№ 5
гр. Монтана, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседА.е
на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20221630200741 по описа за 2022 година
Настоящият съд е постановил Решение № 246/25.11.2022г. по АНД №
741/22г., с което е присъдил и разноски по чл.63д от ЗАНН и на двете стрА..
В срока по чл.250, ал.1 от ГПК е постъпила молба вх. №
10996/06.12.2022г. (по описа на регистратурата на МРС) от Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана в качеството на въззиваема страна, с искане на
практика за допълване на постановеното решение (поискано е изменение на
решението), като се намали присъденото адвокатско възнаграждение в полза
на жалбоподателя - „В” ООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител ПК.
Съдът, след като изпълни процедурата по чл.250, ал.2 от ГПК, която е
приложима според настоящия съд, съгласно чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.144
от ГПК вр. с чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН, и се запозна с приложените към
молбата писмени доказателства, намира следното:
От противната страна в законоустановения 7 - дневен срок е постъпил
отговор чрез адв.Г. Д от МАК. С отговора са изложени доводи за оставяне без
уважение на искането за намаляване на присъденото по размер адвокатско
възнаграждение.
Молбата е допустима, подадена в срока по чл.250, ал.1 от ГПК и от
страна имаща правен интерес.
По същество на молбата за допълване съдът намира следното:
1
В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство стрА.те имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс, съобразно разпоредбата на
чл.63д, ал.1 от ЗАНН. Жалбоподателят „В” ООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с
управител ПК е поискал присъждане на разноски, по което искане съдът се е
произнесъл.
С постановеното по делото Решение № 246/25.11.2022г. е изменено
обжалваното от „В” ООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител ПК,
Наказателно постановление № 12 - 2200113/28.06.2022г. на Директор
Дирекция „ИТ” – Монтана.
С оглед резултата по делото, според настоящия съд са присъдени
разноски съгласно чл.63д, ал.2 и ал.4 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021 г.) и на двете стрА..
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „В”
ООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител ПК, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от
ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), е присъдено
поискано чрез адв.Г. Д от АК - Монтана адвокатско възнаграждение във
въззивното производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. ПоискА.те
разноски от адв.Д от АК - Монтана са в размер на 440 (четиристотин
четиридесет) лева, които са присъдени, тъй като настоящия съд не установява
прекомерност, имайки предвид посоченото от ст. юрисконсулт КРЪСТЕВА
възражение за присъждане на минималния размер адвокатско
възнаграждение.
Като размер поискА.те разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл.18,
ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата, преди изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.).
Съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. - ДВ, бр.2 от 2009г., бр.28 от
2014г., изм. и доп., бр.84 от 2016г.; изм. с Решение № 9273 от 2016г. на ВАС
на РБ - бр.41 от 2017г., в сила от 23.05.2017г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС
2
на РБ - бр.45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г.; изм., бр.68 от 2020г., бр. 88 от
2022г. ) – „За процесуално представителство, защита и съдействие по дела с
определен интерес възнагражденията са следните: т.2. при интерес от 1000 до
10 000 лв. – 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв.; В случая интереса е
в размер на 3000 (три хиляди) лева, а не 1500 (хиляда петстотин) лева, който
размер е след изменение на НП с цитираното по – горе решение. При интерес
3000 (три хиляди) лева, минималния размер на адвокатското възнаграждение
при редакцията на чл.7, ал.2, т.2 от цитираната Наредба № 1 към момента на
договарянето му е именно 440 (четиристотин четиридесет) лева ( при интерес
от 1000 до 5000 лв. – 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.;), а след изм. ДВ,
бр.88/04.11.22г., този минимален размер адвокатско възнаграждение при
интерес 3000 (три хиляди) лева, се равнява на сумата 600 (шестстотин) лева.
Последната сума не е поискана от жалбоподателя чрез адв.Д от МАК, а е
поискана съответната по размер сума 440 (четиристотин четиридесет) лева,
съобразявайки редакцията на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1, преди изм. ДВ,
бр.88/04.11.2022г.
Предвид изложеното, настоящия съд намира, че НЕ следва да бъде
уважено искането за НАМАЛЯВАНЕ в полза на жалбоподателя на сумата 440
(четиристотин четиридесет) лева разноски за адвокатско възнаграждение,
защото е присъдено минимално предвиденото по размер съгласно Наредба №
1 от 09.07.2022г., преди изм. ДВ, бр.88/04.11.2022г.
С оглед на горното молбата на Директор Дирекция „ИТ” - Монтана за
допълване (изменение) на решението в частта, касаеща разноските е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Въз основа на гореизложеното и на основА.е чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН
вр. чл.143, ал.1 от АПК вр. с чл.144 от АПК вр. с чл.250 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за ДОПЪЛВАНЕ (ИЗМЕНЕНИЕ
ЧРЕЗ НАМАЛЯВАНЕ) на Решение № 246/25.11.2022г. по АНД № 741/2022г.
по описа на Районен съд - Монтана, в частта на присъденото адвокатско
възнаграждение в размер на 440 (четиристотин четиридесет) лева в полза на
жалбоподателя „В” ООД, ЕИК ХХХ, гр.Монтана, с управител ПК.
3
Решението може да се обжалва пред АС – Монтана в 14 - дневен срок
от съобщаването му на стрА.те, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4