Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. София, 22.05.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І въззивен брачен състав, в закрито
заседание на двадесет и втори май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия Луканов частно гр. дело № 4034 по
описа за 2020г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр.
с чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на длъжника по изпълнението „Д.з.“ ЕАД, чрез надлежно упълномощен
представител, срещу постановление по изп. дело № 20207900400157 по описа на ЧСИ
Р.М.В., рег. № 790, с район на действие СГС, инкорпорирано в покана за
доброволно изпълнение с изх. № 2774/22.01.2020г. на ЧСИ, съобщено на длъжника
на 23.01.2020г. за определяне разноските в изпълнителното производство.
В жалбата се
твърди, че определеният размер на адвокатското възнаграждение от 1316.92 лева е
прекомерно завишен с оглед на фактическата и правна сложност на извършените
процесуални действия от страна на адвоката. Поддържа се, че от длъжника се
дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева - само по чл.
10, т. 1 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Твърди се, че не става ясно как и за какво е формирана
разликата до 1316.92 лева. Жалбоподателят излага също, че не дължи никаква
такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, тъй като ЧСИ не е събрал никакви суми, поради
обстоятелството, че в предоставения му срок за изпълнение длъжникът доброволно
е изпълнил задължението си по посочената банкова сметка. ***, че събирането на
сумата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ се дължи върху събраната сума, а ако
принудителни изпълнителни действия не се извършвани, такса не следва да се
събира.
Иска съдът да
отмени постановлението за разноските на ЧСИ Р.М.и да не възлага такива в тежест
на длъжника, а при условията на евентуалност да бъде намален размера на адвокатското
възнаграждение до минимума по наредбата. Не претендира разноски за настоящото
производство. Не представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по
чл. 436, ал.3 от ГПК е постъпил отговор от взискателя О.Ю.О., чрез упълномощения
адв. П.П.С.от САК, с който я оспорва, като недопустима
и неоснователна. Излага съображения, че при наличието на възражение по чл. 78,
ал. 5 от ГПК, правото на жалба е обусловено от произнасяне на съдебния
изпълнител по него. Поддържа, че адвокатския хонорар от 1316.92 лева е заплатен
изцяло и в брой. Твърди, че след като ЧСИ е изпратил запорно съобщение, то е
налице извършени действия с цел удовлетворяване на паричното вземане на
взискателя. Иска да се остави жалбата без уважение. Претендира разноски и представя
списък по чл. 80 от ГПК.
По делото се
съдържат мотиви на ЧСИ Р.М.В., с които е заявено становище за неоснователност
на жалбата. Поддържа се, че разноските за адвокатското възнаграждение в изпълнителното
производство са определени съгласно чл. 10, т. 1 и т. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и
сумата от 1316.92 лв. не е прекомерна по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. Излага
мотиви, че не са налице и основания за намаляване размера на пропорционалната
такса по т. 26 от ТТР на КЧСИ, тъй като е съобразена с материалния интерес и е
изчислена с помощта на софтуер, което изключва техническа грешка. Иска жалбата
да бъде оставена без уважение. Представя заверено копие от изп. дело № 20207900400157.
Софийски
градски съд, в настоящия си състав, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 20207900400157 по описа на ЧСИ Р.М.В. е образувано на 22.01.2020г. въз основа
на изпълнителен лист от 16.01.2020 г., издаден по гр. дело
№ 3101/2019г. от Софийския апелативен съд, ГК, 14 състав. С молбата за
образуване, взискателят О.Ю.О., действаща чрез упълномощения адв. П.П.С.от САК,
е представил и договор за правна защита и съдействие, в който е договорено адвокатско
възнаграждение на упълномощения адвокат в размер от 1316.92 лв., който договор
служи за разписка за получената сума (лист 3 от изп. дело), както и пълномощно
за адв. П.П.С.от САК. От приложения изпълнителен лист от 16.01.2020г. по гр. дело
№ 3101/2019г. от Софийския апелативен съд, ГК, 14 състав се установява, че „Д.з.“
ЕАД е осъдено да заплати на О.Ю.О. парична сума в размер от 35 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху присъдената
главница, считано от 05.12.2013г.
В молбата за
образуване на изпълнителното производство взискателят сочи, че иска да бъде образувано
изпълнително дело срещу „Д.з.“ ЕАД за посочената в
изпълнителния лист сума. Посочен е и способа за изпълнение – налагане запор
върху банкови сметки на длъжника след справка БНБ, вкл. и в ОББ. Иска да бъдат
събрани и всички разноски по изпълнителното дело, вкл. и заплатения адвокатски
хонорар. Същевременно взискателят е оправомощил ЧСИ с правата по чл. 18 от ЗЧСИ.
От
приложеното копие на изп. дело № 20207900400157 на ЧСИ Р.М.В. се установява, че
на 22.01.2020г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника,
получена на 23.01.2020г. (лист 4 от изп. дело).
Видно от копие
на банково извлечение на 30.01.2020г. длъжникът „Д.з.“ ЕАД е наредил по сметка
на ЧСИ Р.М.В. сумата от 62 570.67 лева, а като основание е посочено изп.
дело № 20207900400157 (лист 5 от изп. дело).
При така
установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата по
чл. 435, ал.2 от ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице – длъжникът по
изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.436, ал.1 от ГПК.
Обжалваният акт е връчен на жалбоподателя на 23.01.2020 г., а частната жалба е
подадена на 31.01.2020г. Насочена е срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния
изпълнител, доколкото обжалваното постановление, инкорпорирано в поканата за
доброволно изпълнение, касае разноските по изпълнението, т.е. попада в нормата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК. Внесена е и дължимата държавна такса по сметка
на СГС. В този смисъл съдът приема, че жалбата е редовна и процесуално
допустима, а доводите на взискателя за недопустимост на жалбата – за
неоснователни.
Разгледана по
същество, жалбата е частично основателна.
Спорните
въпроси между страните по делото са дължи ли се на взискателя адвокатско
възнаграждение над размера от 200 лв., т.е. и възнаграждение за извършване на
действия с цел удовлетворяване на вземанията, предмет на изпълнителното дело,
до размера на сумата от 1316.92 лв., както и въобще дължи ли се и евентуално какъв
е размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
При проверка
за законосъобразността на обжалвания акт, съдът намира следното:
В чл. 79, ал.
1 от ГПК е регламентирано, че разноските по изпълнението са за сметка на
длъжника, освен в изрично посочените в тази разпоредба случаи.
Безспорно
таксите по изпълнението, които съгласно чл. 78 от ЗЧСИ се събират за
извършването на изпълнителни действия и на други действия в производството по
принудително изпълнение в размери, определени от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ (ТТРЗЧСИ), представляват разноски по изпълнението и са в
тежест на длъжника. Отговорността на длъжника за разноските за заплащане на
дължимите по изпълнението такси, може да бъде ангажирана само доколкото се
установи, че определено действие е реално извършено. Извод в тази насока се
налага по аргумент от разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 2 от ГПК, която изрично
изключва отговорността на длъжника за разноски за изпълнителни действия, които
са изоставени от взискателя или са отменени от съда, т.е. такива, които не са
извършени или са признати за незаконосъобразно извършени. Следва, че и в
случаите когато взискателят е заплатил таксите по изпълнението, които се дължат
съгласно ТТРЗЧСИ, авансово, т.е. преди предприемане на съответното действие от
съдебния изпълнител, каквото е правилото, същите
не се възлагат автоматично в тежест на длъжника, а само тогава, когато
съответното поискано изпълнително действие бъде извършено в хода на
производството. В случай, че взискателят е поискал извършване на определено
изпълнително действие и е заплатил авансово такса за това, но то остане
неосъществено при липса на интерес от него, това лице може да поиска да му бъде
възстановена сумата, заплатена като такса, но
тя не може да се възложи в тежест на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1, т. 2
от ГПК.
Съдебните
разноски в изпълнителното производство не са свързани със защита срещу
незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за
разноски. Съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК при
прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат съобразно
действителната фактическа и правна сложност на делото, може да бъде присъден
по-нисък размер, но същият не може да бъде под минимално определения такъв
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), като Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения определя
минималния размер на възнаграждението за съответния вид правна помощ. Систематичното
място на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК в общите правила на ГПК обосновава
приложимост на тази разпоредба и в изпълнителния процес.
Преценката за
правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с
оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна
помощ; с оглед извършените процесуални действия и други обстоятелства,
определящи правната и фактическа сложност на делото – в този смисъл са
указанията на ВКС в т. 6 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК.
Възнаграждението
за представителство и правна помощ по изпълнителни дела се определя по реда на
чл. 10 от цитираната Наредба – т. 1 (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн.
в ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) за образуване на изпълнително
дело в размер от 100 лв., а за водене на делото и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания съгласно чл. 10, т. 2 (Изм., ДВ, бр. 7 от
22.01.2019 г.) - за парични вземания до 500 лв. - 1/10 от съответното
възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, за вземания от 500.01 лв. до 1000 лв. -
1/5 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1, и за вземания над 1000
лв. - 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2 – 7.
В настоящия
случай жалбоподателят, в качеството на длъжник по изпълнението, дължи на
взискателя адвокатско възнаграждение, но само за образуване на изпълнителното
дело, което съдът, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото,
приема, че следва да бъде в сочения от длъжника размер, а именно в размер на
200 лева. В чл. 426, ал. 2 от ГПК е прието, че в
молбата за образуване на изпълнителното производство следва да бъде посочен
изпълнителен способ (начина на изпълнението), което е елемент от редовността на
молбата. В конкретния случай се установи, че иницииращата изпълнителното
производство молба е редовна, но в рамките на изпълнителното производство освен
първоначалната молба по чл. 426 от ГПК, с която е сезиран частният
съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил
никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното
вземане. Действително в молбата по чл. 426 от ГПК взискателят е дал възможност
на ЧСИ да проучва цялостното имуществено състояние на длъжника, но последното
не е било необходимо, с оглед на извършеното плащане в срока за доброволно
изпълнение. Страните по делото не спорят, а и от представеното с изп. дело
доказателство се установява (лист 5 от изп. дело), че още в срока за доброволно
изпълнение длъжникът е внесъл изцяло дължимата сума по издадения изпълнителен
лист (възпроизвеждащ изпълнителното основание), представен при образуване на
изпълнителното дело. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други
необходими действия по процесуално представителство, поради което уговореното с
взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага в тежест на
длъжника. По изложените съображения следва, че в случая не се дължат разноски
на взискателя във връзка с неговата адвокатска защита по изпълнителното дело за
предприемане на изпълнителни действия, а разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се дължат само за образуването на изпълнителното производство. Последното
налага да бъде отменено постановлението на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 от ГПК, обективирано в покана
за доброволно изпълнение с изх. № 2774/22.01.2020г. на ЧСИ, съобщено на
длъжника на 23.01.2020г. В този смисъл начислените от ЧСИ Р.М.В. разноски по
изпълнителното дело в размер на 1316.92 лв. за адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство, следва да бъдат намалени до 200 лв. на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК (доколкото по делото
няма данни в сключения договор адвокатското възнаграждение на упълномощения адвокат
да включва и ДДС). Дължи се именно сочения от длъжника размер с оглед на
незначителната правна и фактическа сложност на действието по образуване на
изпълнителното производство и своевременно направеното от длъжника възражение
по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Следва да се отрази, че намаляването на адвокатското
възнаграждение до минималния размер от 100 лв. - съгласно чл. 10, т. 1 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – обн. в ДВ бр. 45 от 2020
г., в сила от 15.05.2020 г.), би било произнасяне свръх петитум, доколкото
съдът е обвързан от сочения от длъжника размер (исканото намаление е до сумата
от 200 лв. – лист 7 от делото).
По отношение дължимостта
и размера на пропорционалната такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ съдът приема
следното:
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че въобще не следва да се дължи таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, тъй като длъжникът е платил
в предоставения му срок за доброволно изпълнение. В забележка 6 (Нова – ДВ, бр.
63 от 2014 г., в сила от 01.08.2014 г.) на т. 26 от ТТРЗЧСИ бе прието, че върху
сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, такса не се
събира. Но с решение № 13014 от 02.12.2015 г. по адм. дело № 4389/2015 г. на
ВАС, 5-членен състав, е обявена за нищожна разпоредбата на т. 6 от т. 26
„Забележки“ от ТТРЗЧСИ, поради което тази норма не е приложима. Т.е. таксата по
т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима и в случаите,
когато длъжникът е платил в предоставения му срок за доброволно изпълнение.
Според
изпълнителния лист размерът на дълга на жалбоподателя възлиза на 35 000 лв. Спорно
е дали в размера на дълга, който се събира по изпълнителното производство и
който е основа за определяне и на пропорционалните такси, дължими към съдебния
изпълнител, се включват направените от взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство. Според забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ
за определяне на размера на пропорционалната такса при събиране на парично
вземане, която се определя въз основа на събраната от съдебния изпълнител сума,
в размера на вземането не се включват
само авансовите такси, заплатени от взискателя. Когато
изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен изпълнител и длъжникът плати
след образуване на изпълнителното производство, от него се събират както
дължимите от взискателя авансови такси (дори да не са заплатени предварително)
за извършените необходими действия по изпълнителното дело, така и разноските на
взискателя за процесуално представителство, доколкото съответстват на
действителната фактическа и правна сложност на делото, а също и т. нар.
окончателна такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към Закона за частните съдебни изпълнители (ТТРЗЧСИ). В този
смисъл е и решение № 82/08.05.2012 г. по гр. дело № 1891/2010 г. на ВКС, IV ГО.
След като в забележка 4 към т. 26 на ТТРЗЧСИ изрично е
регламентирано,
че в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, то следва, че е
изключена възможността съдебният изпълнител да събира пропорционална такса и върху
разноските по изпълнението, които по своето естество могат да се приравнят на авансови
такси (доколкото са
направени преди събиране на процесното вземане по изп. дело).
В случая адвокатското възнаграждение по изпълнението представлява разноски,
които взискателят е направил във висящото изпълнително производство-авансово. Т.е. адвокатският хонорар, като разход
по изпълнението следва да се признава (приема) като авансов разход във връзка с
изпълнителното дело
поради което и не следва да бъде включен в таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Следва, че пропорционалната такса се дължи само
върху вземането по изпълнителения лист. В паричното
вземане, върху което се изчислява таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, не се включват авансово
заплатените от взискателя такси, вкл. и заплатеният от взискателя адвокатски
хонорар по изпълнителното
дело.
Настоящият съдебен състав приема, че съгласно
забележка 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ, в размера на паричното
вземане не се включват авансовите такси. В този размер не следва да се включват
никакви такси и разноски по самото изпълнително дело, а само вземането, което е
предмет на изпълнителния лист, поради което дължимата такса по т. 26, е
формирана върху погрешно определена главница.
Размерът на таксата по т. 26, б. „г“ от ТТРЗЧСИ, върху
сумата от 35 000 лв. възлиза на 2784 лв. (с включен ДДС).
Следователно жалбата следва да бъде уважена, като
разноските на взискателя в изпълнителното производство се определят на 200 лв.,
а пропорционалната такса, дължима на съдебния изпълнител по т. 26 от ТТРЗЧСИ –
на 2784 лв.
По разноските в настоящото производство съдът приема
следното:
В производството по реда на чл. 435 от ГПК предмет на съдебен контрол и
проверка за процесуална законосъобразност са действията и актовете на органа по
принудителното изпълнение, поради което и субект на отговорността за
обезщетяване причинените вреди (в това число и разходите за обжалването им по
реда на чл. 435 от ГПК), е съдебният изпълнител. Последният
не е страна в съдебното производство по обжалване на действията и актовете му,
поради което и общият ред за присъждане на разноски, предвиден в чл. 78 и чл. 81 от ГПК в случая е неприложим.
Процесуалният
способ за защита на страната, сторила разноски и имаща право на такива, е
общият исков ред - чрез предявяване на иск по чл. 441 от ГПК и чл. 74 от ЗЧСИ за възстановяване на
вредите, причинени от незаконосъобразни действия и актове на съдебния
изпълнител.
В този смисъл
съдът не присъжда разноски по делото.
Така
мотивиран, Софийски градски съд, ГО, І въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „Д.з.“ ЕАД, ЕИК ********постановление по изпълнително дело № 20207900400157 на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, с район на действие Софийски градски съд, инкорпорирано в покана за доброволно изпълнение с изх. № 2774/22.01.2020г. на ЧСИ, съобщено на длъжника на 23.01.2020г. за определяне разноските в изпълнителното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА определените разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя О.Ю.О., ЕГН **********, по изпълнително дело № 20207900400157 на ЧСИ Р.М.В., рег. № 790, с район на действие Софийски градски съд до размера на сумата от 200 (двеста) лева (без ДДС) и дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители на 2784 (две хиляди седемстотин осемдесет и четири) лева (с включен ДДС).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1./ 2./