Р Е Ш Е Н И Е
гр. Ихтиман, 20.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, ІII състав, в публично заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велава, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 61/2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е Наказателно
постановление № НЯСС-178/26.11.2020 г. на ДАМТН, с което на ОБЩИНА
ИХТИМАН, представлявана от кмета К.А.И., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е наложена имуществена санкция в размер на
5000 лева.
В жалбата
се твърди, че НП е незаконосъобразно, тъй като не е посочена правилната правна
квалификация на нарушението и не са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Поддържа се, че касае за маловажен случай, както и че санкцията следва да бъде
намалена.
Жалбоподателят,
редовно уведомен, се представлява от юрк. Г., който поддържа жалбата, излага
допълнителни съображения и се позовава на съдебна практика.
Административнонаказващият
орган, редовно уведомен, не изпраща представител в съдебно заседание. Постъпило
е писмено становище, в което се излагат съображения по същество на спора и се
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по
отделно и в тяхната съвкупност съобразно чл. 14 и 18 НПК, приема за установена
следното:
Жалбата е
подадена в срок (НП е връчено на 30.12.2020г. видно от известие за доставяне на
л. 10 от делото, а жалбата е депозирана на 05.01.2021г. видно от пощенско
клеймо на л. 8 от делото), от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване
акт.
С констативен
протокол № 02-02-59/25.07.2019 г. от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС)
и с участието на оператора, бил извършен оглед на язовир „Дермен дере“, находящ
се в землището на с. Борика и собственост на община Ихтиман. След извършване на
проверката е дадено задължително предписание със срок на изпълнение до
30.11.2019г., а именно: да
се почисти дренажната призма от храстовидна растителност.
С
констативен протокол 02-02-19/10.03.2020г. от проверка и контрол на язовирна
стена и съоръженията към нея и на документацията от експлоатация, изготвен от
представители на ГД „Надзор за язовирните стени и съоръженията към тях“ (НЯСС)
и с участието на представител на общината е констатирано,че дренажната призма е обрасла с храстовидна
растителност, което представлява неизпълнение на предписанието да се почисти дренажната
призма от храстовидна растителност.
Впоследствие
е съставен АУАН № 02-032/01.06.2020г., в който е посочено, че община Ихтиман на
01.12.2019г. не е изпълнила даденото с констативен протокол № 02-02-59/25.07.2019
г. предписание, с което е нарушен чл.
190а, ал. 2 от ЗВ.
Въз
основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя на
основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер
на 5000 лева.
Горната
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от гласните доказателствени средства. От показанията на
св. С. и св. С. се установява, че към момента на проверката на 10.03.2020г. е
установено, че дренажната призма не е почистена от храстовидна растителност и
няма следи от почистването й, като тази растителност пречи и възпрепятства служителите да извършат наблюдение и
мониторинг на филтрираните води през стената на язовира и да проверят дали има
нарушение на показателите.
Съдът
намира следното от правна страна:
АУАН и НП
са издадени от териториални и материално компетентни органи, в кръга на тяхната
дейност, като при издаването им не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.
Неоснователно
е възражението на процесуалния представител на жалбоподателя, че не са спазени
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Разпоредбата на
чл. 34 от ЗАНН е пределно ясна семантично: административнонаказателно
производство не се образува, ако в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или в едногодишен срок от извършване на нарушението не е съставен
АУАН. В разглеждания по делото случай е несъмнено, че нарушението,
осъществявано чрез бездействие, е било налице най-рано към 01.12.2019 г. От
този момент до съставяне на АУАН на 01.06.2020г. г. не е изтекъл едногодишният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Не е
изтекъл и тримесечният срок по тази разпоредба, чийто начален момент е не този
на извършване на нарушението, а на откриване на нарушителя. Несъмнено по
делото е, че проверката на контролните органи, при която нарушението и
нарушителят са открити, е извършена на 10.03.2020 г. Съставяне на АУАН е
осъществено в рамките на тримесечния срок по
чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Аргументи, основаваща се на хипотетичната възможност
на контролния орган да извърши по-рано проверката и установи нарушението и
нарушителя, са изцяло неоснователни. Гаранция срещу прекалено отдалечаване във
времето на съставянето на АУАН е едногодишният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, който тече от момента
на извършване на нарушението. С изтичането му, независимо от откриване на
нарушителя, не се съставя АУАН, респективно не се образува
административнонаказателно производство. В горния смисъл е Решение № 1001 от
22.07.2019 г. по к.н.а.д. № 714/2019 г. на Административен съд София – област,
което представлява и най- актуалното произнасяне на касационната инстанция по
този въпрос. Налице е и допълнителен аргумент в подкрепа на горния извод на
АССО, а именно- няма как още при даване на предписанията да се презумира, че
същите впоследствие няма да бъдат изпълнени, за да се приеме, че тримесечният
срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН тече от изтичане на срока за изпълнението им, а
не от датата на последващата проверка. която констатира това неизпълнение, т.е.
датата на откриване на нарушителя. Същият извод по отношение на това, че
началният момент, от който тече тримесечният срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, е
датата на последващата проверка (а не датата на изтичане на срока на дадените
предписания), е възприет и в актуалната съдебна практика и на други
административни съдилища в страната- Решение № 625 от 27.04.2021 г. по к. адм.
н. д. № 568 / 2021 г. на XV състав на Административен съд – Бургас; Решение №
847 от 06.07.2020 г. по к. адм. н. д. № 578 / 2020 г. на XXXII състав на
Административен съд – Варна; Решение от 27.04.2021 г. по к. адм. н. д. № 60 /
2021 г. на Административен съд – Перник; Решение № 83 от 22.04.2021 г. по к.
адм. н. д. № 52 / 2021 г. на Административен съд – Кюстендил; Решение от
30.03.2021 г. по к. адм. н. д. № 1154 / 2020 г. на Административен съд –
Хасково и др..
Разпоредбата
на чл. 190а, ал. 2 от Закона за водите въвежда задължение за собствениците на
язовирни стени и съоръжения към тях да изпълняват предписанията на председателя
на ДАМТН или оправомощените от него длъжностни лица, както и на комисиите,
назначени от областните управители за извършването веднъж годишно на проверки
за готовността за безопасна експлоатация на язовирите и съоръженията към тях.
От
събраните писмени доказателства по делото е установено, че Община Ихтиман е
собственик на язовир „Дермен дере“. В съответствие с правомощията си по
чл.190а, ал. 1 т. 3 ЗВ са били дадени на общината задължителни предписания с
констативен протокол № 02-02-59/25.07.2019 г.. Едно от задължителните
предписания било: да се почисти дренажната призма от храстовидна растителност.
Констативният протокол с даденото задължително предписание е надлежно връчен на
представител на общината. Впоследствие на 10.03.2020г. е извършена проверка от
длъжностни лица на ДАМТН, при която е установено, че това предписание не е
изпълнено от общината, тъй като дренажната призма е обрасла с храстовидна
растителност. Следователно е установено неизпълнение от страна на Община
Ихтиман на даденото задължително предписание.
Неоснователно
е възражението в жалбата, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 28
от ЗАНН. Характерът на обществените отношения, който е засегнат, е значим, при
което не може да се изведе извод за това, че е налице маловажен случай. За
определянето на дадено нарушение за маловажно определяща е степента на
обществена опасност на нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите
интереси и значимостта на конкретно увредените отношения. Не е налице маловажен
случай, доколкото извършеното нарушение не е с незначителни вредни последици,
нито е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи
на нарушения от този вид.
Според
чл. 200, ал. 1, т. 39 ЗВ имуществената
санкция при неизпълнение на предписание
по чл. 138а, ал. 3, т. 2 и чл. 190а,ал. 1, т. 3 е в размер от 1000 до 20 000 лв.. В случая в атакуваното
наказателно постановление липсват мотиви на наказващия орган относно размера на
имуществената санкция. След като от допуснатото нарушение не са произтекли
вреди, съдът приема, че необосновано е наложена санкция в размер на 5000 лева.
От друга страна обаче, предвид характера на дължимото действие, което общината
не е извършила и създаването чрез непочистване на процесната растителност на
пречки служителите да извършат наблюдение и мониторинг на филтрираните води
през стената на язовира и да проверят дали има нарушение на показателите, съдът
приема, че с оглед на обществената опасност на нарушението справедлива
имуществена санкция се явява сумата от 2000 лева.
Ето защо
съдът приема, че наказателното постановление следва да бъде изменено, като бъде
наложена имуществена санкция в горепосочения размер.
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № НЯСС-178/26.11.2020 г. на ДАМТН, с което на ОБЩИНА
ИХТИМАН, представлявана от кмета К.А. И., за нарушение на чл. 190а, ал. 2, вр.
чл. 190а, ал. 1, т. 3 от Закона за водите на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите е
наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева, като НАМАЛЯВА наложената на основание чл. 200, ал. 1, т. 39 от
Закона за водите имуществена санкция от 5000 лева на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд София област в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: