Р Е Ш Е Н И Е №
гр. К.19.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД КОСТИНБРОД, трети състав, в открито съдебно заседание на първи
октомври, две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като
разгледа АНД № 203 по описа за 2020
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на Т.С.В., ЕГН ********** ***, против Наказателно постановление № 119 от
30.04.2020 г., издадено от Директор на ОД на МВР С., с което на основание чл.
209, а, ал. 1 от Закона за здравето му е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят иска отмяна на издаденото НП,
като го счита за неправилно, незаконосъобразно, и постановено при съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Твърди, че е
нарушено правото му на защита поради разминаване между АУАН и НП що се отнася
до посочените в тях нарушени актове. Твърди, че наложената противоепидемична
мярка е в противоречие с други нормативни актове – забраната в друг закон за
носене на облекло покриващо носа и устата. Твърди, че в АУАН не са описани
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. Твърди, че не е извършил
описаното нарушение, след като малко преди проверката е закупил сандвич, който
е консумирал, смъквайки маската до нивото на брадичката. Твърди, че е приложима
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като при направената забележка е вдигнал
маската, която е покрила устата и носа.
В съдебно заседание
жалбоподателя се явява лично и с упълномощен представител – адвокат Д.Б., като
поддържа подадената жалба. Ангажира гласни доказателства. Поддържа искането си
си за отмяна на НП на основанията, посочени в жалбата.
Въззиваемата
страна – ОД на МВР С., редовно уведомена, не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от упълномощен представител, с което се иска отхвърляне на
жалбата като недоказана и потвърждаване на обжалваното НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 30.04.2020 г., като липсват доказателства
за връчването му, поради което съдът приема жалбата за подадена в посочения
срок.
По същество е основателна, но с различни
от изложените в жалбата основания.
Обжалваното НП е
издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение № 119 от 24.04.2020 г. /бланков № 646805/,
съставен срещу жалбоподателя за това, че на същата дата, около 15.10 часа в гр.
Костинброд, на открито обществено място ул. „Л.“ срещу № 1, същият е без защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата.
В АУАН извършеното
е квалифицирано като нарушение на т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., доп.
със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. на министъра на здравеопазването, относно
въведени противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1 от ЗЗ.
В обжалваното НП са
изложени следните фактически обстоятелства, отнасящи се до действията на
жалбоподателя, а именно: че на посочената дата, час и място „…лицето се е
намирало на посоченото място без поставена защитна маска за лице, за еднократна
или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което си
действие не е изпълнил противоепидемичните мерки във връзка с обявеното
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г.,
с което виновно е нарушил точка 9 от Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за
допълнение на Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020 г., изм. и доп. със Заповед № РД-01-131/17.03.2020 г., Заповед
№ РД-01-139/19.03.2020 г. , Заповед № РД-01-144/22.03.2020 г. , Заповед № РД-01-154/26.03.2020 г.
, Заповед №
РД-01-168/30.03.2020 г., Заповед № РД-01-169/31.03.2020 г., Заповед №
РД-01-172/02.04.2020 г. и Заповед № РД-01-195/10.04.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, относно въвеждане на противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 1
от Закона за здравето…..“
С обжалваното НП на
жалбоподателя, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН и чл. 209а, ал. 1 от Закона
за здравето му е наложена парична санкция „глоба“ – 500 лева.
В хода на
проведеното съдебно следствие пред настоящия съд не са събирани гласни
доказателства, като съдът намира за установена фактическите обстоятелства,
описани в АУАН, който е съставен в надлежната форма, по надлежния ред, подписан
е от лицата, посочени в него, а препис от акта е предявен на жалбоподателя и е
подписан от него без възражения. Препис от АУАН е връчен на жалбоподателя на 24.04.2020
г., което е видно от изричната разписка за това. АУАН е съставен от
оправомощено лице, на което по реда на чл. 209а, ал. 3 от ЗЗ е предоставено
правомощие да съставя АУАН за извършени нарушения или неизпълнение на въведени
от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна
инспекция противоепидемични мерки. В тази насока е приложена /служебно от съда/
заповед № 517з-1494 от 24.03.2020 г. на директора на ОД на МВР С.. Именно това лице,
в същото време е част от лицата, на които е възложено издаване на НП за тези
нарушения - чл. 209а, ал. 4 от ЗЗ, като макар и да липсват конкретни
доказателства, съдът не приема за основателно възражението за нищожност на НП
на това основание, след като публично известно е че именно старши комисар
Николай Викторов Спасов заема длъжността директор на ОД на МВР С..
Без съмнение съдът
приема за установено, че на 24.04.2020 г. около 15.10 часа в гр. Костинброд, на
открито обществено място ул. „Л.“ срещу № 1, същият е без защитна маска за лице или друго средство,
покриващо носа и устата. Правилно е
посочено нарушената разпоредба – т. 9 от зап. № РД-01-124/13.03.2020 г., допълнена
със зап. № РД-01-197/10.04.2020 г. /макар и в АУАН и в НП да е налице неточност
относно точната дата на издаване на цитираната заповед № 197/.
В същото време
обаче е налице незаконосъобразност в издаденото НП, в което са описани
фактически обстоятелства, различни от описаните в АУАН и в същото време тези
обстоятелства не дават основание за извод, че са осъществени обективните
признаци на нарушението, за което е наложена санкцията.
Посочената като
нарушена норма - точка № 9 от Заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването, е в сила от 12.04.2020 г., като е установена с последващ акт
- Заповед № РД-01-197/11.04.2020 г. за изменение и допълнение на основния подзаконов
нормативен акт, с който са въведени противоепидемични мерки. Цитираната норма
установява задължение, както следва: „Всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен
превоз, търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици,
автобусни спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата
(в т.ч. кърпа, шал и др.).“ Допълнително е определено, че за целите на тази
мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно достъпни,
и/или са предназначени за обществено ползване (в т.ч. всички места, на които се
предоставят обществени услуги).
Може да се обобщи,
че с цитираната точка 9 е създадено задължение за всички лица, намиращи се на
открити или закрити обществени места да носят маска или друго защитно средство,
покриващо устата и носа. Без съмнение в АУАН са посочени обстоятелствата,
според които жалбоподателят е осъществил от обективна страна нарушение на
цитираното задължение, след като на посочената дата и час се е намирал на
обществено място – пред № 1 на ул. „Л.“, и е бил без защитна маска или друго
средство, покриващо носа и устата. Това поведение е описано в акта, но в
обжалваното НП липсва един от посочените обективни признаци, а именно характера
на мястото, където се е намирал жалбоподателя – „открито обществено място“.
Неописването на това обстоятелство е съществен пропуск в изпълнение на
задължението по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН да бъде описано нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Неописването на нарушението с неговите
обективни признаци представлява незаконосъобразност, която е съществена, тъй
като не дава възможност да бъде упражнено правото на защита в пълна степен –
извършителят да узнае фактите, от които се прави извод за осъществяване от
негова страна на предвидено в закона нарушение, и да има възможност да
организира защитата си съобразно тези факти, а освен това различното описание
на деянието в АУАН и НП създава несигурност при осигуряване възможност на едно
лице да узнае какво нарушение му се вменява в отговорност и на основание какви
факти.
Поради това следва
да бъде отменено обжалваното НП.
Само за пълнота на
изложението следва да бъде отбелязано объркването на гражданите, след като са
издадени многобройни заповеди, с което са въвеждани и отменяни различни
противоепидемични мерки. Като пример може да бъде посочено обстоятелството, че заповедта
за въвеждане на противоепидемични мерки е издадена на 13.03.2020 г., като само
за месец има издадени общо девет отделни акта, с които се изменя или допълва
първоначалния акт за въвеждане на тези мерки. Неизбежно е да настъпи объркване
сред гражданите и след като на 30.03.2020 г. са издадени последователни
заповеди – номера 168 и 169, с които съответно се въвежда и отменя мярка
изискваща задължение за носене на защитна маска за лице на открити и закрити
обществени места. Без съмнение многобройните и разнопосочни актове за въвеждане
на противоепидемичните мерки налага състояние на несигурност по въпроса какви
са актуалните противоепидемични мерки и без съмнение това създава затруднения
за гражданите при спазването им.
Извън това съдът
намира за излишно да се обсъжда подробно възможността с подзаконов акт /извън
закон и указ/ да се въвеждат норми за поведение и съответни санкции за това,
което принципно е предвидено в чл. 2, ал. 2 от ЗАНН, но е недопустимо при
определяне и въвеждане на противоепидемични мерки, по същество норми за
поведение на гражданите, да не е предвиден нито един ред за осигуряване на
необходимата публичност на тези мерки и правила за поведение, след като тези
актове не са обявени по общия ред, предвиден за нормативните актове – публикуване в ДВ.
Незаконосъобразно е да ангажираш отговорността на гражданите за извършени
административни нарушения, след като във всички цитирани заповеди /основна и
допълнителни/ не е предвиден начин на обявяване на тези противоепидемични мерки,
като дори не е разпоредено публикуването им в електронната страница на
Министерство на здравеопазването /което практически е единственото място за
откриването им/.
Не следва да се
обсъжда подробно и факта, че от 11.03.2020 г., когато са въведени първите
противоепидемични мерки, до 14.05.2020 г. в Закона за здравето – чл. 63,
съществува понятието „извънредна епидемична обстановка“, без да е налице
дефиниция на това състояние, както и редът за установяването му, а в същото
време е послужило като основание за издаване на посочените заповеди и въвеждане
на противоепидемичните мерки, с което е нарушен принципа за законосъобразност
на административно-наказателната дейност.
Предвид изхода от
делото и направеното искане за присъждане на разноски следва да бъде възложено
в тежест на въззиваемата страна заплащане на жалбоподателя на сумата от 300
лева, като съдът не споделя оплакването на въззиваемата страна за прекомерност,
след като това е минималното възнаграждение, определено по реда на чл. 18, ал.
2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. Поради това на жалбоподателя следва да бъде
присъдено обезщетение за направените разноски в размер на 300 лева, която сума
следва да бъде възложена в тежест на ОД на МВР С. - § 1, т. 6 от ДР на
АПК.
Предвид всичко
изложено и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 119 от 30.04.2020 г., издадено от Директор на
ОД на МВР С., с което на Т.С.В., ЕГН ********** ***, на основание чл. 209, а, ал.
1 от Закона за здравето е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 500 (петстотин) лева за извършено нарушение на точка № 9 от Заповед №
РД-01-124/13.03.2020 г. на Министъра на здравеопазването.
ОСЪЖДА ОД на МВР С., БУЛСТАТ *********, да заплати на Т.С.В.,
ЕГН ********** сумата от 300 /триста/ лева, представляваща обезщетение за
направени разноски – заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата
на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподател, чрез
пълномощника и въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: