№ 2141
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Петър Милев
при участието на секретаря Цветелина П. Добрева Кочовски
като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно гражданско дело №
20241100501424 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 02.10.2023 г., гр.д. 28124/2021 г., СРС, 52 с-в ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „В. и К.“ ООД срещу С. Б. С. иск по чл.
422, ал.1, от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, съществуване на
вземането за сумата от 1 691.71 лева, представляваща задължения за
доставена и отведена вода (главница) за периода от 13.04.2017 г. до
10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението - 01.09.2020
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 1 764.68 лева, представляваща
главница и за периода от 12.09.2016 г. до 12.10.2016 г., ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „В. и К.“ ООД срещу С. Б. С. иск по чл.
422, ал.1, от ГПК, във връзка с чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД, съществуване на
вземането за сумата от 417.76 лева, представляваща мораторна лихва за
периода от 21.10.2017 г. до 15.07.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над уважения размер до пълния предявен размер от 442.60 лева,
представляваща мораторна лихва, като ОСЪЖДА ответника да заплита на
1
ищеца сумата 784.19 лева - разноски, а ищеца на ответника сумата 11.09 лева
– разноски.
Срещу решението в частта, с която са уважени исковете постъпва
въззивна жалба от ответника по тях С. Б. С.. Поддържа оплаквания, че не е
потребител на ВиК услуги и не е обвързан от облигационно правоотношение
с ответника, с когото няма сключен договор. Не се доказва количество и цена
на предоставени услуги. Иска се отмяна на решението в тази част и
постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият – ищецът „В. и К.“ ООД оспорва жалбата.
Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по
реда на чл. 269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и
правилно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обстоятелството, че ответникът по исковете С. Б. С. е потребител на
ВиК услуги през оспорения с жалбата период 13.04.2017 г. до 10.05.2017 г., се
установява чрез притежаваното от него право на собственост върху
водоснабдения обект. В тази насока е договор за покупко-продажба от
2
22.01.2020 г., обективиран в нот. акт № 26, том I, рег. № 327, дело № 22/2020
г., н-с при РС – Радомир, чрез който ответникът продава на трето за спора
лице М.Р.Й. имота в с. Светля, община Ковачевци, обл. Пернишка, с площ
670 кв.м., парцел V-57, кв. 12 по регулационния план на селото. Съобразно
ползващите се с обвързваща материална доказателствена сила официални
удостоверявания в нотариалния акт, по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК,
продавачът се легитимира при изповядване на сделката за собственик на
прехвърления имот с нот. акт № 103, т. III, д. 1146/1990 г., н-с при РС –
Радомир.
Фактът, че ответникът е бил титуляр на собствеността през исковия
период и за имота е доставена вода се потвърждава и чрез негово заявление
от 17.02.2004 г. за откриване партида за студена вода; договор № 374/04.03-
2014 г. за доставка на вода, сключен между страните по делото; както и
фигуриране на неговото име и подписи срещу измерени показания от
водомер, като клиент на процесния абонатен № 5048689 през периода 2014 г.
– 2018 г.
Предвид изложеното, през спорния исков период, ответникът
притежава качеството потребител на предоставени от ищеца услуги, по
силата на § 1, т. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
УРПППВКС и отговаря за възникналите тогава задължения.
В съдебно-счетоводната експертиза, въз основа на редовния отчет от
общия и индивидуален водомер и в съответствие с цените, утвърдени от
КЕВР за доставените услуги през спорния период, са определени размерите
на дължимите главница и лихви, за които са уважени исковете.
При липса на доказателства ответникът да изпълнява основното си
договорно задължение по чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 40, ал. 1 от
Наредбата за заплащане на услугите, предоставени от ВиК оператора, какъвто
е ищецът, основателни са исковете за признаване дължимост на главното и
акцесорно вземане до обжалваните размери.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени исковете, на
основание чл. 271, ал. 1, изр.1, предл. 1, ГПК следва да се потвърди.
Решението в останалата част, с която са отхвърлени исковете, като
3
необжалвано е влязло в сила.
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл.
25, ал.1 НЗПП има право на сумата 100 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 02.10.2023 г., гр.д. 28124/2021 г., СРС, 52 с-в в
частта, с която се признава за установено по предявените от „В. и К.“ ООД
срещу С. Б. С. иск по чл. 422, ал.1, от ГПК, във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД,
съществуване на вземания за сумата от 1 691.71 лева, представляваща
задължения за доставена и отведена вода (главница) за периода от 13.04.2017
г. до 10.05.2017 г., ведно със законната лихва от датата на заявлението -
01.09.2020 г. до окончателното изплащане и иск по чл. 422, ал.1, от ГПК, във
връзка с чл.86, ал.1, пр.1 ЗЗД, съществуване на вземането за сумата от 417.76
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.10.2017 г. до
15.07.2020 г.
ОСЪЖДА С. Б. С., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. **** да
заплати на „В. и К.“ ООД, със седалище: гр. Перник, ул. **** сумата 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4