Решение по дело №2471/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260353
Дата: 14 май 2021 г. (в сила от 7 декември 2021 г.)
Съдия: Соня Тодорова Дженкова
Дело: 20203230102471
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

гр.Добрич, 14.05.2021г.

 

В  ИМЕТО   НА  НАРОДА

 

ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, ШЕСТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание  на деветнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година  в следния състав :

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СОНЯ ДЖЕНКОВА

При секретаря: КАЛИНКА МИХАЙЛОВА

 

като  разгледа  докладваното от районния съдия гр.д. №2471 по описа за  2020г. и за да се произнесе съобрази  следното :

 

Производството по делото е образувано възоснова на искова молба вх.№ 261786/21.09.2020г., уточнена с молба от 14.10.2020г.  от „Енерго-про продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,  „Варна Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258, с която срещу Б.Х.Р., ЕГН: **********,***, са предявени в условията на обективно съединяване  осъдителни парични искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

-907.97 лв. (деветстотин и седем лева и 97 стотинки), представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 20.02.2019 г. - 20.09.2019 г., за обект на потребление находящ се на адрес гр. ***, ул. ****, заведен с абонатен номер аб.№: **********;

-122.30 лв. (сто двадесет и два лева и 30 стотинки) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 28.08.2020 г.;

Претендира се и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените съдебни разноски по настоящото дело и юрисконсултско възнаграждение.

В обстоятелствената част на исковата молба и уточнителната молба ищцовото дружество сочи, че ответникът е наследник на В. Х. Б., починала на *******. Този наследник декларирал единствен сред наследниците на починалото лице постоянен и настоящ адрес ***. При това този наследник се води клиент на "Енерго - Про Продажби" АД, с клиентски номер кл.№: **********, във връзка с продажба на ел.енергия за обект на потребление заведен с абонатен номер аб.№: **********, находящ се на адрес гр. ***, ул. *****. Тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД, които са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента).

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава     да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".   

Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

         Към момента на подаване на исковата молба ответникът има неизплатени задължения в общ размер на 1030.27 лв. В посочената сума са включени неплатените фактури в размер на 907.97 лв., представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 20.02.2019 г. - 20.09.2019 г., както и мораторна лихва върху главницата в общ размер на 122.30 лв. представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 28.08.2020 г., посочени подробно в извлечение от сметка на ответника по кл. № ********** към същата дата.

          Ищцовото дружество излага правни доводи за дължимостта на исковите суми, като цитира нормите на  чл.17т.2, чл.26 ал.6 и чл.38 от ОУ на договорите за продажба на електрическа енергия.

          В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез назначен особен представител депозира отговор на исковата молба. Исковете са намерени за  допустими, но неоснователни.

Релевантни възражения на ответника:

-ответникът не е потребител по смисъла на чл.4 от Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия на ищеца. Ответникът не е собственик и ползвател на имота;

-ответникът не е получавал фактури  за консумираната електроенергия;

-ответникът не е получавал покана за доброволно изпълнение, изискуема според правилата на ЗЗД;

-извлечението от сметката на клиента В. Б. не е заверено и подпечатано от дължимите длъжностни лица;

Добричкия районен съд, след преценка и анализ на доводите на ищеца, както и на събраните в хода на производството доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че обектът на адрес  адрес гр. ***, ул. **** е присъединен към електрическата  мрежа. За този обект е открита патида на името на В. Х. Б., като по делото са представени извлечение от сметка на клиента към 28.08.2020г. От извлечението се установява, че по вписванията в партидата са издадени пет боря фактури, а именно: № **********/20.02.2019г.  на стойност 414,52лв., № **********/20.03.2019г. на стойност 336,16лв., № **********/19.04.2019г. на стойност 83,59лв., № **********/20.05.2019г. на стойност 73,44лв. и № **********/20.09.2019г. на стойност 0,26лв.

По делото е представена и справка за потребление в обекта на посочения административен адрес за периода от 03.02.2017г. до 03.07.2020г. От справката се установява, че за периода обхванат от процесните фактури -04.01.2019г.- 02.09.2019г. са отчетени консумирани количества електроенергия по дневна и нощна тарифа. Представените фактури посочват конкретните периоди на консумация, отчетените количества и стойността им. Липсва спор по въпроса за остойностяване на отчетеното количество по цени утвърдени от КЕВР.

Ищецът е представил по делото общите условия на договорите за продажба на електрическа електроенергия. Не е спорно, че последните са приети на основание чл. 98а от Закона за енергетиката и са одобрени от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране(КЕВР към момента). В този смисъл са представени доказателства, както и относно публикуването им в централен и местен печат.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от  Е.п.п. АД.

Съгласно чл. 17, т. 2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби" АД /ОУДПЕЕ/, приложими към настоящия момент, „потребителят се задължава     да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи условия".  

Сроковете са регламентирани в чл. 26 от ОУДПЕЕ, като в ал. 6 на същия член изрично е посочено, че потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил предварително писмено уведомление за размера на задължението. При това положение потребителя изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане на дължимите суми.

Съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ „Потребител, който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към "Енерго - Про Продажби" АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва за всеки просрочен ден".

От извършената служебна справка в НБД „Население” се установява, че В. Б. починала на ***. Нейни наследници са двама низходящи- Б. А. К. с ЕГН ********** и Б.Х.Р. с ЕГН **********. Единият от наследниците- Б.Р. е адресно регистриран на адреса на процесния енергоснабден имот.

Относно обстоятелството дали  ответникът е потребител по смисъла на параграф1  т.42 от ЗЕ и чл.4ал.1 и 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ  за този обект ищцовата страна е изискала справка от Община *** относно обстоятелството деклариран ли е процесния енергоснабден имот от ответника. Видно от справката, за имота има подадена декларация  по чл.14 ЗМДТ вх.№ 91843/25.03.1998г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал. ЗЗД за реално изпълнение на договорно задължение.

         Приложими са  Общи условия  - Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия и Общи условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи, като             с доклада по делото съдът е обявил за  общо известен за страните факта на влизането в сила на горните общи условия и одобряването им от ДКЕВР.

         Разгледан по същество Районен съд - Добрич намира иска по чл.79 от ЗЗД за неоснователен. В производството по предявения осъдителен иск в тежест на ищеца е да установи възникване на облигационна връзка между страните, претендираните вземания по основание и размер.

Няма спор, че ищцовото дружество е краен снабдител с електрическа енергия.

Съгласно чл.98а от Закона за енергетиката крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, като в ал.4 е предвидено, че публикуваните общи условия влизат в сила за потребителите, които купуват електрическа енергия от крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на електрическа енергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Достатъчно е да се установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, съответно, че общите условия са били публикувани и произвели действие.

Основният спорен въпрос между страните е дали към датата на начисляване на задълженията по процесните фактури между страните по делото „Енерго Про Продажи“ АД, от една страна, и Б.Х.Р. –от друга,   е имало договорни отношения за доставка на електроенергия за обекта на потребление.

            Съобразно дадените изрични указания за представяне на доказателства за качеството „потребител” ищцовото дружество е поискало справка дали енергоснабдения имот е деклариран от ответника, респ. неговия наследодател.

Спорното правоотношение по настоящото дело намира правната си уредба в Закона за енергетиката, в който се регламентира и правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител (субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ), а купувач – крайният клиент (чл. 91 – 92, вр. чл. 97 – 98а ЗЕ). Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ. Тя се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 ЗЕ. Чрез нея Законът свързва качеството на длъжник на цената с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е „за собствени битови нужди“, а друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот.

В настоящия казус не се установи ответникът, легитимирайки се като наследник на бившия носител на партидата на имота, да е собственик, ползвател на вещното право на ползване ии позвател на договорно основание със собстевника. Липсва подадено заявление за откриване на партида на негово име за процесния имот.

          В случая ищцовата страна не обори правоизключващото възражение на ответника, като не представи никакви доказателства, че именно той е потребител за този имот. Съгласно чл. 4, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на ел. енергия /ОУ ДПЕЕ/ на "Енерго-Про Продажби" АД потребител на ел. енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на "Енерго-про Мрежи" АД, което ползва електрическа енергия за домакинството си и е снабдявано и закупува същата от  крайния доставчик. Следователно, както ЗЕ, така и ОУ на ДПЕЕ свързват качеството на един субект на потребител на ел. енергия, а оттам и на страна-купувач по договора за продажба на ел. енергия със собствеността или ползването върху захранвания с ел. енергия имот.

         Съгласно чл.91 от ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. Адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. За да се допусне адресната егистрацция на ответника на процесния адрес са били налице предпоставките на чл.92 от ЗГР към момента на регистацията. Видно от справката в НБД „Данни”  постоянния адрес на лицето е заявен от 2000година, а като настоящ от 1995година. В доказателствена тежест на ищеца, обаче е да докаже релевантните за качеството „потребител” обстоятелства към момента на потреблението, за което се претендира плащане, доколкото от момента на адресната регистрация са изминали почти двадесет години. При тези доводи главният иск подлежи на отхвърляне. С оглед неговата неоснователност, подлежи на отхвърляне и акцесорната претенция.

По гореизложените съображения, Добричкият районен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Енерго-про продажби”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна,  „Варна Тауърс- Г”, бул.„Владислав Варненчик”№258, срещу Б.Х.Р., ЕГН: **********,***, в условията на обективно съединяване  осъдителни парични искове за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество следните суми:

-907.97 лв. (деветстотин и седем лева и 97 стотинки), представляваща главница за консумирана ел.енергия по фактури издадени в периода 20.02.2019 г. - 20.09.2019 г., за обект на потребление находящ се на адрес гр. Добрич, ул. «Надежда» №12, заведен с абонатен номер аб.№: **********;

-122.30 лв. (сто двадесет и два лева и 30 стотинки) представляваща сбора от мораторната лихва на всяка фактура за ел. енергия от падежа й до 28.08.2020 г.;

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич в двуседмичен срок от връчването му на страните. 
 

                                                                            Районен съдия  .......................