№ 31
гр. Разград , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Ирина М. Ганева
Атанас Д. Христов
при участието на секретаря Н.Р.Х.
като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Въззивно гражданско
дело № 20213300500023 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от М.Н. Х. чрез пълномощник против Решение № 293/
04. 11. 2020 г. по гр. д. № 20203330101235/ 20 г. по описа на РС Разград, с което съдът е
отхвърлил установителен иск, предявен от М.Н. Х. срещу НОИ – ТП на НОИ Разград за
установяване, че е полагала труд за период от 3, 5 години в ПК „Прогрес“ с. Владимировци
като готвач от 1990 г. до края на 1992 г. и при възнаграждение 180 лв. и една година – 1981
г. в сладкарски цех в същата кооперация, като неоснователен. Изложени са доводи, че
решението е необосновано, незаконосъобразно, постановено в противоречие на материалния
закон. Моли въззивната инстанция да отмени решението и да постанови друго, с което да
уважи предявения иск.
Въззиваемите страни ТП на НОИ Разград и ПК „Прогрес“ с. Владимировци в
ликвидация не са депозирали писмен отговор на въззивната жалба.
Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и становища на страните
и след проверка на обжалвания съдебен акт, констатира следното:
Делото е напълно изяснено от фактическа страна и фактическите положения, приети
за установени от районния съд се подкрепят от събрания доказателствен материал и са
основани на закона.
1
Делото пред РРС е образувано по предявена искова молба от М.Н. Х. против ТП на
НОИ гр. Разград и Кооперация „Потребителна кооперация „Прогрес“ с. Владимировци за
установяване, че е полагала труд за периода от 3, 5 години в ПК „Прогрес“ с. Владимировци
като готвач от 1990 г. до края на 1992 г. и при възнаграждение 180 лв. и една година – 1981
г. в сладкарски цех в същата кооперация.
Ищцата твърди, че в периода от 1990 г. до края на 1992 г. е полагала труд като готвач
в ПК „Прогрес“ с. Владимировци и една година – 1981 г. в сладкарски цех в същата
кооперация. Според представеното Удостоверение № 5511-16-2/ 19. 11. 2019 г. от ТП на
НОИ Разград, разплащателни ведомости и трудово-правни документи на ПК „Прогрес“ с.
Владимировци за периода 01. 01. 1990 г. до 31. 12. 1992 г. не са предавани. В писмения
отговор пред районния съд този ответник е заявил, че по повод на извършена ревизия, през
2017 г. са предадени от председателя на кооперацията Х.М. ведомости за периода от м.
октомври 2000 г. до 31. 07. 2004 г. Ликвидаторът на ПК „Прогрес“ с. Владимировци е издал
Удостоверение от 07. 11. 2019 г. , според което не са му предадени ведомости за заплати и
трудови досиета от кооперацията. Явно е според тези писмени доказателства, че
документите за процесния период липсват и може да се приеме, че са загубени, което
обосновава правния интерес на ищцата по чл. 5 от ЗУТОССР.
По делото не са представени писмени доказателства, че ищцата е работила през
процесния период в ПК „Прогрес“. Представените от нея заверени преписи от трудови
книжка се отнасят за други лица и не могат да послужат като доказателства, установяващи
твърденията й за положен труд в кооперацията. Неотносимо е към предмета на делото и
представеното удостоверение от РДПБЗН, че на 16. 12. 2007 г. е възникнал пожар в кафе-бар
на Д.Д Н. в с. Владимировци, като е унищожен инвентар на заведението. Посочените
писмени доказателства не установяват вероятност за наличие на твърдения трудов стаж от
ищцата по смисъла на чл. 6 от ЗУТОССР и свидетелски показания за установяване му са
недопустими. Според чл. 6, ал. 1 от ЗУТОССР, по исковете за установяване на трудов и
осигурителен стаж не се допускат свидетелски показания, ако не са представени писмени
доказателства,които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са
издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. В чл. 6, ал. 2 от с. з. са изброени, неизчерпателно писмените
доказателства: трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда, от което е
видно, че през посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е
бил сключен трудов договор, допълнителни споразумения, заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж и
професионален опит, трудови книжки, осигурителни книжки, решения на компетентни
органи за изплащане на дължимо възнаграждение, договори за възлагане на управление и
контрол, други подобни документи.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е неоснователен.
По делото не са представени допустими доказателства, от които да се установи положен
2
трудов стаж от ищцата в ПК „Прогрес“ с. Владимировци като готвач от 1990 г. до края на
1992 г. и при възнаграждение 180 лв. и една година – 1981 г. в сладкарски цех в същата
кооперация. Обжалваното решение на районния съд е правилно и следва да бъде
потвърдено. Следва да бъде отбелязано, че в диспозитива на обжалваното решение съдът не
е посочил ответника ПК „Прогрес“ с. Владимировци, който е конституиран и е взел участие
в процеса пред районния съд, но този пропуск може да бъде поправен по реда на
отстраняване на ОФГ в производство по чл. 247 от ГПК.
Воден от изложеното, Разградският окръжен съд на осн. чл. 272 от ГПК
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293/ 04. 11. 2020 г. по гр. д. № 20203330101235/ 20 г.
по описа на РС Разград.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните, пред Върховния касационен съд на Република България, при наличието на
предпоставките по чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3