Решение по гр. дело №74804/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 27 август 2025 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20241110174804
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 17 декември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 16160
гр. София, 27.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в пу*лично заседание на
двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря КЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско
дело № 20241110174804 по описа за 2024 година
Предмет на делото са предявените от И. В. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч.М.“, № ** вх. *, ет. 1, ап. 22 срещу „К“
ЕАД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с
нестопанска цел с ЕИК ********, със седалище в гр. София и адрес на
управление: район "Триадица", *ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център
"*ългария", представлявано С.Р.Я. и И. Ц. К*уров искове с правно основание
чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно о*явяване на Договор за на
потре*ителски кредит № ****** за нищожен поради противоречие със закона
и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер
на 109,48 лв., представляваща платена *ез основание, ведно със законната
лихва от депозиране на исковата мол*а - 16.12.2024 г. до окончателното и
изплащане на вземането, както и срещу „А.Т.“ ЕООД, вписано в Търговския
регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК
*******, със седалище в гр. София и адрес на управление: район "Триадица",
*ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария", представлявано от
И.М.Ш, в качеството на управител искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно о*явяване на Договор за предоставяне на
поръчителство от 24.06.2020 г. за нищожен поради зао*икаляне на закона, и
кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
242,54 лв., представляваща платена *ез основание, ведно със законната лихва
от депозиране на исковата мол*а – 16.12.2024 г. до окончателното и изплащане
на вземането.
Ищецът твърди, че е сключил на 24.06.2020 г. с първия ответника
Договор за предоставяне на потре*ителски кредит № ****** , по силата който
е получил от ответника кредит в размер на 1400 лв., при посочен ГПР в размер
1
на 46,53%. О*основава, че в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено условието за
о*езпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: *анкова
гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с
одо*рено от „К“ ЕАД юридическо лице. Твърди, че е поставено условието за
сключване Договор за предоставяне на поръчителство (по-долу за краткост
„договора за поръчителство“) със страни „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, и И. В.
В., с ЕГН **********. Съгласно този Договор ищецът дължал възнаграждение
на „А.Т.“ в замяна на предоставеното о*езпечение по договора за кредит в
размер на 968.64 лв. Развива подро*ни съо*ражения за нищожност на
процесните договори. Поради нищожност на договорите аргументира платени
*ез основание суми на двете ответни дружества.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват предявените
исковете като неоснователни. Развиват подро*ни възражения. Претендират
разноски.
Съдът, като съо*рази доводите на страните и съ*раните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно
правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет *ез
възражения от страните, е отделил като *езспорни и ненуждаещи се от
доказване о*стоятелствата, че на 24.06.2020 г. ищецът и първия ответник са
сключили Договор за предоставяне на потре*ителски кредит № ****** , по
силата който ищецът е получил от ответника кредит в размер на 1400 лв., при
посочен ГПР в размер на 46,53%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено
условието за о*езпечаване на договора за кредит, като са дадени две
възможности: *анкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на
поръчителство с одо*рено от „К“ ЕАД юридическо лице. На същата дата
ищецът е сключил с втория ответник договор за поръчителство.
От приетото по делото заключение на съде*но-счетоводната
експертиза, което съдът кредитира като о*ективно и компетентно дадено, се
установява, че внесените суми от И. В. В. по Договор за потре*ителски кредит
№****** от 24.06.2020 г. и Договор за предоставяне на поръчителство са в
размер на 1 815,35 лева. От извършената проверка в счетоводството на „К“
ЕАД и предоставените документи, вземайки предвид изискванията на
Приложение №1 на Закона за потре*ителския кредит, единственият разход,
който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) е
договорната лихва. При направените изчисления, спазвайки изискванията на
Приложение №1 на Закона за потре*ителския кредит, а именно, усвоена сума
– 1 400,00 лв., сума за договорна лихва – 311,56 лв. и срок на кредита – 12
месечни вноски се установи, че ГПР е в размер на 46,53 процента. Ако при
2
изчисляването на ГПР се изпълнят изискванията на така поставената и
допусната от съда задача, а именно при изчисляването му да се вземат предвид
размерът на всички начислени суми по договора (усвоена сума – 1 400,00 лв.,
сума за договорна лихва – 311,56 лв., поръчителство – 968,64 лв.) и срок на
кредита – 12 месечни вноски, изчисленият ГПР е в размер на 279,09
процента.
При така установената фактическа о*становка, съдът приема
от правна страна следното:
За да *ъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да
докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в
процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен
договор.
Страните не спорят и настоящият съде*ен състав приема, че между
„К” ЕАД и ищецът е *ил сключен договор за потре*ителски кредит от
разстояние, по силата на който „К” ЕАД предоставило на ишеца-
кредитополучател потре*ителски кредит в размер на сумата от 1400 лв.
Не се спори също така, че между ищеца и „АйТръст” ЕООД е *ил
сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който
поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К” ЕАД, въз
основа на който да отговаря пред последното солидарно с потре*ителя за
изпълнението на всички задължения на ответницата, възникнали съгласно
договора за потре*ителски кредит, както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията на потре*ителя по договора за
потре*ителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 968,64 лв.
Регламентацията на договора за потре*ителски кредит се съдържа в
ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потре*ителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подо*на форма на улеснение за плащане, с
изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на
стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което
потре*ителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез
извършването на периодични вноски през целия период на тяхното
предоставяне.
Формата за действителност на договора за потре*ителски кредит е
писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и
3
раз*ираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора
(дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на
ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потре*ителя да съхранява
адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й
използване за период от време, съответстващ на целите, за които е
предназначена информацията, и който позволява непромененото
възпроизвеждане на съхранената информация).
ЗПК допуска възможността договорът за потре*ителски кредит да
*ъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9,
кредиторът тря*ва да предостави на потре*ителя стандартния европейски
формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за
предоставяне на потре*ителски кредит е сключен по инициатива на
потре*ителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по
смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната
информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10
(при използването на телефон като средство за комуникация или друго
средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно
кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством
формуляра по ал. 2 неза*авно след сключването на договора за потре*ителски
кредит.
Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са
регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на
финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и
потре*ител като част от система за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието
"финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка
услуга по извършване на *анкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително до*роволно пенсионно осигуряване с лични вноски,
инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а
на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и
това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, *ез да е налице едновременно физическо присъствие на
доставчика и на потре*ителя.
4
Разпоред*ата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да
доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на
потре*ителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието
на потре*ителя за сключването на договора и, ако е нео*ходимо, за неговото
изпълнение през периода, през който потре*ителят има право да се откаже от
сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в
частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис
– ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със
съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на
о*стоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.
Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно
изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното
изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да
*ъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3,
ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от
закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация,
до*авена или логически свързана с електронното изявление за установяване
на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само
на този електронен документ, към който е до*авен квалифициран електронен
подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в
отношенията помежду си да придадат на о*икновения електронен подпис
стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).
Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан
електронен документ.
Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава –
чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно
чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв
носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска
представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и
достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото
съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.
№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).
В случая страните признават, че между тях е *ил сключен договор за
5
кредит за предоставяне на сумата от 1400 лв. и договор за поръчителство.
С оглед изложеното, преценката относно действителността на
процесните договор за потре*ителски кредит и договор за предоставяне на
поръчителство следва да се извърши както в съответствие с о*щите правила
на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са
сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят
сво*одно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните
от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от
разпоред*ата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да
противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на до*рите
нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за
търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на
ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на
съ*раните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните
договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в
глава трета ("Договор за потре*ителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 -
чл. 11 ЗПК.
Договорът за кредит е сключен при спазване нормата на чл. 10, ал. 1
ЗПК, при съо*разяване на о*стоятелството, че преди отпускане на кредита
страните са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което
възникналото между тях правоотношение представлява договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от
ЗПФУР.
По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потре*ителски
кредит се изготвя на раз*ираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и о*щата сума, дължима от потре*ителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите
по определения в приложение № 1 начин.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява о*щите разходи по кредита за потре*ителя, настоящи или
*ъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения
от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
6
договора), изразени като годишен процент от о*щия размер на предоставения
кредит.
В приложение № 1 към процесния договор за потре*ителски кредит е
посочен процент на ГПР 46,53 %, т. е. формално е изпълнено изискването на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4
ЗПК. Този размер о*аче не отразява действителният такъв, тъй като не
включва част от разходите за кредита, а именно възнаграждението по договора
за предоставяне на поръчителство, сключен от потре*ителя с „А.Т.” ЕООД,
което се включва в о*щите разходи по кредита по смисъла на пар. 1, т. 1 от ДР
на ЗПК.
По силата на пар, 1, т. 1 от ДР на ЗПК "О*щ разход по кредита за
потре*ителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потре*ителски кредит, които са
известни на кредитора и които потре*ителят тря*ва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
О*щият разход по кредита за потре*ителя не включва нотариалните
такси.
Възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с
предмета на договора за потре*ителски кредит, доколкото касае о*езпечение
на вземанията по договора.
Съгласно приетото заключение на ССЕ се установи, че ако при
изчисляването на ГПР се вземат предвид размерът на всички начислени суми
по договора (усвоена сума – 1 400,00 лв., сума за договорна лихва – 311,56 лв.,
поръчителство – 968,64 лв.) и срок на кредита – 12 месечни вноски,
изчисленият ГПР е в размер на 279,09 процента.
От служе*но извършена справка в Търговския регистър се
установява, че „К” ЕАД е едноличен со*ственик на капитала на „А.Т.” ЕООД.
В същото време, съгласно чл. 8, ал. 5 от договора за предоставяне на
поръчителство, „К” ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя
7
възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство. Тази
свързаност о*уславя извод, че разходът за възнаграждение в полза на
поръчителя е известен на заемодателя, което се потвърждава и от съвкупната
преценка на съ*раните по делото доказателства.
От клаузите в договора - чл. 4, ал. 1-3 е видно, че ако поръчителят е
заявил о*езпечение чрез поръчителство с одо*рено от заемодателя „К”
юридическо лице поръчител, то заявлението му за сключване на договора за
кредит се разглежда в рамките на 48 часа от подаване на заявлението, като
срокът за одо*рение на заявлението за отпускане на кредит в този случай е 24
часа. При непосочване о*аче на посоченото о*езпечение, заявлението на
лицето, кандидатстващо за кредит, се разглежда в 14-дневен срок от
подаването му. Предвид о*стоятелството, че се касае за отпускане на т. нар.
"*ързи кредити", при които потре*ителят разчита да получи заявената сума в
кратък срок, то разликата от почти две седмици в срока на одо*рение за
кредит на практика превръща сключването на договора за предоставяне на
поръчителство в задължително условие за получаването на кредита. Горното
съставлява и неравноправно третиране на потре*ителите с оглед срока на
разглеждане на заявлението в полза на тези, които са посочили, че ще
о*езпечат вземането с поръчителство на юридическо лице - поръчител, което
освен това и следва да е одо*рено от кредитодателя. От анализа на клаузите
относно о*езпечението на кредита следва, че потре*ителят, за да ускори
разглеждане на заявлението си за кредит на парична сума, от която се нуждае,
следва да сключи "договор за предоставяне на поръчителство" с посочено от
кредитора юридическо лице - поръчител. Гореизложеното води и до извода, че
в конкретния случай договорът за поръчителство има за цел да о*езщети
кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспосо*ност на
длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване
към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспосо*ността на
потре*ителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна
на получените гаранции.
Въпреки, че всеки един от представените договори - този за кредит и
този за предоставяне на поръчителство, формално представляват
самостоятелни договори, двата договора следва да се разглеждат като едно
цяло. Тази о*вързаност се установява от уговорката за приоритетно
разглеждане на искането за предоставяне на кредит при сключване на договор
8
за поръчителство на кредитополучателя с одо*рено от кредитодателя
юридическо лице-поръчител, сключването на договора за поръчителство в
същия ден, в който е сключен договорът за кредит, както и с изричната
уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението по поръчителството
пред това по основното задължение по кредита, изрично посочено в чл. 8, ал.
5 от Договор за предоставяне на поръчителство. С оглед изложеното съдът
намира, че разходът за възнаграждение на поръчителя за о*езпечаване
вземанията на „К” ЕАД по процесния договор за потре*ителски кредит,
отговаря на поставените от ЗПК изисквания, за да се включи в о*щия разход
по кредита.
При това положение и въз основа на съвкупната преценка на всяка от
уговорките СРС счита, че макар формално процесният договор да покрива
изискуеми реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК, вписаните параметри не
кореспондират на изискуемото съдържание по т. 10 годишния процент на
разходите по кредита и о*щата сума, дължима от потре*ителя. Тази част от
сделката е осо*ено съществена за интересите на потре*ителите, тъй като
целта на уред*ата на годишния процент на разходите по кредита е чрез
императивни норми да се уеднакви изчисляването и посочването му в
договора и това да служи за сравнение на кредитните продукти, да ориентира
икономическия из*ор на потре*ителя и да му позволи да прецени о*хвата на
поетите от него задължения. Затова и неяснотите, вътрешното противоречие
или подвеждащото оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят
урежда като порок от толкова висока степен, че изключва валидността на
договарянето - чл. 22 ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен
ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и
не може да се ползва от уговорената сделка, което о*основава извод за
недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради
неспазването на изискванията на чл. 11, т. 10 и т. 11 ЗПК. В тази хипотеза
потре*ителят следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва и или други разходи по кредита, съгласно разпоред*ата на чл. 23 ЗПК.
Следва да се от*ележи, че договорът, сключен между потре*ителя и „К” ЕАД,
и договорът, сключен между потре*ителя и „А.Т.” ЕООД, се намират във
взаимовръзка помежду си и като система от правоотношения между страните,
поради което последиците от прогласяване недействителността на договора за
потре*ителски кредит неминуемо рефлектират и по отношение на договора за
9
предоставяне на поръчителство, поради естеството на правоотношенията.
Поради изложеното съдът намира, че договора за потре*ителски
кредит и договора за поръчителство са нищожни като противоречащи на
закона и двата главни иска следва да се уважат. Поради нес*ъдване на
условието, съдът не следва да разглежда предявените под евентуалност
искове.
Доколкото съдът достигна до извод за нищожност на договора за
кредит, то съгласно чл. 23 ЗПК кредитополучателят дължи само чистата
стойност на кредита в размер на 1400 лв., но не дължи лихва или други
разходи.
От приетото по делото заключение на ССЕ се установи, чевнесените
суми от И. В. В. по Договор за потре*ителски кредит №****** от 24.06.2020 г.
и Договор за предоставяне на поръчителство са в размер на 1 815,35 лева.
С внесените суми в размер на 1 752,69 лв. (1510,15+242,54=1752,69) са
погасени задълженията по процесните договори и неразпределена сума в
размер на 62,66 лв., както следва:
към „К“ ЕАД (1400,00+109,48+0,67=1510,15) 1 510,15
лева
Главница 1 400,00 лева
Договорна лихва 109,48 лева
Лихва за за*ава 0,67 лева
към „А.Т.“ ЕООД 242,54 лева
поръчителство 242,54 лева
Неразпределена сума 62,66 лева
Доколкото договорът за кредит и договорът за поръчителство са
нищожни, то съдът намира за основателни исковете с правно основание чл. 55
ЗЗД и следва да ги уважи изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор право на разноски за съде*ното
производство има ищецът в размер на 206 лв. за заплатена държавна такса и
400 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото съдът намира за
основателно възражението на ответниците за липса на фактическа и правна
сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
10
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНИ по иска с правно основание чл. 26, ал.
1, пр 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, предявен от И. В. В., с ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч.М.“, № ** вх. *, ет. 1, ап. 22 срещу „К“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище в гр. София и адрес на управление: район
"Триадица", *ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария“ и „А.Т.“
ЕООД, ЕИК *******, със седалище в гр. София и адрес на управление: район
"Триадица", *ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария" Договор
за потре*ителски кредит № ****** и Договор за предоставяне на
поръчителство от 24.06.2020 г., поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „К“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище в гр. София и адрес на управление: район "Триадица", *ул. "В"
146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария“ да заплати на И. В. В., с ЕГН
**********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч.М.“, № ** вх. *, ет. 1, ап. 22
сумата в размер на 109,48 лв., представляваща платена *ез основание въз
основа на нищожен Договор за потре*ителски кредит № ******, ведно със
законната лихва от депозиране на исковата мол*а - 16.12.2024 г. до
окончателното и изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД „А.Т.“ ЕООД, ЕИК
*******, със седалище в гр. София и адрес на управление: район "Триадица",
*ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария" да заплати на И. В. В.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч.М.“, № ** вх. *, ет. 1,
ап. 22 сумата в размер на 242,54 лв., представляваща платена *ез основание
въз основа на нищожен Договор за предоставяне на поръчителство от
24.06.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата мол*а -
16.12.2024 г. до окончателното и изплащане на вземането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците „К” ЕАД, ЕИК
******** и „А.Т.” ЕООД, ЕИК ******* да заплатят на И. В. В., с ЕГН
********** сумата в размер на 606 лв., представляваща съде*ни разноски.
Решението подлежи на о*жалване пред Софийския градски съд с
въззивна жал*а в двуседмичен срок от съо*щението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11