№ 65
гр. Велико Търново , 23.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
при участието на секретаря МИЛЕНА С. ГУШЕВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
търговско дело № 20204001000407 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение № 279 от 27.07.2020г. по гр.д. № 456/ 2019г. по описа на
Русенски окръжен съд, е осъден ЗК „Лев инс“ АД-гр.София да заплати на С.
О. Ю. от с.Семерджиево, обл.Русе, сумата 40000 лв. , представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 31.07.2018г., сумата в
размер на 8023,74 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото ПТП, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2019г. до
окончателното изплащане. Отхвърлен е искът за неимуществени вреди за
разликата от 40000лв. до 70000лв.Осъден е С.Ю. да заплати на ЗК „Лев инс“
АД разноски по делото в размер на 322 лв.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от С.Ю. чрез
пълномощника адв.Цв.И., срещу решението на РОС в частта, с която е
отхвърлен предявеният иск за обезщетение за неимуществени вреди, и в
частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски за
1
адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е присъдил този размер на
обезщетението, тъй като неправилно е приел, че процентът на съпричиняване
от страна на Ю. е 20%, като счита този процент за прекомерен. Освен това
съдът не бил определил какъв е размерът на обезщетението, от който след
като се приспаднат 20%, му е определил недостатъчната да възмезди
преживяните от него болки и страдания сума от 40000лв., още повече, че
самият застраховател предложил на Ю. да му заплати обезщетение в размер
на 50000лв. Счита, че така определеният размер е несправедлив и същият не
отговаря на обективно установеното състояние на ищеца чрез събраните
гласни доказателства и медицинска документация. Счита, че неправилно
съдът е оставил без уважение и искането за присъждане на
адв.възнаграждение, като не е взел предвид, че е налице договор за правна
помощ между Ю. и адв.Цв.И., съгласно който е уговорено
адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА.Моли въззивният съд да отмени
решението на РОС в обжалваната част и да уважи предявения иск в размер
на 70000лв. Претендира разноски за адв.възнаграждение по чл.38 ал.1 от ЗА в
размер на 2630 лв., ведно с ДДС, или общо 3156 лв.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по нея ЗК „Лев инс“ АД-гр.София. Счита същата за
неоснователна по изложени за това доводи и моли да бъде оставена без
уважение.
В законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от ЗК „Лев
инс“ АД-гр.София, чрез пълномощника адв.Т.Петров, срещу решението на
РОС в частта, с която е уважен предявеният иск за размера над 25000лв. до
40000лв., и в частта за разноските. Счита, че решението в обжалваната част е
неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи. Счита, че
първоинстационният съд неправилно е определил размера на обезщетението,
като е занижил процента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Ю.. Счита, че същият следва да се определи на 50%, тъй като
непосредствено прези инцидента Ю. не е точел фактори, повишаващи риска
от ПТП-тъмна част от денонощието, мокра пътна настилка, превишена
скорост-130 км/ч, като въпреки това не е поставил обезопасителния колан.
2
Счита и че определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди е
завишен, прекомерен е и не е съобразен принципът на справедливостта. Не
били съобразени присъдени размери на обезщетенията от съдилищата за
сходни случаи към посочения период на застрахователното събитие, не
кореспондирал на фактите, установяващи естеството и проявлението на
получените травми. Не били посочени мотиви защо е определен такъв
процент на съпричиняване. Решението било постановено в отклонение от
задължителната практика, обективирана в Постановление № 4/ 1968г. на
Пленума на ВС, досежно принципа на справедливостта. Моли въззивният съд
да отмени решението на РОС в обжалваната част и да отхвърли предявения
иск за размера над 25000лв. Претендира разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника по нея С.Ю. чрез адв.Цв.И.. Счита същата за неоснователна по
изложени за това доводи и моли да бъде оставена без уважение.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбите оплаквания, становищата
на ответниците по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното :
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението в обжалваните части е правилно и
законосъобразно.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
3
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно основателността и
доказаността на предявения иск до размера на сумата 40000 лв.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя Ю., съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че неправилно първоинстанционният съд е присъдил
този размер на обезщетението, тъй като същият не отговаря на обективно
установеното състояние на ищеца, както и на критериите за справедливост, е
неоснователно. Чрез заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, изцяло
възприета от съда, е обективно установено състоянието на ищеца Ю. на база
приложената медицинска документация-счупване на дясна раменна кост,
наложило метална остеосинтеза, увреждане на десния лъчев нерв, с пареза;
субтрохантерно счупване на лява бедрена кост, наложило метална
остеосинтеза, охлузвания на предна коремна стена вляво, хипостаза на белите
дробове, следа от удар в областта на главата. Действително, както е посочено
от вещите лица, установената хипостаза на белите дробове е усложнение , но
тези белодробни промени са отзвучали по време на болничното лечение.
Увреждането на лъчевия нерв на ръката е също усложнение, като те са
продължавали и в края на 2018г., но няма данни за развитието на процеса
/към момента на изготвяне на експертизата-м.март 2020г./ и до каква степен е
налице възстановяване на функцията. Експертите са посочили и че е било
налице трайно затрудняване движението на десния горен крайник за срок
повече от тридесет дни и трайно затруднение движението на ляв долен
крайник за срок повече от тридесет дни. Посочили са и че нормалният
оздравителен период при такова чупване на раменната кост е около пет-шест
месеца за физически труд и от три до пет месеца за нефизически труд, а по
отношение на бедрената кост нормалният възстановителен период е около
осем до десет-дванадесет месеца за физически труд и до осем-девет месеца за
нефизически труд, както и че няма данни за възникнали усложнения в хода на
възстановителния период. От показанията на св.М.Джандемиров, брат на
ищеца, се установява, че същият имал силни болки и около месец и половина
след операциите на двата крайника, извършени едновременно около 10 дни
след инцидента, не можел да се обслужва сам, бил на инвалидна количка,
4
след което два месеца бил с патерици, и после започнал да се придвижва и
без тях. Все още бил стресиран и уплашен, станал много нервен, имал страх
да се придвижва с автомобил, ползвал вече колело. И до момента
продължавал да накуцва и не вдигал тежко, защото имал скъсан нерв, който
не бил възстановен. В такава насока са и показанията на св.С.Кантарова,
майка на ищеца. Предвид на това, и в съответствие с разпоредбата на чл.52
от ЗЗД първоинстанционният съд правилно е определил размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50000лв.
Правилно първоинстанционният съд е определил и размера на процента на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Ю.-20%, поради това, че
същият е бил без поставен обезопасителен колан. Този извод се налага
предвид установеното от вещите лица относно получените травми при ПТП,
скоростта на движение на автомобила преди и по време на ПТП, и механизма
на настъпване на ПТП-първият удар на автомобила е в крайпътно дърво, като
ударът е в предната странично-лява част, при който е настъпило заради
възникналото ускорение движение на тялото на Ю. наляво във вътрешната
част на автомобила, при което е получил уврежданията в лявата част на
тялото-счупване на бедрената кост и уврежданията по корема; след този удар
е настъпило ротационно движение на автомобила, последвал втори удар в
дърво в дясната странична част на превозното средство, довело до движение
на телата на водача и пътника надясно, при което Ю. е получил счупването на
дясната раменна кост. йто е настъпила респективно-на получените травми
при ПТП, както и предвид скоростта на движение на автомобила преди и по
време на ПТП. Както посочват експертите в заключението си, при използване
на предпазен колан се ограничава движението на тялото предимно напред и
нагоре и е трудно да се изключи в случая получаването на установените
травми, но при всички случаи използването на предпазния колан може да
промени вида и интензитета на травмите.
По направените оплаквания от жалбоподателя ЗК „Лев инс“ АД-
гр.София, съдът намира същите за неоснователни. Оплакването, че
обжалваният съдебен акт е в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД,
тъй като определеният размер на обезщетението е завишен и несъобразен с
принципа на справедливостта, е неоснователно. При определяне размера на
обезщетението съдът е спазил принципа на справедливост, визиран в
5
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, като е взел предвид и обсъдил всички
релевантни обстоятелства в тяхната конкретика-вид, характер и степен на
уврежданията, получени от Ю., период на тяхното проявление,
продължителност и интензивност на претърпените болки и страдания,
препятстването на нормалния живот на пострадалия, възрастта му,
обективното му здравословно състояние към настоящия момент, датата на
настъпване на увреждането и икономическата конюнктура в страната към
този момент, съобразно указанията, дадени с Постановление № 4/ 68г. и
Постановление № 17/ 63 г. на Пленума на ВС, като се е съобразил и със
съдебната практика в сходни случаи. При определяне размера на
обезщетението, първоинстанционният съд е отчел всички посочени
релевантни обстоятелства, поради което присъденото от него обезщетение е в
правилно определен размер, съответстващ на получените от ищеца при
процесното ПТП травми. Правилно, предвид изложените по-горе доводи, е
определен и процентът на съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на Ю..
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявеният иск е
основателен и доказан в така определения от първоинстанционния съд размер
от 40000 лв.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбите пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото разноски не следва да бъдат
присъждани.
С жалбата си жалбоподателят Ю. е атакувал решението на РОС и в
частта, с която не е уважено искането за присъждане на разноски за
адв.възнаграждение по чл.38 от Закона за адвокатурата, и се прави искане за
присъждане на такова, предвид наличието на договор за правна помощ и
съдействие между Ю. и адв.Цв.И.. Настоящата инстанция счита, че така
посоченото в жалбата и направено искане представлява по характера си молба
по чл.248 от ГПК за изменение на решението в частта за разноските, по
което следва да се произнесе първоинстанционният съд. Това налага
изпращане на делото на ОС-Русе за произнасяне по молбата по чл.248 ГПК,
обективирана във въззивната жалба на Ю..
6
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 279 от 27.07.2020г. по гр.д. № 456/ 2019г. по
описа на Русенски окръжен съд в обжалваните части.
ИЗПРАЩА делото на ОС-Русе за произнасяне по молбата на С.Ю. по
чл.248 ГПК, обективирана във въззивната му жалба с № 260513 от
03.09.2020г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7