Решение по дело №16248/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 6656
Дата: 26 септември 2019 г. (в сила от 26 септември 2019 г.)
Съдия: Любомир Илиев Василев
Дело: 20181100516248
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                              26.09.2019 година                        гр.София

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на двадесети и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година , в следния състав :

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ

                           

ЧЛЕНОВЕ:  КАЛИНА АНАСТАСОВА

 

                      Мл.съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА

 

при секретар Д.Шулева   

като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №16248 по описа на 2018 година ,

за да се произнесе взе предвид следното :   

 

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №16248/2018 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на М.С.С. ЕГН ********** *** срещу решение №36006 от 25.06.2018 г постановено по гр.д.№32518/2016 г на СРС , 87 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на въззивника  :

- с правно основание чл.202 ал.5 ЗМВР /отм/ във вр. чл.67 ал.7 т.3 и чл.67 ал.3 т.2 /отм./ от ЗДСл във вр.чл.22 от НЗСДА и чл.19а /отм./ от НСПДС да се осъди МВР да му заплати сумата от 295,05 лева възнаграждение за полагане на труд по време на официални празници за периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г , ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата ; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 73,04 лева  лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г ;

-  с правно основание чл.67 ал.7 т.1 и чл.67 ал.3 т.4 /отм./ от ЗДСл във вр.чл.20 от НЗСДА и чл.19а /отм./ и чл.22 /отм./ от НСПДС да се осъди МВР да му заплати сумата от 184 лева възнаграждение за положен нощен труд през периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г ; ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата ; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 43,19 лева лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г ;

- и да се осъди МВР да му заплати сумата от 629,77 лева възнаграждение за извънреден труд за периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г , ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 155,34 лева  лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г.

 

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като съгласно чл.202 ал.5 ЗМВР /отм./ на държавните служители в МВР се изплащат и други възнаграждения предвидени в други закони /ЗДСл / . В случая трябва да се приложи ЗДСл и да се присъдят възнаграждения за нощен труд , извънреден труд и за работа по време на официални празници . Според Европейската социална харта и МПИСКП държавата е длъжна да компенсира работниците и служителите за полагане на нощен труд и труд по време на официални празници .   

Въззиваемата страна не е подала писмен отговор на въззивната жалба . В о.с.з оспорва жалбата .

Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 31.10.2018 г и е обжалвано в срок на  същата дата .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа  и правна страна :

За да отхвърли процесните искове СРС е приел , че разпоредбите на ЗДСл , включително чл.67 ал.7 т.1 и т.3 , не могат да се приложат за ищеца като държавен служител в МВР . В чл.202 ЗМВР /отм./ не са предвидени възнаграждения за нощен труд и за труд по време на официални празници , както и не е предвидено да се заплаща за извънреден труд получен след приравняване на нощния труд към дневен труд с определен коефициент .

Решението на СРС е правилно , като мотивите му се споделят и от настоящия съд . От разпоредбата на чл.202 ал.5 ЗМВР /отм./ не следва субсидиарно приложение на ЗДСл и на подзаконовите актове издадени въз основа на него . ЗМВР /отм./ е специален закон спрямо ЗДСл /чл.1 ЗДСл/ . Разпоредбата на § 1а ЗМВР (отм.), според която за неуредените в глави петнадесета, шестнадесета, осемнадесета и деветнадесета въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за държавния служител, е отменена със ЗИД ЗМВР (отм.), обн. ДВ, бр. 88/2010 г., в сила от 01.01.2011 г т.е. законодателят изрично е изключил възможността за субсидиарно приложение на ЗДСл по въпроси, влизащи в предмета на настоящия спор , като не е имало пречка да се уредят подобни обезщетения с подзаконов нормативен акт . Със ЗМВР /Обн. ДВ бр. 53 от 27.06.2014 г., в сила от 01.07.2014 г / е предвидено изплащането на държавните служители в МВР на допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22, 00 ч. до 06,00 ч., за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение (чл.179, ал. 1 ЗМВР).

По отношение на разпределението на работното време и извънредния труд приложението на ЗДСл , КТ и подзаконовите нормативни актове по тяхното приложение е изключено с разпоредбата на чл.211, ал. 7 ЗМВР (отм.), съгласно която редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане и за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време се определя с инструкция на министъра на вътрешните работи. Не са налице предпоставки за субсидиарното приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на която се позовава ищецът. Въз основа на законовата делегация е приета Инструкция № Із-2453 от 04.12.2012 г. за реда за разпределяне на работното време на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, отчитането му и компенсиране на работата извън установеното работно време (обн. ДВ, бр. 99 от 14.12.2012 г., отм. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г.). Тази инструкция не урежда по-кратка продължителност на работното време през нощта, поради което няма основание за превръщането на нощните часове в дневни по посочения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ начин. Едва с приемането на Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (издадена от министъра на вътрешните работи, обн. ДВ, бр. 69 от 19.08.2014 г., в сила от 19.08.2014 г.), в чл. 31, ал. 2 от същата е предвидено при сумиране отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 ч. и 06, 00 ч. за отчетния период да се умножават по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Цитираната наредба е приета и е влязла в сила след процесния период, поради което е неприложима към настоящия случай.

Не могат да се кредитират основното и допълнителните ССЕ доколкото същите извършват хипотетични изчисления основани на твърденията на ищеца за прилагане на ЗДСл и подзаконово нопрмативни актове по неговото приложение , за които съдът приема , че са неприложими .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част .

По изложените съображения , СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №36006 от 25.06.2018 г постановено по гр.д.№32518/2016 г на СРС , 87 състав ; в частта , с която са отхвърлени исковете на М.С.С. ЕГН ********** ***   :

- с правно основание чл.202 ал.5 ЗМВР /отм/ във вр. чл.67 ал.7 т.3 и чл.67 ал.3 т.2 /отм./ от ЗДСл във вр.чл.22 от НЗСДА и чл.19а /отм./ от НСПДС да се осъди МВР да му заплати сумата от 295,05 лева възнаграждение за полагане на труд по време на официални празници за периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г , ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата ; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 73,04 лева  лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г ;

-  с правно основание чл.202 ал.5 ЗМВР /отм/ във вр.чл.67 ал.7 т.1 и чл.67 ал.3 т.4 /отм./ от ЗДСл във вр.чл.20 от НЗСДА и чл.19а /отм./ и чл.22 /отм./ от НСПДС да се осъди МВР да му заплати сумата от 184 лева възнаграждение за положен нощен труд през периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г ; ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата ; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 43,19 лева лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г ;

- и да се осъди МВР да му заплати сумата от 629,77 лева възнаграждение за извънреден труд за периода 01.04.2013 г – 30.06.2014 г , ведно със законната лихва от 20.05.2016 г до окончателното за плащане на сумата; и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД да се осъди МВР да му заплати сумата от 155,34 лева  лихви за забава върху посоченото възнаграждение за периода 01.07.2013 г – 19.05.2016 г.

 

Решението не подлежи на обжалване .

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                   2.