Решение по дело №127/2021 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 10
Дата: 16 март 2021 г. (в сила от 16 март 2021 г.)
Съдия: Красимира Делчева Кондова
Дело: 20212200500127
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 март 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. , 16.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в закрито заседание на шестнадесети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Мартин Ц. Сандулов

Красимира Д. Кондова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Въззивно гражданско
дело № 20212200500127 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава тридесет и девета ГПК.
Образувано е по жалба на Д. Г. Г. от гр.Сливен, в качеството й на
длъжник по изп.дело № 20199150402416 по описа на ЧСИ Г.Г. с район на
действие СлОС, с която атакува действие на съдебния изпълнител –
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за
несеквестируемо.
Жалбоподателят твърди, че ЧСИ допуснал процесуално нарушение,
като ограничил правата му с постановен отказ да възстанови на длъжника
сума в размер на 1000 лв., по която бил наложен неправомерно запор. Тази
сума жалбоподателят получавал за работата си, обслужвайки болни от Ковид
19 в лечебното заведение, в което работел и тъй като тя се превеждала в
изпълнение на проект BG05M9OP001-1.099-0001 „ Подкрепа на работещи в
системата на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве
от COVID-19“, представлявала помощ срещу която не би могло да се насочва
принудително изпълнение за погасяване на дългове.
Иска се отмяна на протокол от 03.02.2021г. на ЧСИ, с който е
1
разпореден отказ да се вдигне запор върху сумите, предоставяни от
работодателя на длъжника, представляващи допълнително възнаграждение от
работа.
В срока по чл.436, ал.3 ГПК не е постъпило възражение от страна на
взискателя.
Представени са мотиви от съдебния изпълнител, в които е изложил
обстоятелствата, при които е предприето обжалваното изпълнително
действие.
След като се запозна с изпълнителното дело и извърши преценка на
събраните в него материали, както и представените с жалбата, съдът намира
от фактическа страна следното:
Изпълнителното производство е образувано с Разпореждане от
12.11.2019г. на ЧСИ Г.Грозева с район на действие СлОС по молба на
взискателя „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД гр.София, въз основа на :
изпълнителен лист от 12.08.2019г. по чгд № 6946/2018г. на СлРС, с
който жалбоподателката е осъдена да заплати на взискателя сума от
703,44 лв., деловодни разноски и
изпълнителен лист от 13.09.2019г. по чгд № 4485/2018г. на СлРС, с
който жалбоподателката е осъдена да заплати на взискателя сума в
размер на 6335,40 лв., главница по договор за потребителски кредит от
16.02.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.08.2018г. до окончателното плащане.
Съдебният изпълнител наложил запор върху секвестеруемата част от
трудовото възнаграждение на длъжника, чрез изпращане на запорно
съобщение до работодателя МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД гр.Сливен.
Наложен бил и запор върху сметка на длъжника в Уникредит Булбанк АД.
Длъжникът депозирал молба до ЧСИ, с която поискал вдигане на запора
върху сумите, постъпващи от работодателя в банковата сметка, в частност
върху сумата, преведена за работа с пациенти с Ковид 19. След взето
становище от взискателя, последвал отказ на ЧСИ за вдигане на запора, като
е прието, че сумата представлява допълнително трудово възнаграждение,
2
върху което може да се насочва принудително изпълнение.
Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:
Съдът намира жалбата за редовна, подадена в законоустановения срок.
Спазена е процедурата по администрирането й, съответно по размяната на
книжа и е представено копие от изпълнителното дело. Жалбата изхожда от
легитимиран правен субект, имащ правен интерес от обжалване, като
длъжник в изпълнителен процес и се атакува подлежащо на обжалване
действие – чл.435, ал.2, т.2 ГПК.
Проект BG05M9OP001-1.099-0001 „Подкрепа на работещи в системата
на здравеопазването в условия на заплаха за общественото здраве от COVID-
19“ се изпълнява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Развитие
на човешките ресурси“ 2014-2020г., съфинансирана от ЕС, чрез Европейския
социален фонд. Основните дейности на проекта са свързани с повишаване на
мотивацията и възможностите за защита от заболяването, чрез изплъщане на
допълнителни възнаграждения и чрез осигуряване на лични предпазни
средства на медицински и немедицински служители, които първи посрещат
предизвикателствата на пандемичната криза, свързана с разпространението на
Ковид 19. Изплащаните по тази програма средства представляват
допълнителни възнаграждения за труд, а не са помощи, предвидени в КСО и
др.закони. Характерът на това плащане, като допълнително възнаграждение
за работа се установява и от представеното от работодателя на длъжника и
находящо се в кориците на изпълнителното дело/л.75/ удостоверение.
Принудително изпълнение може да бъде насочено, както въхру
основното трудово възнаграждение, така и спрямо допълнителните
възнаграждения от труд. Запорът върху трудовото възнаграждение се отнася
не само върху това, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго
възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при
същия работодател или същото учреждение . чл.512,ал.1 ГПК. Разпоредбата
на чл.446, ал.1 ГПК определя несеквестеруема част от „каквото и да е друго
възнаграждение за труд“, т.е. това могат да бъдат други възнаграждения,
дължими при положен труд, даже и не само по трудовия договор, но и по
договор за изработка, авторски възнаграждения, граждански договор и др.
3
Няма специална разпоредба, дори и в Закона за здравето, предвиждаща
забрана за насочване на принудително изпълнение върху допълнително
възнаграждение за положен труд, дължимо и изплатено във връзка с
горепосочения проект.
По изложените съображения, жалбата се явява неоснователна и бива
оставена без уважение.
Ръководен от гореизложеното и на основание чл.437, ал.4 ГПК, съдът.

РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба на Д. Г. Г., ЕГН:********** от
гр.Сливен и съдебен адрес с.Кипилово, общ.Котел, обл.Сливен, *********,
чрез съдебен адресат адв.М.Р., в качеството й на длъжник по изп.дело №
20199150402416 по описа на ЧСИ Г.Г., район на действие СлОС.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4