О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ .………/…..02.2019 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание, проведено на двадесет и шести февруари
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: МИЛА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1768 по описа за
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.Л.Д.,
чрез адв. С.С., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, гр. София.
По размяна на книжата:
Исковата молба вх. № 31942/05.11.2018
г., съдържа изискуемите по чл. 127 и чл. 128 ГПК реквизити. В исковата молба са
уточнени фактите, на които ищеца основава претенцията си и са представени
доказателства. В допълнителна искова молба вх. № 38019/28.12.2018 г. ищецът е
оспорил твърденията на ответника. Исковата и допълнителната молба са връчени на
ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, който
е упражнил своевременно защитата си по оспорване на претенцията в отговор вх. №
37039/17.12.2018 г. и отговор на допълнителна искова молба вх. № 3147/31.01.2019
г., като е изразил становище за неоснователност на иска. Насрещните страни са
предупредени за последиците по чл. 40 и чл. 41 ГПК.
По допустимостта на претенцията:
Ищецът е
правоспособно и дееспособно физическо лице. Ответникът е правоспособно и
дееспособно юридическо лице, вписано в ТР.
Представителната власт на пълномощниците е надлежно учредена (л. 5-6 и
л. 23). Легитимацията на страните съответства на твърденията им по спора за
наличието на отговорност на застраховател за заплащане на парично обезщетение
за претърпени болки и страдания от смъртта на пострадалия при реализиране
гражданската отговорност на деликвентa, сключил
съответната застраховка. Съдът приема
за допустима така предявената претенция. Предявеният размер на иска надхвърля
25 000 лв., което обосновава родова подсъдност на окръжен съд.
По предварителните въпроси:
Пледира се ангажиране
отговорността на застраховател по сключена застраховка „Гражданска отговорност“
да репарира причинени от застрахованото лице вреди, изразяващи се в претърпени
психически болки и страдания вследствие настъпила смърт на пострадалия от
деликта – брат на ищеца. Предметът на делото определя разглеждането му като
ТЪРГОВСКИ СПОР (чл. 365, т. 1 ГПК, вр. чл. 286, ал. 1 и чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ),
доколкото се касае за абсолютна търговска сделка. Ищецът е освободен от
авансово внасяне на дължимите държавни такси, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Не са направени възражения по реда за разглеждане на спора.
По доказателствените искания:
Съдът намира представените с исковата молба от ищеца
и с отговора на исковата молба от ответника писмени доказателствата за
допустими и относими към повдигнатия за съдебно разрешаване спор, поради което
същите следва да бъдат допуснати до приемане в първо съдебно заседание.
С оглед направеното с отговора искане за прилагане на
документи, съдът намира, че следва да се изиска н.о.х.д. № 54/2017 г. по описа
на ВОС за приобщаването му към настоящото дело, доколкото присъдата на
наказателния съд е задължителна за гражданския относно посочените факти в чл.
300 ГПК.
Искането на ищеца за събиране на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели при условията на водене, следва да бъде уважено
за установяване на посочените в исковата молба факти, свързани с претърпените
от ищеца болки и страдания.
Искането на ответника, за назначаване на
съдебно-автотехническа експертиза по поставените от него в отговора на исковата
молба въпроси следва да бъде уважено, с оглед направеното възражение за
съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 от ЗДЗ.
Искането на ищеца да бъде задължен ответника на
основание чл. 190 от ГПК да представи по делото застрахователната полица следва
да бъде оставено без уважение, тъй като това обстоятелство е признато от
ответника с отговора на исковата молба, поради което следва да бъде прието за
безспорно по делото.
Съдът намира за уместно да
укаже на страните, че преклузията за посочване и представяне на допълнителни
доказателства настъпва след първото по делото открито съдебно заседание. Това е
така, тъй като именно в това заседание се прави доклада по делото, с който се
очертават релевантните, спорни между страните факти и се указва как се разпределя
тежестта за тяхното доказване.
Във връзка с исканията на страните да им бъдат
присъдени сторените разноски за производството, съдът намира за уместно да им
укаже необходимостта от представянето на списък на разноските най-късно до
приключване на последното заседание по делото (чл. 80 ГПК).
Настоящото определение следва да се съобщи на
страните, ведно с изготвения от съда проект за доклад по делото, инкорпориран в
него, като им се укаже, че в съдебното заседание следва да изложат становища
във връзка с доклада по делото.
Страните могат да изложат становища по настоящото
определение във връзка с произнесените доказателствени искания и дадени
указания, както и по изготвения проект за доклад по делото, като обосноват и
съответни искания, и преди датата на насроченото по делото открито съдебно
заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
На страните следва да се укаже и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба.
По изложените съображения и на основание чл. 374 ГПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявените осъдителни искове от Р.Л.Д., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
чрез адв. С.С. ***, срещу „ЗАД
АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Средец, бул. „Стефан Караджа“ № 2, за ОСЪЖДАНЕ
на ответника да заплати на ищеца сумата от
200 000 лв. /двеста хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпените от ищеца неимуществени
вреди – психически болки и страдания, вследствие на смъртта на брат му Д.Л.Д.,
настъпила на 08.06.2016 г., в резултат на настъпило на 08.06.2016 г. ПТП,
виновно причинено от Г.А.К., водач на л.а. „Шкода-Октавия“, с рег. № ********,
застрахован по риска „гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника
със застрахователна полица № 11116000209979, валидна до 06.01.2017 г., на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, ведно
със законната лихва върху главницата,
считано от датата на увреждането – 08.06.2016 г. до окончателното изплащане, на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Отправено е и
искане за присъждане на съдебно деловодните разноски в производството, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ПОСТАНОВЯВА
разглеждане на делото по реда на
част ІІІ, Глава тридесет и втора от ГПК „Производство по търговски спорове”.
ДОПУСКА до приемане в съдебно заседание на представените с
исковата молба от ищеца и с отговора на исковата молба от ответника писмени
доказателства.
ДА СЕ
ИЗИСКА н.о.х.д. № 54/2017 г. по
описа на ВОС за прилагане към
настоящото дело.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели при режим на водене от
ищеца, за установяване на обстоятелствата относно претърпените от него
неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания.
УКАЗВА на ищеца, че следва да води допуснатите свидетели в
първото открито съдебно заседание по делото.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да бъде
задължен ответника на основание чл. 190 от ГПК да представи по делото застрахователна
полица № 11116000209979, валидна до 06.01.2017 г.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-автотехническа експертиза
със задача подробно формулирана в
отговора на исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ първоначален депозит за
извършване на експертизата в размер на 200,00 лв., вносими от ответника в
едноседмичен срок от получаване на съобщението по сметката на Варненски окръжен
съд, с представяне на доказателства за внасянето му в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ
за вещо лице по съдебно-автотехническата експертиза Й.Л.М., включен в списъка
на вещите лица към Варненски окръжен съд, раздел V „Съдебно инженерно-технически експертизи”.
ОБЯВЯВА на страните следният проекто-доклад по т.д. № 1768 по
описа за
В исковата молба ищецът Р.Л.Д.
излага, че е брат на Д.Л.Д., който е починал, вследствие на ПТП,
реализирано на 08.06.2016 г. Сочи, че на
08.06.2016 г. в гр. Варна, около 09.00 ч., Г.А.К. управлявал лек автомобил
"Шкода-Октавия" с ДК № ********, като се движил в посока от ж.к. "Вл.
Варненчик" към ж.к. "Трошево". Същият се прибирал към домът си,
който се намирал на ул. "Иордан Йовков". От булевард „Република"
завил по ул. "Младежка" и се насочил посока към домът си. Когато
наближил улицата, която води към домът му Г.К.спрял на ул. "Младежка",
за да направи ляв завой като пресече насрещната за движение пътна лента, по
която движещите се МПС са с предимство и трябва да ги изчака. Участъкът бил
прав с много добра видимост напред, времето било ясно. Той забелязал, че в
насрещната лента за движение, която искал да пресече се движи мотоциклет, но
решил, че разстоянието е достатъчно далече, за да може да направи маневрата ляв
завой и тръгнал. В този момент водачът на мотоциклета "Ямаха" - Д.Д.
задействал спирачната система, но въпреки това настъпил удар с автомобила,
управляван от Г.К.. В следствие на удара Д.Д. паднал в намиращият се наблизо
подлез и получил тежки наранявания, довели до неговата нелепа смърт на 22
години.
Излага
се, че по случая било образувано НОХД № 54/2017 г. по описа на Окръжен съд -
Варна, приключило с осъдителна присъда за водача на лекия автомобил Г.К., който се признал, за виновен. Присъдата
е влязла в законна сила на 09.03.2017 г.
Сочи
се, че ищеца се явява брат на починалия Д.Д. и съгласно Тълкувателно решение № 1/2016
г. на ВКС, Общо събрание на Наказателна, Гражданска и Търговска колегия има
право да потърси обезщетение за неимуществени вреди. Твърди се, че за ищеца е
настъпила една внезапна празнота от тази тежка загуба на неговия брат, като болката
от нелепата му смърт е непреодолима. Връзката между тях е била много силна.
Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял се изразяват в отрицателни
промени, настъпили във вътрешния му свят в следствие на нелепата смърт на
неговия брат, изразяващи се в причиняване на силен емоционален стрес,
съпроведен с голямо напрежение и безпокойство, страх да не загуби своите
родители, в резултат на тази голяма загуба и тежък удар за цялото семейство. Сочи
се още, че неимуществените вреди се изразяват и в огромна болка и страдание от
загубата, довели до безсънни нощи, в последствие ищецът сънувал често кошмари,
свързани със загубата на своя брат. След като разбрал за загубата на своя брат,
се затворил се в себе си, спрял да яде и пие вода, искал да умре, не можел да
си намери място. Преди настъпване на ПТП ищецът имал силна духовна и
емоционална връзка със своя брат. Двамата са били много близки, били са едно
задружно и сплотено семейство, няколко месеца преди настъпване на ПТП
продължавали да живеят в едно домакинство при родителите си. Помагали са си
изключително много в ежедневието си, споделяли са и добро и лошо, подкрепяли са
се изключително много за всяко нещо. За ищеца е настъпила внезапно една огромна
празнота от загубата на своя брат, която не може да се запълни и преодолее за
цял живот. След смъртта на своя брат се затворил в себе си, нарушил се
ежедневния му ритъм на живот. Станал неспокоен, сънувал често кошмари. При
новини свързани с ПТП бързо се разстройвал, сещал се за брат си и страдал за
него. Загубата му била огромна и непреодолима.
Твърди
се, че в следствие на катастрофата ищецът не е обезщетяван за претърпените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в трайна болка и страдание от нелепата
смърт на своя брат.
Сочи
се, че към момента на произшествието причинилото вреда МПС е имало действащ
договор за застраховка "Гражданска отговорност", сключен със „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, по застрахователна
полица №11116000209979 валидна до 06.01.2017 г.
Излага
се, че с оглед спазване изискванията и разпоредбите на КЗ, ищецът е уведомил
ответното дружество с писмена застрахователна претенция с вх.№100-2391 от
18.07.2018 г., като в писмен отговор му е отказано присъждане на обезщетение.
С оглед изложеното, ищецът
обосновава правения си интерес от водене
на настоящото исково производство. В тази връзка претендира обезщетение от
застрахователя на делинквента за претърпените неимуществени вреди в размер на 200 000
лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането – 08.06.2016 г. до окончателно
изплащане на сумите и разноски по делото, като моли съда да постанови решение в този смисъл.
Ответникът „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД подава отговор на исковата молба, с
който оспорва материалната
легитимация на ищеца да получи обезщетение за неимуществени вреди, като се
позовава на това, че възможността за обезщетяване на лица, извън
изброените в ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. се
допуска само като изключение, когато болките и
страданията от смъртта на близкия родственик надхвърлят по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Оспорено е
съществуването трайна и дълбока връзка между ищеца и починалия и това, че са
настъпили сериозни като интензитет и продължителност морални болки и страдания,
които да подлежат на обезщетяване по правилото на чл. 52 от ЗЗД. Исковете са
оспорени и по размер, като се твърди, че обезщетението следва да се определи в
размерите по §96, ал. 1 и ал. 4 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение. Релевира възражение за съпричиняване от
страна на пострадалия, който с поведението си сам се е поставил здравето и
живота си в опасност и е допринесъл за увеличаване на вида и степента на
телесните си увреди, несъвместими с живота. Твърди, че Д.Д. е
управлявал превозното средство без да притежава необходимата правоспособност за
това, като непосредствено преди настъпване на произшествието се е движил с
превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост, поради което не е
могъл да предотврати настъпване на същото. Твърди, че пострадалият е бил без
поставена или с неправилно поставена предпазна каска, което е допринесло за
настъпването на увреди, несъвместими с живота. Оспорен е началния момент, от
който се претендира законна лихва за забава върху обезщетението.
В срока по чл. 372, ал. 1 от ГПК, ищецът подава допълнителна искова
молба, в която пояснява и допълва първоначалната си молба във връзка с
изложеното от ответника. Допълнително излага, че са налице предпоставките за
присъждане на обезщетение за претърпени от смъртта на брат му неимуществени
вреди. Оспорва възражението за
липса на близка връзка между него и починалия му брат, както и възражението за
съпричиняване от страна на починалия, позовавайки се на мотивите по присъдата
по н.о.х.д. № 54/2017 г. по описа на ВОС. Твърди, че разпоредбите на 96,
ал. 1 и ал. 4 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г. са в противоречие
на Директива
2009/103/ЕО на Европейския парламент (ЕП) и на Съвета относно застраховката
„Гражданска отговорност" при използването на моторни превозни средства
(МПС) и за контрол върху задължението за сключване на такава застраховка и
Директива 2012/29/ЕС на ЕП и на Съвета за установяване на минимални стандарти
за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, поради което не
следва да се прилагат, а обезщетението следва да се определени по общия ред на
чл. 52 от ЗЗД, като претендирания размер не е завишен.
В срока по чл. 373 от ГПК, ответникът подава отговор на
допълнителната искова молба, с който поддържа
становището си по исковете, като оспорва твърдението на ищеца, че § 96,
ал. 1 и ал. 4 от ПЗРЗИДКЗ, обн. ДВ, бр. 101 от 07.12.2018 г., във вр. с чл. 493а,
ал. 4 от КЗ противоречат на правото на ЕС.
Подлежащи
на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
Съдът приема за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: На 08.06.2016 г. е настъпило ПТП, причинено от водач
на лек автомобил "Шкода-Октавия" с ДК № ********, Г.А.К.,
в резултат на което по непредпазливост е причинена смъртта на Д.Л.Д., брат на
ищеца. Водачът е признат за виновен с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 54/2017
г. по описа на ВОС. Автомобилът е бил застрахован при ответника „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД със застрахователна
полица № 11116000209979, валидна до 06.01.2017 г., като последното
обстоятелство се признава от ответника по реда на чл. 175 от ГПК.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявеният от ищеца
осъдителен иск за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение
за неимуществени вреди, вследствие от причинено от застраховано лице ПТП,
следва да се квалифицира по чл. 432, ал. 1 КЗ, доколкото се касае за пряк иск
на близък на починалото лице срещу застрахователя.
По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на
делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
На основание чл. 146 ГПК, съдът указва на ищеца, че
дължи доказване на твърдените от него факти, от които извлича изгодни за себе
си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи родствената си
връзка с пострадалото лице, както и това, че между тях е съществувала трайна и
дълбока емоционална връзка, надвишаваща нормално присъщата за съответната
родствена връзка такава. Следва да установи характера и размера на претърпените
вреди. Следва да докаже, че е предявил
писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от КЗ за обезщетение на
вредите пред застрахователя, кога е станало това и какъв е отговора на застрахователя.
Ответникът следва да ангажира доказателства във
връзка с твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно
завишено с оглед характера на вредите, както и че е налице съпричиняване на част
от тях от страна на починалия брат на ищеца.
Валидността на застрахователния договор, настъпването
на ПТП и влязлата в сила присъда не подлежат на доказване, доколкото са приети
за безспорни между страните факти.
Всяка от страните носи
доказателствена тежест за установяване на действително извършени от нея
плащания за разноски по производството.
УКАЗВА
на страните, че на основание чл. 235, ал. 3 ГПК може да взема предвид и факти,
настъпили в хода на процеса, но за тези от тях, настъпили преди приключване на
размяната на книжа допълнително следва да се спазят условията по чл. 147 ГПК (да не са могли да
ги узнаят и посочат до изтичане на съответния срок).
УКАЗВА на страните съобразно разпоредбата на чл. 375, ал. 1,
във вр. с чл. 374, ал. 2 от ГПК, че могат да изложат становища по настоящия
проект за доклад по делото, разпределената доказателствена тежест досежно
подлежащите на доказване факти, като обосноват и съответни искания в тази
насока, като могат да сторят това и преди датата на насроченото по делото
открито съдебно заседание с писмена молба с препис за насрещната страна.
УКАЗВА на страните, че
преклузията за посочване и представяне на допълнителни доказателства настъпва
след първото по делото открито съдебно заседание, съображения за което са изложени в мотивите на настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание по
делото ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на
разноските (чл. 80 ГПК).
УКАЗВА на страните възможността в съдебното заседание да
изложат становище във връзка с доклада по делото, както и възможността да
уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез медиация или
сключване на спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще
бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 01.04.2019 г. от 10,30 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ДА СЕ ИЗПРАТИ на ищеца и препис от допълнителния
отговор на ответника.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: