№ 255
гр. Перник, 21.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на двадесети март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ивайло Хр. Родопски
при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от Ивайло Хр. Родопски Гражданско дело №
20231720104801 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.422, ал.1 от ГПК.
Образувано е по искова молба от „Топлофикация Перник“ АД срещу
В. С. Г., М. Г. М. и Я. Г. М..
Ищецът твърди, че между него и ответниците, в качеството им на
потребител – клиент за битови нужди, съществува облигационно
правоотношение с предмет покупко – продажба /доставка/ на топлинна
енергия, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни
общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват насрещната страна
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният
недвижим имот се намира в топлоснабдена сграда. Посочва, че съгласно
Общите условия през процесния период е изпълнил задълженията си и е
доставил до имота на ответницата топлинна енергия, отчетена и разпределена
от фирмата за дялово разпределение, включваща сума за отопление на имота,
сума за топлинна енергия, отдадена от общите части и сградна инсталация, и
за дялово разпределение. Изяснява, че от своя страна купувачът не е
изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на
топлинната енергия за исковия период и на падежа – в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнася, нито към момента на депозиране на
1
заявлението. Счита, че с изтичане на края на месеца, следващ този на
доставката и поради неизпълнението си, съгласно клаузата на чл. 41, ал. 1 от
приложимите Общи условия ответницата, като потребител, дължи и
обезщетение за забава в размер на законната лихва, възлизаща на търсената
сума. С тези съображения отправя искане за уважаване на предявените искови
претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането.
При изложените твърдения, след като тримата ответници са депозирали
срочно възражения по реда на чл. 414 ГПК срещу издадената ЗИПЗ, се иска в
отношенията между страните да бъде признато за установено, че ответниците
дължат на ищеца при условията на разделна отговорност (В. С. Г. – 4/6 ид.ч.,
М. Г. М. – 1/6 ид.ч. и Я. Г. М. – 1/6 ид.ч.) сумата от 1120,79 лева,
представляваща главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент, находящ се в *************, за периода от 01.05.2021
г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата,
считано от депозиране на заявлението на 07.06.2023 г. до окончателното й
изплащане, както и сумата от 140,09 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2587/2023 г., по описа на ПРС, или както следва:
- В. С. Г. дължи главница в размер на 747,19 лева, представляваща 4/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 93,39 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева;
- М. Г. М. дължи главница в размер на 186,80 лева, представляваща 1/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 23,35 лева, представляваща 1/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева;
- Я. Г. М. дължи главница в размер на 186,80 лева, представляваща 1/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 23,35 лева, представляваща 1/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева.
Претендират се разноски, съгласно представен списък по чл.80 от ГПК,
в общ размер на сумата от 225,22 лева, формиран както следва: 25,22 лева –
2
платена държавна такса по сметка на съда и 200,00 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците не са депозирали писмен отговор и не се явяват в първото
по делото заседание – редовно призовани, без да са направили искане за
разглеждането му в тяхно отсъствие.
С оглед на горното и на основание чл.238, ал.1 от ГПК, в първото по
делото заседание ищецът е поискал от съда постановяване на неприсъствено
решение по делото срещу ответника.
Костинбродският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на чл.239, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.238, ал.1 от ГПК, обсъждайки ги
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Предявен е иск, с правно основание: чл.422, ал.1 ГПК.
Исковата претенция се явява вероятно основателна, с оглед на
посочените в молбата обстоятелства, представените и събрани по делото
доказателства, установяващи дължимостта на паричните вземания на ищеца
към ответниците, в качеството им на съсобственици и абонати на
топлоснабдения имот, поради което съдът преценява, че следва да постанови
уважително решение, основаващо се на предпоставките за неприсъствено
такова, а именно: ответникът не е представил отговор на исковата молба и не
се явява в първото по делото заседание – редовно призован, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие; ищецът е поискал от съда
постановяване на неприсъствено решение по делото срещу ответника на
основание чл.238, ал.1 от ГПК; на страните са указани последиците по чл.239,
ал.1, т.1 ГПК и искът се явява вероятно основателен и подкрепен с
убедителни доказателства.
Съдът приема, че са налице са предпоставките и на чл. 239 ал. 1 т. 2
ГПК, тъй като от представените от ищцовата страна доказателства
(нотариален акт за собственост № 198 от 11.11.1974 г., на нотариус при
Пернишки районен съд, удостоверение за граждански брак между Г. и В. Г.,
ОУ за продажба на топлинна енергия от 2008 година, извлечение по сметки
по месеци за процесния период, удостоверение за наследници на Г. Г. от от
28.07.2020 г., на община Перник) и от ч.гр.д. № 2587/2023 г., по описа на ПРС,
3
се обуславя вероятната основателност на така предявения иск.
Предвид гореизложеното съдът намира, че следва да признае за
установено съществуването на вземането на ищеца към ответниците така,
както е предявено.
С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и в изпълнение
на т. 12 от ТР № 4/2013 г., на ОСГТК на ВКС, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят разделно на ищеца (В. С. Г. – 4/6 ид.ч., М. Г. М. – 1/6
ид.ч. и Я. Г. М. – 1/6 ид.ч.) направените по двете производства разноски,
както следва: общо 75,22 лева - разноски по заповедното производство, от
които: за заплатена в полза на съда държавна такса в размер на 25,22 лева и
50,00 лева - юрисконсултско възнаграждение – по заповедното производство,
и общо 225,22 лева, от които: 25,22 лева – платена държавна такса по сметка
на съда и 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение – по настоящото
производство, съгласно представен списък за разноски по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ПРИ УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА
ОТГОВОРНОСТ по отношение на В. С. Г. – 4/6 ид.ч., М. Г. М. – 1/6 ид.ч. и
Я. Г. М. – 1/6 ид.ч. съществуването на вземането на „Топлофикация Перник“
АД“ в размер на следните суми: сумата от 1120,79 лева, представляваща
главница за доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в *************, за периода от 01.05.2021 г. до
30.04.2022 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от депозиране на заявлението на 07.06.2023 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата от 140,09 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 08.07.2021 г. до 19.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 2587/2023 г., по описа на ПРС, или както следва:
- В. С. Г. дължи главница в размер на 747,19 лева, представляваща 4/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 93,39 лева, представляваща 4/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева;
4
- М. Г. М. дължи главница в размер на 186,80 лева, представляваща 1/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 23,35 лева, представляваща 1/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева;
- Я. Г. М. дължи главница в размер на 186,80 лева, представляваща 1/6
ид.ч. от общата главница в размер на 1120,79 лева и законна лихва за забава в
размер на 23,35 лева, представляваща 1/6 ид.ч. от общата законна лихва в
размер на 140,09 лева.
ОСЪЖДА ПРИ УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ В. С.
Г. – 4/6 ид.ч., М. Г. М. – 1/6 ид.ч. и Я. Г. М. – 1/6 ид.ч. да заплатят на
„Топлофикация Перник“ АД“ направените разноски, както следва: общо
75,22 лева - разноски по заповедното производство, от които: за заплатена в
полза на съда държавна такса в размер на 25,22 лева и 50,00 лева -
юрисконсултско възнаграждение и общо 225,22 лева – разноски по
настоящото производство, от които: 25,22 лева– платена държавна такса по
сметка на съда и 200,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.239, ал.4 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5