№ 74
гр. Кърджали, 28.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, І СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Мариана Гунчева
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Мариана Гунчева Гражданско дело №
20235140101826 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 124, по чл. 224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Х. А. Ю., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. Кърджали, ****, против „Термал Интернейшънъл“ ООД
– гр. Кърджали, с ЕИК: 10863422 седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул.
„Язовирска“, № 2 представлявано от управителите Б.М.н и Г.Д., за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата от 18 317,16 лв., представляваща неплатени трудови
възнаграждения в периода от месец .01.2022г. до месец .04.2022г., сумата от 9783,05 лв.,
представляваща обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021
г. и 2022 г. и сумата от 5 462,70 лв., представляваща сборът от изтеклите мораторни лихви за
забава върху неизплатените трудови възнаграждения и обезщетение, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им плащане.
Ищецът твърди, че е работил в „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. Кърджали на
длъжност „о.п. с основно трудово възнаграждение в размер на 5 132,00 лв., въз основа на
безсрочен трудов договор *****/12.10.2009 г. Сочи, че последното не му е заплащало
полагащото му се трудово възнаграждение за месеците януари, февруари, март и април от
2022 г., като останалото му дължимо нетно възнаграждение за тези месеци е възлизало,
съответно за м. януари - 4 579,29 лв., м. февруари - 4 579,29 лв., м. март - 4 579,29 лв. и м.
април 2022 г.- 4 579,29 лв. или общо в размер на 18 317,16 лв., които твърди, че не са му
изплатени от ответника и към настоящият момент. Сочи, че ответникът „Термал
Интернейшънъл“ ООД - гр. Кърджали не му е заплащал не само полагащото му се трудовото
възнаграждение, но и дължимото обезщетение по чл. 224 от КТ в размер на 9 783,05 лв. за
1
двадесет работни неизползван платен годишен отпуск за 2020г., за двадесет работни дни
неизползван платен годишен отпуск за 2021 г. и за седем работни дни неизползван платен
годишен отпуск за 2022 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати обща сума в размер на 28 100,21 лв. Претендират разноски.
С протоколно определение, обективирано с протокол №1014/18.11.2024 г., съдът
допусна на основание чл. 214 от ГПК изменение на предявените искове на общо стойност
34 699,96 лв., както следва:
1. Искът по чл.124 от КТ се счита за предявен за сумата от 18 267,55 лв., вместо за сумата
18 317,16 лв. като същия се намалява от 18 317,16 лв. на 18 267,55 лв.
2. Искът по чл.224, ал.1 от КТ се счита за предявен за сумата от 10 101,10 лв., вместо за
сумата 9 783,05 лв. като същия се увеличава от 9 783,05 лв. на 10 101,10 лв.
3. Искът по чл. 86 от ЗЗД се счита за предявен за сумата от 6 331,31 лв., вместо за сумата
5 462,70 лв. като същия се увеличава от 5 462,70 лв. на 6 331,31 лв.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът представя отговор, с който оспорва иска по
основания и размер, излагайки подробни съображения. В съдебно заседание чрез
процесуалния си представител поддържа отговора.
Съдът, за да се произнесе, съобрази следното:
Между страните не е спорно, а и по делото се установява, че същите са били валидно
обвързани от трудов договор ***** от 12.10.2009 г., изменен с Допълнително споразумение
към трудов договор *** от 01.03.2017 г., по силата на който ищецът е работил при ответното
дружество на длъжност „о.п.“, с месечно възнаграждение в размер на 5 132,00 лв.
От Заповед № 601 от 03.05.2022 г. се установява, че трудовото му правоотношение с
ответника било прекратено.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са назначени съдебно-счетоводна
експертиза и допълнителна такава, чиито заключения не са оспорени от страните, като
съдът ги кредитира като пълно и обосновано дадени от лице със специални знания. Вещото
лице заключава в двете експертизи, че чистата сума за получаване от ищеца за м. януари, м.
февруари, м. март и м. април е 18 267,55 лв. и сумата от 6 331,31 лв., представляваща
сборът от изтеклите мораторни лихви за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетение. Нетното обезщетение за неизползван отпуск е в размер на
10 101,10 лв.
Ищецът е оспорил своевременно автентичността на подписа си, като „получател“ на
сумите в представените по делото фишове за заплати м. ноември и м. декември от 2021 г.,
като съдът е допуснал производства по чл.193 от ГПК за оспорване истинността на
документите. Счел е, че тежестта за доказване автентичността на подписа е върху ищеца,
съобразно чл. 193, ал.3 от ГПК. Заключението на съдебно-почерковата експертиза, сочи, че
почеркът, с който е положен подписа под текста „получил сумата“ в разходен касов ордер с
дата м. 11.2021 г. и м.12.2021 г. не принадлежи на ищеца, а се касае за имитация на чужд
почерк в подписи. Протокол № 20 от съдебно – графическата експертиза (стр. 140 от
2
делото) заключава, че почеркът, с който е положен подписа за получаване на сумата от
ищеца във ведомост за заплати, издадени от „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. Кърджали
за м. 11.2021 г. и м.12.2021 г. не принадлежи на ищеца. Ето защо, в тази част документите са
неистински и не следва да се кредитира, че подписите са положени от ищеца по делото за
получил сумите.
Съдът приема, че Х. А. Ю. е изпълнявал точно и добросъвестно задълженията си по
трудовото правоотношение, доколкото по делото не се представиха доказателства в
противния смисъл, поради което и на основание чл.124 от КТ на него му се е дължало
заплащане на договореното трудово възнаграждение за положения труд. Установи се, че за
периода от м.01.2022г. до м.04.2022г. вкл. дължимото се на Х. А. Ю. трудово възнаграждение
възлиза на сумата в общ размер на 18 267,55 лв. Ответникът не представи доказателства тази
сума да е изплатена, поради което същата е останала дължима. Съгласно чл. 270, ал. 1
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два пъти
доколкото не е уговорено друго. Изрична договорка относно начина на заплащане на
трудовото възнаграждение не се установи, поради което се прилага нормативноопределената
периодичност и срочност на заплащане на трудовото възнаграждение, тоест в края на
месеца се е дължало трудово възнаграждение в пълен размер. Тъй като по делото се
установи, че ответникът е в неизпълнение на това свое задължение, предвид, че не
ангажира никакви доказателства за изплащане на процесните суми за месечното трудово
възнаграждение, то върху неизплатените суми за трудови възнаграждения се дължи лихва за
забава. Съгласно непротиворечащата на Конституцията на Република България част от
разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания платен
годишен отпуск, правото за който не е погасено по давност. Тоест, компенсирането на
неизползван платен годишен отпуск с парично обезщетение е допустимо само при
прекратяване на трудовото правоотношение и то в случай, че правото за ползването на
отпуска не е погасено по давност. По-горе бе прието за доказано по силата на чл. 161 от
ГПК, че ищецът не е ползвал платен годишен отпуск през периода 2020 г., 2021 г. и 2022 г.
Предвид всички изложени обстоятелства, следва да се приеме за доказано, че ищецът не е
ползвал полагащия му се платен годишен отпуск за 47 работни дни. Съобразно правилото на
чл. 224, ал. 2 вр. чл. 177 от КТ, размерът на обезщетението към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение възлиза на 10 101,10 лв. Поради това, съдът приема,
че претенцията е основателна и като такава следва да бъде уважена чрез осъждане на
ответника да заплати на ищеца парично обезщетение в претендирания размер – 10 101,10
лв., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба –
22.12.2023 г. до окончателното изплащане на сумата. Прочие общият размер на
обезщетението по чл. 86 от ЗЗД възлиза на 6 331.31 лева.
Ето защо, следва да се постанови решение, с което да се уважат изцяло предявените
искове.
При този изход на делото , следва ответникът да заплати по сметка на КРС държавна
3
такса върху присъдените суми в размер общо на 1 388.00 лева, както и направените
бюджетни разноски за възнаграждения на вещите лица в общ размер на 440 лева, а на
ищеца – сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на
5 472.00 лева.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.194, ал.2 от ГПК във връзка с
чл.193, ал.2 от ГПК по заявеното от ищеца оспорване истинността на представените от
ответника Разходни касови ордери от м. 11.2021 г. и м. 12.2021 г., че документите са
неистински в частта относно авторството на подписа на Х. А. Ю., с ЕГН **********, с
адрес: ******, като в тази част не ги кредитира и на основание чл.194, ал.2, изр. второ от
ГПК ги изключва от доказателствата по делото.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. Кърджали, с ЕИК *********
седалище и адрес на управление: гр. Кърджали, ул. „Язовирска“, № 2 да заплати на Х. А.
Ю., с ЕГН **********, с постоянен адрес: ****** следните суми:
- сумата в общ размер на 18 267,55 лева - главница, представляваща общ сбор на
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м.01.2022г. до м.04.2022г.вкл.,както
следва: за м.януари – 4 579.29 лева, м.февруари – 4 579.29, м.март – 4 579.29 лева и м.април
2022г. – 4 529.68 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба - 22.12.2023г. до окончателното й изплащане;
- сумата от 10 101,10 лв. на основание чл.224, ал.1 от КТ, представляваща
обезщетение за неползван годишен отпуск от 47 дни за периода 2020 г., 2021 г. и 2022
г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска –
22.12.2023 г. до окончателното изплащане.
- сумата от 6 331,31 лв., - законна лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения и обезщетение за периода , считано от последното число на следващия
месец, за който се дължи трудовото възнаграждение и деня, от който се дължи
обезщетението, до датата на подаване на исковата молба в съда – 22.12.2023г..
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. Кърджали, с ЕИК ********* да
4
заплати по сметка на Районен съд – Кърджали държавна такса върху присъдените суми в
размер общо на 1 388.00 лева, както и направените бюджетни разноски за вещи лица в общ
размер на 440.00 лева.
ОСЪЖДА „Термал Интернейшънъл“ ООД – гр. Кърджали, с ЕИК: ********* да
заплати на Х. А. Ю., с ЕГН ********** сумата от 5 472,00 лв., представляваща разходи за
заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен
срок от датата на обявяването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5