№ 126
гр. Самоков, 26.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети август през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно
дело № 20251870200125 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Д. К. Д. от с. Б.И., Община Самоков, обжалва Електронен фиш №
85044180.., издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, гр. София, с искане
за неговата отмяна поради незаконосъобразност.
В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна
по смисъла на чл. 61, ал. 1, вр. чл. 58д, т. 4 от ЗАНН – Агенция „Пътна
инфраструктура“ изразява становище за неоснователност на жалбата и
отправя искане за потвърждаване на обжалвания електронен фиш.
В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с
пълномощника си адв. Пламен Механджийски, който поддържа жалбата и в
хода на съдебните прения акцентира върху погасяването на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по давност на основание чл. 11
от ЗАНН, вр. чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, която е изтекла към
датата на провеждане на съдебните прения.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от
пълномощника си юрк. Христо Бамбалски, който поддържа становището за
неоснователност на жалбата и моли обжалваният електронен фиш да бъде
потвърден.
1
Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Производството е по Глава Трета, раздел V от ЗАНН.
Жалбата е подадена от легитимирано лице против подлежащ на
обжалване пред РС – Самоков електронен фиш (ЕФ). Установеният в чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН 14-дневен срок за подаване на жалбата е спазен – ЕФ е връчен
на жалбоподателя на 10.12.2024 г., а жалбата е подадена на 23.12.2024 г. по
пощата. По тези съображения жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Административно-наказателната отговорност на жалбоподателя е
погасена по давност, макар ЗАНН да не установява изрично такова основание
за погасяването й. Съгласно т. 2 от Тълкувателно постановление №
1/27.02.2015 г. на ВАС и ВКС разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН препраща към
уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в
Наказателния кодекс. Установената в чл. 80 – 81 от НК давност за наказателно
преследване е приложима и за административните нарушения поради
еднородността на наказателната и административно-наказателната
отговорност и на фактическия състав при извършено деяние и изтичане на
определен период от време преди влизане в сила на държавен акт, който да го
санкционира. Не следва лице, извършило административно нарушение, за
което е предвидена глоба като административно наказание, да е в по-
неблагоприятно положение от лице, извършило престъпление по НК, за което
е предвидена същата санкция като наказание по НК. Затова за деяние,
съставляващо административно нарушение по Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) и наказуемо с административно наказание „глоба”,
административно-наказателното преследване се изключва на основание чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, ако то не е възбудено в продължение на 3 години от
извършването на деянието, респективно – ако от последното действие на
надлежен орган, насочено срещу жалбоподателя за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, са изминали 3 години /чл. 81,
ал. 2 от НК/, или ако независимо от горните обстоятелства или други такива,
които спират или прекъсват давността, са изтекли 4 години и половина от
извършване на деянието /чл. 81, ал. 3 от НК/, без в този период да е влязъл в
2
сила публично-правен акт (наказателно постановление или електронен фиш),
който да го санкционира.
В чл. 189ж, ал. 1, изр. първо от ЗДвП е уредена възможността за издаване
на ЕФ в отсъствието на контролен орган и на нарушител за санкциониране на
административно нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, установено и заснето
от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно чл. 189ж, ал. 1,
изр. второ от ЗДвП са значително опростени и изискванията към
съдържанието на ЕФ. Действителният смисъл на тези разпоредби е да се
опрости административно-наказателното производство за санкциониране на
такова административно нарушение, в отклонение от общите разпоредби на
ЗАНН, съгласно които административното нарушение се установява със
съставяне на акт за установяване на административно нарушение и се
санкционира с наказателно постановление.
Това опростяване на административно-наказателното производство по
издаване на ЕФ според настоящия състав обаче изобщо не води до дерогиране
на субсидиарно приложимите правила на чл. 80-81 от НК в тяхната цялост
относно давността за наказателно преследване, която е материално-правен
институт, нито до стесняване на приложното му поле само до т. нар.
„абсолютна давност“ от четири години и половина съгласно чл. 81, ал. 3 от
НК, считано от извършване на деянието. Противното би означавало без
никакво правно основание да се диференцира материално-правното
положение на лицата, на които за административно нарушение е наложено
административно наказание с наказателно постановление от това на лицата,
спрямо които е наложено административно наказание с ЕФ за
административно нарушение.
Сред изискванията към съдържанието на ЕФ по чл. 189ж, ал. 1, изр. второ
от ЗДвП липсва такъв елементарен реквизит като дата на издаването му.
Единственото логично обяснение за това е, че съгласно чл. 189ж, ал. 1, изр.
второ от ЗДвП ЕФ се издава в отсъствието на контролен орган и на
нарушител, при това за нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, което е
установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП . С
други думи – техническите възможности на тази система позволяват
установяване на всички елементи от обективната страна и относно
авторството на нарушението при самото му заснемане, поради което
3
издаването на ЕФ е автоматизиран технически процес, който се осъществява в
отсъствието на контролен орган и на нарушител веднага при установяване на
нарушението. В тази връзка следва да се отбележи също, че ЕФ по самото си
естество обединява установяването и санкционирането на нарушението.
Тоест, законът не провежда никаква разлика между установяване на
нарушението и неговото санкциониране с ЕФ. Затова за целите на
прилагането на института на давността за наказателно преследване съгласно
чл. 80-81 от НК в неговата цялост, следва според настоящия състав да се
приеме, че датата на установяването и заснемането на административното
нарушение по чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е и датата, на която надлежен орган е
предприел действие за преследване на нарушението, и то спрямо лицето,
срещу което е насочено преследването чрез издаване на ЕФ срещу него.
От тази дата съгласно чл. 81, ал. 2 от НК – в случая от 22.1.2021 г. – е
започнал да тече тригодишен давностен срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. ЕФ
е връчен на жалбоподателя на 10.12.2024 г., т. е. след изтичането на този срок.
В продължение на повече от 3 години и 10 месеца от тази дата ЕФ е останал
невръчен на наказаното лице, без да са налице данни същото да е търсено за
това и да не е намерено на посочения в ЕФ негов адрес. Като се приеме, че
установяването и заснемането на нарушението, за което се издава ЕФ срещу
жалбоподателя, е действие на надлежен орган, насочено за реализиране на
административно-наказателната му отговорност, което с оглед разпоредбата
на чл. 81, ал. 2, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК поставя началото на тригодишна
давност, то тя е изтекла на 22.1.2024 г. – преди връчване на НП на наказаното
лице, респ. преди образуване на настоящото съдебно производство, без в
рамките на този срок давността да е спирана или прекъсвана.
Наред с всичко изложено дотук, от съществено значение е и
обстоятелството, че към датата на приключване на съдебното следствие в
настоящото производство (15.8.2025 г.) е изтекъл срокът на т. нар. „абсолютна
давност“ от 4 години и половина съгласно чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от
НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН по вече изложените съображения
и за отговорността за административни нарушения. Този срок е започнал да
тече от датата на извършване на твърдяното деяние на жалбоподателя,
санкционирано с ЕФ (22.1.2021 г.) и е изтекъл на 22.7.2025 г., докогато,
независимо от обстоятелства, които биха могли да бъдат основания за спиране
или прекъсване на давността, не е влязъл в сила публично-правен акт
4
(наказателно постановление или електронен фиш), който да го санкционира.
По тези съображения относно погасяването на административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя по давност за
административното нарушение, санкционирано с обжалвания ЕФ, на
основание чл. 63, ал. 2, т. 3 и ал. 6 от ЗАНН, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 3 от
НПК и с чл. 84 от ЗАНН наказателното постановление следва да бъде изцяло
отменено, а административно-наказателното производство – прекратено.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл.
143, ал. 1 от АПК жалбоподателят има право да му бъдат присъдени
разноските по делото, които се възстановяват от бюджета на органа, издал НП.
Жалбоподателят е поискал присъждане на разноски за платено адвокатско
възнаграждение и е представил доказателства за извършването им в размер
400 лв. съгласно представения договор за правна защита и съдействие, който
служи и за разписка за платената сума. Основателно е възражението по чл.
63д, ал. 2 от ЗАНН на пълномощника на въззиваемата страна в хода на
съдебните прения за прекомерност на разноските на жалбоподателя за платено
адвокатско възнаграждение. Делото е с ниска степен на фактическа и правна
сложност, разгледано е в едно открито съдебно заседание, в което дейността
по събиране на доказателства сведена до приемане на административно-
наказателната преписка. Затова и като съобрази тези конкретни обстоятелства,
както и вида и размера на административното наказание, наложено на
жалбоподателя с атакувания ЕФ, а така също и актуалната практика на Съда
на Европейския съюз, недопускаща национална правна уредба, която обвързва
съда с нормативно установени минимални размери на адвокатските
възнаграждения, съдът намира, че адекватният размер на разноски за
адвокатско възнаграждение, който следва да бъде понесен от бюджета на
органа, издал обжалвания ЕФ, е 300 лв., в какъвто размер то следва да бъде
присъдено в полза на жалбоподателя на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш № 85044180.., издаден от Агенция „Пътна
инфраструктура“ и ПРЕКРАТЯВА административно-наказателното
5
производство, образувано с издаването му.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК,
вр. чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН, Агенция „Пътна инфраструктура“, с адрес гр.
София, бул. „М........“ № 3, да заплати на Д. К. Д., ЕГН **********, с адрес с.
Б.И., Община Самоков, ул. „15-та“ № 14, сумата 300,00 лв. за разноски в
производството за платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-област в 14-дневен срок от съобщенията до
страните за обявяването му.
Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________
6