МОТИВИ към присъда № 10
от 10.05.2019 г.,
постановена по
НОХД № 23 по описа на Троянски районен съд за 2019 г.
Подсъдимият И.Д.С. е
предаден на съд по обвинение за престъпление
по чл.149, ал.1 от НК, за това, че на
20.05.2018 година в овощна градина с черешови насаждения, находяща се в
землището на с.Врабево, Ловешка област, извършил действия с цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14 - годишна възраст – Д.П.П.,
ЕГН ********** ***, като опипвал с ръка вътрешността на бедрата й и половите й
органи.
В съдебното производство за
пострадалата Д.П.П., ЕГН *********, която като
малолетна, е представлявана от неин родител и законен представител – майка й Е.К.К., не е направено искане
за конституиране като граждански ищец и частен обвинител по делото.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура гр.Троян поддържа
обвинението спрямо подс.
И.Д.С., като счита, че същото е доказано от
събраните доказателства и излага подробни аргументи във връзка със становището си.
Прокурорът предлага на подс.С. да бъде наложено
наказание „лишаване от свобода” за срок от 3 години и 6
месеца, което да бъде изтърпяно реално при първоначален общ
режим.
Защитникът
на подсъдимия - адвокат В. ***, излага, че повдигнатото
срещу
подсъдимия С. обвинение е доказано само по отношение на изпълнителното
деяние „опипвал с ръка вътрешността на бедрата й“. Пледира наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода да бъде условно и със срок около законоустановения
минимум.
Подсъдимият И.Д.С. в обясненията
си, дадени в съдебно заседание, посочва, че съжалява за извършеното, за това, което момичето си е помислило, че иска да
прави с нея. С. не дава обяснения в с.з., като сочи, че поддържа обясненията си
като обвиняем, дадени в присъствието на защитник в хода на досъдебното
производство. Моли съда да му наложи условно наказание.
Съдът,
като обсъди на основание чл. 14 от НПК всички събрани по делото доказателства – обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП и поддържани от него в съдебно заседание , показанията на свидетелите Д.П.П., Д.Р.И., Д.Н.Н., Е.К.К. и П.Д.П., заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от д-р Й.Ц. и д-р Ю.И., заключението на комплексната съдебна психиатрично-психологична експертиза на подсъдимия С.,
изготвена от д-р Т.Н. и М.В., заключението на комплексната
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на малолетната пострадала Д.П.,
изготвена от А.А. и М.Х., както и другите писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, намира за
установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
И.Д.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с основно образование, неженен, не работи, неосъждан, ЕГН
**********, с постоянен адрес:***.
Пострадалата Д.П.П. живее с
родителите си в с.Врабево, обл.Ловешка. Към 20.05.2018г. тя била на 11 години.
На 20.05.2018г.
около 18.00 часа Д.П. отишла с велосипеда си на футболното игрище в с.Врабево, където имало и
други деца, които играели мач. Там били
осемгодишния й братовчед – свид.Д.И., непълнолетния свидетел Д.Н. и
други деца. Малко по - късно на игрището отишъл подс.И.С.,
който бил с лек автомобил „БМВ“, черен на цвят. По време на играта свид.Д.И.
казал, че е жаден и му се пие вода. Подсъдимият предложил да го закара до
чешма, която е извън селото, но го накарал да повика и свид. П.. Тримата заедно
отишли до чешмата с автомобила на подс.С.. След като пили вода, С. предложил да
отидат да наберат череши от намиращата се в близост черешова градина. Децата се
съгласили и тримата заедно отишли, като започнали да късат клони с череши.
Тогава подс.С. казал на свид.И. да се качи на едно дърво и там да остане, като
си къса клончета с череши, а свид.П. завел на друга череша, отдалечена от
дървото, на което бил Д.. Д. се качила на една голяма, но невисока череша.
Докато си беряла плодове подсъдимият й казал, че има буболечка в гащите и че ще
се опита да я хване. Започнал да я опипва по вътрешността на бедрата, като
бръкнал в гащите й между краката, като я докоснал по гениталиите, казвайки й,
че се опитва да хване буболечката. След това й казал да си събуе късите
панталони и бикините, за да може да хване буболечката, каквато в действителност
нямало. Малолетната Д. събула гащите си, а подсъдимият я накарал да се наведе,
без да се обръща назад. Тя обаче се обърнала и видяла, че подсъдимият също е
събул своите гащи и е показал члена си. Свид.П. се уплашила и в опита да слезе
от дървото, паднала на земята. Подсъдимият се приближил към нея и я хванал за
краката, а тя, изплашена поради мисълта, че той иска да я изнасили, започнала
да рита силно, като едната обувка изпаднала от крака й. Започнала да вика за
помощ „Д., Д.!“. Братовчед й Д. чул виковете й, слязъл от дървото и отишъл при Д.
и подсъдимия, като видял, че двамата са със свалени панталони, без бельо, като
момичето било легнало на земята, а подсъдимият бил надвесен върху нея. След
като свид.И., по прякор „Д.“, отишъл при
пострадалата и подсъдимия, той се уплашил от видяното и побягнал към автомобила
на С., който се изправил, обул своите панталони и подал панталоните на Д.. Тримата
се качили на автомобила на подсъдимия, който закарал децата до игрището на
с.Врабево и ги оставил там. Пострадалата отишла с братовчед си до дома му,
защото се страхувала и била притеснена от случилото се, като пред малолетния
свид. Д. И. плакала и триела сълзите си,
за да не я види някой.
Около 20.00 часа свид.П.П. - баща на Д., й позвънил по мобилния телефон и й
казал да се прибира у дома си. Когато детето се прибрало, родителите й вечеряли
на двора и тя извикала майка си-свид.Е.К.. Плачейки, малолетната казала на
майка си: „Мамо, той ме съблече, но каза да не казвам на никого!“ и обяснила,
че става въпрос за младежа, който кара БМВ. Майката я попитала дали й е
направил нещо, при което детето отговорило „Не знам!“. След това двете отишли
при свид.П., на когото Д. разказала същото, което казала на майка си. Свид.П.
се обърнал за съвет към своите родители, които го посъветвали да информира за
случая полицията, което и той направил.
На следващия ден след извършеното престъпление малолетната Д.П.
била освидетелствана в Акушеро - гинекологично отделение при МБАЛ гр.Троян от
д-р Й.Ц. и д-р Ю. Илиева - лекари
в АГО. От заключението на назначената съдебно - медицинска експертиза се
установява, че по тялото на Д.П. са открити слабо изразена синина в областта на дясното рамо, охлузване в областта на
кръста в ляво около 3 см., две следи от одраскване около 10-15 см. на левия
глутеус и старо охлузване на дясната подбедрица в близост до коляното.
Констатирано е охлузване на дясна малка срамна устна и запазен хименален пръстен.
От заключението на
съдебно-психиатричната експертиза от извършеното изследване на подсъдимия И.Д.С.
се установява, че същият не страда от психично заболяване. Към момента на
извършване на деянието С. е бил със запазени психични годности да
разбира свойството и значението на извършване на деянието и да ръководи
постъпките си. Подсъдимият е разбирал неморалния и противоправен
характер на деянието. Макар и с ниска правна
култура,
подсъдимият е в
състояние да формулира правилно категорията „позволено-забранено", „добро-лошо“, прави логическа връзка от типа престъпление-наказание. Сексуалната му култура е ниска, изцяло на
нагонно ниво, базирана на малкия му опит, като същевременно
е в състояние да осъзнава и съобразява съответните
биолого-социални забрани - сексуално
насилие, педофилия, блудство и др.
В
заключението на назначената по делото комплексна съдебно – психиатрична и
психологична експертиза на малолетната Д.П. е
посочено, че същата е психично здрава. Преживяванията на детето, свързани с деянието, имат постравматичен характер. Събитието
се случва в период, когато 11-годишното момиче нито физически, нито психически
е готово за такива преживявания.
В заключението е посочено, че установените познания в областта на
сексуалните отношения на Д.П. са много повърхностни. Те отразяват и ограничено
познаване на собственото тяло. При проведеното изследване въпросите за
сексуалността се възприемат от детето като неудобни и срамни. Д. не показва
достатъчно познаване на женското / своето/ тяло и не разграничава половите
органи от тези, „откъдето жените акат“ .
Съдът
кредитира заключенията на експертизите като компетентно изготвени
с необходимите професионални познания и опит в съответната област, неоспорени
от страните и съответстващи на събрания по делото доказателствен материал.
Съдът кредитира частично обясненията на подсъдимия, дадени в хода на ДП
пред защитник, за които С. в с.з. заяви, че поддържа същите. Обясненията на С. са както
доказателствено средство, така средство за защита, като съдебния
състав ги кредитира в частта, в която С.
излага случилото се на 20.05.2018г. в черешовата градина в с.Врабево и
извършените от него действия спрямо малолетната Д. по опипване на бедрата и
половите й органи. Не приема обясненията му за достоверни в частта, в която С. отрича да е имал сексуални намерения към детето. Видно е от
направената разпечатка на снимки в личния мобилен телефон на подс.С. –„iPhone 6“, че в него има 8 броя снимки, направени на малолетната Д.П., в които
подсъдимият е заснел детето в разкрачена поза и се е фокусирал точно между
двата й крака /л.142-144/. Тези снимки установяват предварително формираното у
него намерение да възбуди полово желание именно с малолетната Д.. В същата
насока са и показанията на малолетния свид.Д. И., който сочи, че в деня, преди
да ходят в черешовата градина, на центъра на селото били седем деца. Завалял
силен дъжд, като подс.С. предложил да закара с колата си само него и Д..
По делото няма противоречия между
доказателствата, които позволяват категорично и по несъмнен начин да се приеме
описаната фактическа обстановка.
Анализът на събраните по
делото доказателства дава основание за следните правни изводи:
От събраните доказателства безспорно се установява, че подс.И.Д.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149,
ал.1 от НК, като на 20.05.2018 година в овощна градина с черешови
насаждения, находяща се в землището на с.Врабево, Ловешка област, извършил
действия с цел да възбуди полово
желание без съвкупление по отношение на
лице, ненавършило 14 - годишна възраст
– Д.П.П., ЕГН ********** ***, като опипвал с ръка вътрешността на бедрата й и половите
й органи.
Престъплениeто
блудство е деяние със
завишена степен на обществена опасност с оглед обекта на защита – обществените
отношения, свързани с неприкосновеността на личността, в частност половата
неприкосновеност, особено на малолетните и непълнолетните лица, както и с оглед
тяхната динамика и особено неблагоприятното им въздействие върху членовете на
обществото, които обстоятелства законодателно са отчетени с предвидените тежки
санкции.
Подсъдимият
И.Д.С.
е пълнолетно и вменяемо лице, субект на наказателна отговорност по смисъла на
чл.31, ал.1 от НК.
От обективна страна подс. И.Д.С. е осъществил изпълнителното деяние на
престъплението чрез действия, като в
посоченото по-горе време и място предприел действия по възбуждане на полово желание без съвкупление, като
опипвал с ръка вътрешността на бедрата на малолетната Д.П., казвайки й, че иска
да хване буболечка, която лази по крака й и е в гащите й, след което бръкнал
между краката й, докосвайки половите й органи.
Доказателства
в тази насока са показанията на пострадалата малолетна Д.П., заключението по съдебно-медицинската
експертиза и заключението на вещите лица по психолого-психиатричната
експертиза. От страна на подсъдимия и неговия защитник не се оспорва, че той е
опипвал с ръка вътрешността на бедрата на малолетната Д.. Оспорва се извършването на деянието, касаещо
опипване на половите органи на детето поради обстоятелството, че Д.П. не сочи в
своите показания за такова действие от страна на подс.С..
Разпитът
на малолетната пострадала е проведен при условията на чл.140, ал.5 и чл.280,
ал.6 от НПК в т.нар. „Синя стая“ към Окръжен съд-Ловеч. Съдът кредитира
показанията й, тъй като същите са последователни и се потвърждават от заключението
на СМЕ, на комплексната съдебно- психиатрична и психологична експертиза, от
показанията на свид.Д. И., на свидетелите К. и П., отчасти и от обясненията на
подс.С., дадени в хода на ДП. Обстоятелството, че детето при разпита не посочи, че подсъдимият я е
пипал по половите органи, а е установено охлузване на дясна малка срамна устна,
съдът отдава на притеснението на
малолетната свидетелка. Видно е от показанията й, че когато тя свидетелства за обстоятелствата
относно самото престъпно деяние, е налице притеснен изказ и наличие на
недомлъвки. При пресъздаване на факта, че е видяла члена на подсъдимия, тя
първоначално отказа да го назове, като едва след допълнителен въпрос заяви, че
е видяла „пишката му“. Предвид възрастта на пострадалата, съдът приема, че тя
няма сексуална култура, на което се дължи и установената на места колебливост в
показанията при посочване на обстоятелства, които тя счита за срамни. Ввидно е и
от заключението на комплексната психолого-психиатрична
експертиза, където вещите лица са посочили, че по време на интервюто детето Д. показва
изразена чувствителност относно случилото се на 20 май, въпросите видимо я напрягат
и разстройват, на няколко пъти се разплаква. Някои от отговорите дава
прибързано, на други отговаря в известна степен прибъзрано, пестеливо. Тя не
разграничава половите органи от „там, където жените акат“.
Според
съдебния състав е доказано и това изпълнително деяние на престъплението, а
именно – опипване по половите органи. Налице е обективна находка-охлузване на
дясна малка срамна устна, установено при извършеното освидетелстване на
пострадалата и отразено в протокола от освидетелстване, както и в заключението
на изготвената СМЕ. При проведения разпит вещите лица д-р Ц. и д-р Илиева
посочват, че охлузването не може да бъде причинено в резултат на падане / в
случая от дървото/, а следва да има външно вмешателство, натиск. Подсъдимият в
хода на ДП е дал обяснения /като обвиняем/ в присъствието на защитник, в които
е посочил , че след като е накарал момичето да събуе късите си панталони и
бикините и да се обърне с гръб, я е пипнал по интимните части. „ Пипнах я отпред, не съм вкарвал пръсти, нито съм прониквал в нея,
просто леко я докоснах...Освен когато беше права, повече не съм докосвал Д. по
гениталиите.“/л.122 от ДП/.
От субективна страна подс. И.Д.С. е извършил престъплението умишлено, при пряк
умисъл, като е съзнавал противоправността на деянието си и произтичащите от
него последици. Същият е съзнавал, че пострадалата е малолетна, но въпреки това, следвайки поставената си
цел, той предприел посочените действия
по възбуждане на полово желание без
съвкупление.
Относно индивидуализация на наказанието.
За
извършеното от подсъдимия И.Д.С. престъпление
по чл.149, ал.1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до шест години. Подсъдимият
не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност. При
индивидуализацията на наказанието съдът съобрази липсата на предишни осъждания
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
Като отегчаващи вината обстоятелства съдът отчете възрастта на пострадалата към момента на извършване на деянието - на
11 години и негативното въздействие, което
деянието е оказало на психиката на подрастващото момиче.
Съдът взе
предвид и подбудите и причините за извършване на деянието, състоящи се в
ниската обща и правна култура на подсъдимия, слабите му морално-волеви
задръжки, незачитане от негова страна на половата неприкосновеност на личността и в частност, на нормалното сексуалното развитие на подрастващата
пострадала.
При
индивидуализация на наказанието съдът намери, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.55
от НК, тъй по делото не се установи
наличието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или такива,
които да са изключителни по своята същност, което да налага определяне на
наказанието под предвидения законов минимум.
В настоящия случай съдът, имайки предвид обстоятелствата, при които е извършено деянието, намери, че наказанието
следва да бъде определено при условията на чл.54 и чл.36 от НК при минимален
превес на отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради
което и на основание чл.54 и чл. чл.149, ал.1 от
НК съдът прецени, че справедливо се
явява наказанието две години лишаване от свобода. Съдът намери
така наложеното наказание на подсъдимия С., че
съответства на обществената опасност на деянието и на автора му, като чрез него
ще се постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК, на личната и
генералната превенция.
В случая
формално са налице предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изтърпяването на така определеното наказание, тъй като определеното наказание е
до три години и подсъдимият към момента на деянието не
е осъждан. Въпреки това обаче съдът прецени, че
с оглед постигане целите на наказанието, визирани в чл.36 от НК-както на
специалната, така и на генералната превенция, същото следва да бъде изтърпяно
ефективно. Това е обусловено от високата степен на обществена опасност на
деянието блудство, извършено спрямо малолетно момиче на 11
години с цел осъществяване посегателство над половата неприкосновеност на
пострадалата, които обстоятелства С. много
добре е съзнавал и от които се е възползвал, поради което и извършеното от него
е с по-висока степен на укоримост. Същият е с ниска правна култура, трудово неангажиран, поради което
определянето на условно наказание не би спомогнало същият да осъзнае
извършеното и да поправи поведението си занапред. Освен това
едно ефективно наказание би въздействало възпиращо и за други неустойчиви
членове на обществото, склонни към извършване на такива престъпления. Поради което съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и поправянето на осъдения е наложително същия
да го изтърпи ефективно, поради което постанови И.Д.С. да
изтърпи наказанието при първоначален общ режим на основание чл. 57, ал.1,
т.3 от Закона за изпълнение на
наказанията и задържането под стража.
На
основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът
приспадна времето, през което
подсъдимият е бил задържан, считано от 20.05.2018г. - задържан
със Заповед за задържане рег. № 359зз-57/20.05.2018 г. на основание чл.72,
ал.1, т.1 ЗМВР; от 21.05.2018г. – задържан с постановление на Окръжна прокуратура
гр.Ловеч за срок от 72 часа и считано от 23.05.2018г. с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ с определение № 91 от 23.05.2018 г. по ЧНД 209
по описа на Троянски районен съд за 2018г., до влизане в сила на присъдата,
като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 НПК в тежест на подсъдимия съдът възложи
направените по делото разноски, от
които 961.86 /деветстотин шестдесет и един лв. и 86 ст. / лева разноски
в досъдебното производство, като постанови същите
да бъдат заплатени от С. в полза на Държавата, по бюджетна сметка на
ОД на МВР гр.Ловеч, а 158.00
/сто петдесет и осем / лева -
разноски в съдебното производство, постанови да бъдат заплатени по сметка на
Троянски районен съд.
Съдът се
произнесе и по приобщените веществени доказателства – иззетите дрехи от
пострадалата, като постанови същите да й бъдат
върнати.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъда, която е обявена на
страните публично в открито съдебно заседание, проведено при закрити врати на 10.05.2019
година.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: