№ 1435
гр. Пазарджик, 25.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220102852 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
По реда на чл.422 ГПК са предявени установителни искове по чл.149 ЗЕ и
чл.86 ЗЗД за съществуване на вземането по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК за заплащане на сумата от 2066.12 лв., от която 1761.06 лв. - цена
на топлинна енергия за периода м. 10.2020г. – м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.07.2023 г. до плащането; 247.85 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 11.07.2023 г.; 47.15 лв. - такса за
дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.07.2023 г. до плащането и 10.06 лв. -
мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 11.07.2023 г.
Ищецът „*“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, твърди, че
в изпълнение на договор за продажба на топлинна енергия при публични
общи условия по чл.150 ЗЕ /одобрени с решение на ДКЕВР от 2016г./, е
доставил топлинна енергия за битови нужди на ответника С. М. С. с ЕГН
********** от гр. ** до негов имот в **. Твърди, че цената на топлинната
енергия за процесния период е определена от дружеството за дялово
разпределение „*“ ЕООД, за което потребителят дължи такса, както и че
задължението не е заплатено. Твърди, че поради неизпълнението за ответника
1
е възникнало задължение да заплатят обезщетение за забава в размер на
законната лихва за процесния период.
Ищецът твърди още, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК. Иска от
съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за
изпълнение. Претендира присъждане на разноски в исковото и в заповедното
производство.
Ответникът, представляван от особен представител по чл.47, ал.6 ГПК,
оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните и че е
клиент на топлофикационното дружество. Оспорва доставянето на
топлинната енергия, чието заплащане се претендира, както и нейното
отчитане. Предявява възражение за погасяване на вземането по давност. Моли
за отхвърляне на иска и претендира разноски.
Третото лице помагач „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище и адрес на
управление: *, счита исковете за основателни.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона достигна до
следните фактически и правни изводи:
Активно легитимиран да предяви иска по чл.422 ГПК е кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение, срещу която е
постъпило възражение от длъжника или същата му е връчена при условията
на чл.47, ал.5 ГПК. В случая тези положителни процесуални предпоставки са
налице, а искът е предявен в законоустановения срок, поради което е
допустим.
По главния иск:
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че е
доставил топлинна енергия на ответника, който има качеството на клиент на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ /притежава или е ползвател на
топлоснабден имот в сграда ЕС/, количеството на ТЕ, цената и нейната
изискуемост.
Първият спорен въпрос между страните е дали ответникът има
качеството на клиент на топлинна енергия. За отговора на този въпрос съдът
съобрази следното:
От представения от ищеца нотариален акт №187, том ІV, рег. №12888,
2
дело №709/2001 г. по регистъра на Валентина Благоева – нотариус с рег. №302
в НК, е видно, че ответникът С. М. С. е закупил процесния имот на * г. Към
момента на придобиване на собствеността отношенията по продажбата на
топлинна енергия са се уреждали от Наредба №1 за ползване на топлинна
енергия /обн. ДВ 49/1975 г., отм. ДВ 31/2002 г./. Съгласно чл.5, ал.1, т.2 от тази
наредба потребители на топлинна енергия са собствениците или наемателите
на жилища, които използват топлинна енергия за отопление, вентилация и
битови нужди. Договорът между собственика/наемателя и
топлоснабдителната организация е неформален, освен ако топлинната енергия
се е отчитала с топломер към момента на сключването му съгласно чл. 6, ал.3
от Наредба № 1 /каквито данни няма по делото/ и се счита сключен с
придобиване на качеството потребител. Ето защо при осъществяване на
фактите, с които Наредба № 1 е свързвала възникването на качеството
потребител, ответникът е станал и страна в облигационното отношение.
Ирелевантно е дали той е волеизявил изрично в тази насока, тъй като
последицата настъпва по силата на закона. Последващите изменения на
нормативната уредба не засягат съществуването на вече възникналите
облигационни отношения, а сключените договори не променят своите страни,
тъй като материалноправната уредба при липса на изрично указание действа
занапред, но не преурежда с обратна сила заварени правоотношения.
По изложените съображения съдът счита, че между ищеца и ответника е
възникнало облигационно отношение по продажба на топлинна енергия с
факта на придобиване на правото на собственост върху топлоснабдения обект.
Следва да се даде отговор на въпроса каква е дължимата цена за
доставената топлинна енергия през процесния период.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническа експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за отопление от четири
отоплителни тела /индивидуални разпределители за разход на отоплението/, за
топла вода – по показанията на водомер, и за топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на
3
ищеца. На база отчетените стойности третото лице-помагач /фирма за дялово
разпределение на ТЕ в сгради ЕС/ е изготвяло изравнителни сметки, като няма
нито твърдения, нито доказателства ответникът да е възразил в срока по чл.29
от ОУ срещу стойностите по изравнителните сметки. Според вещото лице,
изготвило СТЕ, количеството топлинна енергия и съответстващата й цена са
правилно определени на база отчетените стойности от общия топломер и
индивидуалните измервателни уреди.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е измервано коректно.
Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена
енергия, за което се дължи заплащане на цена.
Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то
при определяне размера на задължението следва да се вземат предвид не
стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в
резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. В тях
задължението е подробно разбито по пера, сочещи стойностите на реално
потребената топлинна енергия за отопление ни за топла вода, както и
стойността на енергията, отдадена от сградната инсталация. Ето защо за
определяне размера на дължимата цена съдът ползва данните на СТЕ,
обективирани в таблицата по т.4 /колони 8, 9 и 10/, които включват
изравнителните сметки и дължимите вноски за дялово разпределение.
Общата дължима сума за процесния период от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. е в
размер на 1808.21 лв., от които сума за отопление – 1761.06 лв. и сума за
дялово разпределение - 47.15 лв. Ответникът не е представил доказателства
за изпълнение на задължението. Ето защо главният иск следва да се уважи в
предявения размер.
По акцесорния иск:
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен
дълг и изпадането на ответника в забава.
Съдът формира извод, че главното вземане по издадената заповед за
изпълнение съществува. Моментът на забавата в случая се определя съобразно
уговореното от страните. През процесния период са действали различни общи
условия, уреждащи падежа на задълженията. Ищецът е представил само
4
Общите условия, одобрени с решение №ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. В чл.33,
ал.2 от ОУ е предвидено, че клиентите следва да заплащат стойността на
месечните фактури за топлинна енергия в 45-десетдневен срок след изтичане
на отчетния период, за който се отнасят. От заключението на СИЕ е видно, че
дължимата от ответника законна лихва за забава върху главницата от 1761.06
лв. е в размер на 237.80 лв., а законната лихва върху главницата от 47.15 лв. е
15.72 лв. Ето защо искът следва да се уважи частично до размера на 253.52 лв.
и да се отхвърли за разликата до 257.91 лв.
Възражението за погасяване на задължението по давност е
неоснователно, тъй като към датата на подаване в съда на заявлението по
чл.410 ГПК - 25.07.2023 г., не е изтекъл 3-годишнияс срок по чл.111, б. „г“ ЗЗД
/най-старото задължение е за м. октомври, 2020 г./.
С оглед изхода от делото ответникът дължи на ищеца съдебни разноски в
размер на 1751.01 лв. - за държавна такса, юрисконсултско възнаграждение,
възнаграждение за особен представител и възнаграждение за ВЛ.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските в заповедното производство. Такива е направил единствено
ищецът в размер на 141.32 лв.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач не се присъждат
разноски, а и такива не са направени.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 от ГПК, че
ответникът С. М. С. с ЕГН ********** от гр. ** дължи на ищеца „*“ ЕАД,
ЕИК: *, седалище и адрес на управление: *, сумата от 2056.07 лв., от която
1761.06 лв. - цена на топлинна енергия за периода м. 10.2020г. – м. 04.2022 г.,
ведно със законната лихва за забава от 25.07.2023 г. до плащането; 237.80 лв. -
мораторна лихва за периода 15.09.2021 г. – 11.07.2023 г.; 47.15 лв. - такса за
дялово разпределение за периода 01.06.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва за забава от 25.07.2023 г. до плащането и 10.06 лв. -
мораторна лихва за периода 15.08.2020 г. – 11.07.2023 г., представляващи
5
задължения за топлоснабден имот в **, като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна
лихва разликата над 237.80 лв. до предявения размер от 247.85 лв.
ОСЪЖДА ответника С. М. С. да заплати на ищеца „*“ ЕАД сумата
1751.01 лв. – съдебни разноски в исковото производство, както и сумата
141.32 лв. - съдебни разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на „*“ ЕООД, ЕИК: *, седалище
и адрес на управление: *, като помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-
седмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6