№ 190
гр. Пазарджик, 06.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪС.В, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и пета година в следния съС.в:
Председател:КоС. Ст. Стоянов
Членове:Александър Люб. Александров
Димитър Б. Бишуров
при участието на секретаря Диана Мл. Тодорова
като разгледа докладваното от КоС. Ст. Стоянов Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20255200600622 по описа за 2025 година
С присъда рег.№15 от 23.06.2025 по Наказателно дело частен характер №
20245210200171 по описа за 2024 година ВРС признал подсъдимия С.
Г. А. за ВИНОВЕН в това, че на 20.07.2023 г., в
град В., е причинил на Б. Ц. С. с ЕГН **********
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - а
именно: охлузна рана на десен лакет с размери 2 см.; разкъсно контузна рана
на втори пръст, в основата, на дяС.та ръка, изразяващо се в охлузна рана на
дясно коляно с дължина 4х5 см и ширина 2x3 см. - престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, като пострадалият Б. Ц. С. с ЕГН ********** е
отвърнал веднага на дееца със също такава лека телеС. повреда по чл. 130,
ал.1 от НК, като е причинил на С. Г. А.
разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК - а
именно: по задната част на шията кръвонасядане със синкав цвят с размер от
6см. на 4 см.; на дяС.та мишница - кръвонасядане със синкаво - зеленикав
1
цвят с размери 19/9 см.; по външната повърхност от мишницата на дяС.та
ръка, продължавайки надолу в близост до лакетната С.ва - синкаво
кръвонасядане с размери 5/3 см.; по външната повърхност на лявата и дяС.та
лакетни С.ви - охлузване на кожата с размери 3/3 см.; по предната повърхност
на двете колена - масивни отоци особено в ляво и кръвонасядания
с размери 6x4 см в ляво и 3x3 см в дясно, като по това коляно има и охлузване,
по предно-страничната повърхност на палеца на десния крак - оток и
зеленикаво - мораво кръвонасядане и разкъсно-контузна рана с размери на
1,5/1 см, поради което и на основание чл. 130, ал.З вр. С.л.1 от НК -
ОСВОБОДИЛ И ДВАМАТА ОТ НАКАЗАНИЕ.
ОСЪДИЛ, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, С. Г.
А., ЕГН: **********, да заплати на тъжителя Б. Ц.
С., с ЕГН: ********** от гр. В. обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в размер на 500 /петстотин/ лева, като ОТХВЪРЛИЛ за
разликата над посочената сума до пълно предявения размер от 2000 лв.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, ОСЪЖДА подсъдимия С.
Г. А., с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сторените по
делото съдебно-деловодни разноски, както следва:
по сметка на РС-В. държавна такса, на основание т. 2 от
ТДТССГПК в размер на 50 лева /петдесет лева/
Против присъдата е постъпила въззивна жалба адвокат Н. Р.,
като защитник на С. А.. Твърди, се че присъдата е поС.новена при неправилно
възприета фактичеС. обС.новка и превратно тълкуване на доказателствата.
Излага доводи и за допуС.то процеС.лно нарушение състоящо се в това, че
съдът не е спрял наказателното производство до решаване на досъдебното
производство в РПВ., за същия случай. Изложени са подробни съображения.
Няма направени доказателствени иС.ния. Моли да се отмени присъдата и да
се поС.нови нова оправдателна такава. Алтернативно моли да се отмени
присъдата и да се върне делото на РС-В. с указания да се спре наказателното
производство.
2
По делото е постъпил отговор от адв.А.,повереник на тъжителят,в който
застъпва че жалбата е неоснователна,а присъдата правилна и
законосъобразна,претендират се разноски.
В съдебно заседание се поддържа жалбата. Жалбоподателят подсъдим не
се явява, предС.влява се от процеС.лния си предС.вител.
Частният тъжител, чрез процеС.лния си предС.вител, изразява С.новище
за неоснователност на въззивната жалба на подсъдимият.
И двете страни претендират да им се присъдят сторените разноски по
делото, както и пред настоящата инстанция.
Съдът, след като взе предвид С.новищата на жалбоподателя и страните,
събраните по делото доказателства, извършената на основание чл. 313 и чл.
314 НПК цялостна служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е
неоснователна, поради изложените по-долу съображения.
УС.новените по делото обстоятелства са следните:
Подсъдимият С. А. и тъжителят Б. С. работили няколко години
съвместно, като шофирали таксиметров автомобил към фирма на А.. След
като тъжителят С. се отделил в собствена такисметрова фирма, отношенията
между двамата се влошили поради конкуренцията им за клиенти. На
20.07.2023г. тъжителят С. работи с таксиметровия си автомобил, като в гр. В.,
на ул. „Н. В.“, на автобуС. спирка пред хотел „А.“ забелязва бившият си
колега С. А., да предлага таксиметрова услуга на трима туристи, с личния си
„цивилен“ сив автомобил. С. спира таксито си пред колата на А., слиза и
отваря задната й врата, възмущавайки се пред туристите, че бившият му
колега работи като такси незаконно. В това време подсъдимият А. потегля
напред, при което десният крак на качващия се в колата му С. е затиС.т от
затварящата се задна врата. С. започва да дърпа и притиС. в гръб водача А.,
опитвайки се да го спре, и успява да извади картата-ключ, но преди това
управляваният от подсъдимия А. сив автомобил удря и чупи страничното
огледало на таксиметровата кола на С.. Междувременно зад тях пристига
автобус на обществения транспорт. Тримата туристи и тъжителят С. слизат
от колата на А., като туристите се качват на автобуса, а С. премества таксито
си и слиза да огледа счупеното му странично огледало, за което търси сметка
на А.. Тогава подсъдимият А. слиза от своята своя сив автомобил с дървен
3
крак от мебел в ръка и обиждайки С., започва да замахва към него. В опит да
се предпази от замахванията на А. с дървения предмет, С. посяга с ръка да го
хване, при което получава разкъсно-контузна рана в основата на втория пръст
на дяС.та си ръка, /предС.вляваща разстройство на здравето извън случаите
по чл. 128 и чл. 129 от НК/. С. успява да хване А. за ръцете и при
схватката последният губи равновесие и пада на земята. А. обещава да му
плати счупеното огледало, след което е пуС.т от С.,който напуС. мястото,
вземайки със себе си картата-ключ от колата на А.. Последният пък се обажда
на съпругата си да му донесе резервен ключ, и след като се прибира с колата
до дома си, същия ден е прегледан във ФСМП-В., като е уС.новено, че при
инцидента е получил контузия на главата с разкъсно-контузна рана в ляво
слепоочие, лекостепенно мозъчно сътресение, разкъсноконтузни рани на
палеца на десния крак и левия лакет, кръвонасядания и охлузвания по
крайниците, субсумиращи се също в лека телеС. повреда - разстройство на
здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК.
Тези обстоятелства са уС.новен от първостепенния съд чрез
допустимите доказателства, доказателствени средства, както и назначената от
съда СМЕ. Съдът е възприел непосредствено обясненията на подсъдимият,
показанията на свидетелите Х. С. /съпруга на тъжителя/Х. К. и Г. Б. и А. Е., на
които се е позовал изцяло, прочел е писмените доказателства по делото, които
имат отношение към предмета му.
ПървоинС.нционният съд при формиране на своите фактически изводи
резонно е съобразил свидетелските показания на свидетелите – очевидци Х. К.
и Г. Б. и А. Е. . съпоставил ги е едни с други и е отговорил обстойно с какви
аргументи не приема част от тях, като е отчел евентуалната им
заинтересованост от изхода на делото поради отношения с една или друга
страна по делото, както и е взел предвид противоречията, непълнотата и
липсата на подкрепеност на свидетелските показания с останалия
доказателствен материал по делото. Със задълбочения анализ на съдържащата
се в свидетелските показания информация, така и на отделните им елементи,
съдът е дал обоснован отговор на въпросите защо и кои от тях приема за
достоверни и кои не, който анализ се споделя напълно и от въззивната
инстанция.
Според настоящата инстанция обяснима е защитна теза на подсъдимия
4
за твърденията му, че единствено се е предпазвал, но не е и нанасял удари.
Писмените доказателства и СМЕ също допринасят съществено за изясняване
на значимите обстоятелства. Вещото лице категорично и недвусмислено е
посочило, че нито при подсъдимия, нито при тъжителя се касае за
самонараняване. Касае се за активни действия на двете лица довели до
настъпване на травматичните увреждания, представляващи леки телесни
повреди повреди по см. на чл. 130, ал. 1 от НК, а освен това и за механизма, по
който са били получени.
Като резултат, фактическите изводи в поверявания акт са направени при
С.зване на принципите за вземане на всички мерки за разкриване на
обективната истина и при обективно, всестранно и пълно изследване на
обстоятелствата по делото, като доказателствата и доказателствените средства
са били подложени на внимателна проверка. Настоящата инстанция счита
оплакванията, направени с е въззивната жалба – най- общо за неправилна
оценка на доказателствна и за неправилни правни изводи за неоснователни, а
първоинС.нционният съд е дал подробен отговор на дължимите въпроси
относно извършеното деяние, неговият автор, кои са доказателствените
източници за това и защо ги приема за достоверни след съвкупния им анализ.
Районният съд е приложил реторсия, като е признал подсъдимия за
виновен, е освободил и двамата – подсъдим и частен тъжител от наказание.
Този краен извод на съда се оспорва от защитата на подсъдимия,
Възприетите и обсъдени от съда обстоятелства законосъобарзно са
довели до извод за наличие на осъществен съС.в на престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК. На тъжителя действително са били причинени травматични
увреждания, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота.
Подсъдимият е съзнавал, че с действията си ще причини именно тези
общественоопасни последици. Същевременнно тъжителят не е оС.нал
безучастен и е отвърнал със същите по интензитет и характер движения и
действия, като неговото реципрочно поведение, уС.новено след оценка на
доказателствената маса до правния извод за налична реторсия.
Правилността на приложената реторсия се определен от конС.тацията за
наличие на нанесени и от двамата еднакви по вид леки телесни повреди, което
е доказателствено обезпечено от съответните изводи на СМЕ. Вярно е, че
законодателния подход при реторсията от материално правно гледна точка е,
5
че деянията и на двамата, бидейки сходни, се характеризират с еднаква тежест
и по този начин те са "изравнили позициите си, като са се поставили в еднакво
положение пред наказателния закон", както е цитирал практиката и ВРС. От
процеС.лноправна позиция обаче, макар и в закона да е посочено, че съдът
може да приложи реторсия, то от логиката на законодателното разрешение
следва не правна възможност, а задължение за съда да я приложи. По делото
съдът, като се е съобразил с предмета му, всъщност в неговите рамки е
установил както противоправното поведение на подсъдимия, така и ответното
на тъжителя. Духът на закона, при наличие на уС.новено еднотипно поведение
на двамата участници, е да се приложи реторсия, чрез неналагане на наказание
и на двамата, доколкото последица от това решение на съда ще е преклудиране
възможността за отделно наказателно преследване на насрещното
престъпление.
По отношение на гражданския иск.
Съдът е счел, че независимо от приложената реторсия, следва да се
произнесе по основанието на иС., която не зависи от реторсията. Приел е, че
са налице елементите на фактическия съС.в на отговорността по чл. 45 от ЗЗД
-противоправно поведение на подсъдимия, настъпили неимуществени вреди
за ищеца и е налице причинна връзка между тях. Предявеният иск е бил
доказан по основание. Съдът е възмездил тъжителя частично, като е уважил
гражданския иск в размер на 500 /петстотин/ и е отхвърлил оС.тъка за
претендираната сума до 2000 лева, като неоснователен. Настоящата
инстанция не намира, че е необходимо изменение или отмяна на присъдата и в
нейната гражданскоосъдителната част. Относно размера на дължимото
обезщетение, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, следва да се вземе
предвид вида и характера на причиненото увреждане – претърпени физически
болки и страдания. При определяне на размера на причинената вреда,
подлежаща на обезщетяване по реда на чл. 45 от ЗЗД, меродавен е моментът
на увреждането, който е момента на извършване на деянието. Наред с това
физическите болки и страдания са търпени и след този период, поради което
следва да се вземе предвид и това обстоятелство при определяне на размера на
обезщетението.
Поради тези съображения настоящата инстанция счита, че присъденото
от районния съд обезщетение е справедливо и правилно отмерено при
6
наличната доказателствена маса.
По отношение на разноските, като последица от прилагането на
реторсия, както подсъдимия, така и частния тъжител следва да поемат
разноските си.
Не основателни са доводите на защитата, че е налично процеС.лно
нарушение като съдът не е спрял делото до приключване на досъдебно
производство за същото събитие. В разпоредбата на чл.25 от НПК няма
предвидена хипотеза за спиране на наказателното производство до
приключване на друго наказателно производство.
По изложените по-горе съображения, съдът счете възраженията на
жалбоподателя за неоснователни, като присъдата на РС следва да се потвърди
изцяло като правилна и законосъобразна, а жалбата да се оС.ви без уважение,
поради което, на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда рег.№15 от 23.06.2025 по Наказателно дело
частен характер № 20245210200171 по описа за 2024 година на В.ският
районен съд .
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7