№ 7369
гр. София, 04.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20251100501875 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответниците А. И. М., И. М. И. и К. М. И.,
чрез адв. Г., срещу решение № 20122/07.11.2024г., постановено по гр.дело №
37420/2023г. по описа на СРС, 71-и състав, в частта, в която са уважени предявените
от ищеца „Топлофикация София” ЕАД искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване на
установено че ответниците дължат на „Топлофикация София” ЕАД сумата 2 892.32
лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
топлинна енергия в имот с аб. № 362378, находящ се в гр. София, ул. „********, ап.
10, ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до окончателното изплащане, и сумата
497.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху същата главница за периода
от 01.07.2020г. до 11.03.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2717/2023г. по описа на СРС, 71-и
състав, като 4/6 части от сумите се дължат от ответника А. И. М., и по 1/6 част се
дължат от ответниците И. М. И. и К. М. И..
Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност на постановеното от
СРС решение в обжалваната част. Първоинстанционният съд неправилно основал
решението си единствено на заключението на СТЕ, без да обсъди възраженията на
ответниците срещу него, направени в о.с.з. По делото не били представени протоколи
1
за неосигурен от ответниците достъп за отчет на уредите, предвид на което не били
налице предпоставките за прилагане на този ред за начисляване на ТЕ. Молят за
отмяна на решението на СРС в обжалваните части и отхвърляне на предявените
искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД
е депозирала писмен отговор, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Претендира разноски за въззивното производство.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение
настоящият съдебен състав намира следното:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия,
респективно са задължени лица за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ.
По делото не е спорно, че през процесния период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
ответниците А. И. М., И. М. И. и К. М. И. били носители на правото на собственост
върху процесния недвижим имот – ап. 10, находящ се в гр. София, ул. „********, при
квоти в правото им на собственост – 4/6 ид.ч. за А. И. М. и по 1/6 ид.ч. за И. М. И. и К.
М. И.. Този факт се установява и от представените по делото и неоспорени писмени
доказателства – нотариален акт за учредяване на право на строеж върху недвижим
имот срещу задължение за изграждане на жилища и други обекти и удостоверение за
наследниците на М.К. И., изх. № 192/15.01.2013г., издадено от СО, район Лозенец.
От представените по делото писмени доказателства, в т.ч. договор от
20.11.2013г., сключен между ищеца „Топлофикация София“ ЕАД и етажните
собственици от адрес гр. София, ул. „******** и списъци на живущите по
апартаменти, извлечение от сметка за аб. № ********, и заключение на изслушаната
по делото СТЕ, се установява, че сградата в режим на ЕС, находяща се на адрес гр.
София, ул. „********, 9 а, през процесния период била топлоснабдена.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
писмени доказателства се установяват въведените с исковата молба твърдения, че
2
ответниците А. И. М., И. М. И. и К. М. И., в качеството си на собственици на
топлоснабдения имот – апартамент № 10, находящ се в гр. София, ул. „********, 9 а,
през процесния период били потребители на доставяната до имота топлинна енергия.
Предвид цитирания по-горе законов текст ответниците А. И. М., И. М. И. и К. М. И.,
като собственици на топлоснабдения имот, били обвързани по силата на закона от
облигация с ищцовото дружество досежно доставяната до собствения им имот
топлинна енергия, без да е необходимо нарочно изявление от тяхна страна, че желаят
да закупува доставяната в имота от ищеца „Топлофикация София” ЕАД топлинна
енергия. Доколкото законът обвързва качеството ползвател на топлинна енергия с
притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответниците за задължения за цена на доставена до имота топлинна енергия във връзка
с чл. 150 ЗЕ следва да е съответна на участието им в съсобствеността, а именно 4/6
части за А. И. М. и по 1/6 част за ответниците И. М. И. и К. М. И..
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответниците да се възползвали от
правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Предвид изложеното между страните за процесния период бил сключен
действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Действително в о.с.з. на 11.10.2024г., когато пред СРС е изслушано
заключението на СТЕ, ответниците, чрез адв. Г., оспорили същото. Посочили, че
заключението било теоретично и съдържало протИ.речия. Не ставало ясно как било
отчетено потреблението на БГВ, при положение, че липсвал протокол за достъп и че
вещото лице, при разпита си по чл. 200 ГПК, посочило, че не си спомня има ли такива
протоколи по делото.
Независимо кои изследвани документи експертът си спомнил или не при
разпита си по чл. 200 ГПК, в началната част на заключението, раздел II –
„Информационни източници“, вещото лице Ж. подробно описало изследваните и
анализирани документи, сред които и извлечение от сметки за процесния абонатен
номер, справки за изравнителните сметки, документи за отчет, копия от съобщения
към фактури, отчет на показанията на топломера в АС с показания за отчетена,
разпределена ТЕ, технологични разходи, рекламации и служебно начислена ТЕ и др.
3
От така изброените с исковата молба по делото е представено извлечение от сметка за
аб. № ******** за процесния период, което не е оспорено от ответниците в срока по
чл. чл. 133, вр. чл. 131 ГПК (в случая изобщо не са подали отговори на исковата
молба). Последните оспорили заключението на СТЕ, но във връзка с възраженията си
не ангажирали други доказателства, които да опровергават констатациите на вещото
лице. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответниците във връзка с
отразеното по изравнителните сметки за процесния период количество на топлинната
енергия, доставена за процесния период от време, като именно показанията по
последните сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за
които на ответниците са начислени сумите за процесния период. Заключението на СТЕ
напълно кореспондира с представеното по делото и неоспорено писмено доказателство
- извлечение от сметка за аб. № ********, предвид на което не са налице основания
съдът да не кредитира заключението при преценката си по чл. 202 ГПК. Въз основа на
заключението на СТЕ и писмените доказателства по делото в т.ч. неоспореното
извлечение от сметка за аб. № ******** по делото се установява количеството на
доставена топлинна енергия до процесния имот и нейната стойност.
Възраженията във въззивната жалба, че услугата дялово разпределение не била
предоставяна са напълно неотносими, доколкото установителните искове на ищеца
досежно задълженията за цена на услугата дялово разпределение са отхвърлени от
СРС и в тази си част първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна сила.
Понеже във въззивната жалба липсват други конкретни оспорвания и не се
излагат никакви съображения по отношение установения от СРС размер на
задълженията на ответниците за топлинна енергия, както и относно установеното
задължение за лихва за забава, съдът не намира основание за промяна изводите на
СРС по тези въпроси, доколкото при въззивната проверка съдът е ограничен до
доводите изложени в жалбата по смисъла на чл. 269 ГПК.
Ето защо настоящата въззивна инстанция намира първоинстанционното
решение за правилно в обжалваните му части на въведените с жалбите доводи, поради
което същото следва да бъде потвърдено на основание чл. 272 ГПК, като на основание
посочената норма въззивният съд препраща и към изложените от СРС мотиви.
В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Пред СГС ищецът е
заявил претенция за разноски и претендира такива за юрисконсултско възнаграждение
в размер на сумата 200 лева. Настоящият състав на съда намира, че разноски за
юрисконсултско възнаграждение не следва да му се присъждат, тъй като ищецът е
4
депозирал бланкетен отговор на въззивната жалба и не е изпратил представител в
проведеното пред настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено
е депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като неоснователна.
Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално не е осъществена пред
настоящата инстанция, поради което липсва основание да се приложат разпоредбите
на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ, поради което и съдът не присъжда
юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20122/07.11.2024г., постановено по гр.дело №
37420/2023г. по описа на СРС, 71-и състав, в частта, в която е признато за установено
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че А. И. М., ЕГН **********, И. М. И., ЕГН **********, и К. М. И., ЕГН
**********, дължат на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, сумата 2 892.32
лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2020г. до 30.04.2022г.
топлинна енергия в имот с аб. № 362378, находящ се в гр. София, ул. „********, ап.
10, ведно със законната лихва от 18.01.2023г. до окончателното изплащане, и сумата
497.03 лева, представляваща обезщетение за забава върху същата главница за периода
от 01.07.2020г. до 11.03.2023г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2717/2023г. по описа на СРС, 71-и
състав, като 4/6 части от сумите се дължат от ответника А. И. М., и по 1/6 част се
дължат от ответниците И. М. И. и К. М. И..
В частта, в която СРС е отхвърлил установителните искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, като необжалвано, първоинстанционното съдебно решение е влязло в законна
сила.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5