О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./………….2019 г.
гр. Варна
ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен
състав в закрито съдебно заседание, проведено на петнадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА
ПАВЛОВА
мл. с. НАСУФ ИСМАЛ
като разгледа докладваното от мл.
съдия Н. Исмал
въззивно търговско дело № 1596/2019 г.,
по описа на ОС-Варна
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и следващите от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба
с вх. № 58502/09.08.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез
процесуалния си представител юрк. Р.И., срещу решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15147 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, в
частта, с която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК
********* против Г.П.А., ЕГН **********, с адрес: ***, действащ
чрез особения си представител адв. С Д, за разликата над установения
размер от 494.56 лева до претендирания размер от 1 483.68 лева, представляваща сбор от всички
падежирали вноски по договора за кредит от 25.09.2017 г.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил
отговор с вх. № 68984/25.09.2019 г. на въззивната жалба от въззиваемия Г.П.А.,
ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. С Д.
I.
По предварителните въпроси.
С определение № 3782/18.10.2019 г.
въззивният съд в рамките на извършената проверка досежно допустимостта на
производството е констатирал, че исковата молба е нередовна и съобразно
указанията дадени в т. 5 от ТРОСГТК на ВКС 1/2013 г., вр. с т. 4 от ТРОСК
1/2001 г. на ВКС, исковата молба е оставена без движение в частта за
установяване на вземането по заповедта, заявено от кредитора като сбор от
погасителни вноски за главница над 1000.00 лева до 1483.68 лева, като, на
основание чл. 273 вр. с чл. 129, ал. 4 от ГПК, на ищеца му е указано да отстрани
нередовностите.
В преклузивния едноседмичен срок е депозирана
молба с вх. № 32732/06.11.2019 г., с която в изпълнение на дадените указания
ищецът уточнява, че сумата в размер на 1000.00 лева, чиято дължимост иска да се
установи със сила на пресъдено нещо, представлява главница от претендираното
сборно вземане, а сумата в размер на 483.68 лева, представляваща разликата над
1000.00 лева /главница/ до 1483.68 лева – договорна лихва, като досежно
последната сума моли съда за постановяване на осъдителен диспозитив.
II.
По допустимостта на въззивното производство.
Въззивната жалба е подадена в
преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК. Същата е
редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл.
261 от ГПК и е надлежно администрирана, поради което е процесуално допустима.
Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.
Легитимацията на страните
съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие
на правен интерес от обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е
допустимо.
ІIІ.
По доклада на въззивната жалба и отговора.
Във въззивната жалба въззивникът,
обосновава подробно оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част,
като твърди, че същият е постановен в нарушение на материалния и процесуален
закон, поради което същото следва да се отмени в обжалваната част и вместо него
да се постанови ново решение, с което да се уважи исковата претенция в претендирания
размер. Поддържа, че спрямо процесния договор не намират приложение нормите,
уреждащи предсрочната изискуемост, доколкото същите касаят кредити отпуснати от
банки, а в конкретния случай кредитодателят е небанкова финансова институция.
Сочи, че съгласно уговорените в
договора за кредит клаузи, предсрочната изискуемост е настъпила автоматично
поради непогасяване на една месечна вноска с повече от 30 календарни дни.
Въззивникът навежда доводи, за това
че дори да се приеме, че кредитодателят не е упражнил надлежно правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем, то съдът следва да приложи разпоредбата
на чл. 235 от ГПК и да установи дължимата сума въз основа на падежиралите
вноски към датата на приключване на устните състезания.
В отговора на въззивната жалба, въззиваемият оспорва
същата, като неоснователна. Поддържа, че кредитът не е обявен надлежно за
предсрочно изискуем, доколкото волеизявлението на кредитодателя, че счита
кредита за предсрочно изискуем, не е достигнало до длъжника. Счита, че
правилата регулиращи обществените отношения във връзка с отпускането,
събирането и погасяването на парични заеми, следва да се приложат и за
небанковите финансови институции, а не както твърди въззиникът – само за
банките.
Сочи, че претенцията за сумата от
483.68 лева е неоснователна, доколкото липсва яснота на какво основание се
претендира. Твърди, че същата не е определена правилно, отделно клаузите на
договора, на които се основава, са неравноправни по смисъла на ЗЗП и ЗПК.
Поддържа, че не са спазени
изискванията на ЗПК, поради което се дължи единствено чистата стойност на
кредита.
Моли съда да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди атакувания съдебен акт в обжалваната част, като
правилен и законосъобразен.
Страните не са обективирали искания
по доказателствата.
Въззивната жалбата е
надлежно администрирана. Разноски за покриване на възнаграждението на адвоката
за тази инстанция обаче не са осигурени предварително, поради което въззивният
съд следва да отстрани този пропуск, като укаже на заинтересования въззивник
необходимостта от авансиране на сума от 300.00 лева за заплащане на минимален
размер на адвокатската услуга на назначения особен представител по защита
интереса на въззиваемия, с предупреждение, че при неизпълнение на това
задължение жалбата ще бъде върната, а производството прекратено.
Производството следва да се насрочи за разглеждане в
открито съдебно заседание с призоваване на страните.
При
изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, СЪДЪТ
О П
Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба с вх. №
58502/09.08.2019 г., депозирана от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „България“ № 49, действащ чрез
процесуалния си представител юрк. Р.И., срещу решение № 3302/17.07.2019 г., постановено по гр. дело № 15147 по описа за 2018 г. на
Районен съд - Варна, 31-ви съдебен състав, в
частта, с която е отхвърлен установителният иск с правно основание чл.
422, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, предявен от “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* срещу Г.П.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, действащ чрез особения си представител адв. С Д, за разликата над установения размер от 494.56 лева до претендирания
размер от 1 483.68 лева, представляваща сбор от всички падежирали вноски по договора
за кредит от 25.09.2017 г.
УКАЗВА, на
основание чл. 101 от ГПК, на “Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, че
разходите по защита на въззиваемия от особен представител, назначен по реда на
чл. 47 ал. 6 от ГПК, се авансират от насрещната страна като ЗАДЪЛЖАВА “Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* в седмичен срок от уведомяването да представи доказателства за внесени по
депозитна сметка на Окръжен съд - Варна в Централна кооперативна банка /ЦКБ/
клон Варна, BIC: ***, IBAN: ***, разноски
в размер на 300.00 лева за възнаграждение на особен представител на въззивника
за настояща инстанция.
ПРЕДУПРЕЖДАВА въззивника, че при неизпълнение на указанията в срок въззивната жалба
ще бъде върната и производството по в. т. д. № 1596 по описа за 2019 г. на
ОС-Варна ще бъде прекратено.
НАСРОЧВА производството по въззивно търговско дело № 1366/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, ТО, II въззивен съдебен състав за 22.01.2020 г. от 13:30 часа, за която дата
и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение,
а на въззивника се връчи и препис
от постъпилия писмен отговор, а на въззиваемия препис от уточняващата молба с вх. № 32732/06.11.2019 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.