РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Радомир, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241730101420 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 109 ЗС.
В исковата молба се твърди, че съгласно нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./.
г. на нотариус Б. Каленков с район на действие – РС - Радомир ищците са признати за
собственици по давностно владение на следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот,
находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран
поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-
428/06.08.1980 г. на кмета на община К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото,
отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и
УПИ . - всичките в кв. 1 по регулационния план на с. С., общ. К..
Имотът имал наследствен характер и ищците го владеели повече от 10 години.
Поради здравословни проблеми, от около две години не обработвали имота, но го
посещавали периодично. Същият бил ограден от всички страни с ограда от дървени колове и
телена мрежа, като оградата била изградена преди повече от 20 години.
Ответникът бил съпруг на Е. Й. Т. - бивш жител на с. С., починала на . г.
При едно от посещенията в имота през 2022 г. ищците установили, че съседката им Е.
Т. е съборила част от оградата на имота им и е навлязла в него, като е направила път и
бетонова пътека и е поставила ограда, с което е завзела голяма част от собствения им парцел
и този път го разделял на две части.
След като установили, че Е. Т. е преградила парцела им и си е направила път до
1
собствения си парцел . в кв. 1 по плана на с. С., подали жалба до Районна прокуратура –
Перник, ТО - Радомир и до Община К..
След извършена проверка по случая РП – Перник, ТО – Радомир отказала да образува
досъдебно производство, с мотива, че се касае за гражданскоправен спор, а Община К.
извършила проверка на място от назначена от кмета комисия, но и да настоящия момент
нямало отговор за резултата от проверката.
Ищците твърдят, че с действията си Е. Т. нарушила целостта на парцела им и завзела
част от него с площ от 205 кв. м и по този начин лишила ищците от достъп до югоизточната
част на парцела, тъй като до нея нямало прокаран път. Прокарването на път през собствения
на ищците имот от страна на Е. Т. било изцяло незаконосъобразно, тъй като до нейния
парцел . в кв. 1 по плана на с. С. имало предвидена улица по регулационния план от 1980 г.,
като парцелът имал лице откъм тази улица. Завземането на част от имота на ищците било
без каквото и да е правно основание, тъй като нямало издадена заповед на кмета на Община
К. за прокарване на улица - тупик. С действията си Е. Т. нарушила правото на собственост
на ищците, като незаконно отнела и ползвала част от парцела им без правно основание,
изградила в него път и пешеходна бетонова пътека и го преградила от две страни. След
нейната смърт това състояние се подържало и от ответника по делото.
По изложените съображения, молят съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Х. А. В., че ищците Н. А. Д. и В. С. Н. са
собственици на реална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на
**********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия
регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на Община
К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при
граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния
план на **********, с площ на реалната част от 205 кв. м и при граници на реалната част:
улица, от две страни - УПИ . в кв. 1 и УПИ . в кв. 1 по плана на **********, както и да осъди
ответника да предаде на ищците владението върху така посочената реална част.
Наред с това, ищците молят съда да постанови решение, по силата на което да осъди
ответника да премахне изградените в собствения им имот - урегулиран поземлен имот,
находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран
поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-
428/06.08.1980 г. на кмета на Община К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото,
отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и
УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния план на **********, огради, път и циментова
пешеходна пътека.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба, с който е изразено
становище за неоснователност на предявените искове, с твърдения, че ответникът и неговата
съпруга са владели процесния имот повече от 20 – 30 години, без някой да им е пречил,
поради което в полза на ответника е изтекла предвидената от закона придобивна давност.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
2
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
От представения по делото нотариален акт за собственост върху недвижим имот,
придобит на основание давностно владение № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус Б.
Каленков с район на действие – РС – Радомир, се установява, че ищците Н. А. Д. и В. С. Н.
са признати на основание чл. 587, ал. 2 ГПК за собственици по давностно владение на
следния недвижим имот: урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на
**********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия
регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на община
К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при
граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ . - всичките в кв. 1 по
регулационния план на с. С., общ. К..
От представения по делото нотариален акт за собственост на недвижим имот № ., том
., дело № ./. г. на Радомирски районен съдия, се установява, че Й. С. Т. е признат за
собственик на парцел ., кв. 2 по плана на с. К., с площ от 580 кв. м, с неуредени
регулационни сметки.
По делото е представено и удостоверение за наследници, с изх. № . г., издадено от
Община Перник, от което се установява, че Е. Й. Т. е починала на . г. и е оставила за
наследник ответника Х. А. В..
От представената по делото в цялост административна преписка, образувана по
жалба на Н. А. Д. и В. С. Н. във връзка с възпрепятстване достъпа на жалбоподателите до
собствените им недвижими имоти, находящи се в с. С., се установява, че в УПИ . по
регулационния план на селото е констатирано изграждането на незаконна ограда и незаконна
входна врата, която е заключена от лицето Х. А. В. и по този начин се възпрепятства
достъпът и свободното ползване на собствениците на УПИ . кв. 1 по плана на с. С.. Със
заповед № ВД-90/02.04.2024 г. на кмета на община К. е наредено на Х. А. В. да премахне в
срок до 10.04.2024 г. монтираните от него метални врати в УПИ., кв. 1 по плана на с. С..
По делото е представено и постановление на прокурор от РП – Перник от 18.09.2023
г. по пр. пр. № . г. по описа на РП – Перник, ТО – Радомир, с което е отказано образуването
на досъдебно производство във връзка с постъпил сигнал от Н. А. Д., касаещ премахната
ограда в парцел . в кв. 1 по плана на с. С..
В хода на производството са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит
на свидетелите В. З., И. К., С. Ч., С. С., А. П. и С. С..
От показанията на свидетеля В. З. се установява, че процесният недвижим имот е с
площ от около 300 кв. м и се е обработвал от ищците Н. Д. и В. Н., като същите са засаждали
земеделски култури и са отглеждали животни. Според свидетеля ответникът е поставил
ограда и по този начин е възпрепятствал достъпа на ищците до техния имот.
От показанията на свидетеля И. К. се установява, че същият е посещавал имота преди
около 20 години и тогава ищцата Н. Д. го е обработвала.
3
Пред съда свидетелката С. Ч. сочи, че процесната реална част е била заградена от
ответника преди около две години с телена мрежа и метална врата, която е заключена.
Твърди, че ищците притежават имот в с. С., който са обработвали и който били заградили от
две страни преди около 20 – 30 години. След като престанали да обработват имота, Е. Т. го
разградила и поставила телена мрежа с метална врата.
От показанията на свидетеля С. С. се установява, че Е. Т. е притежавала имот в с. С.,
който е застроен с къща и стопанска постройка. След смъртта на Е. Т. имотът се ползвал от
ответника. До този имот от асфалтовия път водел черен път с ширина около 4 – 5 метра,
който е предмет на правния спор и по който единствено се осъществявал достъп до имота на
Е. Т.. Според свидетеля пътят, който води до имота, ползван от ответника, пресича имота на
ищците. Въпросният път е ограден и същият, според свидетеля представлява реална част с
площ от 173 кв. м, обозначена от вещото лице Р. С. на скицата – приложение № 4 към
заключението по допуснатата СТЕ. Въпросният черен път бил ограден с дървени колове и
телена мрежа, поставени от бащата на Е. Т., като впоследствие ответникът подменил
телената мрежа. Според свидетеля мрежата била поставена преди около 35 – 40 години, като
през последните около 40 години пътят се ползвал от Е. Т., родителите ú и брат ú за достъп
до собствения им имот, без да е имало спор за ползването му. Сочи и че въпросната реална
част, представляваща черен път, никога не е била обработвана и засаждана. Същата
разделяла имота на ищците на две части, като частта, намираща се от лявата страна, в
посока имота на Е. Т., не се ползва от ищците, а частта, която се намира вдясно, не се
обработвала от Н. Д. повече от десет години.
От показанията на свидетеля А. П. се установява, че до имота, собственост на Е. Т.,
има достъп по черен път, който е заграден от двете страни с телена мрежа от около 40
години, като впоследствие мрежата била подменена от ответника. Същият поставил и порта
в началото на пътя, която била постоянно отворена. Пътят бил засипан с чакъл и никога не е
обработван и засаждан.
Пред съда свидетелят С. С. сочи, че имотът, собственост на Н. Д., не се обработва от
около десет години. Според свидетеля процесната реална част, която представлява черен
път, по който се стига до имота на Е. Т., не минава през имота на ищцата, тъй като нейният
имот се намира вдясно на пътя. След 1985 – 1986 г. имало поставена телена мрежа, която
отделяла пътя от имота на ищците. Преди 2 – 3 години Е. Т. и ответникът Х. В. поставили
нова ограда на мястото на съществуващата, както и ограда на мястото, където започвал
черният път.
По делото е прието и заключение по назначената съдебно – техническа експертиза, от
което се установява, че парцел . в кв. 1 е обособен като самостоятелен имот и попада в
обхвата на кадастрален и регулационен план на с. С., общ. К., одобрен със заповед №. от
06.08.1980 г. на кмета на общината. До м. юни 2025 г. няма правени промени в
регулационните му граници, като видно от приложения № 2-1 и 2-2 към СТЕ, в разписния
лист, създаден към проекта за дворищна регулация на кварталите, относно собствеността на
имотите, за които е отреден парцел III-18,19, има следните записи:
4
- за имот с планоснимачен № 18 – наследници на Г. С. Л.;
- за имот с планоснимачен № 19 - П. Н. и наследници на Н. К.;
В Община К. няма данни, удостоверяващи собственост или право на преминаване
през парцел., кв. 1 в полза на Е. Й. Т.. Няма и данни за издаване на разрешение или заповед
за изработване на проект и/или прокарване на улица - тупик през парцел . в кв. 1.
Обособеният достъп до парцел . е ограничен с ограда от метални колове и оградна мрежа и
заема част от имот с планоснимачен № 19 с площ от 173,00 кв. м.
На приложение № 4 към СТЕ (комбинирана скица) са показани съществуващите на
място към момента на огледа от вещото лице - 25.06.2025 г., огради и други трайни
подобрения в спорната част от парцел .. Площта от парцела на ищците, заета от пътя и
прилежащите му елементи, е ограничена от контур, означен с цифри 1-2-3-4-5-6-1 и е с площ
от 173,00 кв. м.
В съдебно заседание при изслушването му вещото лице сочи, че процесната реална
част с площ от 173,00 кв. м е с лице от 5,35 м и не отговаря на изискванията на ЗУТ за
обособяване на самостоятелни парцели или УПИ.
От заключението по изслушаната допълнителна СТЕ се установява, че не е налице
идентичност между парцел ., кв. 2 и парцел ., кв. 1 по плана на с. С., одобрен със заповед №
III-428/06.08.1980 г. на кмета на община К..
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от събраните по делото
писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло. Съдът прецени събраните по делото
гласни доказателствени средства, заедно и поотделно, при съпоставка и във връзка с
неоспорените писмени доказателства, като ги кредитира изцяло, като взаимно допълващи се
и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът кредитира
и заключенията по приетата СТЕ и допълнителна СТЕ, като компетентно изготвени от вещо
лице, в чиято безпристрастност съдът няма основания да се съмнява.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
По иска с правно основание чл. 108 ЗС:
По допустимостта:
Предявеният иск по чл. 108 ЗС е допустим. Налице е правен интерес от завеждането
му, след като ищците твърдят, че са собственици на вещта, а ответникът оспорва или
нарушава правото им. Държането на вещта от несобственик е действие, което оспорва и
засяга правото на собственост, поради което действителният собственик на вещта има
правен интерес да заведе иска по чл. 108 ЗС срещу всяко лице, което владее или държи
вещта без основание.
По основателността:
С иска по чл. 108 ЗС се цели да се установи спрямо владелеца или държателя на
спорната вещ, че правото на владение, като елемент от правото на собственост върху нея,
принадлежи на ищеца и въз основа на това да се заповяда на ответника, който я владее или
5
държи без основание, да я предаде във владение на ищеца. Тежестта на доказване в
производство с предмет иск по чл. 108 ЗС се свежда до главно и пълно доказване на три
предпоставки от страна на ищеца, а именно: че е собственик на процесната вещ на заявеното
в исковата молба основание, че ответникът я държи или владее и тази фактическа власт се
осъществява без основание. На първо място ищецът по ревандикацията следва да докаже по
някой от законно установените способи активната си легитимация, т. е. правото си на
собственост върху вещта, а от друга страна трябва да установи и пасивната легитимация на
ответника, т. е., че вещта се намира в ръцете именно на това лице, което поради липсата на
основание да я държи, следва да му я върне.
Страните не спорят, а се установява и от събраните по делото доказателства, а
именно нотариален акт № ., том ., рег. № ., дело № ./. г. на нотариус Б. Каленков с район на
действие – РС - Радомир, че ищците Н. А. Д. и В. С. Н. са собственици на урегулиран
поземлен имот, находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който
урегулиран поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. С., одобрен със
заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на община К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана
на селото, отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ .,
УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния план на **********.
Ответникът, в качеството си на единствен наследник по закон на Е. Й. Т., е
собственик на съседния на ищците имот, представляващ парцел . в кв. 1 по плана на с. С.,
при граници (съседи): УПИ ., УПИ I. и УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния план на
**********.
От заключението по изслушаната СТЕ, както и от показанията на разпитаните
свидетели, се установява, че спорната реална част е с площ от 173,00 кв. м, като е
ограничена с ограда от метални колове и оградна мрежа и заема част от имот с
планоснимачен №., собственост на ищците.
Съгласно дадените в ТР № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС разяснения констативният
нотариален акт по чл. 587 ГПК притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица
и за съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота.
Тъй като нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярят на акта не е собственик, като оспорването може да се
изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляря, така и в
опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или
доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване
на акта. Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното удостоверяване
на правото на собственост, оспорващата страна, която не разполага с документ за
собственост, носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право.
В тази връзка ответникът твърди давностно владение върху процесната реална част
от имота, включен в регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г.
на кмета на община К., и представляващ парцел, образуван при действието на ЗТСУ (отм.),
6
респ. урегулиран поземлен имот при действието на ЗУТ. При действието на ЗТСУ
(01.06.1973 г. - 31.03.2001 г.) е налице законова забрана по чл. 59 ЗТСУ (отм.) за придобиване
по давност на реална част от дворищнорегулационни парцели (имоти, включени в границите
на дворищнорегулационните планове на населените места), поради което е без значение
фактът дали ответникът или неговите праводатели са осъществявали фактическа власт върху
част от съседния им парцел . в кв. 1 по плана на селото, с намерение да я своят, защото
такова владение, дори и да е установено за осъществявано, не може да доведе до
придобиване на тази реална част по давност поради законова пречка за това. След влизане в
сила на ЗУТ на 31.03.2001 г. липсват предпоставките на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, евентуално на чл.
200, ал. 2 ЗУТ, за придобиване по давност на спорната реална част, тъй като съгласно чл.
200, ал. 1 ЗУТ реално определени части от поземлени имоти в границите на населените
места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност
само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл. 19 ЗУТ, т. е. има забрана за
придобиване по давност на реални части от урегулирани поземлени имоти, неотговарящи на
изискванията за минимални размери по чл. 19 ЗУТ, а съгласно чл. 19, ал. 1, т. 4 ЗУТ при
урегулиране на поземлени имоти за ниско жилищно застрояване, в селата следва да се
спазват размерите за най-малко 16 м лице и 500 кв. м площ, а при специфични теренни и
стопански условия, както и на главни улици - най-малко 14 м лице и 300 кв. м повърхност.
Съобразно заключението на СТЕ, измерената на място процесна реална част е с повърхност
от 173,00 кв. м и лице от 5,35 м, от което следва, че същата не отговаря на изискването на
чл. 19, ал. 1, т. 4, пр. 1 ЗУТ за самостоятелен урегулиран поземлен имот, с оглед изискването
на чл. 19 ЗУТ за повърхност и лице, поради което не може да се придобие по давност от
ответника съгласно чл. 200, ал. 1 ЗУТ.
В случая не е налице и хипотезата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ за придобиване по давност от
ответника на процесната реална част, тъй като няма придаваеми части при първоначално
урегулиране, нито има съгласие на собствениците, изразено със заявление и предварителен
договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи. При действието на
ЗУТ ответникът не може да придобие по давност спорната реална част от съседния УПИ .
поради наличието на законова пречка, при което е без значение дали, и в какъв период от
време, той е осъществявал фактическа власт върху нея с намерение да я свои и събраните
доказателства в тази насока не следва да се обсъждат.
По изложените съображения, съдът намира правоизключващото възражение на
ответника за придобиване на процесната реална част от имота по давност за недоказано, тъй
като същият не успя да установи по безспорен начин несъществуването на признатото на
ищците от нотариуса право на собственост върху УПИ ., кв. 1 по плана на с. С., в границите
на който попада и процесната реална част и тъй като ответникът осъществява фактическа
власт без основание, искът с правно основание чл. 108 ЗС следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 109 ЗС:
За да бъде уважена исковата претенция, предявена по реда на чл. 109 ЗС, необходимо
е да бъде доказано, че лицето е собственик на имот, да бъде установено действие, което
7
препятства упражняване правото на собственост, кой е предприел съответното действие,
както и по какъв начин това действие пречи на ищеца в качеството му на собственик – в
този смисъл решение № 62/01.07.2015 г. по гр. дело № 339/2015 г. по описа на ВКС.
От събраните в хода на производството доказателства се установява, че в периода
след 2020 г. ответникът е изградил ограда в собствения на ищците имот, представляващ
парцел . в кв. 1 по плана на с. С., като по този начин се е обособила и спорната реална част с
площ от 173,00 кв. м. Следователно, от значение за преценка дали искът по чл. 109 ЗС е
основателен, е дали чрез поставянето на оградата за ищците са създадени пречки да
упражняват правото си на собственост и дали тези пречки са по-големи от обикновените.
Съдът намира, че поставянето на въпросната ограда представлява нарушение, което пречи
на пълноценното упражняване правото на собственост – ищците са лишени от пълния обем
притежавани права, а и се достига до ограничаване достъпът им до собствения им недвижим
имот.
С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да премахне изградената в
собствения на ищците имот - парцел . в кв. 1 по плана на с. С., ограда от метални колове и
оградна мрежа, обособяваща достъп до парцел . по регулационния план на с. С..
Тъй като от доказателствата по делото не се установи изграждането на циментова
пешеходна пътека в имота на ищците, искът с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на
ответника да премахне така описаната пътека следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищците направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете. Ищците
доказват направени разноски в общ размер на 3350,00 лева, от които: 150,00 лева – внесена
държавна такса, 1700,00 лева – възнаграждение за вещо лице и 1500,00 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение. От така посочената сума ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищците сумата в размер на 2512,50 лева съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ответника направените по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответникът доказва направени разноски в размер на 1010,00 лева, от които 10,00 лева –
такса за издаване на съдебни удостоверения и 1000,00 лева – адвокатско възнаграждение. От
така посочената сума ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата в
размер на 252,50 лева, съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Х. А. В., с ЕГН: **********, с
8
адрес: **********, че Н. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и В. С. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: **********, са собственици на реална част от урегулиран поземлен
имот, находящ се в населената част на **********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран
поземлен имот съгласно действащия регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-
428/06.08.1980 г. на кмета на община К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото,
отреден за жилищно строителство, при граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и
УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния план на **********, с площ на реалната част от
173,00 кв. м, която реална част е заключена между цифрите 1-2-3-4-5-6-1 на комбинираната
скица – приложение № 4 към заключението на съдебно - техническата експертиза на вещото
лице Р. С., която скица, приподписана от районния съдия, представлява неразделна част от
настоящото решение.
ОСЪЖДА Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да предаде на Н. А. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ********** и В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: **********
владението върху реална част от урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на
**********, с площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия
регулационен план на с. С., одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на община
К., съставлява парцел . в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при
граници на парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния
план на **********, с площ на реалната част от 173,00 кв. м, която реална част е заключена
между цифрите 1-2-3-4-5-6-1 на комбинираната скица – приложение № 4 към заключението
на съдебно - техническата експертиза на вещото лице Р. С..
ОСЪЖДА Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да премахне
изградената в урегулиран поземлен имот, находящ се в населената част на **********, с
площ от 559 кв. м, който урегулиран поземлен имот съгласно действащия регулационен план
на с. С., одобрен със заповед № III-428/06.08.1980 г. на кмета на община К., съставлява
парцел . в кв. 1 по плана на селото, отреден за жилищно строителство, при граници на
парцела: улица, УПИ ., УПИ ., УПИ . и УПИ ., всичките в кв. 1 по регулационния план на
**********, ограда от метални колове и оградна мрежа, обособяваща достъп до парцел XI-
391,392 по регулационния план на с. С., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно
основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес:
********** да премахне изградената в имота циментова пешеходна пътека.
ОСЪЖДА Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес: ********** да заплати на Н. А. Д., с
ЕГН: **********, с адрес: ********** и В. С. Н., с ЕГН: **********, с адрес: **********
сумата в размер на 2512,50 лева (две хиляди петстотин и дванадесет лева и петдесет
стотинки), представляваща направени разноски по делото.
ОСЪЖДА Н. А. Д., с ЕГН: **********, с адрес: ********** и В. С. Н., с ЕГН:
**********, с адрес: ********** да заплатят на Х. А. В., с ЕГН: **********, с адрес:
********** сумата в размер на 252,50 лева (двеста петдесет и два лева и петдесет стотинки),
представляваща направени разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
10