№ 874
гр. Варна, 06.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Томова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова
като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501131 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №35995/22.04.2025г. по описа на ВРС на
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град София,
подадена чрез пълномощник юрисконсулт И. Т..
Предмет на обжалване е частта на решение №1093/28.03.2025г. на Районен съд -
Варна, постановено по гр.д. №10726/2024г. по описа на ВРС, с която е отхвърлен искът
на ищцовото дружество – настоящ жалбоподател за установяване в отношенията му с
ответника Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, съществуването
на вземания по сключен между страните договор за потребителски кредит
№**********/03.01.2019 г. за главница в общ размер на 160,79 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до изплащане на
задължението, които вземания са включени в издадената по реда на чл.410 ГПК
заповед за изпълнение №3809/09.07.2024г. по ч.гр.д. №7893/2024 г. по описа на ВРС,
12 състав.
В обжалваната му част решението се оспорва като неправилно. Според
въззивника, задълженията за връщане на предоставената в заем главница и заплащане
на лихва съставляват неделими задължения, които по съгласие на страните са
разсрочени на погасителни вноски, но това не ги прави периодични плащания. Поради
1
това приложима по отношение на това общо задължение е 5-годишната давност по
чл.110 от ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Твърди се в тази връзка, че погасителният план по процесния договор е изтекъл на
26.12.2019 г., а заявлението по чл.410 от ГПК е подадено на 26.12.2019г., към която
дата общата петгодишна давност не е била изтекла. Позовавайки се и на разпоредбите
на чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение и
пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закон за здравето /ДВ, бр. 44/2020 г. от 13.05.2020 г., в сила
от 14.05.2020 г./, въззивникът настоява, че погасителната давност, започнала да тече от
26.12.2019 г., е била спряна по силата закона за времето от 13.03.2020 до 20.05.2020 г.,
и след възобновяването й 21.05.2020 г. е могла да изтече на 03.03.2025 г., ако
междувременно не е била прекъсната. В случая такова прекъсване е налице с
подаденото през м. юни 2024г. заявление за издаване на заповед за изпълнение.
При тези основни оплаквания и твърдения въззивникът моли за отмяна на
решението в обжалваната му част и допълнително установяване съществуването на
вземането му спрямо ответника – длъжник за главница в размер на 160,79 лв.,
дължима ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до
окончателното й плащане.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ответникът Т. Г. М., чрез пълномощника си по
делото адвокат П. Г., е подал писмен отговор вх. №46183/23.05.2025г., в който, като
излага кратък коментар по оплакванията на ответника с позоваване и на Тълкувателно
решение № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС от 21.11.2024 г., аргументира становище за
неоснователност на въззивната жалба и моли обжалваното с нея решение да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Претендира и разноски за въззивното
производство.
По предварителните въпроси и допустимостта на въззивното производство,
съдът се е произнесъл с определение №2658/06.06.2025 година.
В съдебно заседание въззивникът не е взел участие. С писмена молба
пълномощникът на страната е заявил, че поддържа подадената въззивна жалба,
изложените в нея оплаквания и искания.
Въззиваемата страна, представлявана по пълномощие от процесуалния си
представител, поддържа доводите си за неоснователност на въззивната жалба съд.
Претендира присъждане в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв на адвокатско
възнаграждение за осъществената безплатна защита във въззивното производство.
За да се произнесе, въззивният съдебен състав съобрази следното:
Предмет на първоинстанционното исково производство са предявените в
хипотезите на чл.415, ал.3, във вр. с ал.1, т.1 и т.3 ГПК от кредитора „ПРОФИ
2
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град София, установителни
искове за установяване на вземанията му спрямо ответника Т. Г. М., ЕГН **********, с
постоянен адрес в град Варна, по сключен между страните договор за потребителски
кредит №**********/03.01.2019 г., за които е била издадена заповед за изпълнение по
твърдения на кредитора (чл.410 ГПК), своевременно оспорени от длъжника по реда на
чл.414 ГПК, съответно осъдителни претенции за вземанията, за които заповедният съд
по ч.гр.д. №7893/2024 г. по описа на ВРС е отказал издаването на заповед за
изпълнение.
Основните фактически положения, обосноваващи основанието и размера на
предявените искове, не са спорни между страните. Надлежно в първоинстанционното
производство е установено, че между страните е бил сключен договор за
потребителски кредит № **********/03.01.2019 г., по силата на който ищцовото
дружество – заемодател е предоставил паричен кредит в размер на 500 лева, срещу
насрещното задължение на ответника – заемополучател да върне заетата сума ведно с
уговореното възнаграждение (ГЛП 41,17%) в срок от 11 месеца на равни месечни
вноски от по 55,34 лв. всяка, последната с падеж 26.12.2019 годшна. Наред с това с
инкорпорирано в договора споразумение е предвидено предоставяне на пакет
допълнителни услуги, срещу което заемателят следва да заплати възнаграждение в
размер на 550,44 лева при същите условия – на равни 11-месечни вноски всяка в
размер на 50,04 лева. С това общият размер на задължението на ответника възлиза на 1
559,18 лева, с общ размер на месечните погасителни вноски от 105,38 лева.
Посоченият в договора годишен процент на разходите (ГПР) е 49,91%, без отчитане на
уговорената такса за допълнителния пакет услуги. Не е спорно, че ответникът не е
извършил погасителни плащания като не е заплатил нито една месечна вноска. Не се
спори и относно надлежно упражненото от кредитора право да обяви кредита за
предсрочно изискуемост с връчено на 31.07.2019г. изявление на длъжника.
За да уважи частично единствено установителния иск за главницата,
първоинстанционният съд е приел, че неточното посочване на ГПР заобикаля
забраната по чл.19, ал.4 ЗПК, съответно нарушава изискването на чл. 11, ал.1, т. 10
ЗПК, което води до нищожност на договора за потребителски кредит поради
противоречие със закона, поради което и на основание чл.23 ЗПК потребителят следва
да върне само чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи по него. По
повод правопогасяващото възражение на ответника е приел, че към 26.06.2024г.
(датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК) за вноските с падежи 26.02.2019г.,
26.03.2019 г., 26.04.2019г. и 26.05.2019г. е изтекла общата 5-годишна давност по чл. 110
ЗЗД, считано от датата на падеж на всяка една вноска, поради което и частта от
дължимата главница, включена в тези вноски, в общ размер на 160,79 лв. е погасена по
давност.
3
С оглед на това е установил съществуването единствено на вземания за
главница по договора за кредит в размер на 339,21 лв., дължима ведно със законната
лихва, считано от 27.06.2024 г. до окончателното й плащане по издадената на ищеца -
кредитор заповед за изпълнение №3809/09.07.2024 г. по гр.д. 7893/2024 г. по описа на
ВРС, 12 състав, като е отхвърлил исковете до пълния претендиран размер на
главницата от 500,00 лева, както и изцяло за останалите претендирани вземания за
договорни лихви, възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги, такси и
лихва за забава до обявяване на предсрочната изискуемост.
Единствения спорен въпрос, повдигнат и поддържан във въззивното
производство с подадената от ищеца въззивна жалба, е относно погасяването по
давност на част от главницата, в частност за приложимия давностен срок и началния
му момент.
Отговорът на тези въпроси се съдържа в задължителното за съда (чл.130, ал.2
ЗСВ) при правоприлагането на чл. 114, ал. 1 ЗЗД в случаите на уговорено погасяване
на главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи
Тълкувателно решение от 21.11.2024 г. по тълк. дело № 3/2023 г. на ВКС, ОСГТК.
Изрично се приема, че в тези случаи давностният срок за съответната част от
главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл.114 ЗЗД от
момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за
предсрочно изискуем давностният срок за вноските от главницата с ненастъпил до
този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.
Както се посочи, в случая няма спор, че предсрочната изискуемост е била
обявена на длъжника на 31.07.2019 г., съответно, че исковете за съществуване на
вземанията са предявени в срока по чл.415, ал.4 от ГПК и съгласно разпоредбата на
чл.422, ал.1 от ГПК същите се считат предявени с подаването на заявлението -
26.06.2024г.
За частта от главницата, включена в спорните във въззивното производство
погасителни вноски с падежи съответно 26.02.2019, 26.03.2019, 26.04.2019 и
26.05.2019 год. (с общ размер на включената в тях главница от 160,79 лв.), давността е
започнала да тече от падежа на съответната погасителна вноска като същата е
петгодишна. Относими за този период са и разпоредбите на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ред., ДВ, бр. бр. 34 от
9.04.2020 г., в сила от 9.04.2020 г.) и § 13 от Преходните и заключителни разпоредби
(ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето (Oбн., ДВ, бр. 44
от 13.05.2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), установяващи спиране на течението на
давностния срок за периода на обявеното в страната извънредно положение (от
13.03.2020 до 21.05.2020 г., вкл.). С подаването на 26.06.2024г. на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение (чл.422, ал.1 от ГПК) давността е била прекъсната и
4
не тече докато трае съдебния процес относно вземането.
Съобразявайки тези основни положения е видно, че към този момент
(26.06.2024г.) за първите две вноски с падежи 26.02.2019 г. и 26.03.2019 г. установената
от закона петгодишна давност (чл.110 ЗЗД) е била изтекла. За другите две вноски - с
падежи съответно 26.04.2019 и 26.05.2019 год., давността не е била изтекла (за първата
от тях общо изтеклият до подаване на заявлението срок е 4 години, 11 месеца и 18
дни). Общият размер на включената в тях главница е 83,10 лева и за този размер искът
също се явява основателен.
Налага се извода, че оплакването на въззивника за неправилно приложение на
института на погасителната давност по отношение на претендираната главница по
договора за кредит се явява частично основателно. Решението в обжалваната му част
следва да бъде частично отменено като допълнително се установи съществуването на
непогасено на падеж и дължимо задължение за главница в размер на 83,10 лева, ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното плащане. В
останалата й част въззивната жалба е неоснователна и се оставя без уважение.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да бъде
частично ревизирано и по отношение на разноските.
Определянето на общия размер на разноските за заповедното и
първоинстанционното производства, в т.ч. и по отношение на определените размери на
юрисконсулското възнаграждение и възнаграждението за пълномощника на ответника,
осъществил защитата му в условията на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата
(ЗАдв), не е оспорено от страните. При съобразяване на допълнително уважения от
въззивната инстанция размер на главния иск (до обща главница от 422,31 лв.) по
съразмерност с уважения размер на исковете на ищеца се дължат разноски в общ
размер на 70 лева, т.е. следва да се присъдят допълнително 13,85 лева. По
съразмерност с неоснователната част на исковете, дължимото адвокатско
възнаграждение на пълномощника на ответника за предоставена безплатна правна
защита е в размер на 354 лева, до който размер следва да бъде намалено първоначално
присъденото възнаграждение. Дължимите на ищеца разноски за заповедното
производство следва да се завишат на сумата от 19 лева.
Като частично основателно се преценява и искането на въззивника за
присъждане на разноски за въззивното производство. С оглед представения списък по
чл.80 от ГПК, приложените доказателства и разпоредбата на чл. 25а, ал. 3 от Наредба
за заплащане на правната помощ същото се преценява и като установено по размер
досежно платената държавна такса (25,40 лв.) и претендираното юрисконсултско
възнаграждение, което се определя от съда в размер на 100 лева. По съразмерност с
основателната част на въззивната жалба в тежест на въззивника следва да бъде
5
възложена сума в общ размер на 65 лева.
Съобразявайки несъществената фактическа и правна сложност на спора във
въззивното производство, установената трайна и задължителна съдебна практика
относима към правилното му разрешаване (чл.130, ал.2 ЗСВ), осъществената защита
само чрез правни аргументи и доводи, без същински доказателствен процес, на
адвоката на въззиваемия ответник съдът в хипотезата на чл.38, ал.2 ЗАдв определя
възнаграждение в размер на 200 лева, от което по съразмерност с неоснователната част
на въззивната жалба следва да се присъдят 54 лева.
Въз основа на изложените мотиви и на основание чл.271, ал.1 от ГПК,
въззивният Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1093/28.03.2025г. на Районен съд - Варна, постановено по
гр.д. №10726/2024г. по описа на ВРС, в частта му, с която е отхвърлен предявения от
ищеца „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, седалище град София,
срещу Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в град Варна, иск за признаване за
установено в отношенията между страните, че ответникът Т. М. дължи на ищцовото
дружество сума над 339,21 лева до 422,31 лева – главница по договор за
потребителски кредит №**********/03.01.2019 г., ведно със законна лихва от
27.06.2024 г. до изплащане на вземането, както и в частта му, с която „Профи Кредит
България“ ЕООД е осъдено да заплати на адвокат П. Г. Г., АК-Варна, сума над 354 лева
до присъдените 376,72 лева - адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна
правна защита в полза на ответника, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ПРОФИ КРЕДИТ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление град София,
бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх.В, и Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в
******, съществуването на вземане на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №7893/2024 г. на
Варненски районен съд, 12-ти състав, заповед за изпълнение №3809/09.07.2024г., от
длъжника Т. Г. М., ЕГН **********, за сумата 83,10 лева – остатък от дължимата
главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в
съда – 27.06.2024г. до окончателното й плащане, на основание чл.422, във вр. с чл.415,
ал.1, т.1 от ГПК, във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1093/28.03.2025г. на Районен съд - Варна,
постановено по гр.д. №10726/2024г. по описа на ВРС в останалата му обжалвана
6
част.
ОСЪЖДА Т. Г. М., ЕГН **********, с постоянен адрес в ******, да заплати на
„ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх.В, сума в общ размер на 90,18
лева (деветдесет лева и осемнадесет стотинки), представляваща сторени разноски за
съдебното производство, в т.ч. допълнително 13,85 лв. – за първоинстанционното и
11,33 лв. – за заповедното, 65 лв. – за въззивното производство, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление град София, бул. „България“ 49, бл. 53Е, вх.В, да
заплати на адвокат П. Г. Г., АК-Варна, с личен № ********** в ЕРАБ, с адрес на
кантората ******, като пълномощник на Т. Г. М., ЕГН **********, от гр. Варна,
сумата 54 лева (петдесет и четири лева), представляваща дължимо адвокатско
възнаграждение за безплатно процесуално представителство по делото по
съразмерност с неоснователната част на въззивната жалба, на основание чл.38, ал.2,
във вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.
Решението не подлежи на касационно обжалване – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7