№ 23
гр. Панагюрище , 11.06.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседА.е на осми юни, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Елисавета Радина Наказателно дело
частен характер № 20215230200097 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:50 часа се явиха:
Явява се непълнолетната тъжителка Р. АТ. Л., със своята майка АТ. Р.
Л. и с адв. В..
Явява се подсъдимият Г. Т. Г. лично и с адв. Р.К..
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. К.: Да се даде ход на делото
ПОДСЪДИМИЯТ: Да се гледа делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Сне се самоличността на подсъдимия:
Г. Т. Г., роден на 05.09.1966 г. в гр. *******, живущ в гр. Панагюрище,
българин, българско гражданство, със средно образовА.е, неженен, работещ,
неосъждан, с ЕГН: **********.
ПОДСЪДИМИЯТ: Наясно съм с правата си.
Съдът разясни правото на отвод.
Не се направиха отводи на съда и секретаря.
Съдът ДОКЛАДВА инкорпорирА.я в частната тъжбата граждански иск,
предявен от частния тъжител срещу подсъдимия за сума в размер на 1000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната
1
лихва от инкриминираната дата 09.04.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата
АДВ. В.: Поддържам заявения с тъжбата граждански иск.
АДВ. К.: Своевременно е предявен гражданския иск. Оспорвам същия.
Съдът намира, че не следва да приема депозирА.я с тъжбата граждански
иск. Съображенията са, че приоритет на наказателното преследване е
деянието, което е инкриминирано с обвинителния документ – в случая тъжба
и разглеждането на гражданския иск би затруднило изясняване на
обстоятелствата по отношение на него. За частния тъжител остава
необременената с ДТ възможност да отправи претенцията си пред
гражданския съд. По тези съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за приемане за съвместно
разглеждане в наказателния процес инкорпорирА.я в частната тъжба
граждански иск предявен от непълнолетната тъжителка Р. АТ. Л., със своята
майка АТ. Р. Л. срещу подсъдимия Г. Т. Г., за сума в размер от 1000 лв. -
неимуществени вреди, причинени от описаното в частната тъжба деяние,
ведно със законната лихва от датата на инкриминираното деяние – 09.04.2021
г. до окончателното изплащане на сумата.
Подсъдимият: Имената на родителите ми са Тодор Г. Иванов майка
Тодора Стефанова Иванова.
АДВ. В.: Поддържаме тъжбата, ведно с всички доказателствени искА.я.
Моля да допуснете двама свидетели. Първият свидетел е А.М., свидетел-
очевидец и малолетен свидетел В.С. – на 11 години, който също е присъствал
и присъства пред залата с майка си. Да се приеме представената преписка.
АДВ. К.: Оспорваме тъжбата. Същата е неоснователна. Да се приеме
преписката. Не се противопоставям на посочените свидетели от страна на
тъжителя. Водим свидетели, които са присъствали А.Д., на 13 години и В.И.,
също на 13 години. Други доказателства на този етап нямаме.
АДВ. В.: Не се противопоставям.
Съдът намира, че следва да допусне като свидетел А.М. и В.И., тъй като
това са двете лица, които са пълнолетни. Едва след изслушването на тези
2
свидетели, съдът ще прецени необходимостта от изслушване на малолетните
А.Д. и В.С., с оглед закрилата по отношение на малолетните лица, които се
разпитват като свидетели по Закона за закрила на детето.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като свидетели по делото А.М., В.И., А.Д. и В.С..
Сне самоличността на свидетелите:
А.А.М. на 19 г., българка, българска гражданка, омъжена , неосъждана,
без родствена връзка с Г.Г..
Предупредена за нак.отговорност по чл.290 от НК.
Свидетелката обеща да говори истината.
В.А.С. на 11 г., българин, български граждА.н, ученик в V-ти клас в ОУ
„Професор Марин Дринов“, със своята майка Н.И.Д. на 35 г., българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана.
А.П.Д. на 13 г., българин, български граждА.н, ученик в VІІ-ти клас в
ОУ „Професор Марин Дринов“, със своята майка Б.Г.Д. на 31 г., българка,
българска гражданка, омъжена, неосъждана.
В.П.И. на 13 г., българин, български граждА.н, ученик в VІІ-ми клас в
ОУ „Професор Марин Дринов“, със своята майка П.С.Я. на 33 г., българка,
българска гражданка, неомъжена, неосъждана.
В.И.: Г.Г. ми е дядо, но искам да бъда свидетел.
Съдът РАЗЯСНИ чл. 119 от НПК.
На малолетните свидетели бе разяснено, че следва да дават правдиви
показА.я.
Свидетелите напуснаха съдебната зала.
Съдът ДОКЛАДВА отговор от Г. Т. Г. по НЧХД № 97/2021 г.
Съдът ДОКЛАДВА постъпилите от РУ – Панагюрище материали по
преписка № 310000-2607/12.04.2021 г.
СтрА.те /поотделно/ - Да се приемат.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ПРИЕМА и ПРОЧИТА като писмени доказателства по делото отговор
от Г. Т. Г. и материалите по преписка № 310000-2607/12.04.2021 г. на РУ –
Панагюрище: Докладна записка от мл.експерт Д.Парушев от 15.04.2021 г.;
жалба от АТ. Р. Л. с вх. № 310000-2607 от 12.04.2021 г.; Обяснение от АТ. Р.
Л.; Обяснение от Г. Т. Г.; обяснение от А.А.М. и Протокол за
предупреждение от 12.04.2021 г.
СТРА.ТЕ (поотделно) - Нямаме искА.я.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДОКЛАДВАХА се основА.ята за образуване на делото.
Повереника: Няма да соча нови обстоятелства, извън заявените с
тъжбата.
ПОДСЪДИМИЯ Г. Т. Г.: Получил съм тъжбата. Разбирам обвинението.
На този ден излязох навън да разходя кучето си. Видях, че отдолу идват
децата. Бях изхвърлил преди това гумите от колата си до контейнера. Там ги
оставих, защото няма къде на друго място да ги изхвърля. Бяха доста деца.
Там имаше и други гуми и децата взеха моите гуми. Не един път там е идвала
пожарна и полиция, за да не направят пожар, защото ги палят, прескачат ги
така си играят. Аз им казах, да не пипат гумите, защото знам, че ги качват
горе над водоема, палят ги и прескачат. Другите деца оставиха гумите. Р. не
остави гумата. Аз започнах да дърпам гумите, защото ако питат на кой са
гумите, децата ще кажат, че са мои. Дърпах гумата на Р., защото тя не искаше
да ги остави. Мисля, че Р. носеше в ръката си една гума. Не искаше да я
остави, дърпах гумата, която тя държеше и я бутнах. С ръка в рамото я
бутнах, в лявото рамо. Взех гумата и я изхвърлих. Р., като я бутнах по рамото,
политна назад. Не е падала. Това беше само. Р. каза, че ще извика родителите
си. Аз казах, да ги извика, като вярвам, че те ще кажат същото, че ако запалят
гумите ще направят беля децата. Аз съм го казал с по-висок тон, защото съм
със слухов апарат. С двете уши чувам по малко. Тогава не носех апарата.
Мислех, че родителите ще ме защитят. Въпреки това, вечерта децата запалиха
гумите, идва и полиция.
Не съм удрял Р. по лицето. Мисля, че от другите деца никое не ме е
4
дърпало. Не си спомням.
СТРА.ТЕ (поотделно) - Нямаме повече въпроси.
В залата влиза св. А.М..
Свидетелката А.М.: Беше на 9-ти април тази година. А., брат му П.,
Валентин, Р., все мънички деца и аз събрахме се и отивахме на водоема да си
правим мохабет. Да ама ни видя чичо Г. и започна да ни се кара и да взима
гумите от нас. Бяхме си намерили гумите на поляната, бяха до контейнера
гумите и ние ги взехме и отивахме на водоема. Р. беше взела гума.
Четиримата държахме всеки по една гума. Чичо Г. започна да ни се кара, да
оставим гумите. Р. каза, че няма да ги оставим, че ще идем и ще седнем на
тях. Ние не сме искали да палим гумите, а искахме да седим на тях. Казахме
на чичо Г., че ще седим на гумите, той обаче явно се ядоса, защото ние не
искахме да ги оставим. Той каза на Р. да остави гумата. Тя каза, че няма да я
остави. Той се обърна към Р. да остави гумата и каза, че не го е страх от
родителите й и ще я набие. Р. не остави гумата и той я удари. Той й удари
шамар на лявата буза. Аз се опитах да му хвана ръката, но не можах. Той се
опита и посегна втори път да я удари, но аз го хванах, а В. дръпна Р., за да не
я удари пак. Р. после си отиде у тях. Разплака се. Бузата й беше червена. Ако
не беше толкова едра, можеше и да падне от този шамар.
Други възрастни хора, освен чичо Г. нямаше.
Не мога да кажа чичо Г. с коя ръка удари Р.. В напрежението и в
пА.ката – не мога да кажа, но видях, че я удари по лявата буза. Р. и чичо Г.
бяха един срещу друг, а аз бях до нея, като се падах между тях, но встрА.. Той
не се е опитвал да издърпа гумата от ръцете на Р.. Той започна да ръкомаха с
ръцете и да казва, че не го е страх от родителите й и ще го набие. Чичо Г. като
я удари първия път тя отстъпи назад. Много ясно, че тя ще се изплаши. Тя е
дете. Още веднага заплаха. Изплаши се, нормално е. Когато чичо Г. се опита
да я удари втори път, тя беше там, не си беше тръгнала.
Р. си отиде разплакана в къщи и е казала на родителите си. Р. се прибра
вкъщи, а ние се разотидохме. Валентин е внук на чичо Г.. Всички се
разбрахме, че искаме да идем на водоема. Аз и Р. сме най-големи. Често се
събираме тази група. Няма от нашата групичка някой, който другите да
слушат и да му се подчиняват.
Друг път не е имало случай чичо Г. да ни се кара. Аз го познавам и го
5
поздравявам. Чичо Г. е пастор и аз съм ходила в неговата църква. Бих
продължила да го поздравявам.
СТРА.ТЕ (поотделно) - Нямаме повече въпроси.
Съдебното заседА.е продължи в 13,00 часа с явяването на ИДПС Дудов
за изслушване на малолетните свидетели.
В залата се явява г-н Д.Л.Д., 49 г., българин, български граждА.н,
женен, неосъждан, работещ, с висше педагогическо образовА.е.
В залата влиза св. В.С. със своята майка Ненка Димова.
Св. В.С.: Ако ме питате сега дали е светло или тъмно, трябва да кажа, че
е светло.
Беше на 9-ти април. Просто запомних датата. Бяхме, аз, кака Р., кака А.,
А., П. и В.. Това бяхме. Решихме да идем да вземе гуми и да ги занесем на
водоема. На гумите сядахме и си говорехме. Имаше други деца, които са
палили гуми там, но ние не. Тези гуми ги намерихме на сметище. Имаше
четири гуми. Като отидохме при гумите нямаше никоя. Бяхме само ние,
децата. Всеки от нас взе по една гума. Никой не дойде да ни направи
забележка, че вземаме гумите. Тръгнахме с тях. Дядо Г. ни видя, че минаваме
с гумите и ни спря пред неговия дом. Каза да оставим гумите. На всички каза
да оставим гумите. Само аз не носех гума. По-големите бяха взели по една. Те
първоначално не оставиха гумите. Никой не остави гумата си. След това дядо
Г. взе гумата от Р.. Дядо Г. каза преди това на Р. да остави гумата. Тя не я
остави и той след това той просто взе гумата и я остави до контейнера. Р.
отиде и взе пак гумата и тогава дядо Г. пак й каза да я остави, но тя му каза,
че няма да я остави. Дядо Г. замахна да я побутне към рамото. Успя малко да
я бутне. Р. малко залитна назад. А. хвана ръката на дядо Г., а аз издърпах кака
Р. назад. След това оставихме гумите и отидохме да си играем. Р. се прибра.
Аз познавам дядо Г., защото неговата жена е сестра на моя дядо.
Не съм видял някой да удря Р. по лицето.
От момента, в който дойде дядо Г., аз не съм гледал през цялото време
към него. Видях само побутването. Аз дръпнах Р., за да не я удари дядо Г.. Аз
си помислих, че ще я удари. Той само я побутна преди това.
Нямам представа от колко минути говоря сега пред Вас.
6
Р. не е заплакала и не е казала нищо, след като дядо Г. я побутна. Дядо
Г. каза, че не го е страх от никой.
Нямаме си главатар на групичката. По-големите – Р. и А. ни предлагат
определени неща и ако им откажем, само те ходят, но те сне са ни главатарки.
Там беше и В.. Той е внук на дядо Г..
След като Р. си тръгна, ние останалите тръгнахме към поляната. В. също
дойде с нас. Р. не дойде с нас. Тя се прибра. На В. никой не му е казвал той да
не идва с нас.
СтрА.те (поотделно) : Нямаме повече въпроси.
В залата влиза свидетелят А.Д. със своята майка Б.Д..
А.П.Д.: Аз познавам дядо Г.. Той е пастор. Аз не ходя в неговата
църква. Аз играя с Р., А., с Валентин.
Бяхме се събР. аз, А., В., Р. и В.. Имаше и още деца с нас – Рад,
Стилиян, Петър и още много други, но не ги помня. Беше и брат ми П. П.Д..
Обикаляхме и видяхме едни гуми до контейнера. Взехме ги. Гумите бяха 3
или 4. Взехме ги да ги палим. Не е опасно да ги палим. Друг път сме палили
гуми на водоема. Не е идвала полиция. Пожарната идваше и горските ни
гонеха. Ние взехме гумите и тръгнахме към водоема, за да ги палим. Дядо Г.
излезе и каза да оставим гумите, защото знае, че ще ги палим. Аз оставих
гумата и я оставих. Всички носеха по една гума. Аз бях взел една гума. Р.
имаше гума. А. не носеше гума. В. носеше гума и П., брат ми – също. Ние
оставихме другите гумите си, но само Р. не остави своята гума. Чичо Г.
започна да дърпа гумата от Р.. Тя не я пускаше. Дърпаха я, накрая Р. я пусна.
Дядо Г. каза че няма да палим гумите. Р. му каза, да върви да си ляга и, че
няма той да ни казва какво да правим. После дядо Г. бутна Р. по рамото,
лекичко. Р. тръгна назад от бутането, но А. я хвана. Той я бутна лекичко.
Никой не е хващал дядо Г..
Р. каза на дядо Г., че ще извика родителите си, а той каза да ги извика и
„Да видя какво ще ми направят“. Р. тръгна да вика родителите си. Не съм
видял Р. да плаче. Не съм видял дядо Г. да замахва към друга част на тялото й
и да я удря. Аз през цялото време гледах към тях. Р. тръгна да вика
родителите си, но аз и В. я спряхме. Щеше да влезе у тях, но ние я спряхме.
Ние я спряхме точно пред дома й, като през това време ходехме с нея до там.
7
Казахме й да не ги вика, за да не стават разправии. Тя ни послуша. До дома на
Р. отидохме аз и В., ние я последвахме и я убеждавахме да не казва на майка
й и баща й. Тя не влезе у тях и всички деца отидохме другаде. Те другите не
дойдоха до дома на Р.. Бяха по настрА., но ни видяха, когато ние с В. и Р. се
връщахме от дома на Р. и дойдоха при нас. Тръгвахме към долната улица и
В., който е отвън сега, Р. го гонеше и не искаше да е при нас. Казваше му да
отива при дядо му Г., да си лягат. Р. мислеше, че и той не искаше да взимаме
гумите. В. каза, че ще дойде. Той искаше да дойде с нас, а тя постоянно го
връщаше. После на него му писна и той си тръгна. Ние отидохме на една
площадка и останахме там. Това беше.
Ходих на гости на Р.. Майка й ме беше извикала след случая. Като
отидох у тях майка й ми каза да кажа, че са я ударили Р.. Аз си замълчах, а
майка й ми каза, че не е хубаво, защото сме от една махала. Аз казаха на
майката на Р., че дядо Г. само е бутнал Р.. Тя ми каза, че понеже общувам с
техните деца, да не се намразим. Аз видях само, че дядо Г. бутна Р.. Не я е
удрял. Не съм казал на майката на Р., че дядо Г. я е бутнал. Казах, че са се
каР. за гумата. Майката на Р. ми каза да кажа тук, че са се каР.. Казах на
майката на Р., че съм видял как дядо Г. е бутнал Р., но не я е удрял. Тогава тя
ми каза да кажа, че той я е удрял.
Аз съм ходил при адвокат (сочи адв. К.). Отидохме на другата сутрин.
Те ме извикаха у тях да ме питат дали са ме водили при адвокат и аз казах, че
са ме водили.
Когато отидох в кантората на адвоката само ме изслушваха. Не са
искали от мен да лъжа. Казаха ми да разкажа това, което съм видял.
Адвокатът ми каза да разкажа това, което съм видял.
Дядо Г. взе гумата, Р. се ядоса и му каза: „Върви си лягай“. Той каза:
„Момиче, ти нямаш никакво възпитА.е“ и я бутна.
Р. и майка й ме извикаха у тях и ме разпитваха. Аз не съм им казвал, че
съм ходил при адвокат. Майката на Р. ми каза „Кажи там пред съда, че са я
ударили, че дядо Г. е ударил Р.“ . Така да кажа. Аз казах у тях, че съм видял
само че дядо Г. я бутна и тогава тя ми каза: „Няма да кажеш така. Ще кажеш,
че я е ударил“. Когато бях у Р., там бяха майка й, Р. и сестрата на Р.. Те
всичките присъстваха на този разговор. Това, което разказах е това, което съм
видял.
8
СтрА.те (поотделно) Нямаме повече въпроси.
В залата влиза свидетелят В.И. със своята майка Павлина Янкова.
В.И.: Г. Т. Г. ми е дядо. Той е баща на моята майка. Ще разкажа какво се
случи.
Кака Р. беше дала идеята да идем да запалим гуми. Бяхме аз, В., кака Р.,
А., А. и сигурно може би още четири деца. Тогава нямаше какво да правим и
тръгнахме нагоре. Живеем на едно баирче. Тогава дядо изведе кучето навън.
Дядо ни видя, че идваме и тогава преди да изляза бяхме изхвърлили едни
гуми. Кака Р. каза да вземем и тази гума да я палим. Дядо каза Оставете
гумите. Няма да ги палите. Кака Р. тогава отказа и оттам стана кавгата. Аз
държах гума. Мисля, че и В. държеше гума. Не мога да си спомня за А. дали
държеше гума. Взехме към 5-6 гуми. Дядо се сети, че ще ги караме нагоре да
ги палим. Каза да оставим гумите и всички ги оставихме, само кака Р. отказа
да я остави. Дядо посегна да вземе гумата, тя отказа. Оттам стана кавгата. Той
каза остави гумата, а тя „Не си ми никакъв, та да ми казваш“ Те започнаха да
дърпат гумата – дядо от едната страна, а кака Р. от другата страна. Дядо
казваше на Р. да остави гумата. Дядо ми вместо да я дари я бутна за рамото,
защото видя, че тя няма да остави гумата. Р. си тръгна и дори после пак
запалиха гумите. Аз и един приятел отидохме към големия паметник, а те
запалиха гумите. Като спря кавгата кака Р. започна да ме обижда, че съм
набожен, че вярвам в господ, дядо ми бил пастор. Аз не отговорих.замълчах
си. Чак като спря кавгата и всичко утихна, аз изчезнах оттам. Мисля, че Р.
заплака, но не съм сигурен. Р. мислеше да иде у тях да каже какво е станало,
но приятелите ми – В. и А. казаха да не отива, за да не стане по-голяма
кавгата. Аз и Р. сме в съседни къщи. Р. не влезе у тях за да каже на
родителите си. Дядо тогава се прибра, защото видя, че няма смисъл. Тогава те
взеха гумите и отидоха да ги запалят. Тогава ако не се лъжа, тръгна пожар
към гората. Аз не отидох с тях, защото видях, че не съм им приятен. Кака Р.
не ме искаше в групата си. Ние с нея сме роднини. Аз сега не говоря с Р.. С В.
си говоря. С А. рядко се засичаме и заради това не говоря с нея. С А. си
говорим. А. не ми е споменавал, че е ходил у Р. след този случай.
АДВ. К.: Моля да допуснете до разпит П. Дидов, който също е
присъствал.
АДВ. В.: Не възразявам.
9
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА като свидетел П. П.Д..
В залата влиза свидетелят П. П.Д. и майката Б.Г.Д..
П. П.Д. на 11 г., българин, български граждА.н, ученик в 4-ти клас в ОУ
„Професор Марин Дринов“.
На свидетеля бе разяснено, че следва да дава правдиви показА.я.
П. П.Д.: Разбирам, че е необходимо ако ме питате дали е светло или
тъмно да кажа че сега е светло, защото сега е светло.
Ходил съм да палим гуми. Ходил съм с по-големите – те палят. В. К. и
други. Не съм казвал в полицията, че палят гуми. Веднъж един джип на
горските дойде там. Аз няма да паля гуми.
Веднъж ходихме да взимаме гуми. Не видях всичко какво стана.
Аз бях малко по-назад от тези, дето отидоха да взимат гумите. Напред
бяха батко А., той ми е брат, В. беше, А. и Р. бяха. В. също беше. Те взеха
гумите. Р. взе едната гума. Другата гума не знам кой я взе. И други деца
носеха гуми. Много гуми – 5-6 гуми бяха. Носехме ги към водоема, към кв.
„Боовец“. Отидохме малко по-нагоре и ги запалихме. Преди това, преди да
тръгнем, дядо Г. излезе пред тях, пред къщата си. Той разхождаше едно куче –
пинчер. Казва се Сара. Дядо Г. видя, че Р. взе гумите. Той видя, че Р. взе
точно гумите, които бяха до казана, а те май са негови. Р. взе една гума и той
й каза да я остави. Р. каза, нещо такова – че не може. Дядо Г. я бутна
(свидетелят показва блъскане по рамото с ръка). Той я блъсна по рамото. Те
дърпаха гумата. Р. от едната страна, той – от другата. Дядо Г. блъсна Р., А. и
В. отдръпнаха Р. да не се карат. Р. не падна като я блъсна дядо Г.. Р. каза, че
ще иде у тях да викне родителите си, а дядо Г. каза, че като ги викне какво.
После тръгнахме нагоре и запалихме гумите. Бяхме на поляната. Р. беше при
запалване на гумите. Дойдоха горските и казаха да не палим гумите, но после
се мина един час и пак отидохме там и ги запалихме. Не сме скарА. с Р..
Миналия път беше пред нас и чоплихме семки. А. ми каза, че е ходил в дома
на Р. и леля Наска му е казала да каже, че дядо Г. е ударил Р.. А. не е виждал
дядо Гунди да удря Р. – той ми каза. Ние бяхме всички там. Дядо Г. я бутна.
СтрА.те (поотделно): Нямаме повече въпроси към свидетеля.
10
СтрА.те (поотделно): Нямаме нови искА.я.
Съдът счита, че следва да изясни обстоятелства по делото, а именно
подаван ли е сигнал до РУ Панагюрище и ДГС Панагюрище за
нерегламентиран палеж на излезли от употреба автомобилни гуми на 9.4.2021
г. в землището на гр. Панагюрище, отзовавал ли се е контролен орган на този
сигнал и какви са били констатациите на място.
Следва да бъде изслушана СМЕ, която е задължителна в хипотезата на
чл. 144, ал.2, т.2 от НПК относно характера на телесната повреда, като вещото
лице е необходимо да има предвид събрА.те до момента доказателства за да
определи вида и характера на инкриминираното с тъжбата телесно увреждане
и на това, за което се съдържа информация в тях, както и мехА.зма на
неговото причиняване.
С оглед горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА да бъде изискана информация от РУ Панагюрище и
ДГС Панагюрище в горния смисъл.
ДОПУСКА изслушването на СМЕ от съдебен лекар – д-р П.М., който да
отговори на поставената в мотивите към определението задача.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за внасяне от страна на тъжителя в размер на 200
лв., които да бъдат внесени в 7-дневен срок, считано от днес.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 22.06.2021 г. – 10,15 часа, за която
дата и час стрА.те са уведомени. Да се призове вещото лице, като на същото
на ел.поща бъде изпратен препис от тъжбата и протокола от настоящото
съдебно заседА.е.
Протокола изготвен в съдебно заседА.е, което приключи в 14,20 часа.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
Секретар: _______________________
11