Номер 122023.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXXII състав
На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ С. ГЕМЕДЖИЕВ
Административно наказателно дело № 20202120203478 по описа за 2020
година
Производството по делото е образувано по повод жалбата на
еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма (наименование)
Ф**Г****, ЕИК *******, със седалище в гр.Бургас и адрес на управление
гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, блок *** партер, представлявано от управителя
В.Н.Н..
Жалбата е подадена против наказателно постановление № 02-
0003056/21.07.2020 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Бургас (ДИТ), с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) и на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3
КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание по
вид „имуществена санкция” в размер на 3 000.00 лева.
Дружеството-жалбоподател моли съда да постанови решение, с което
отмени наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно, както и постановено при нарушение на материалния и
процесуалния закон.
Наказващият орган след редовно призоваване не се явява. Изпраща
представител, който моли съда да постанови акт, с който да остави
обжалваното наказателно постановление в сила. Представят се доказателства.
1
В хода на делото по същество се отправя искане за присъждане на разноски
във вид на юрисконсултско възнаграждение.
ПО ДОПУСТИМОСТТА НА ЖАЛБАТА:
Процесното НП е връчено на 15.08.2020 г., видно от датата, положена
разписка, която е неразделна част от него (л.11 от делото). Процесната жалба
е постъпила при административнонаказващия орган на 21.08.2020 г. с вх.
№20079304/21.08.2020 г.
Ето защо съдът намира, че е процесуално допустима за произнасяне,
тъй като е подадена в седемдневния преклузивен срок по чл.5* ал.2 във
връзка с чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 08.06.2020 г. между Г.Х.Д и дружеството-жалбоподател бил сключен
трудов договор №60/08.06.2020 г. (л.16 от делото).
На 10.06.2020 г. в 15:20 часа служители на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр.Бургас извършили проверка на място в обект, представляващ
Аптека „Феникс Лазур“, находящ се на адрес: гр.Бургас, ж.к.“Лазур“, улица
„Копривщица“ №* стопанисван от дружеството-жалбоподател. Измежду
установеното от проверяващите било и обстоятелството, че дружеството-
жалбоподател, в качеството на работодател е допуснало до работа лицето Г.Д.
на длъжност „помощник-фармацевт“, преди да бъде предоставено копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено в ТД на НАП. Това било
установено в 16:30 часа по време на проверката. По време на проверката на
място в обекта Г.Д. собственоръчно попълнила справка по чл.402, ал.1, т.3 и
чл.402, ал.2 КТ, в която посочила, че работи като помощник фармацевт от
2
„02.2020 г.“ (л.12 от делото).
На същата дата (10.06.2020 г.) с вх.№0238820346157/10.06.2020 г. в
22:57:05 часа в системата на НАП постъпило уведомление по чл.65, ал.5 КТ
от дружеството-жалбоподател за сключения трудов договор с Г.Д. (л.17 от
делото), което неизвестно кога ѝ било връчено за подпис.
Проверката продължила на 18.06.2020 г., както и на 02.07.2020 г. в ДИТ и
по документи на дружеството-жалбоподател. За извършената проверка и
направените констатации бил съставен Протокол №ПР201784/02.07.2020 г.
(л.л.24-26), препис от който бил връчен на управителя на дружеството-
жалбоподател. С този протокол и по отношение на посоченото в предходния
абзац, на дружеството-жалбоподател било дадено предписание (т.1) да не
допуска до работа работници или служители, преди да им връчи копие от
уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от ТД на НАП и срок за
изпълнение – 02.07.2020 г.
В резултат на посоченото и в гр.Бургас, на 02.07.2020 г. в тримесечния
[1]
давностен срок по чл.34, ал.1, изр.2 ЗАНН, А.К.Г (инспектор в ДИТ –
Бургас) съставила против дружеството-жалбоподател Акт №02-
0003056/02.07.2020 г. за установяване на административно нарушение
(АУАН) със свидетел Анета Петрова.
Конкретно отразеното в акта нарушение било в словесен и цифров вид за
това, че в качеството си на работодател дружеството-жалбоподател е
допуснало до работа Г.Х.Д, без да ѝ предостави копие от уведомлението по
чл.62, ал.3 КТ преди постъпването ѝ на работа, квалифицирано като
нарушение на чл.63, ал.2 КТ.
На същата дата и място, т.е. в тримесечния давностен[2] срок по чл.34,
ал.1, изр.2 ЗАНН срещу подпис, на управителя на дружеството-жалбоподател
бил връчен препис от АУАН. Като възражения той посочил, че не е съгласен
с направените констатации.
В предоставения тридневен срок по чл.44, ал.1 ЗАНН възражения от
страна на дружеството-жалбоподател не са постъпили или такива не са
представени с изпратената на съда преписка.
3
На 21.07.2020 г., в рамките на инструктивния едномесечен срок по чл.52, ал.1
ЗАНН, както и в давностния[3] шестмесечен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН от
съставянето на АУАН, Директора на ДИТ, издал процесното наказателно
постановление, което както бе посочено по-горе било получено от управителя
на дружеството-жалбоподател на 15.08.2020 г. Конкретно посоченото
нарушение, вменено на жалбоподателя, е идентично с отразеното в АУАН в
цифров и словесен вид.
На 21.08.2020 г. и в рамките на преклузивния срок по чл.5* ал.2 във връзка с
чл.84 ЗАНН във връзка с 183, ал.3 и ал.4 НПК, била подадена процесната
жалба с вх.№20079304/21.08.2020 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съдът не установи процесуални нарушения или материалноправни
пропуски при издаване на АУАН и НП, които да обуславят отменително
решение.
Както АУАН, така и НП съдържат всички необходими реквизити
според чл.42 и чл.57 ЗАНН. Спазени са всички срокове, без значение дали са
инструктивни или давностни.
АУАН и НП са съставени от лица, компетентни да сторят това
съгласно чл.416 КТ, като в тази връзка с преписката е представена Заповед
№З-0058/11.02.2014 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” (л.28 от делото). С тази заповед е определено
правомощието на директорите на дирекции „Инспекции по труда”[4] да
издават наказателни постановления по АУАН, издадени от инспектори.
Съгласно чл.48, ал.1 ЗАНН, административнонаказателната преписка
се разглежда от административнонаказващия орган, в чийто район е било
извършено нарушението. В настоящия случай установеното нарушение е
извършено в гр.Бургас, поради което местнокомпетентен орган да разгледа и
реши преписката е Д „ИТ” – Бургас.
При това положение и с оглед посоченото в предходните два абзаца
4
настоящия състав намира, че:
местно компетентна (ratione loci) да разгледа преписката е
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас;
родово компетентна ( ratione materiae) да разгледа преписката е
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас и
лично компетентен (ratione personae) да се произнесе по
преписката с наказателно постановление е Директора на
Дирекция „Инспекция по труда” – Бургас.
Процесното административно нарушение е във формата на
допустителство, като законът не държи сметка за наличието или не на вредни
последици.
Съгласно чл.63, ал.1 КТ Работодателят е длъжен да предостави на
работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от
сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от
уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от териториалната дирекция на
Националната агенция за приходите, като съгласно ал.2 няма право да го
допуска до работа, преди да му предостави документите по ал. 1.
Ако се приеме, че на 08.06.2020 г. трудов договор №60/08.06.2020 г. в
писмена форма между Г.Д. и дружеството-жалбоподател е бил сключен, т.е. в
деня на проверката на място в обекта (10.06.2020 г. и за времето 15:20 часа до
около 17:00 часа) е съществувал, то с оглед часът на получаване на
уведомлението до НАП по чл.62, ал.5 КТ – 22:57:05 часа на 10.06.2020 г.,
съдът приема, че към началото на проверката на работника не е било
предоставено това уведомление и следователно деянието е съставомерно. С
други думи на датите на извършваната проверка по документи в ДИТ
(18.06.2020 г. и 02.07.2020 г.), нарушението е било отстранено.
Може да се приеме, че нарушението е било отстранено веднага или
непосредствено след извършената от служителите на ДИТ проверка на
10.06.2020 г., но съгласно чл.415в, ал.2 КТ не са маловажни нарушенията
5
на чл. 61, ал. 1; чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ (каквото е и процесното),
поради което приложението на чл.28 ЗАНН или по-скоро чл.415в, ал.1 КТ не
следва да се обсъжда.
Доколкото обаче в обжалваното НП не са налице каквито и да е мотиви
по отношение на това защо наложената на дружеството-жалбоподател
имуществена санкция не е в минималния предвиден в закона размер от 1
500.00 лева, а в размер на 3 000.00 лева, то съдът намира в тази част
произнасянето на наказващия орган за немотивирано. Това от своя страна и
при липсата на възможност за преценка кои обстоятелства наказващия орган е
взел предвид, за да наложи по-висок размер на санкцията, е основание за
нейното намаляване до предвидения в закона минимум. Такива разяснения
бяха дадени едва по време на хода на делото по същество и то от
процесуалния представител на наказващия орган. Същите се заключават в
това, че след като Г.Д. сама е декларирала, че е работила в обекта от февруари
2020 г., то наложената имуществена санкция се явява справедлива. Тази теза
не се споделя от съда поради две причини. Нарушението не е за допускане до
работа на Г.Д. за продължителен период от време, а за допускане до работа
без да се представи за подпис копие от уведомлението по чл.62, ал.3 КТ. На
следващо място, тази форма на мотивировка за конкретния размер на
наложената имуществена санкция е следвало да намери своето място в
обжалваното НП, а не да се мотивира впоследствие по време на съдебната
фаза на административнонаказателния процес.
С оглед завършека на производството искането на представителя на
наказващия орган за присъждане на разноски е основателно и не съществува
причина да не бъде уважено. Към момента е настъпила законодателна
промяна и в разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.),
съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща
към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК,
регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само
ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния
случай представителят на административнонаказващия орган е поискал да му
6
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на
делото следва жалбоподателя да бъде осъден да заплати юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева съгласно чл. 27е от Наредбата за
правната помощ.
Предвид горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН Районен съд – Бургас
[1] Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСК на НК на Върховен касационен съд и Първа и
Втора колегия на Върховен административен съд
[2] пак там
[3] пак там
[4] запазено според заповедта изписване
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Наказателно постановление № 02-0003056/21.07.2020 г.,
издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр.Бургас,
с което за извършено нарушение на чл.63, ал.2 от Кодекса на труда и
на основание чл.416, ал.5 във връзка с чл.414, ал.3 от Кодекса на
труда,
на еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) Ф**Г****, ЕИК *******, със седалище в гр.Бургас и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, блок *** партер,
представлявано от управителя В.Н.Н.,
е наложено административно наказание по вид „имуществена
санкция” в размер на 3 000.00 лева, като НАМАЛЯВА този размер на
1 500.00 лева;
7
ОСЪЖДА еднолично дружество с ограничена отговорност и с фирма
(наименование) Ф**Г****, ЕИК *******, със седалище в гр.Бургас и
адрес на управление гр.Бургас, ж.к.“Славейков“, блок *** партер,
представлявано от управителя В.Н.Н.,
ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ сумата от 80.00 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението, съгласно чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Бургас на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния
кодекс (чл.348 НПК) и по реда на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс (чл.чл.208-228 АПК)
в четиринадесетдневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8