№ 3497
гр. София, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА
при участието на секретаря БРАНИМИРА В. ИВАНОВА ПЕНОВА
като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно
наказателно дело № 20231110206112 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. Ц. А., ЕГН **********, чрез адв. К. А.,
срещу Наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г., издадено от
началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на А.
Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, вр. чл. 139,
ал. 7 от ЗДвП, изразяващо се в това, че на 07.11.2022 г. в 12:17:37 часа, по път
"А-6", км 50 + 427, е управлявал т.а. марка "ХХХХХХХХХХХХХХ" с рег.
ХХХХХХХ, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
В жалбата се релевират пространни доводи в подкрепа на
обстоятелството, че атакуваното наказателно постановление е
незаконосъобразно и неправилно поради противоречие с материалния закон,
допуснати съществени процесуални нарушения и поради несъответствие с
целта на закона. Конкретно се поддържа, че съставеният АУАН е издаден при
съществени нарушения на материалния закон и при неспазване на
административнопроизводствените правила, тъй като датата на установяване
1
на нарушението се разминава с датата, на която същото е извършено, а
актосъставителят не е установил по категоричен начин самоличността на
нарушителя. Навежда се, че последният към момента на осъществяване на
проверката не е имал информация и не е изследвал дали водачът, управлявал
процесното ППС при установяване на нарушението е същото лице, което е
управлявало превозното средство към момента на съставяне на АУАН, още
повече, че ППС с peг. № ХХХХХХХ, не е собственост на водача, а е отдадено
под наем на „ХХХ“ ЕООД - извършващо международен превоз на товари.
Сочи се, че АУАН е съставен в присъствието само на един свидетел, което се
счита за явно нарушение на въведеното от законодателя с чл. 40, ал. 1 от
ЗАНН изискване за наличие на повече от един свидетел при съставянето на
акта.
На следващо място се поддържа, че процесното наказателно
постановление страда от съществени материалноправни пороци, които влияят
върху неговата законосъобразност, тъй като същото не съдържа всички
законоустановени реквизити, посочени в чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, в това число,
че не е описано коректно мястото на извършване на нарушението; че е налице
ясно описание на твърдяното за извършено нарушение; че липсва цялостна
индивидуализация на превозното средство. Излага се, че в процесния случай
не е изяснено как е установена самоличността на извършителя, при
положение, че се касае за нарушение, установено чрез техническо
устройство, т.е. в отсъствие на контролен орган и нарушител. Сочи се, че на
22.11.2022 г. контролните органи са спрели за проверка процесното МПС,
управлявано от А. А., но не е изяснено как същите, включително и
административнонаказващият орган, са установили самоличността на
нарушителя, за извършеното нарушение на 07.11.2022 г.
Отделно от изложеното се твърди, че задължението за заплащане на
таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, съгласно чл. 106, ал. 3 от ЗП е вменено на
собственика или ползвателя на пътното превозно средство, което дори е ясно
изведено и в текста на наказателното постановление, а в случая
жалбоподателят не е нито собственик, нито ползвател на процесното ППС,
респективно и административнонаказващият орган е трябвало да събере
необходимите доказателства относно факта кой е собственик или ползвател
на ППС, за да ангажира неговата отговорност за това, че не е заплатена тол
такса, ако в действителност това е установеното нарушение.
2
Аргументира се тезата, че развилото се администраивнонаказателно
производство е в разрез с европейската регламентация.
По изложените съображения се релевира искане към съда за отмяна на
атакуваното наказателно постановление.
В проведеното по делото съдебно заседание въззивникът, редовно
призован, не се явява, представлява се от адв.А., с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество и с
депозирани по делото пространни писмени бележки, процесуалният
представител пледира за отмяна на обжалваното НП по съображенията,
развити в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк.Димитров,
който изразява становище за неоснователност на подадената жалба и за
потвърждаване на обжалваното НП, като правилно и законосъобразно.
Претендират се разноски за юрисконсулство възнаграждение.
Софийският районен съд, след като обсъди доводите в жалбата,
становищата на страните, както и събраните по делото доказателства и след
като в съответствие с разпоредбите на чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира
следното:
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема
следната фактическа обстановка:
На 22.11.2022 г. в 15:45 часа на гранично контролно-пропускателен
пункт "Калотина", пристигнало пътно превозно средство - влекач марка и
модел "ХХХХХХХХХХХХХХ" с рег. ХХХХХХХ и обща техническа
допустима максимална маса над 12 тона, управлявано от А. Ц. А..
На място била извършена проверка от контролните органи на Агенция
"Митници", включително от св. Р. А. Л. – заемащ длъжността "инспектор" в
сектор "Контрол и правоприлагане" към териториална дирекция "Митница
София", при което било установено, че на 07.11.2022 г. в 12:17:37 часа ППС с
рег. ХХХХХХХ е заснето да се движи по път "А-6", км 50 + 427, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена
дължимата пътна такса съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП).
За така извършеното административно нарушение бил генериран
3
доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3
ЗДвП, ведно с приложени към него статични изображения във вид на снимков
материал.
На място св. Л. предложил на А. Ц. А. да заплати компенсаторна такса
по чл. 10, ал. 2 от ЗП, но последният отказал.
Жалбоподателят А. Ц. А. заплатил максимална такса по чл. 10б, ал. 5 от
ЗП в размер на 133 лева.
Въз основа на направените констатации, св. Р. А. Л. съставил АУАН №
007333/07.11.2022 от 22.11.2022 г. срещу А. Ц. А. за извършено от последния
административно нарушение по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г., издадено от началник
отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол управление (НТУ) към
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с което на А. Ц. А. е
наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800 лева за
извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП, вр. чл.139,
ал. 7 от ЗДвП.
Препис от НП било връчено на А. Ц. А. на 30.03.2023 г., като в
законоустановения 14-дневен срок последният подал жалба срещу
горепосоченото наказателно постановление, която инициирала настоящото
производство.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото писмени доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН;
както и гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля –
актосъставител Р. А. Л..
Съдът кредитира цитираната доказателствена съвкупност, доколкото
същата е еднопосочна, а и между страните няма спор по отношение на
правнорелевантните факти, като е налице спор относно приложимото право.
От показанията на св. Р. А. Л. се установяват обстоятелствата по
извършената проверка, направените фактически констатации и съставянето на
АУАН. Съдът извърши внимателна преценка на тези гласни доказателствени
средства, като намери, че същите са логични и поначало непротиворечиви,
4
като са информативни относно констатираните обстоятелства при
проверката, поради което в тази им част съдът се довери на показанията на
свидетеля и ги кредитира. Същият обаче изяснява действията на водача на
процесното ППС към момента на проверката, а именно на 22.11.2022 г., но
този свидетел не е установил самоличността на водача, управлявал
автомобила към датата на извършване на нарушението 07.11.2022 г., поради
което и не допринася за изясняване конкретното авторство на нарушението.
Приобщените към доказателствените материали писмени доказателства
са относими към случая, като същите спомагат за цялостно и пълно
изясняване на обстоятелствата по процесния случай, включително и за
проверка на гласните доказателства по делото, и затова съдът постави същите
в основата на доказателствените си изводи.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от процесуално легитимирано лице и е насочена срещу
административнонаказателен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на
обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
Административнонаказателното производство е строго формален процес,
тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и
т.7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
5
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
На следващо място, съставеният АУАН и атакуваното НП са издадени в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете, визирани в
разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното
последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, поради което и всички
доводи на въззивника в противоположния аспект са изцяло неоснователни.
Във връзка с релевираното възражение в жалбата, че АУАН е съставен в
нарушение на разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и чл. 42, т. 7 от ЗАНН съдът
намира следното:
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН предвижда, че актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на
нарушението. Тази императивна норма изисква да се състави АУАН в
присъствието на свидетели очевидци или на самото извършване на
нарушението или на неговото установяване, т.е. присъствали в момент, когато
контролният орган, съставил АУАН, е възприел на база събраните
доказателства, фактите и обстоятелствата описани в акта и дали му основание
да счете, че е налице извършено от съответното лице административно
нарушение. И в двата случая е достатъчно да е налице поне един свидетел от
която и да е от посочените категории - на извършване на нарушението или на
установяване му, поради което настоящата инстанция намира, че с
установяване на нарушението в присъствието на един свидетел, който е
участвал и при съставяне на АУАН, не е налице опорочаване на
законоустановената процедура.
Използването на думата „свидетели“ в чл. 40, ал. 1 от ЗАНН не означава,
6
че те трябва да са минимум двама, като множественото число в този случай
сочи, че по принцип те биха могли да са и повече от един и да се посочат с
оглед по-голяма доказателствена обезпеченост. Аргумент за това се извежда
и от разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН, където е предвидено, че АУАН се
подписва поне от един от посочените в него свидетели, което значи, че и един
свидетел на извършване, респ. на установяването на нарушението е
достатъчен. Когато законът изисква определен минимален брой свидетели, то
той го посочва изрично, така както това е направено в разпоредбата на чл. 40,
ал. 3 от ЗАНН, където е разписано, че само при липса на свидетели,
присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при
невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в
присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в
акта.
В конкретния случай АУАН е бил съставен от св. Р. А. Л. в присъствие на
св. С.Н.К., която е свидетел при установяване на нарушението.
Отделно от изложеното в случая, вписаният един свидетел е посочен с
лични данни - три имена, ЕГН и служебен адрес, т. е. по начин, който
позволява да бъде индивидуализиран по несъмнен начин и призован за разпит
в образуваното съдебно производство, по повод подадената жалба срещу
издаденото НП, въз основа на съставения АУАН, какъвто е вложеният смисъл
в това законово изискване.
Съдът не констатира допуснати нарушения на изискванията на чл. 42 и
чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, като счита, че и двата
процесуални документа съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити,
нарушението е описано ясно, точно и конкретно, като му е дадена
съответстваща на фактическото описание правна квалификация. В тази връзка
следва да бъде посочено, че в обстоятелствените части и на двата акта се
съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
вмененото на жалбоподателя нарушение от обективна страна. Посочени са
дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата, при които е
извършено, както и нарушената законова норма, като е налице единство
между фактическо и юридическо обвинение. Вмененото на въззивника
административно нарушение е индивидуализирано в достатъчна степен, за да
може същият да узнае в какво е обвинен. По изложените съображения
7
настоящата съдебна инстанция намира за неоснователни наведените от
въззивника доводи за допуснати при съставянето на АУАН и НП съществени
процесуални нарушения, обуславящи отмяната на НП, а именно непълно,
неясно и противоречиво описание на фактите на административното
обвинение и липса на посочване на мястото на извършване на нарушението.
Фактическите обстоятелства, обуславящи изпълнителното деяние на
нарушението, са подробно и безпротиворечиво описани, при което неяснота
не се констатира. В тази връзка е необходимо да бъде посочено, че в
съдържанието на АУАН и НП следва да са описани факти и обстоятелства,
които обуславят наличието на съставомерните признаци на процесното
административно нарушение, но не и всички възможни обстоятелства,
свързани с осъществяването му. В този смисъл в АУАН и НП е посочено на
коя дата и къде е осъществено управлението – 07.11.2022 г. на път "А-6", км
50 + 427, от кой водач – А. Ц. А., с какво МПС – т.а. “М.А.“ с рег. №
ХХХХХХХ, допустимата му маса, както и в какво се изразява самото
административно нарушение – управление на посоченото МПС по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа без за това да е заплатена пътна
такса. Поради това настоящият съдебен състав прецени, че АУАН и НП
отговарят на изискванията на закона.
На следващо място не е налице и противоречие или неяснота в АУАН и
НП и относно датата на извършване на нарушението, поради което и доводите
на въззивника в противоположния аспект са неоснователни. В АУАН и НП са
посочени датата на проверката, съвпадаща с датата, на която нарушението е
установено – 22.11.2022 г., както и датата на извършване на самото
нарушение - 07.11.2022 г.
Независимо от посоченото обаче съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до неустановяване на субекта
на нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП водач, който управлява
пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за
пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са
изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото
разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път,
8
включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или
няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното
превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
От горното следва, че субект на нарушението е лицето, управлявало
процесното ППС към момента на извършване на нарушението. В случая по
делото безспорно е установено, че в момента на установяване на
нарушението ППС с peг. № ХХХХХХХ е било управлявано от въззивника А.
Ц. А., но това е станало на 22.11.2022 г. на ГКПП Калотина, а нарушението е
извършено на 07.11.2022 г. в 12:17 ч. на път А-6, км 50 + 427.
В настоящия случай, АНО не е изследвал въпроса относно субекта на
нарушението. Установява се по делото, че процесното ППС е собственост на
„Н.“ АД, ЕИК ********* и е предоставено по договор за наем на „ХХХ“
ЕООД, ЕИК ХХХХ. Няма доказателства обаче АНО да е отправил запитване
до ползвателя на автомобила „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, относно водача на
същия. За съда е неизвестно кое физическо лице е действало на 07.11.2022 г.
чрез „ХХХ“ ЕООД, ЕИК ХХХХ, а установяването на това обстоятелство е
следвало да се извърши от контролния и наказващите органи.
АНО е длъжен да изведе правновалидна воля въз основа на събрани от
него доказателства и едва след като установи фактите за време, място и начин
на извършване на нарушението, както и неговия автор, да осъществи
наказващата си функция.
Отделно от изложеното е необходимо да бъде посочено, че нормата на
чл. 102, ал. 2 от ЗДвП постановява, че собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него. Цитираните разпоредби
безспорно задължават собствениците, респективно ползвателите на ППС да
осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това
движение може да се осъществи след изпълнение на съответните задължения,
свързани с установяване размера и заплащане на пътните такси. Тези
9
"съответни задължения" са регламентирани в Закона за пътищата и в
Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние, приета на основание
чл. 10, ал. 7 от ЗП.
Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с
обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.
10а, ал. 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за
което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки. Алинея
4 от същия чл. 10б от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане
тол такса се определя въз основа на реално получени декларирани тол данни,
удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл. 10, ал. 7, или чрез
закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя
на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство, чийто
регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за
изчисляване и заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на
горните задължения е скрепено със санкцията, предвидена в разпоредбата на
чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е
управлявано от трето лице.
Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно средство,
без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на собственика се
налага имуществена санкция, както следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.;
по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
10
Доколкото нарушенията по чл. 179, ал. 3-3б от ЗДвП се установяват чрез
електронна система за събиране на пътни такси по чл. 167а, а 1 от ЗДвП, чрез
която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10 от ЗП,
и доколкото съгласно чл. 167а, ал. 3 изр. първо от ЗДвП електронната система
създава доклади от всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3-3в, към
които автоматично се прилагат статични изображения във вид на снимков
материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като се
отчете, че съгласно чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП длъжностните лица проверяват
създадените записи по ал. 3 и на тяхна основа съставят АУАН при спазване на
разпоредбите на чл. 189е и чл. 189ж от ЗДвП, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б от ЗДвП в отсъствие на
нарушителя по смисъла на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП е всяко установено
нарушение, за което електронната система е създала доклад. Дали този доклад
ще даде основание на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията
им по чл. 179, ал. 2, т. 7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен
момент спрямо доклада на системата, към съставяне на АУАН в присъствие
или в отсъствие на нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при
всяко развитие на административнонаказателното производство презумцията,
следваща се от нормата на чл. 187а, ал. 1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук
следва и изводът, че след като нарушението е установено от електронна
система за контрол по чл. 167а, ал. 1 от ЗДП, чрез годен доклад и както е
видно от издаденото НП при водене на административнонаказателното
производство, администратвинонаказващият орган следва да установи водача
на МПС, а ако не може да бъде установен, следва да издаде НП на
собственика на МПС.
В случая по делото не е установено подаване на декларация по реда на
чл. 187а, ал. 4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно без правно
основание е ангажирана отговорността на водача, който е управлявал
процесното ППС на 22.11.2022 г. на ГКПП Калотина.
Всичко това отнесено към конкретния случай навежда на извод, че щом
контролни органи са решили да потърсят отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), то и те е следвало да процедират по реда на чл. 187а, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
11
да съставят АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
Отделно от изложеното следва да се отбележи, че с ДВ, бр. 14 от 2023 г.,
в сила от 01.01.2024 г., е регламентирана нова разпоредба в ЗП – чл. 10б, ал. 7
ЗП, съгласно която в случай, че е налице частично или пълно недеклариране
на тол данни в рамките на един календарен ден за пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 ЗП, за което има действащ договор с доставчик
на услуга по електронно събиране на такса за изминато разстояние, на
собственика или ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за
преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано от
получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по
изречение първо не се образува административнонаказателно производство.
Макар посочената разпоредба да не е влязла в сила към настоящия момент, е
очевидна волята на законодателя, че при доброволно заплащане на дължимата
пътна такса за изминато разстояние за преминаване през съответните
участъци, не са настъпили каквито и да е вреди за бюджета, поради което и не
се образува административнонаказателно производство, а образуваното се
прекратява съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 6а от ЗДвП. Настоящият
случай е именно такъв, доколкото се касае за частично неподаване на тол
данни най-вероятно поради техническа причина в бордовото устройство, като
в случая е сключен договор между "ХХХ" ЕООД и "Интелигентни трафик
системи" АД за събиране на пътна такса за изминато разстояние.
Същевременно, от приложения по делото АУАН № 007333/07.11.2022 г. от
22.11.2022 г. е видно, че жалбоподателят А. е заплатил такса по чл. 10б, ал. 5
ЗП в размер на 133 лева. Посочената такса представлява максимална такса по
чл. 29 от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканска пътна мрежа, приета с ПМС № 370 от 20.12.2019 г., в случаите
когато не е възможно да се установи действително изминатото разстояние
поради причини, които не се дължат на техническа неизправност на
поддържаната от АПИ Електронна система за събиране на тол такси, като се
приема, че съответното ППС е изминало разстояние, съответстващо на най-
дългата отсечка между две точки от платената пътна мрежа, определена по
най-прекия маршрут по протежението на платената пътна мрежа. За разлика
от хипотезата на чл. 10б, ал. 7 ЗП, която касае заплащане в 14-дневен срок на
12
дължимата пътна такса за реално изминатото разстояние, то в чл. 10б, ал. 5
ЗП е регламентирано заплащане на максимална пътна такса. В този смисъл,
съдът счита, че в конкретния случай не е ощетен държавният бюджет,
доколкото е заплатена дължимата пътна такса, и то в максимален размер,
съобразно разпоредбата на чл. 10б, ал. 5 ЗП. С оглед на това, съдът намира, че
извършеното административно нарушение реално не е увредило
обществените отношения, обект на защита от разпоредбата на чл. 139, ал. 7
ЗДвП, вр. чл. 10, ал. 1 ЗП, поради което и същото представлява маловажен
случай.
Отделно от това в чл. 2, § 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. относно подробните задължения на
доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за
съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО "Доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите
на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с
неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността
преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е предвидена
съгласно националното законодателство". Тоест, в случая доставчикът на
електронната услуга за събиране на пътни такси за изминато разстояние
"Интелигентни трафик системи" АД е следвало да уведоми "ХХХ" ЕООД,
ползвател на ППС, относно отстраняване на техническата нередовност в
бордовото устройство. Едва след изпълнение на това задължение и проявено
бездействие от страна на ползвателя на услугата, е следвало да се пристъпи
към ангажиране на административнонаказателната отговорност на водача на
процесното ППС. В този смисъл е и последното изменение на ЗП със ЗИДЗП,
ДВ, бр. 14 от 2023 г., с който са регламентирани нови разпоредби чл. 10б, ал.
7-9 ЗП, в сила от 01.01.2024 г., с които националното законодателство е
съобразено изцяло с изискванията на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г., в частност с чл. 2, § 7 от същия. В този
смисъл, още веднъж следва да се посочи, че с изпълнение на задължението си
по чл. 10б, ал. 5 ЗП за заплащане на пътна такса за посочения сегмент от пътя
в максимален размер, и то без да е регламентирана на национално ниво и
изпълнена процедура по уведомяване на собственика на процесното ППС за
13
спиране подаването на информация от бордовото устройство в последния, са
били изпълнени в цялост целите на ЗП, като по никакъв начин не са били
увредени или застрашени обществените отношения, обект на защита от
нормата на чл. 139, ал. 7 ЗДвП и чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.
По изложените съображения съдът счита, че атакуваното НП следва да
бъде отменено, като обсъждането на останалите въпроси и доводи на
страните, които иначе биха се явили релевантни за делото, се явява
безпредметно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 007333/27.01.2023 г.,
издадено от началник отдел „Контрол и правоприлагане“ в Национално тол
управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) гр.София, с
което на А. Ц. А. е наложено административно наказание "глоба" в размер на
1800 лева за извършено административно нарушение по чл. 179, ал. 3а ЗДвП,
вр. чл.139, ал. 7 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София на основанията, предвидени в НПК и по
реда на Глава XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14