№ 1250
гр. Пловдив, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев
Мирела Г. Чипова
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20225300501679 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба на „Профи кредит България“
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България“
№49, бл.53Е, вх.В, ЕИК *********, чрез пълномощника му юрк. Г. П.,
против Решение №1025 от 27.03.2022г., постановено по гр.д. №4040/2021г.
по описа на Районен съд- Пловдив, 4-ти гр.с., в частта му, с която са били
отхвърлени исковете на дружеството за признаване за установено, че П.
Н. Г., ЕГН **********, му дължи разликата над уважения размер от
1596,40 лв. до пълния предявен размер от 2280,47 лв., представляваща
главница по договор за потребителски кредит №30034923881 от
07.02.2019г., ведно със законната лихва върху нея от 24.11.2020г. до
окончателното й заплащане, както и сумата от 829,24 лв.- възнаградителна
лихва за периода 15.09.2019г.-01.10.2020г. В жалбата се излагат доводи
за неправилност на решението в посочените му обжалвани части, с които
исковете са били отхвърлени, като се иска отмяната му в посочените
части и уважаване на претенциите за главница и възнаградителна лихва
в пълните им предявени размери.
1
Не е постъпил е отговор на въззивната жалба от ответната страна
по нея- П. Н. Г., ЕГН **********.
Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди
възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да
обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява
процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че
същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно
разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена
правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по
правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК във връзка с чл.240, ал.1 и ал.2 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.9 от ЗПК, като ищецът „Профи кредит
България“ ЕООД иска постановяване на решение, с което да се признае за
установено, че ответникът П. Н. Г. му дължи сумите от 2280,47 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит
№30034923881 от 07.02.2019г., ведно със законната лихва върху нея от
24.11.2020г. до окончателното й заплащане; 829,24 лв.- възнаградителна
лихва за периода 15.09.2019г.-01.10.2020г. 2698,53 лв.- възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги; 398,86 лв.- лихва за забава за
периода 16.04.2019г.-02.10.2020г.; 83,96 лв.- законна лихва за периода
02.10.2020г.-23.11.2020г., за които суми е била издадена Заповед №261877
от 26.11.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№15489/2020г. по описа на Районен съд- Пловдив. С
обжалваното решение съдът е приел, че договорът за потребителски
кредит, на които ищецът основава вземанията си, е недействителен
2
съгласно чл.22 от ЗПК поради нарушаване на изискването на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК, поради което след отчитане на извършените от
кредитополучателя плащания е уважил частично- за сумата от 1596,40
лв. само иска за главницата, като го е отхвърлил за разликата над
уважения размер до пълния му предявен такъв от 2280,47 лв. Отхвърлил
е останалите предявени от ищеца претенции за възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги, възнаградителна лихва и лихва за
забава. В частите му за уважаване на претенцията за главницата и за
отхвърляне на исковете за установяване на дължимост на възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги и лихва за забава решението не е
обжалвано от страните и е влязло в сила. Пред въззивната инстация
спорът е висящ само относно претенцията за главница за разликата над
уважения размер от 1596,40 лв. до пълния й предявен такъв от 2280,47
лв., както и относно претенцията за възнаградителна лихва.
От фактическа страна по делото се установява от писмените
доказателства, че на 07.02.2019г. между ищцовото дружество, като
кредитодател, и ответницата, в качеството й на кредитополучател, е бил
сключен договор за потребителски кредит №30034923881/ 07.02.2019г.,
съгласно който ищецът е предоставил на ответницата сумата от 2500 лв.
за срок от 24 месеца, при посочени в договора годишен лихвен процент-
38,30%, годишен процент на разходите- 44,84%, дължима сума по кредита-
3616,44 лв. Към договора е сключено споразумение за предоставяне на
закупен пакет от допълнителни услуги, по което е уговорено
възнаграждение в размер на 3093,24 лв. От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че ответницата е
заплатила на ищцовото дружество по договора сума в общ размер от
903,60 лв. В отговора на исковата молба ответницата е признала
дължимостта на получената главница по договора след приспадане на
извършените от нея плащания, като е оспорила останалите претенции.
Съгласно задължителните указания, дадени в Тълкувателно
решение №1/2020 от 27.04.2022г. на ОСГТК на ВКС съдът е длъжен да се
произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, и
без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността
произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
3
Настоящият състав на съда споделя изводите на първоинстанционния
съд за недействителност на процесния договор за потребителски кредит,
на който ищецът основава претендираните вземания. Съгласно
разпоредбата на чл.22 от ЗПК когато не са спазени изискванията на
посочените в нормата разпоредби, сред които са и тези на чл.11, ал.1,
т.10 от ЗПК за посочване на годишния процент на разходите по кредита,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая, видно от договора, в него е посочен годишен процент на
разходите /ГПР/- 44,84%, като в чл.5.2 от общите условия към договора,
подписани от страните, са посочени взетите предвид допускания при
изчисляването му, поради което договорът формално отговаря на
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Размерът на посочения в
договора ГПР обаче не съответства на действителния такъв съобразно
поетите от потребителя задължения. Съгласно разпоредбата на чл.19,
ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1,
т.1 от ДР на ЗПК "общ разход по кредита за потребителя" са всички
разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение
за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит. Видно от представения по делото
договор за кредит, кредитополучателят се е задължил да заплати
възнаграждение за пакет допълнителни услуги /приоритетно разглеждане
и изплащане на кредита, възможност за отлагане или намаляване на
определен брой погасителни вноски и за смяна на дата на падеж, улеснена
процедура за получаване на допълнителни парични средства/, което се
начислява и заплаща заедно с месечните вноски по кредита. По делото се
установява от съдържанието на договора, а и по това няма спор между
страните, че размерът на посоченото възнаграждение не е включен в
посочения в договора годишен процент на разходите по кредита, въпреки
4
че разходите за заплащането му са пряко свързани с договора за кредит и
съобразно императивните разпоредби на чл.19, ал.1 от ЗПК и §1, т.1 от
ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляването му.
Предвид горното посоченият в договора годишен процент на разходите
не съответства на действителния такъв, определен съгласно чл.19, ал.1 от
ЗПК и изразяващ общите разходи по кредита, а освен това е нарушена
разпоредбата на чл.19, ал.4 от ЗПК, предвиждаща че годишният процент
на разходите по кредита не може да бъде по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения. Предвид неточното
посочване на ГПР в договора за кредит потребителят е бил въведен в
заблуждение относно действителната му цена, което следва да се окачестви
като нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6,
параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО. Според настоящия състав на съда
посочването в договора за кредит на годишен процент на разходите,
различен от действителния такъв, противоречи на разпоредбата на чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК, поради което следва да се приеме, че договорът за
кредит не съдържа посочване на годишния процент на разходите по
кредита и не отговаря на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което
съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК води до неговата
недействителност. Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК при
недействителност на договора за потребителски кредит потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Предвид горното ищецът има право да
претендира от ответницата връщане само на предоставената главница по
кредита, а претенцията му за заплащане на възнаградителна лихва е
неоснователна и следва да се отхвърли. От заключението на приетата по
делото съдебно- счетоводна експертиза се установява, че по процесния
договор за кредит ответницата е заплатила на ищцовото дружество
сумата от общо 903,60 лв., с които следва да се приеме, че е заплатила
частично задължението си за връщане на главницата по кредита, от която
незаплатена е останала сума в размер на 1596,40 лв., до който размер
следва да се уважи претенцията за главница, като за разликата над тази
сума до пълния размер на претенцията от 2280,47 лв. искът следва да се
отхвърли. С оглед изричната разпоредба на чл.23 от ЗПК
обстоятелството, че ищецът основава тази претенция на сключения
5
договор за кредит, не може да съставлява пречка за присъждане на
сумата при направен в хода на делото извод за недействителност на
същия. Целта на разпоредбата на чл.23 от ЗПК е да уреди отношенията
между страните по договора за потребителски кредит при
недействителност на последния, включително като намери приложение по
предявен от кредитора срещу длъжника иск, основаващ се на сключения
договор, тъй като въпросът за недействителността на договора обичайно
възниква и се разглежда именно в производството по такъв иск. В
противен случай самостоятелното съществуване на разпоредбата в ЗПК би
било безпредметно, тъй като същата възпроизвежда общите правила на
чл.34 и чл.55, ал.1 от ЗЗД, които биха могли да намерят приложение.
Предвид горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №1025 от 27.03.2022г., постановено по гр.д.
№4040/2021г. по описа на Районен съд- Пловдив, 4-ти гр.с., в частта му, с
която са били отхвърлени исковете на „Профи кредит България“ ЕООД за
признаване за установено, че П. Н. Г., ЕГН **********, му дължи
разликата над уважения размер от 1596,40 лв. до пълния предявен размер
от 2280,47 лв., представляваща главница по договор за потребителски
кредит №30034923881 от 07.02.2019г., ведно със законната лихва върху
нея от 24.11.2020г. до окончателното й заплащане, както и сумата от
829,24 лв.- възнаградителна лихва за периода 15.09.2019г.-01.10.2020г.
В необжалваната му част решението е влязло в сила.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6