№ 2205
гр. София, 19.01.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния
състав:
Председател:СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА
като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско
дело № 20251110143619 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от С. Т. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими, поради което съдът счита, че са налице процесуалните
предпоставки за допускането им.
Ответникът е направил особено искане по реда на чл. 213 ГПК. Съдът приема искането
за неоснователно, доколкото в отговора на исковете молба не се сочат конкретни искови
производства, съответно не се мотивира наличието на особена връзка между делата,
налагаща тяхното съединяване. При служебно извършена справка с деловодната система се
установява, че към настоящия момент ищецът е страна по още пет искови производства,
които са с различен предмет на разглеждане, предявени са срещу различни ответници и се
намират на различен етап на развитие.
На ищеца следва да бъде указано след запознаване с представените писмени
доказателства към отговора на исковата молба да конкретизира документите, които
ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза
следва да бъде оставено без уважение, доколкото част от въпросите са неотносими към
предмета на доказване, а останалата част не налагат използването на специални знания от
съда.
Страните следва да се поканят към постигане на спогодба за доброволно уреждане на
спора между тях.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по реда на чл. 213 ГПК.
ДОПУСКА представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени
доказателства.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от съобщението да конкретизира писмените
документи, които ответникът следва да бъде задължен да представи по реда на чл. 190 ГПК.
Предупреждава ищеца, че при неизпълнение в срок на дадените указания съдът ще
1
отхвърли доказателственото искане.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза, която да даде отговор на поставените в исковата молба въпроси-
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.02.2026г. от 10:00 часа, за когато да се
призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца – препис от
отговора на исковата молба, а на ответника – препис от молба вх.№354007/29.10.2025г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД, както следва:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето
ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на договор паричен заем
№***/20.11.2023г., сключен между страните по спора, а в условията на евентуалност за
прогласяване недействителността на каузата на чл. 11 от договора.
Ищецът твърди, че на 20.11.2023г. сключил с ответното дружество договор за паричен
заем №*** при следните условия: размер на предоставената главница – 1 300 лева; краен
срок за погасяване – 12.02.2024г.; лихвен процент – 40%; годишен процент на разходите –
42,41 %. Ищецът поел задължение в тридневен срок от сключването на договора за
предостави обезпечение чрез осигуряване на поръчител или предоставяне на банкова
гаранция, отговарящи на подробно предвидените изисквания в съдържанието на договора за
кредит и общите условия към него. Съгласно чл. 11 от договора при неизпълнение на
поетото задължение за предоставяне на обезпечение потребителят дължи на кредитора
неустойка в размер на 293,49 лева. Ищецът оспорва действителността на сключения договор
за потребителски кредит, като излага обстойни доводи в обстоятелствената част на исковата
молба. Посочва, че предвиденият ГПР от 42.41 % не съответствал на реално приложимия
ГПР, т. к. при формиране на действителния ГПР се включвала и дължимата неустойка по чл.
11 от договора. Предвидената неустойка имала за цел скрито заобикаляне на императивните
ограничения, предвидени в чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 33, ал. 1 ЗПК. Така предвидената
неустойка била уговорена при накърняване на добрите нрави, доколкото не се
характеризирала с присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, водела
до скрито оскъпяване на кредита и осигурявала сигурна печалба за заемодателя, като
основната й цел се състояла в неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемателя. Оспорва като неравноправна клаузата на чл. 11 от договора. Ищецът оспорва
сключения договор за потребителски кредит като нищожен поради неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК. Въз основа на изложените фактически твърдения и
правни доводи моли за прогласяване на договор паричен заем №***, сключен между
страните по спора, за нищожен на основание чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, т. 10 ЗПК, а в условията
на евентуалност на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК. В
условията на евентуалност претендира за прогласяване на нищожността на клаузата на чл. 11
от договора. Претендира за сторените съдебни разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор, в който оспорва иска като
неоснователен. Не оспорва факта, че между страните по спора е възникнало договорно
правоотношение по силата на сключен договор за паричен заем №*** от 20.11.2023г.
Посочва, че за ищеца не съществува правен интерес от предявяване на иска, доколкото
задълженията по кредита са изцяло погасени. Ответникът е изложил съображения за
упражнена злоупотреба с процесуални права от ищеца, изразяваща се в завеждане на
множество искови производства за прогласяване недействителността на договори за кредит,
сключени от ищеца, основани на твърдения за допуснати сходни нарушения при сключване
на договора по смисъла на ЗПК. Посочва, че клаузата за неустойка не е част от същественото
съдържание на договора, поради което евентуалната й недействителност няма за последица
прогласяване недействителността на договора в цялост. Клаузата, предвиждаща начисляване
на неустойка, отговаряла на всички нормативни изисквания. При сключване на договора на
ищеца била предоставена преддоговорна информация за дължимите суми, размера на
главницата, броя и размер на дължимите погасителни вноски, падеж, размер на лихвения
процент, ГПР, изискване за предоставяне на обезпечение. Уговорената неустойка
представлявала предварително уговорено обезщетение, поради което включването при
формиране размера на дължимите погасителни вноски съответствало на законовите
изисквания. Предвидената неустойка изпълнявала присъщите й функции, не водела до
неоснователно обогатяване и не противоречала на добрите нрави. Ответникът оспорва
твърденията на ищеца за неравноправен характер на клаузата на чл. 11 от договора. Посочва
2
се, че ищецът разполагал с предварителна запознатост с условията по договора и
евентуалните последици при непредоставяне на уговореното обезпечение поради наличието
на множество сключени кредитни сделки, съдържащи уговорка за неустойка при
непредоставяне на обезпечение. При така изложените съображения ответникът моли за
отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и за присъждане на сторените
съдебни разноски в производството.
Права и обстоятелства, които се признават от страните и не се нуждаят от
доказване
С оглед становището на страните съдът намира, че към настоящия момент безспорни
и ненуждаещи се от доказване са следните обстоятелства:
1. Наличие на възникнало договорно правоотношение между С. Т. С. и „Сити Кеш“ ООД
и по силата на сключен договор за паричен заем №*** от 20.11.2023 г.
Разпределение на доказателствената тежест:
По исковете с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. първо, второ и трето ЗЗД, вр.
чл. 22 ЗПК.
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за паричен
заем №*** от 20.11.2023 г. и съдържанието на оспорените договорни клаузи.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
По евентуалния иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК за
прогласяване недействителността на клаузата на чл. 11 от процесния договор
Ищецът носи доказателствена тежест да установи сключването на договор за паричен
заем №*** от 20.11.2023 г. и съдържанието на оспорената договорна клауза.
Ответникът носи доказателствена тежест да установи фактите, на които основава
въведените възражения срещу основателността на иска, включително предоставянето на
информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за
определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни
договорни клаузи са индивидуално уговорени.
УКАЗВА на страните на основание чл. 7, ал. 3 ГПК, че ще извърши служебна
проверка за наличието на неравноправни договорни клаузи в съдържанието на
потребителски договор, за което предоставя на страните при условията на състезателност
възможност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност
на клаузи от договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4