Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Добрич, 18.12.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, в
публично съдебно заседание на трети декември две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МИТЕВА
При участието на секретаря Стоянка
Петрова, разгледа докладваното от съдията АНД № 1152 по описа на Добричкия
районен съд за 2018 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Производството е по реда на чл. 59
и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.Д.М.
ЕГН ********** срещу Наказателно постановление /НП/ № *, издадено на * г. от
Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Д*, в частта, с която на
жалбоподателя за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177,
ал. 1, т. 4, пр. 1-во от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв.
С жалбата М. не
оспорва НП, а моли за намаляване на наложеното му наказание. Редовно призован,
не се явява лично в съдебно заседание и не се представлява.
Въззиваемата страна, редовно
уведомена не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Добричкият районен съд, като
прецени събраните доказателства, становищата на страните, намира за установено
следното:
Жалбата е допустима като
депозирана в законоустановения 7-дневен срок от лице притежаващо активна
процесуална легитимация.
Независимо от основанията,
посочени от въззивника, съдът подложи на цялостна преценка обжалваното
наказателното постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка и
констатира следното:
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. АУАН е съставен
от компетентно длъжностно лице в присъствие на нарушителя и в присъствие на
един свидетел /свидетел при констатиране на нарушението/, надлежно е връчен на
нарушителя и съдържа реквизитите по чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено в рамките на
преклузивния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, връчено е на нарушителя и съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН.
С оглед изложеното съдът намира,
че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно във формално-правен
аспект.
Съдът след като обсъди събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
На 04.08.2018 г. свидетелят Й.А.Й. осъществявал
контрол по спазване разпоредбите на Закона за движение по пътищата в района на
околовръстния път на гр. Д* в посока кръгово
кръстовище за гр. Б*. Около ** ч. Й. забелязал лек автомобил „Опел Корса”, който бил без
регистрационни номера и го спрял за проверка. В хода на проверката се оказало,
че водачът М. е неправоспособен и управляваният от него автомобил е бил спрян
от движение. Св. Й. поискал съдействие от св. В.Б.С., който след пристигането
си на място, установил нарушението и съставил АУАН № ***, с който вменил на жалбоподателя административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП,
както и нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
Въз основа на акта, за санкциониране на извършителя предвид констатираното по-горе нарушение, на * г. било издадено обжалваното Наказателно постановление № * от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр. Добрич, в обстоятелствената част на което административно-наказващият орган възприел описаната в акта фактическа обстановка. В диспозитива на атакуваното наказателно постановление, за вмененото административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, че управлява МПС, спряно от движение, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а за вмененото административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, че не е представил ППС на технически преглед, на жалбоподателя било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 лв. на основание чл. 181, т. 1 от ЗДвП.
В законоустановения срок Д.Д.М.
ЕГН ********** депозирал жалба срещу наказателното постановление в частта, с
която за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1,
т. 4, пр. 1-во от ЗДвП му било наложено административно наказание „глоба” в
размер на 300 лв., като моли за намаляване на наложеното му наказание.
В хода на съдебното производство бяха изискани от Сектор „ПП” към ОД на МВР гр. Добрич и приложени по делото справка, видно от която процесният лек автомобил е бил спрян от движение към датата и часа на проверката, както и заверен препис от ЗППАМ № *** г. и справка за собственост на МПС.
Гореописаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, а именно: показанията на свидетелите С. и Й., кредитирани от съда като обективни и непротиворечиви, Наказателно постановление № 18-0851-001792/28.08.2018 г.; АУАН № 1792/04.08.2018 г.; справка за нарушител/водач; справка с вх. рег. № 21196/07.11.2018 г. от история на регистрация и справка за състояние на ПС, Заповед за ППАМ № 17-0851-000923/22.10.2017 г. по чл. 171, т. 2 ЗДвП на Сектор „ПП” Добрич.
При
така установената фактическа обстановка, подкрепена от всички приобщени и
събрани в хода на съдебното следствие доказателства, съдът
намира от правна страна следното:
АУАН е редовно съставен и се
ползва с доказателствена сила съгласно чл. 189 ал. 2 от ЗДвП. Направените в
него констатации не са опровергаха от събраните по делото доказателства. По
безспорен начин, чрез гласните доказателства, съдържащи се в показанията на св.
С. и св. Й. се установи, че на описаните в АУАН дата и място жалбоподателят е
управлявал процесното МПС, което е било спряно от движение – факт, който не се
оспорва от страните.
Извършеното нарушение правилно е
подведено под нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, съгласно който „На водача на пътно превозно средство е забранено: 2. да управлява пътно
превозно средство, спряно от движение.”
Разпоредбата
на чл. 177, ал. 1, т. 4 ЗДвП гласи: „Наказва
се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, спряно от движение...;”.
Административно-наказващият орган
е определил размера на глобата към максимума на законоустановения размер, а
именно 300 лв., без обаче да посочи аргументи по какви причини е определил този
размер. Разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН задължава наказващия орган да
обоснове преценката си при определяне на наказанието за конкретното нарушение.
В случая не са обсъдени смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, нещо
повече - не са посочени какви са те конкретно, за да може да бъде извършена
проверка правилно ли е определен размерът на наказанието глоба. Съдът намира,
че щом наказателното постановление не съдържа мотиви кои конкретно
обстоятелства налагат определянето на наказанията в размер, по-висок от
предвидения в нормата минимум, то наказанията не съответстват на целите на
административното наказание, визирани в чл. 12 от ЗАНН.
Ето защо съдът намира, че следва
да измени размера на наложената глоба, като постанови такава в размер на
минимума, предвиден в закона, а именно – 100 лева.
Конкретното нарушение не би могло
да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед значимостта на охраняваните с
нарушената материално правна норма обществени отношения, свързани с опазване
сигурността на обществения ред чрез спазване правилата за движение по пътищата
и стриктно изпълнение указанията на контролните органи в тази насока.
Воден от изложените фактически констатации и правни изводи, на основание
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № ***,
издадено на * г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР гр.
Добрич, в частта, с която на Д.Д.М. ЕГН ********** за нарушение по чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1-во от ЗДвП е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 300 лв., като
НАМАЛЯВА размера на
административното наказание ГЛОБА на 100 лева.
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ ****, издадено на *** г. от Началника на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР
гр. Добрич в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Административен съд гр. Добрич в 14 – дневен срок от
уведомяването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/Галя Митева/