – датата на
настъпилата в хода на делото предсрочна изискуемост до окончателното й
изплащане,
а претенциите, в частта досежно: пълния претендиран
размер на таксите , разноските по делото и законната лихва върху главницата,
начиная от 07.10. 2019г. – датата на подаване на исковата молба до 08.02.2020г.
– датата на настъпилата в хода на делото предсрочна изискуемост, като
неоснователни и недоказани , отхвърля.
ОСЪЖДА „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, с горните данни, да доплати
по сметка на РС – Ловеч ,сумата 68,33 лева – първоначална д.т. за
предявените обективно съединени искове.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: